Нагласи сред младежите (16-25г.) към сключването на трудов договор и към доброволното пенсионно осигуряване

Младите хора масово не познават трудовите си права. Това сочи актуалното изследване на „Алфа рисърч”, насърчило компания „Доверие” да стартира инициатива за повишаването на трудовоправната култура у младежите

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Целите на количественото проучване са да установи:

Общите нагласи сред младото поколение към трудовите договори и осигуряването

Степен на информираност относно правата, задълженията, ползите и бонусите при осигуряването, респ. – при липсата на такова

Конкурентност на инвестициите в други продукти и фактори за избор на пенсионните осигуровки

Степен на доверие в пенсионните фондове – общо и към отделните дружества

Информационни канали, които младите хора ползват и предпочитания към вида на поднасяната информация; Ефективност на различните рекламни канали

Тестване на начини на поднасяне на информацията, които да осигурят максимална ефективност на рекламната кампания

 

 

Анализ на основните резултати от проучването

 

І. Форми на заетост сред учениците и студентите

Изследването показва, че значителна част от учениците и студентите имат известен трудов опит и вече са работили, или работят по настоящем за определен период от време. В момента на провеждане на проучването 11% от учениците и 23% от студентите заявяват, че работят. 39% от неработещите ученици са работили преди, както и 37% от студентите.

Анализът на профила на работещите младежи позволяват да се изведат следните обобщени техни характеристики:

Работещи през учебната година ученици (11% от всички ученици) Много често това са материално затруднени младежи Често сменят работата си Близо половината натрупват дълъг за възрастта си стаж (повече от една година) Преобладаващо работят почасово или на смени. Търсят и намират работа чрез познати и роднини Малко над половината са от професионални гимназии	Работещи през учебната година студенти (23% от всички студенти) Натрупали най-дълъг стаж (приблизително половината посочват една-две години) Захващат се на почасова работа, работа вечер или на смени, в зависимост от учебната им програма Търсят и намират работа чрез познати, но активно използват за търсене на работа и обявите Голяма част са студенти в столицата (48%)
Работили някога ученици (39% от всички ученици) Работят сезонно (предимно през лятото) По-ниска продължителност на общата до момента заетост (преобладаващо под 6 месеца) Търсят и намират работа чрез познати и роднини Малко над половината са от професионални гимназии	Работили някога студенти (37% от всички студенти) Работят сезонно (предимно през лятото) Имат опит и на почасова работа в зависимост от графика на учебните им занятия Продължителност на общата до момента заетост между 6 м. и една година Търсят и намират работа чрез познати, но активно използват за търсене на работа и обявите

При студентите е налице съществена разлика между обучаващите се в бакалавърска и обучаващите се магистърска степен. От бакалаврите работят 19%, докато от студентите в магистърска степен, които на практика са много по-близо до окончателното завършване на образованието си, а от тук и до пазара на труда, работят 69%.

И за четирите групи е характерно бързото намиране на работа (веднага или до една седмица). Причините за това са както в динамизиращия се пазар на труда, така и във използваните форми за започване на работа – главно чрез познати и роднини. Не на последно място в полза на бързото наемане е и обстоятелството, че става въпрос за временна заетост. Поради това и двете страни ( работодатели и служители/работници) не поставят много високи изисквания. В същото време текучеството поради временния характер на работата е високо. Забавянето при наемане, доколкото го има, се дължи на факта, че част от младите хора (предимно студенти) са търсили работа чрез обяви. Друг фактор за забавяне, макар и не толкова силен, е търсенето на работа по специалността, което вече е свързано с по-високи очаквания и на двете страни.

ІІ. Условия на заетост

По-дълготрайно заетите (т.е. не само през ваканциите, но и по време на учебната година) по-често работят по специалността (между една четвърт и една пета), макар и това положение да не е доминиращо. Обратно, при сезонно работещите младежи, заетостта не е свързана със специалността (търси се „каква да е работа”). Несъответствията между образование и изисквания на работното място са много по-отчетливи при студентите, които започват да осъзнават значимостта на своето образование. При тях почти всеки втори посочва, че дейността, която упражнява, изисква по-ниско образование.

Постоянно заетите по-често сключват договор - почти всеки втори е имал/има договор. Съотношението на трудов към граждански договор е съответно 2:1 при учениците и 3:1 при студентите. При неработещите в момента студенти (но работили преди) наличието на договор също е сравнително високо (51%), като съотношението трудов към граждански е 6:1. Най-рядко работодателите сключват договор с ученици, когато става въпрос за временна заетост. Това до голяма степен се дължи както на временния характер на заетостта, така и на законодателните ограничения, и на свързаните с тях изисквания.

Основните мотиви на младежите да не сключват трудов договор, са свързани с временния характер на заетостта. Преобладаващата част посочват, че не могат да работят на постоянна работа с договор, тъй като все още учат или поради факта, че това би ограничило възможността им за бърза смяна на работата. Не на последно място, за студентите здравното осигуряване към университета, в който учат, решава към момента нуждите им от осигуровки.

