Наводненията, щетите и застрахователите

Картината дни след новото водно бедствие, сполетяло страната, беше почти апокалиптична. Третата вълна от наводнения от 4-8 август се оказа най-тежка, защото засегна най-голяма територия от страната . Удавените от водната стихия този път бяха десет души, а близо 12 000 бяха евакуирани. В Софийска и Врачанска област, както и в 23 общини в страната бе обявено кризисно положение. Десетки селища останаха откъснати от света, затворени бяха автомагистралите “Тракия” и “Хемус”. Реките преливаха, а състоянието на язовирите бе критично. Множество селища останаха без електричество, вода и хляб, напълно под вода бяха десетки хиляди жилищни сгради и стотици хиляди декари земеделска земя бе повредена. Над 500 милиона лева са щетите, съобщи в разгара на бедствието шефът на Гражданска защита генерал Никола Николов.

Изборите отминаха и докато близо два месеца политиците “се боричкаха” за правителствени кресла, бедствените порои и наводнения по градове и села продължаваха. Като божие наказание.

Хората, останали без покрив, без покъщнина, без реколта, без насъщния, ще платят високата цена на давещите се. И докато по площади и по банкови сметки се набират парични средства, одеяла, спално бельо, кухненски съдове, дрехи, свещи, кибрити и походни легла, неволно си задаваме въпроса трябваше ли “да се консумира” за политически цели нещастието на над 2 милиона българи? Трябваше ли политици и различни длъжностни лица да изваждат на показ “кирливите си ризи” за политически цели? Трябваше ли на фона на бедственото положение в страната на преден план да излязат търканията между ръководствата на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" и Държавна агенция "Гражданска защита"? Трябваше ли държавата да си признае, че лошото стопанисване на язовирите може да се окаже една от причините за огромните материални щети?

 

Човешкото нещастие бе консумирано успешно дори в предизборната борба

при първите наводнения, когато кандидат-депутати от различни партии и коалиции посещаваха на групи бедстващите региони.

Защо обаче цели 15 години политическата върхушка не се погрижи за почистването на речните корита, за поддръжката на язовирите,отводнителните канали, за укрепването на дигите, за отпушването на канализационните мрежи, за създаване на фондове за набиране на средства като например застрахователен пул – за това, което в “белите държави” наричат превантивни мерки в случай на бедствие?

 

Равносметката

Природната стихия през юни и юли заля 62% от територията на страната.

Само от наводненията през този период щетите се оценяват на

393 198 789 лева. При августовските наводнения те са над половин милиард лева и обхванаха почти цялата страна. Отделно около 237 милиона лева са необходими за възстановяване на железопътната мрежа в пострадалите от дъждовете райони, а за възстановяването на републиканската пътна мрежа -над 128 милиона лева.

От земеделското министерство пък съобщиха, че загубите за производителите на различни земеделски култури се изчисляват на около 20 милиона лева, а за построяване на диги, язовири и преливници са необходими 25 млн. лева.

Грубата сметка показва, че над един милиард лева ще бъде общата оценка на пораженията.

Тази тежка цена ще трябва да се плати от всички българи.

Правителството в оставка на 9 август реши да отпусне 170 млн. лв. като първи етап за преодоляване на последствията от августовските наводнения.

Каква цена ще платят застрахователите

 

Основните поражения са върху инфраструктурата.

С обществена поръчка е застрахована например цялата основна инфраструктура на “Български държавни железници” включително железният път, електропреносната мрежа над пътя, съоръженията по пътя, вагони, мотриси, локомотиви, гарите като строителни сгради със съоръженията и със служителите в тях са застраховани. Покрити са щетите и загубите вследствие пожар, природни бедствия, злоумишлени действия на трети лица, дерайлиране и др. Застрахователната сума на застрахованите движими и недвижими имущества се определя в рамките на действителната им стойност.

Застрахована е също пътната мрежа. Стефан Софиянски, изпълнителен директор на “Лев Инс”, споделя, че преди две години компанията е застраховала участък от магистрала “Тракия”. Автомобилното застраховане в тези пороища няма да има големи щети, твърдят застрахователите. По-големи ще са щетите в имущественото застраховане и застраховките на земеделските култури.

