Управление на риска при катастрофични събития в България и създаване на Български катастрофичен застрахователен пул

Задължителният принцип на застраховане на катастрофичните рискове може да гарантира задоволително проникване в рамките на разумен времеви период и при разумна годишна премия

 

Автор: Румен Гълъбинов,   член на УС и Изпълнителен Директор на ЗК и ЖЗК "Български Имоти" АД, Vienna Insurance Group.

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Като останалата част от Балканите, България е активна земетръсна зона в резултат на компресивните движения на евразийската и африканската тектонична плоча. Страната е разделена на три основни вътрешни сеизмични района, в които стават силни и разрушителни земетресения: североизточен, Средногорски и Рило-Родопски. Има сеизмични райони и извън границите на страната, които оказват силно влияние на територията на България. Някои от най-разрушителните земетресения са с епицентър в субдукционната зона Вранча, разположена покрай дъгата на югоизточните Карпати в съседна Румъния. Зоната Вранча генерира земетресения от висок магнитуд средно на всеки 30 до 40 години. Последните две, засегнали северна България, са станали през 1977 и 1990 година.

Въпреки факта, че практически цялата страна е предразположена към земетресения, застрахователното покритие срещу земетресения в България, особено сред домакинствата, е практически несъществуващо. Само около 2% са застраховани. Основната причина за това ниско ниво на застрахователно проникване е, че застраховането на домакинствата е на стадий зараждане, слабо капитализирано е, както и недостатъчно регулирано. Поради липса на способност за изплащане на искове, липса на застрахователна експертиза и скорошните ценови люшкания в посока нагоре на цените на презастраховането, за дружествата е неикономично да прехвърлят катастрофичните рискове на международните презастрахователни пазари, като по този начин запазват по-голямата част от това, което застраховат. Освен това, дружествата разбират нарастващите си експозиции и нямат охота да разширят своето застрахователно покритие срещу катастрофични събития и да го предложат на по-широка аудитория. В резултат на това, застрахователното покритие срещу земетресения продължава да е сред най-малките приносители на застрахователни премии в страната.

 

Преглед на потенциала на загуба и моделиране на катастрофичния риск

Целта е да се анализира и изрази количествено влиянието на историческите и вероятните бъдещи природни катастрофични събития в България, включително вероятни максимални загуби и съвкупни загуби, произлизащи от щетите върху собствеността след големи катастрофични събития. Това налага разработването на подходящ модел на катастрофичния риск за тежки загуби при рискове като земетресенията.

 

Разпределяне на риска, тежест върху централния бюджет и фискални ползи

1. Да се определи сегашното разпределяне на риска от бедствия в България и резултантната ануализирана средна величина и обхват на потенциалните тежести на природните катастрофични събития върху централния бюджет на страната, и

2. Да се анализират фискалните ползи, които биха се събрали за българската икономика, ако част от преките загуби на собственост, произлизащи от природни бедствия, се прехвърлят на застрахователния сектор и други финансиращи механизми на цени на световния пазар.

 

Роля на местния застрахователен сектор и международните презастрахователи

Целта е да се изследва потенциалът, с който българският застрахователен сектор би могъл да поеме силно увеличен процент от рискове за собствеността, подлежащи на застраховане.

КАТАСТРОФИЧНИ РИСКОВЕ

 

Подредени по важност за България с оглед на тяхното влияние върху икономиката и хората, критичните катастрофични рискове са:

 

- земетресения

- наводнения

- свлачища

 

Земетресенията могат да предизвикат свлачища и потенциално да доведат до значително замърсяване.

Около 2400 сгради са били увредени от свлачища в България съгласно оценки, направени от Българската академия на науките. Това е значително по-малко от щетите, наблюдавани при някои земетресения.

Най-важните икономически системи са изложени на риск от земетресение.

Наводненията и свързаните с тях геологични опасности, причинени от дъжд, привлякоха вниманието през последните години поради климатичните промени. Катастрофичните наводнения, които засегнаха Източна Европа през 2000 година, причиниха и в България щети.

