Полският опит в пенсионното осигуряване

В Полша всички хора, родени след 1948 година, имат индивидуални партиди в Полския националноосигурителен институт (ПНОИ). Там постъпват пенсионноосигурителните им вноски. Допълнително за хората, родени до края на 1968 г. се предоставя възможност доброволно да изберат друг допълнителен пенсионен фонд. (Втория стълб на системата). За хората, родени след 1.01.1968 г., изборът на допълнителен пенсионен фонд е задължителен, като средствата се привеждат в УПФ от ПНОИ. Новите фондове в Полша са Универсалните фондове, но те не обхващат абсолютно всички професионални групи работещи. За някои категории, работещи в Полша, като например селскостопанските работници, има специализиран държавен фонд, който е изцяло дотиран от бюджета. Така някои професионални групи, като съдиите, прокурорите, войската, полицията и пожарникарите (милитаризираните структури), изобщо не плащат осигурителни вноски. Те имат право да се пенсионират 15 години след започване на работа и получават пенсиите си от държавната система, а размерът на пенсиите им зависи от трудовия стаж. На практика това е старата система на пенсионно осигуряване в Полша.

За всички останали категории работещи, които са обхванати в новата система, няма гарантирани пенсии и те не зависят от размера на трудовото им възнаграждение, а от размера на пенсионноосигурителната вноска. Пенсията при тях се определя, като се раздели сумата на натрупаните през целия трудов стаж осигурителни вноски от дадена партида на броя на месеците, съгласно таблиците за продължителност на живота.

За униформените, работещи в милитаризираните структури, пенсията е в процент от трудовото възнаграждение през последната работна година.

Осигурителните вноски в Полша се формират по следния начин. От брутното трудово възнаграждение се отделят 19.52% общо за пенсионно осигуряване. От тях 12.22% се внасят в държавната осигурителна система аналогичната на българския НОИ). Останалите 7.30% се набират от Универсалните пенсионни фондове.

Универсалните пенсионни фондове (УПФ)се управляват от Пенсионноосигурителните дружества (ПОД). По силата на закона едно ПОД може да управлява само един УПФ. От 1999 г. в Полша започват да действат 21 ПОД и аналогичен брой УПФ.

В края на 2006 г. на пенсионноосигурителния пазар в Полша действат 15 ПОД с аналогичен брой фондове. Активите на останалите 6 са погълнати от сега действащите. Пенсионните дружества, както и УПФ, извършват дейността си по аналогични условия, каквито се отнасят изобщо за инвестиционните фондове.

В Националния осигурителен институт на Полша до м. ноември на 2006 г. вноските, приведени на УПФ, са на стойност 78 785.58 млн.злоти, ( т.е. 20 642.87 млн. евро), като средната вноска е равна на 98.67 злоти, а броят на осигурените е 12 319 963 души. Разпределението на осигурените е неравномерно в ПОД.

Около 5 ПОД дружества държат основния дял от активите, както и най-много осигурени лица. Така дружеството „Commercial Union” държи 21.16 на сто от осигурените на този пазар. А най-малкото дружество „Pekao” – под 2 на сто от осигурените.

Таксите, които се начисляват върху осигурителните вноски (брутни), постъпващи в партидите в УПФ ( в една година), са редуцирани през 2004 г., като от 6.5% те са увеличени на 10% от осигурителните вноски. Размерът на таксата 10% е само в най-развитите фондове. В бъдеще се предвижда тези такси да намаляват, като след 2013 г. се предвижда те да са не повече от 3.5 на сто и да се въведат единни ставки за всички членове.

Инвестирането на активите от УПФ е регламентирано от закона на полската държава, за да се осигури максимална степен на сигурност и рентабилност на извършените инвестиции. Разрешените инструменти са държавни ценни книжа на Полската национална банка; ценни книжа, гарантирани от държавната хазна или ПНБ; банкови депозити; акции, котирани на борсата; акции, котирани на извънборсовия пазар, или безналични акции;акции на националните инвестиционни фондове ( специфичен полски финансов инструмент във връзка с масовата приватизация там).

Всеобщо приетата мярка за ефективността, с която ПФ управляват привежданите им пенсионноосигурителни вноски , е възвръщаемостта, постигана от ПФ за определен период. Този извод е направен от г-н Гжегож Томчак в неговия анализ .Доходността гарантира обективна оценка за ефективното управление, чийто израз е размерът на реализираната възвръщаемост.

Норма на доходност на Универсалните пенсионни фондове: 30.11.1999-30.11.2006

Но това, което е подходящо за оценка на пенсионните фондове, не винаги е така убедително по отношение на личните интереси на членовете на пенсионните фондове – констатира г-н Томчак. Той разработва пример, в който средната годишна норма на доходност от фонда е еднаква за всяка година от членството в ПФ и е в размер на 6% и на 10%. Целта на надзорника е да покаже какво е влиянието на разхода за функциониране на системата върху ефективната норма на възвръщаемост на всеки член на фонда в зависимост от нормата на възвръщаемост, постигана от ПФ, и броя на годините на членство във фонда от осигуреното лице.

Възвръщаемостта, постигана от ПФ, не е равнозначна на ефективността от спестяване на наличните в този пенсионен фонд пари. Причината е, че доходността се отнася само до сумите, достигащи до фонда, а това не са всички пари, които работодателят чрез посредничеството на Полския национален осигурителен институт превежда в индивидуалната сметка. Докато стигне до партидата, тази сума се намалява със съответната такса върху вноската, инкасирана от ПОД, а също и с размера на таксата за управление, събирана от ПОД. Основно влияние върху размера на нормата на възвръщаемост, постигната посредством пенсионните спестявания на даден човек, има периодът на членството му във фонда – доказва със своя анализ г-н Томчак.

Илеана Стоянова