Още след първите два етапа на юнско-юлските наводнения застрахователите бяха доста противоречиви в оценките си по отношение на щетите върху реколтата . Едни твърдяха, че няма да платят големи обезщетения, тъй като процентът на застраховките е много нисък, независимо че загубите за земеделските култури са за 54 млн.лева. Малко са застрахованите земеделски площи, които са повредени от дъждовете. Други обаче обясниха, че от 11 години до това лято не е имало подобни рискове за реколтата на места с тотални загуби ,а тази селскостопанска година е много по-тежка от предишните две. Трети изобщо не се ангажираха с точни оценки на щетите, докато не приключи сезонът. И действително още докато вземахме мненията им, ни удари третата вълна от наводнения и огромни поражения върху земеделските насаждения. На места и в предишни години е имало т.нар.”засипване” на земеделските култури при терени с наклон над 25%-30%. При обилните и интензивни валежи тази година такова извличане и засипване има при много по-малък наклон, а дори и при равни терени. Когато се засипе културата, дори на равен терен се наблюдава нарушена вегетация и задушаване , а това води до големи загуби. През това лято паднаха унищожителни градушки, с повтаряемост по два пъти на едни и същи обекти. Естествено е при това положение да се увеличи щетимостта ( т.е. стойността на изплатените обезщетения, отнесена към приходите на този пазар). Най-засегнати от бедствието са есенниците - житните култури, защото там е най-голям обхватът на застрахованите земеделски култури.

Според експерти от застраховането от юнско-юлските наводнения в страната са унищожени над 360 хил.дка. площи. При 12-13 млн. дка обработваема площ това е почти нищожна обработваема площ – са единодушни те. На много места има поражения и съответно ще се плащат обезщетения, но няма да са в големи размери. Поразените площи със земеделски култури (ако са застраховани ) се разпределят между застрахователите, които правят такъв вид застраховане – най-голям пазарен дял има “ДЗИ-Общо застраховане”, на второ място са ЗПАД “Алианц България” и ЗПД “Витоша” АД, на трето ЗК “Орел” и ЗПАД “Булстрад”.

Пазарът на този вид застраховане е около 40 % от общия портфейл от застраховки, които се правят у нас – твърдят някои експерти. Други обясняват, че при 12 млн. дка обработваема площ по 30 лв. на декар средна застрахователна сума става ясно, че пазарът на земеделските застраховки е от порядъка на 360 млн.лева. При тарифно число 5%-7% от тази сума може да се определи, че потенциалът му като премийни приходи е от 18 млн.лв. до 25 млн.лева.

През тази година всички застрахователни компании твърдят, че има повишен интерес от страна на земеделските стопани към “избраните рискове” – това са рискове, които до сега не са били атрактивни - застраховки срещу киша и наводнения. До сега основните застраховки, към които прибягваха стопаните, бяха градушка и буря, а в много по-малка степен за проливен дъжд.

“ ДЗИ-Общо застраховане” ще изплати обезщетения *

за пострадала земеделска реколта от наводнанията през м. юни-юли от порядъка на 2 млн.лева, обяснява д-р Димитър Цолов, директор “Селскостопанско застраховане” - Най-големи са обезщетенията на “Винпром”- Пещера, тъй като те имат лозя в цялата страна и са застраховани в компанията.Обезщетенията ще са около 300 хил.лв. Става дума за обезщетения на няколко земеделски кооперации. Най-големи са пораженията върху лозята в Хисаря и в Хасковско и Свиленград. Иима 2-3 кооперации с тотални щети. За тях обезщетението ще бъде от порядъка на 30-40 хил.лева. В останалите кооперации обезщетенията са от порядъка на 5-6 хил. лева .”

Друг сериозно засегнат от наводненията район е Силистра, където “ДЗИ- Общо застраховане” има застраховани и ще плати около 170 хил.лв. обезщетения за есенните култури – пшеница , ечемик и рапица и по-малко пролетни култури. В Русе също има сериозни поражения на големи площи обработваема земя при наводненията в гр.Бяла при скъсването на дигите от река Янтра. Става дума за есенници и за зеленчуци. В района на В.Търново също има засегнати застраховани райони, но щетите не са големи, тъй като земеделските стопани са застраховали реколтата за минимални застрахователни суми от порядъка на 12-15 лв. на декар. При това положение обезщетенията ще са около 60-70 хил.лева. В Плевенско, в района между град Плевен и град Левски има залети от наводненията села и там ще се платят около 100 хил.лв. обезщетения. Във Врачанско има наводнения, но там земеделието е разпокъсано, кооперациите са малко и няма застраховане. В Пловдивско заради градушките в Сопот и Калофер компанията ще плати около 20 хил.лева обезщетения. В Хасково има пострадали тютюни и зеленчуци.

До момента са изплатени около 500 хил.лв. обезщетения при първите бедствия, а за наводненията от юли ще бъдат изплатени до 10 август. Тепърва ще се оценяват щетите от августовските наводнения.