 

Данни за исторически катастрофични земетресения в България

 

Балканският полуостров е регионът, който е най-предразположен към земетресения в Европа и един от най-активните в Алпо-Хималайския пояс, от който е част.

На по-голямата част от територията на България стават земетресения – местни и отдалечени. Въз основа на историята си, България е разделена на осем земетръсни (сеизмични) зони, групирани в три сеизмични региона:

 

Рило-Родопски регион – зона Струма и зона Родопи;

Регион Средна гора – зона София, зона Марица и зона Бургас;

Североизточен регион – зона Видин, зона Горна Оряховица и зона Шабла.

 

Шест от зоните са силно активни – Марица, Шабла, Струма, Горна Оряховица, София и Родопите, докато другите две зони – Бургас и Видин – са по-слабо активни. Най-активната земетръсна зона в България е зона Струма, южно от София. Освен това, земетресенията във всички съседни страни засягат българската територия. Най-важна е сеизмична зона Вранча в Румъния.

Най-старото документирано земетресение на българска територия е станало в първи век пр. Хр. в зона Шабла.

Земетресението в София през 1858 предизвиква сериозни щети за града, който е бил сравнително малък.

Първото разрушително земетресение през 20. век е станало през 1901 година. Магнитудът му бил М=7.2 а епицентърът бил южно от нос Калиакра (близо до Варна) в Черно море. Трусът причинил значителни щети по бреговата линия между Балчик и Шабла.

Земетресението Крупник през 1904 година в югозападна България, с магнитуд от М=7.8, било най-силното за континентална Европа през 20. век. Трусът бил усетен на площ от 1.4 милиона кв. км. Големи и нови разломни линии се появили на повърхността.

Земетресението с магнитуд 7.0 от 1913 година станало в централна България и поразило Горна Оряховица и Велико Търново, нанасяйки сериозни щети.

Земетресенията от 14, 15 и 25 април, 1928 година в зона Марица, централна България, и в близост до някои от най-големите градове в страната, с магнитуди съответно 6.8, 7.1 и 5.7 са най-добре документираните разрушителни земетресения в българската история. Цялостните щети от тази поредица от земетресения включват 74 741 унищожени сгради, 105 смъртни случая и над 1000 други сериозни наранявания. Събитието създало 143 км нови разломни линии с максимални повърхностни измествания от 1 до 2 м.

 

Земетресения с магнитуд М і 5.0 в България след 1900

 