Сравнително ниска е запознатостта както с трудовите права и нормативната уредба, така и с условията, при които се осигуряват работещите млади хора. Студентите, поради по-висока си възраст и поради факта, че са по близо до завършване на образованието си и излизане на пазара на труда, в по-голяма степен искат да работят на трудов договор. Обратно, учениците по-често посочват, че предпочитат да работят без договор и биха приели работа при тези условия.

 

ІІІ. Отношение към трудовите договори и осигуровките

1.Мястото на трудовия договор в йерархията от значими за младежите фактори при наемане на работа

Подписването на трудов договор стои твърде назад в йерархията на критериите при избор на работа. Трудовият договор не попада в петте най-важни условия при търсене на работа от младежите. Малко по-важен се оказва договорът за студентите на изхода на образованието.

Оценка на критериите при избор на работа по степен на важност - средни оценки
Използвана е скала от 1 до 5, където 1-не е важно, 5 - много важно	Mean
Заплащане	4,85
Естество на работата, задълженията	4,61
Работно време	4,52
Атмосфера на работното Ви място	4,38
Условия на труд на работното място (шум, хигиена и т.н.)	4,35
Перспективата за развитие, израстване в професионалната йерархия	4,32
Отпуски, почивки	4,19
Работата да е свързана със специалността, за която съм учил/а	4,12
Подписване на трудов договор	4,08
Социално осигуряване върху пълното възнаграждение	4,00
Позиция в служебната йерархия	3,94
Осигуряване на вътрешно фирмено обучение	3,89
Придобивки (служебна кола, телефон, храна, облекло, тийм билдинг и др.)	3,80

Водещ фактор за всички групи младежи е заплащането. То се превръща в допълнителен мотив за пренебрегване на договора и осигуровките в полза на по-високото заплащане. Малко по-висока е съпротивата срещу работата без договор сред студентите, именно поради близостта им с пазара на труда. И при тях обаче заплащането остава водещ фактор, докато осигуровките не се възприемат като част от трудовото възнаграждание.

При анализ на различните трудови права, които договорите гарантират, прави впечатление, че те са с близки, високи стойности на оценки по степен на важност. В рамките на слабата диференциация можем да откроим, че на преден план излизат здравните осигуровки, а на последна позиция остава участието в пенсионно-осигурителната система.

Фактори в полза на трудовият договор:

Ако работата е на пълен работен ден

Ако е завършено образованието

Фактори срещу трудовият договор:

Работа по време на учене/следване

Фактори поляризиращи оценките по отношение на трудовия договор:

Почасова работа

Сезонна заетост (лято)

2. Фактори в полза на кампания за налагане на трудовите договори

Социално-психологическите фактори и мотивации у младежите, които биха съдействали за успех на една кампания за налагане на трудовите договори, могат да бъдат обобщени в четири групи:

Желание за намиране на сигурна е перспективна работа, макар и при по-ниско заплащане

Половината от работилите млади хора вече са имали сключен договор

Младежите нямат усещането за сериозна съпротива от страна на работодателите. Те възприемат не сключването на договор като подходящо при краткотрайна заетост и като средство за получаване на по-високо заплащане.

В дългосрочен план предпочитанията на младите хора са да работят на трудов договор

 

ІV. Запознатост с пенсионно-осигурителната система

1. Обща запознатост

Сред младежите е налице частична запознатост с действащата в страната пенсионно-осигурителна система. По-добра представа е налице единствено в частта държавно обществено пенсионно осигуряване – 71% са запознати със съществуването му. За разлика от него, съществуването на допълнително пенсионно осигуряване (задължително и доброволно) е известно на около 43% - 45%.

2. Фактори, влияещи върху степента на запознатост

Запознатостта с видовете пенсионно осигуряване се различава значително в зависимост от три основни фактора: възраст, големина на населеното място и заетост към момента.

Сред най-младите, живеещите в по-малките градове и неработещите информираността е средно два пъти по-ниска. Както е посочено по-долу в анализа, осигуряването на по-добър жизнен стандарт на пенсионна възраст не е сред важните приоритети на младежите, поради което и общият интерес към проблемите на общественото осигуряване като цяло е нисък.

 

 

		Държавно обществено пенсионно осигуряване*	Допълнително задължително пенсионно осигуряване*	Допълнително доброволно пенсионно осигуряване*
16 – 18г.	53%	26%	29%
19 – 26г.	83%	55%	57%
София	71%	48%	45%
Град над 100 хил. жители	71%	46%	47%
Град 50 – 100 хил. жители	68%	26%	41%
Работи	75%	54%	55%
Не работи	70%	39%	41%

*Отговорилите, че в България съществува съответния вид пенсионно осигуряване.

На равнище "как функционира пенсионно-осигурителната система" се очертава още по-ниска запознатост. Значително по-слаба е информираността кои са посредниците и по какъв начин се осъществява процесът като цяло.

