Имаме добро сътрудничество с всички браншови и граждански организации в сферата на застраховането

– Кои са приоритетите на надзора до присъединяването на България към ЕС?

- Присъединяването на България към Европейския съюз налага множество промени и ангажименти както за бизнеса, така и за администрацията. В тази връзка задача от първостепенна важност е хармонизирането на нормативната ни уредба на законово и подзаконово равнище с достиженията на европейското право. След приемането на Кодекса за застраховането приоритет в работата ни ще бъде създаването на добра подзаконова нормативна уредба, което е възможно само при тясно сътрудничество и съгласуване с бранша.

По отношение на потребителите на застрахователни услуги приоритетът ни занапред ще бъде активно да участваме наред със застрахователите за повишаване на застрахователната култура на населението. Също така ще обръщаме все по-голямо внимание върху пазарното поведение на застрахователите, което е наложително с оглед повишаване на доверието в сектора.

Пак в краткосрочен план пред нас стои предизвикателството за въвеждането и прилагането на ефикасни мерки за разширяването на обхвата по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е сред ключовите ни ангажименти по линия на евроинтеграцията.

Не на последно място, траен приоритет на КФН е и изграждането и поддържането на добър капацитет за ефективен надзор върху застрахователите в условията на нарастващата конкуренция на пазара.

– Какво прави управлението и какво ще предприеме то по отношение на жалбите от клиентите срещу неизпълнени договорни отношения със застрахователни компании?

- В Управление „Застрахователен надзор” отговаряме на стотици жалби, най-често свързани с размера и основанията за изплащането на обезщетения. Този вид спорове е компетентен да решава само съдът. Доколкото новият кодекс също не предвижда създаването на специален ред за извънсъдебно решаване на спорове, и занапред комисията ще има ограничени правомощия. От жалбите обаче получаваме важна информация за пазарното поведение и практиките на застрахователите и в случаите на системност сме в състояние да наложим принудителни мерки за отстраняването на тези практики, които са в нарушение на интересите на потребителите. В този контекст при структурната реорганизация на дейността ни създадохме отдел, който да специализира в защитата на потребителите и пазарното поведение на поднадозорните ни лица.

- Какви са основните проблеми, за които се сигнализира в жалбите?

- Като един от значителните проблеми, основно в автомобилното застраховане, може да бъде откроено изискването на множество и трудно достъпни документи от застрахованите. Според получаваните жалби застрахователите нерядко изискват документи, които не са съществени по отношение на доказването на основанието и размера на претърпените вреди. Често се търсят доказателства, които обективно не могат да бъдат набавени от гражданите. В практиката на някои застрахователи изискването на нови документи е процес, който трае с години. През този период застрахованите не могат да търсят правата си по съдебен ред, тъй като формално не е налице отказ за плащането на обезщетение. Решение на този проблем сме потърсили в новия проект на кодекса за застраховането, където сме предвидили срокове и правила за обслужването на клиентите при ликвидацията на щети.

– Ще оповестите ли резултатите от проверките, които провеждате на застрахователните дружества и ще обявите ли своите решения?

- Обобщената информация по извършените проверки и санкциите се оповестява всяко тримесечие в бюлетина на комисията. Само в случай, че към даден застраховател се предприемат мерки, които засягат широката общественост и интересите на голям кръг потребители, бихме могли да си позволим огласяването на заключенията и наложените мерки. Подобна предпазливост се налага, тъй като в Закона за застраховането действа общото правило за опазване на достъпната ни информация като поверителна, доколкото с оповестяването й могат да бъдат накърнени интересите и репутацията на поднадзорните ни лица. Тук бих искала да отбележа, че в някои европейски държави констативните документи са публични, но подобна практика е осъществима при висока застрахователна и финансова култура на населението. В противен случай би могло лесно да се изпадне в положение на злоупотребяващо тълкуване на данни в медиите и това да доведе до пълното дискредитиране и унищожаване на даден бизнес дори при незначителни проблеми.

– Каква е и ще бъде политиката ви по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”?

- Мога да споделя, че обхватът по тази задължителна застраховка е изключително незадоволителен и по последни данни от Гаранционния фонд е около 50% спрямо броя на всички регистрирани у нас превозни средства. Доколкото повишаването на обхвата по тази застраховка се цитира и от Европейската комисия като проблемна област в процеса на присъединяване на страната ни към Европейския съюз, ще трябва да бъдат приложени строги мерки към неизправните собственици на автомобили. В преходните разпоредби на кодекса се предвижда допълнение към Закона за движение по пътищата, с което задължително ще се спират от движение автомобилите без застраховка повече от три месеца. Ако тази поправка бъде приета от парламента, полицията ще може само въз основа на подадените от Гаранционния фонд данни да предприема действия спрямо неизрядните собственици. В допълнение, от следващата година сключването на застраховката ще се доказва не само с полица, но и стикер към нея, с което се цели ограничаването на измамите и улесняването на проверяващите органи. Мярка за повишаването на обхвата е и възстановяването на едногодишния срок на договорите по тази застраховка, като предложението ни е плащането на дължимите вноски да се отразява върху стикера. За голямо съжаление у нас все още битува масово схващането, че тази застраховка е поредното данъчно бреме, но тя засяга интересите на потърпевшите и пострадалите от транспортно произшествие и държавата не бива да си затваря очите за неизпълнението на това задължение.

- Най-актуален продължава да е въпросът с кодекса за застраховане, на който посветихте много труд и време заедно с АБЗ, НББАЗ и застрахователите. На какъв етап е подготовката за окончателното му приемане, след като той вече беше одобрен на второ четене от КФН?

- Кодексът беше внесен при министъра на финансите за разглеждане от Министерски съвет и се ползва със зелен коридор за приемането му като приоритетен европейски закон.

- Какъв бе поводът и как премина срещата в ЕК на 5 септември?

- Срещата в Европейската комисия беше техническа по съгласуване на транспонирането на директивите, и проектът получи изключително висока оценка.

– На какво равнище е сътрудничеството на КФН с Асоциацията на българските застрахователи и другите браншови организации в сферата на застраховането?

- КФН има добро сътрудничество с всички браншови и граждански организации в сферата на застраховането. Асоциацията на българските застрахователи е активна организация и сътрудничеството ни с нея е на изключително добро равнище. Своевременното получаване на становища по нормативната уредба е особено важно за създаването на ефективни регулации и в този контекст е установено ценно сътрудничество между надзора и бранша. Специално бих искала да благодаря на членовете на правната комисия в асоциацията, които отделиха значително време и усилия при съгласуването на проекта на кодекса за застраховането.