Дата; Местно време, чч:мм:сс	Координати на епицентъра г. ширина г. дължина	Дълбо- чина, км	Магни- туд	Сеизмичен регион, сеизмогенна зона, обект	Последствия и загуби
31.03.1901 09:10:22	43,47 28,70	14	7.2	Североизточен; Шабла; 20 км източно от Калиакра	МШК – 64 10та степен – Калиакра, Камен бряг, Св. Никола, Тюленово, Българево и др. МШК – 64 9та степен – Балчик, Каварна, Шабла; Nс>=675; Nж=4; З>265
04.04.1904 12:02:34	41,77 23,05	15	7.3	Рило-Родопски; Струма; 12 км ЮЗ от Симитли	Многобройни разрушения в Кресненското дефиле и западно от границата на страната
04.04.1904 12:25:55	41,85 23,08	18	7.8	Рило-Родопски; Струма; Крупник, Брежане, Симитли	Недостатъчна информация; проявите по-силни от тези при предишното земетресение – в Кресненското дефиле над 95% разрушения; Nж>105
08.10.1905 09:27:30	41,86 23,08	19	6.4	Рило-Родопски; Струма; Разлог, Банско	Недостатъчна информация; разрушения и щети в и близо до Разлог, Банско, Предела и околностите
15.02.1909 11:33:40	42,52 26,48	4-8	6.,0	Средна гора; Марица; Ямбол	Щети и частични разрушения на сгради в Ямбол и съседните села; Nж=0
23.02.1910 09:52:14	41,70 23,55	10	5.4	Рило-Родопски; Струма; Разлог	Недостатъчна информация. Увредени сгради. Nv=0
14.06.1913 11:33:13	43,10 25,70	15	7.0	Североизточен; Горна Оряховица; Горна Оряховица, Велико Търново	До 95% разрушения в Горна Оряховица, до 80% разрушения във Велико Търново, Лясковец, Долна Оряховица; Nж=10
18.10.1917 20:57:40	42,70 25,70	6	5.2	Средна гора; София; София	Средни до слаби щети. Падане на калкани, разделителни стени и комини. Частични разрушения на покриви. Пукнатини в стени. Падане на мазилка от тавани; Nv=0
14.04.1928 11:00:01	42,21 25,36	0	6.8	Средна гора; Марица; Чирпан, Първомай	Почти пълни разрушения в Чирпан и околностите, до 80% разрушения в Първомай и близките селища; Nж=32, Nр>100
18.04.1928 21.22.48	42,20 25,06	16	7.1	Средна гора; Марица; Поповица, Пловдив	Почти пълни разрушения в Поповица и близките селища, тежки щети в Пловдив и близките области; Nж=82, Nр>900
25.04.1928 11:25:46	42,08 25,89	13	5.7	Средна гора Марица Гълъбово	50% от сградите в Гълъбово увредени; Общи загуби от земетресенията от 14, 18 и 25 април: Nс> 74 741, Nж=114, Nр>1 000, З=5 189 138
23.08.1942 17:41:25	43,47 26,60	10	5,1	Североизточен; Горна Оряховица; Разград	Разцепване на стени, падане на мазилка и комини в Разград и близките области
30.06.1956 03:50:22	43,55 28,68	20	5,5	Североизточен; Шабла; Шабла	Пропукване на стени и падане на мазилка в Шабла и близките селища по Черноморското крайбрежие
04.03.1977 19:21:54	45,83 26,72	86	6,1	Вранча; Свищов, Никопол, Оряхово	МШК -64 8ма степен – Свищов, Никопол, Оряхово. Многобройни щети в Северна България. Nс>8435; Nж=125, Nр=422; З=250 000
03.11.1977 04:22:58	42,20 25,06	8	5,3	Рило-Родопски; Родопи; Велинград	Почти пълни щети при слаби и наклонени области във Велинград, Дорково, Костадиново. Частични щети на сградите в близките области; Nс>396, Nж=0; З=4 500
21.02.1986 16:17:09	42,08 25,89	8	Md 5,0	Североизточен; Горна Оряховица; Стражица	Щети главно на слаби сгради, енергийната мрежа и водоподаващите тръби в Стражица, Попово и Водица; Nс = 4 000
07.12.1986 16:17:09	43,19 26,01	10	Md 5,4	Североизточен; Горна Оряховица; Стражица	Увеличаване на последствията от последното земетресение до значителни щети, включително нови сгради и оборудване. До 80% разрушения в Стражица, Асеново, Мирово, Горица; Nс>5 000; Nж=2; Nр=60; З=450 000

ЛЕГЕНДА: Nс – брой на разрушените сгради, Nж – брой на жертвите, Nр – брой на ранените, З – загуби в хиляди лева

 

Други исторически бедствия в България

 

Други природни бедствия като наводнения, свлачища, горски пожари, бури с градушка и снежни натрупвания причиняват значителни щети всяка година, като общата тежест на тези кумулативни събития се увеличава

 