Реколтата не е пострадала много. Ако се смята, че миналата година е била добра и е прибрана около 3.5 млн.тона зърно, тази година ще има около 3-3.1 млн.тона.

“Според мен създаването на пул за покриване на щетите за земеделските култури в случай на наводнения и други природни бедствия е добра идея, но все още е с пожелателен характер – споделя д-р Цолов – Земеделското застраховане трябва да бъде задължително за стопаните на земя с цел производство. Задължителни трябва да бъдат основните рискове. Тогава и самата застраховка ще поевтинее. Държавата може да се включи в тази дейност чрез субсидия на самите земеделци. Въз основа на тази субсидия тя може да ги задължи да имат застраховка като един вид обезпечение на тези пари, които им е дала. Това е така във Франция, Испания, Италия и САЩ. В Швеция и Дания пък са задължителни застраховките на домашните животни. За съжаление у нас до момента не се говори за такова застраховане. Смятам, че това ще стане, особено когато тръгнат съответните субсидии от еврофондовете за селско стопанство от порядъка на 3 млрд.евро.”

От ЗПАД “Алианц Българиясъобщиха, че все още не са готови с оценката на щетите върху реколта 2005 г.

Това ще стане в края на сезона, т.е. най-рано в края на м. септември. От компанията обаче твърдят, че главните поражения са вследствие градушките, паднали преди месец, а при последните наводнения няма сериозни щети, тъй като засегнатите райони не са били застраховани в ЗПАД “Алианц България”.

“ЗПД “Витоша” АД ще изплати общо около 850 хил. лева обезщетения на засегнатите райони само за пораженията от наводненията и пороите през юни-юли –според Драган Драганов, директор дирекция “Селскостопанско застраховане” в дружеството. Най- големи са щетите в районите на Централна Северна България, Централна Южна България и Югоизточна България – разбира се това е едно условно обозначаване на териториите. Нашето дружество ще изплати най-много обезщетения в районите на гр. Попово, Велико Търново,Хасково, Стара Загора и Нова Загора. по-малки са щетите в Шумен и Лом. Засегнати са предимно есенниците, т.е. житните култури, защото те заемат най-големи площи и застрахователният обхват е най-голям. След житните култури най-засегнат е слънчогледът.”

Все още не е приключила стопанската година, а тя се отчита от 01.10. 2004 г. до 01.10.2005 г. Едва тогава може да се направи по-точен анализ за пораженията.

В дружеството има подчертан интерес от земеделските стопани към “избраните рискове” – киша и наводнения. На места след проливните дъждове има т.нар. “изнасяне на почвата”, т.е. ерозия на почвата.

“Не подкрепям идеята за задължително застраховане на земеделските култури с минимални застрахователни суми, защото тези застрахователни суми не дават възвръщаемост на вложените средства – допълва Д. Драганов. Ако има задължително застраховане на определено минимално ниво, а от там нататък се прилага и допълнително застраховане на доброволно ниво ще се получи една нормална застрахователна сума от порядъка на 40-50 лв. на декар. Ако обаче се прилага само минималното ниво, например 10 лв. на декар за житни култури, това ще доведе до успокояване на земеделските производители, застраховката ще се прави формално и няма да има възвръщаемост на вложените средства.”

Нормална застраховка е със застрахователна сума до 60 лв. на декар за пшеница и слънчоглед. За лозята , трайните насаждения (ябълка, слива и т.н.) и зеленчуците е нормално тя да е от порядъка на 200 лв. 400 лв. на декар.

 

“През тази година от летните рискове всички застрахователи ще имат повече плащания – сподели Дянка Величкова, главен експерт „Управление на риска и иновации” в ЗК “Орел” АД.

Нашето дружество ще плати около 1 млн. лева обезщетения за юнско-юлските порои и градушки, докато през миналото лято изплатихме 500 хил.лв. Най-големите поражения са нанесени от градушките с опустошителен характер в селата Сигмен, Невестино и Мъдрино ( северно от гр. Карнобат), където щетите са тотални. Унищожителни градушки два пъти на едни и същи обекти в гр. Сопот, в Павел Баня, където бяха унищожени тотално тютюни. Висок процент на унищожение има и градушката в гр. Първомай и в района на Нова Загора.”

Хората от засегнатите райони твърдели, че от полигона на Изпълнителна агенция “Борба с градушките” са стреляли по градоносните облаци, но явно ракетите са били недостатъчно количество.

