Покана за дискусия: Държавата трябва да узакони застраховането на катастрофични рискове

Когато се говори за застраховането на катастрофични рискове, следва те да се квалифицират като обективни (още наричани “природни”) рискове – Natural Perils или Natural Hazads, като земетресение, наводнение, ураган и други, и субективни рискове – Man-made disasters (risks) или Human casualty, като тероризъм, военен риск и други, предвид превантивните мероприятия и осигуряването на управление, респективно конкретна застрахователна защита.

Управлението на катастрофичните рискове изисква многостранно внимание, проучване, задълбочени анализи, изключителен професионализъм и голяма финансова мощ, която главно са призовани да осигурят застраховането и презастраховането.

Живеем във време, когато честотата и тежестта на щетите от природните катастрофи и особено от тероризма непрекъснато нарастват. Разбира се, човекът трябва мащабно и всестранно да се противопоставя на тези обективни и субективни явления.

Р.България е изложена на не много, но големи природни злополуки, като земетресение и наводнение. Сега тези рискове частично се покриват чрез традиционните застраховки “Елементарен пожар” с обекти: апартаменти, къщи и стопански постройки към тях, дребни производствени обекти, търговски обекти и помещения за извършване на услуги. Други подобни застраховки са “Индустриален и търговски пожар” и “Строително-монтажна застраховка”. Те са с много нисък обхват , особено застраховката “Елементарен пожар” (под 10%), която проектира крепостта на човека – неговия дом. Домовете за постоянно живеене задължително трябва да бъдат обект на протекция, тъй като у нас големият проблем са природните катастрофични рискове. Техните последици са катастрофични за населението и за държавата.

Има данни, че т.нар. “проникване” на застраховането на катастрофичните рискове у нас е под 3%. В някои развиващи се страни, като Индия, Иран и Китай, то е под 0,5%, във Филипините под 0,3%, а в Турция – 17%.

Решаването на проблема с природните катастрофични рискове е въпрос от компетенцията на правителството и частния застрахователен и презастрахователен сектор чрез съответна застрахователна структурна единица – т.нар. “пул”, без да се изключват и някои мощни финансови институции. Това означава да се очертае конкретната роля и програма на правителството, възможностите за застраховаемост на тези рискове и съответната финансова стабилност на пула чрез презастраховането ( например със “Стоп лос” и/или друг вид презастрахователно покритие) и други нейни известни форми извън пуловата съвкупност. Една от първите задачи е намаление на риска на база изложение, локализиране и категоризиране на риска по райони на страната (от 3 до 5 категории рискови класа) чрез провеждане на превантивни мероприятия на национално равнище.

Застраховането на катастрофични рискове трябва да се организира на същото високо равнище, за което подходяща конкретна форма в случая е “Български катастрофичен застрахователен пул – Bulgarian Catasrophe Insurance Pool (BCIP)” като публична юридическа личност. Правилно е неговата дейност да се сегментира по видове катастрофични рискове с цел изграждане на статистика и конкретно управление на дадения риск. Необходимо е да се изградят “национали катастрофични застрахователни програми” по видове катастрофични рискове. Програмите трябва да отчитат и държавните мероприятия в това отношение. В съставянето им трябва да участват само експерти, а самото им съдържание да се раздели на секции: “превантивност и намаление на риска – застраховане – презастраховане, включително ретроцедиране”. В основата на изграждането на тези национални програми и секции трябва да лежи статистическа информация и нейните критически анализи за по-продължителен период от време – 20, 30 и повече години. Разбира се, в някаква степен трябва да се отчита и международният опит.

Основните рискове, като земетресение, наводнение, проливен дъжд, могат да предизвикват национални катастрофи. Затова си струва едновременно да се обмислят в различна степен и двете форми на застраховане - доброволно и задължително. Има практика, идеи и ефективни решения. Разбира се, предварително трябва да се уточни обхватът, застрахователните суми и премиите по видове конструкции, начини и органите на инкасиране на премиите, като се преследват минимални разходи за издръжка.

Природните катастрофи имат за последица не само директните физически щети по време на събитието, а и не малки последващи за човека вреди – болести, епидемии и други.

Крайните и главните резултати от организирането на “Пул за катастрофични рискове” трябва предварително да са ясни и те могат да се сведат до:

- значителна гаранция за запазването на дома на българина, който неоснователно смята, че лошото няма да му се случи поради големия интервал между тези събития и че държавата е отговорна за това;

- държавата в някаква степен ще облекчи своята морална и материална грижа, като си остава с ангажименти в това отношение;

- застрахователите ще загубят премиен приход и презастрахователни комисиони, включително от инвестиции;

- голяма застрахователна съвкупност със стройна организация и малки разноски;

- под формата на пул рискът пак е за застраховането и презастраховането.

Държавата трябва да има изградени максимално възможно ефективни програми, а застрахователите да си свършат работата.

Управлението на катастрофичните рискове обаче следва да се прави само на национално равнище: “Националните бедствия - на национално равнище”. Този принцип предполага работа от здрава верига от “разнородно академично присъствие – застрахователната индустрия – държавата”.

До набирането на опит и финансови средства ( като резерви) е препоръчително управлението на катастрофичните рискове да започне с частичното им покритие, каквато е настоящата практика в САЩ. Застрахователната сума за жилищата следва да бъде сегментирана (разположение по райони, гъсто населени места, села, градове и други, както и предвид конструкцията на домовете – железобетонни, масивни и други) и лимитирана - например до евро 5000, 10 000, 15 000, 20 000 и други застрахователни суми. Лимитите трябва да бъдат съобразени с разработени, макар и относителни, норми за “разходи за възстановяване”.

При решаването на този генерален проблем на нашата страна следва критично да се обсъди и т.нар. „Секюритизация” на застрахователния риск – Securitisation of Insurance Risk”, т.е издаването на Катастрофични бонове – Catastrophe Bonds”, които са нещо като презастрахователния договор и доходоносен дълг.