Природни бедствия и злополуки в България за периода 1992-2002

Година
1992	1993	1994	1995	1996	1997
1	Горски пожари	17 972	27 726	21 054	8 844	7 314	6986
2	Инциденти с радиоактивни източници	*	*	*	*	*	*
3	Индустриални злополуки	37	102	23	24	24	28
4	Инциденти с индустриални отровни вещества	*	*	54	54	27	25
5	Инциденти с живак	*	*	29	41	38	42
6	Инциденти с бомби и снаряди	10	30	64	103	127	132
7	Земетресения	9	12	12	20	12	24
8	Снежни натрупвания и заледявания	4	14	1	18	9	23
9	Наводнения	23	12	7	22	40	18
10	Пътни и железопътни злополуки	*	6 608	7 059	7 003	6 335	5 971
11	Свлачища	2	5	6	19	55	41
12	Бури с градушка	16	11	5	13	26	67
13	Бури, силни ветрове и валежи	*	15	20	35	14	32
14	Лавини	*	*	*	*	2	2
15	Центрове на инфекциозни заболявания	4	32	22	5	206	65
16	Случаи на изплували тела на мъртъвци	*	*	*	*	*	*
17	Други инциденти	*	39	58	98	202	169
18	Общ брой на събитията	18 077	34 606	28 414	16 299	14 431	13 625
19	Смъртни случаи	84	1 394	1 546	1 414	1 299	1 146
20	Ранени	251	7 831	8 582	8 448	7 719	10 194
21	Материални загуби, милиони лв	140.9	578.2	311.4	151.5	2 308.0	26 796.9
22	Фондове за подпомагане, милиони лв	200	260	300	294.5	324	6 500
23	Републикански бюджет, милиони лв	55 143.0	104 404.1	133 836.6	264 242.0	564 238	3 586 621.4
24	Бюджетни загуби, %	0.26	0.55	0.23	0.06	0.41	0.75

 

Продължение

Година
1998	1999	2000	2001	2002
8 134	8 153	11 667	30 948	18 451
*	*	*	27	38
42	23	12	24	17
50	64	159	64	119
58	40	31	33	52
135	141	156	108	132
16	16	11	50	35
37	36	22	164	243
41	157	37	29	1 667
6 904	7 353	6 875	6 675	6 683
60	107	99	36	210
62	78	55	32	68
50	101	69	148	388
1	*	*	*	1
125	91	44	11	84
*	*	*	57	64
206	263	208	629	1 698
15 921	16 623	19 445	39 035	29 950
1 318	1358	1 221	1 178	1 161
9 450	9 453	9 382	8 284	8 594
25 352.6	31.6	60.2	*	189.8
13 000	13.975	30	40	50
4 169 771	4 953.1	5 677.4	7 133.4	7 528.1
0.61	0.64	1.06	*	2.52

ЛЕГЕНДА: * - няма данни Източник: Гражданска защита

В периода 1998 – 1999 г. номиналната стойност на българския лев бе обезценена в пропорция 1/1000

 

 

АКТИВИ, ИЗЛОЖЕНИ НА РИСК

Градските региони са обикновено най-уязвими поради концентрацията на хора и АКТИВИ. Изчисленията на сеизмичния риск в България показват, че много от големите български градове са предмет на значителен риск от земетресение.

Уязвимостта на градските региони е оценена в съответствие със следните критерии:

 

Градът е разположен в сегашната карта на сеизмичната опасност на България в земетръсна зона с МШК интензитет от VIII или IX;

Градът има население над 50 000;

Градът е претърпял МШК интензитет от над VII при минали земетресения;

Градът е разположен в или близо до уникална сеизмогенна зона и има най-голямото население сред други градове в или близо до тази зона.

 

Има 15 български града, които минават първите три критерии.

 

След вземане под внимание на четвъртия критерий, следните градове са класифицирани като най-уязвими: София, Пловдив, Пазарджик, Варна, Русе, Благоевград и Велико Търново. Над 75% от населението на България живее в 7те града.