Засегна се главно реколтата на пшеница, слънчоглед, лозя и тютюни. Не е ясно дали обезщетенията, които ще получат хората след бедствието, ще покрият изцяло щетите им, защото максималните застрахователни суми са 30 лв. –40 лв. на декар пшеница, 20 лв.-30 лв. за декар слънчоглед, лозя, тютюн.

“Идеята за застрахователен пул за защита на земеделското стопанство бе инициирана от световния презастраховател “АОН”, но до момента няма развитие – допълва Дянка Величкова. За да бъде задължително застраховането на земеделските култури, трябва да има участие на държавата, да се промени нормативната база. А при това индиферентно отношение от страна на държавата към земеделските производители, което в момента се наблюдава, не съм убедена, че скоро ще се реализира тази идея. От друга страна самият стопанин, когато се захваща с производство под открито небе, трябва сам да осъзнае огромната отговорност, която поема, и да застрахова реколтата си.”

Блиц-интервю

Даниела Конова, председател на Асоциацията на българските застрахователи

Не очаквам печалбите на застрахователните компании в края на годината да са големи

- Г-жо Конова, щетите върху инфраструктурата са най-големи. Какво е застраховано и ще платят ли застрахователите големи обезщетения?

- Несъмнено става дума за покрития риск за катастрофични събития. Повечето застрахователи споделят, че в презастрахователните им договори се задействат т.нар. “катастрофични клаузи”, т.е. натрупване на задължението за изплащане на обезщетения съгласно настъпили събития в размери, които могат да бъдат определени.

В България новото строителство и изграждането на нови инфраструктурни обекти, особено когато става дума за влагане и на чуждестранни инвестиции, обективно са застраховани и презастраховани. Лошото е, че общинското и държавното имущество, което е с доста голям срок на експлоатация, се застрахова по цени, които не са адекватни на това,ь ако настъпи събитие, обезщетението, което ще се получи, да може да покрие нанесената щета. Затова остава проблемът, който се поставя многократно от застрахователите. Не би следвало винаги да се застрахова по т.нар. “балансова стойност”, защото тя е доста по-ниска от реалната.

Застрахователите трябва много сериозно да анализират, да преценят и да поставят правилните основи в случай, че подобни природни бедствия биха могли да се повторят.

Имат ли намерение застрахователите да разширят обхвата на предвиждания пул за катастрофични събития , който доскоро бе замислен като фонд за обезщетяване в случай на земетресения?

- Да, тъй като последните изследвания, представени от чужди анализатори за пазара на застраховането, подсказват, че има голяма промяна в метеорологичните условия и че подобни природни бедствия не са изключени за регионите, където се намира и България.

- Какви други щети имат по-драстични размери в момента ?

- Застраховането на домашно имущество е с малко застрахователно проникване – около 5%-7%, но не е изключено то да е едва 3 процента. Пораженията са с тотално погиване на домашно имущество. Има щети върху административни , търговски и индустриални обекти и в много случаи става дума за щети върху т.нар. прекъсване на производството. Това е нанесена щета и тя няма да позволи с месеци да бъде възстановена дейността на предприятията. Те ще претърпят загуби и следователно затрахователите влизат в своя риск и отговорност вследствие на прекъсване на производство.

- Има ли опасност да се разклати финансовото състояние на някой застраховател, след като покрие такива щети?

- Не би следвало, особено ако Комисията за финансов надзор внимателно е разглеждала презастрахователните програми на всички застрахователи. По принцип всяка застрахователна компания много ясно трябва да оцени експозицията, т.е. какво натрупване на риск може да поеме и да покрие. Разбира се, след всичко, което се случи в България, не очаквам печалбите на застрахователните компании в края на годината да са големи. Нормално е да се очаква, че общо изплатените обезщетения при всички застрахователни компании ще бъдат със значително по-високи размери от изплащаните през предходните години.

 

КАКВИ ПЛОЩИ СЪС ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ ПОСТРАДАХА

По данни на комисия към Министерството на земеделието към 4 август т.г. общото количество засегнати от наводненията през м. юни и юли площи от различни земеделски култури е 589 454 дка. 276 886 дка са унищожените от поройните дъждове, наводненията и градушките земеделски площи в страната . Това сочи справката на Дирекция "Растениевъдство" в Министерството на земеделието и горите към 8 август т.г.

• Мненията на застрахователите от сектора “Застраховане на земеделски култури” са взети преди последните наводнения от 4-7 август т.г.
• Вестник “Застраховател” ще продължи да следи темата за бедствията и застраховането и в следващия брой.

Темата разработи Илеана Стоянова