 

 

Списък на българските градове, които преминават първите три критерия

 

No.	Град	Макс. проследен интензитет	Година на земетресението	Макс. очакван интензитет – период на повторяемост от 1000 години	Население – Преброяване от 2001
1	София	9	1858	9	1 091 772
2	Пловдив	9	1928	9	338 224
3	Варна	7-8	1901	7	312 889
4	Русе	7	1977	8	161 453
5	Стара Загора	7	1928	8	143 420
6	Добрич	8	1901	8	100 000
7	Перник	7	1904	8	85 991
8	Ямбол	7	1909	8	82 649
9	Хасково	8	1928	9	80 303
10	Пазарджик	7	1928	9	78 855
11	Благоевград	9	1904	9	71 144
12	Габрово	8	1913	7	67 065
13	Велико Търново	7	1977	8	66 897
14	Казанлък	6-7	1928	8	53 770
15	Асеновград	7	1928	9	51 936

Общо: 2 786 368

 

 

Класификации на жилищните сгради в България

 

Основните характеристики на жилищните сгради в България се проучват чрез провеждането на национални преброявания, организирани от Националния статистически институт (НСИ).

Последното преброяване бе извършено през 2001.

Данни, предоставени от НСИ, показват, че 96,5% от сградите са частна собственост, 3% са публична и 0,5% - корпоративна собственост.

 

 

Видове строеж съгласно Преброяване 2001

№	Вид строеж
1	Сборни ЖБ плочи
2	Железобетон
3	Тухли (под от бетонна плоча)
4	Тухли (дървен под)
5	Камък
6	Кирпич (суров)
7	Дърво
8	Други

 

 

Класификация на жилищните сгради съгласно възрастта и приложимите строителни закони

Обикновено възрастта на сградите е добър индикатор за нивото на сеизмичния дизайн (и свързаната с това устойчивост на земетресения) и качеството на конструкцията.

 

Промени в графиката на сеизмичната активност за предложените за изследване области

 

Град
София	Пловдив	Варна	Русе	Пазарджик	Благоевград	Велико Търново
1957	Меркали-Форел	8	8	7	7	7	9	8
1961	МШК	8	8	6	6	7	8	8
1964	МШК	8	8	6	6	7	8	8
1977	МШК	8	8	7	8	7	8	8
1986	МШК	9	9	7	8	9	9	8

 

 

Строителни периоди съгласно различните български противоземетръсни норми

 

 

Период	Характеристики
До 1956	Няма противоземетръсни норми в строителството. Само при специфични строежи в области, в които е имало земетресения (Кресна, Чирпан, Пловдив, София, Каварна) се прилагат противоземетръсни мерки от чужбина.
1957-1964	Наложени са първите противоземетръсни норми. Сеизмичното натоварване се представя чрез хоризонтална статична сила. Не се прилагат динамични модели. Създава се карта на исторически сеизмичен интензитет.
1965-1977	Наложени са втори противоземетръсни норми, заедно с първата карта на сеизмичните опасности в България. Въведени са динамични строителни модели. Наложени са изисквания в строителството. Около 14% от територията на страната се класифицира като МШК интензитет і7.
1978-1987	Картата на сеизмичните опасности в България се ревизира и се добавят области с МШК интензитет 7 и 8 в Северна България. Сега около 39% от територията на страната се класифицира като МШК интензитет і7. Налагат се нови и по-стриктни изисквания в строителството.
1988 – до днес	Сегашните противоземетръсни норми се налагат заедно с нова карта (прогнозна) на сеизмичните опасности. Около 99% от територията на страната се класифицира с МШК интензитет і7. Налагат се нови и по-стриктни изисквания в строителството.

 

 

 

Географски координати на седемте града

 

ГРАД	ГЕОГРАФСКА ШИРИНА	ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА
СОФИЯ	42.69	23.31
ПЛОВДИВ	42.15	24.75
ВАРНА	43.21	27.90
РУСЕ	43.85	25.98
ПАЗАРДЖИК	42.20	24.33
БЛАГОЕВГРАД	42.03	23.09
ВЕЛИКО ТЪРНОВО	43.09	25.63