 

3. Институции, които се свързват с общественото осигуряване

Резултатите ясно показват, че доколкото въобще се познава, пенсионното осигуряване се мисли предимно през призмата на държавното обществено пенсионно осигуряване и респективно – през ролята на държавата и институциите й в реализирането му. Оттам и мнението за пенсионно-осигурителните дружества е производна на отношението към държавното осигуряване и не носи характера на рационална оценка за работата на самите дружества:

Първите три институции, с които се свързва общественото осигуряване, са Националния осигурителен институт (62%), Министерство на труда и социалната политика (33%) и Националната здравно-осигурителна каса (16%). Дружествата за допълнително пенсионно осигуряване се нареждат на четвърто място с едва 14 на сто от отговорите.

Всеки втори идентифицира НОИ като посредник в държавното пенсионно осигуряване и едва между 29% - 35% знаят, че допълнителното пенсионно осигуряване се провежда от пенсионно-осигурителните дружества.

65 на сто са запознати, че размерът на осигурителните вноски зависи от брутното трудово възнаграждение, но 45% - 50% не знаят, дали влияние в това отношение имат категорията труд и осигурителния праг за съответната професия.

52 на сто са запознати, че целта на държавното пенсионно осигуряване е чрез вноските да се изплащат пенсиите на пенсионерите. Същевременно едва 34% - 39% са запознати, че средствата от вноските по допълнителното пенсионно осигуряване се натрупват по индивидуална сметка.

Съществен проблем е и фактът, че най-голяма част от младежите не знаят какво се случва с плащаните задължителни пенсионни осигуровки. Повишаването на запознатостта, че средствата от допълнителното пенсионно осигуряване се натрупват по индивидуална сметка е един от силните аргументи, които биха мотивирали потенциалните клиенти на пенсионно-осигурителните дружества да ползват техните услуги.

V. Мотивации и нагласи към пенсионно-осигурителната система

1. Нагласи към социално-осигурителните политики и гаранциите, които дава трудовият договор

Изследването очертава на пръв поглед противоречива картина на нагласите към системата на обществено осигуряване. Налице е сравнително висока степен на възприемане и одобрение за различните социално-осигурителни мерки, съпроводено със значителна съпротива и нежелание за плащане на задължителни и доброволни (включително пенсионни) вноски.

Два основни аргумента се открояват като валидни и силно значими за цялата целева група. Става въпрос за широко разпространеното сред младежите мнение, че все още е твърде рано да се мисли за тези неща и за желанието за самостоятелно решаване на въпроса, а не чрез посредничеството на държавни институции и/или пенсионно-осигурителни дружества. В допълнение, анализът на нагласите по групи очертава важната зависимост, че колкото по-млади и трудово по-неангажирани са младежите, толкова по-силно споделят тази позиция.

Анкетираните декларират високо одобрение за осигурителните политики по принцип

	Никак не е важно	По-скоро не е важно	Нито важно, нито не	По-скоро е важно	Много е важно	Без отговор
Здравна осигуровка	1.1%	0.7%	4.2%	12.5%	79.9%	1.5%
Защита при случай на злополука	0.9%	0.7%	6.6%	18.8%	71.4%	1.5%
Натрупване на професионален трудов стаж	1.7%	1.5%	7.9%	20.8%	66.2%	1.8%
Защита при неправомерно уволнение	1.5%	2.2%	11.8%	22.9%	59.6%	2.0%
Участие в пенсионно-осигурителната система	2.2%	6.3%	14.8%	22.7%	52.0%	2.0%

Над 50 на сто от 16 – 26 годишните младежи в страната оценяват като много важни всички гарантирани от трудовия договор осигурителни права. Но както се вижда от таблицата, в йерархията помежду им водещо място имат социалните гаранции, свързани с рискове по отношение на настоящето, докато по-далечното във времето получаване на пенсия остава на заден план.

Като цяло нагласата доминира сред представителите на всички основни под-групи младежи, но се очертават, макар и малки, разминавания в зависимост от възрастта и особено заетостта на респондентите. Както бе посочено и по-горе, по-младите и икономически незаети в по-малка степен отдават значение на този въпрос.

Възраст		Заетост към момента
16 – 18	19 – 26	Работи	Не работи
Здравна осигуровка	78%	82%	84%	77%	79.9%
Защита при случай на злополука	69%	73%	80%	68%	71.4%
Натрупване на професионален трудов стаж	65%	65%	76%	63%	66.2%
Защита при неправомерно уволнение	55%	64%	70%	55%	59.6%
Участие в пенсионно-осигурителната система	49%	54%	68%	45%	52.0%

Имайки предвид посочения акцент, който анкетираните поставят върху свързаните с настоящото социални придобивки, като най-силни аргументи в полза на трудовия договор и респективно - плащането на осигуровки, се открояват тези, които гарантират правата на наетия пред работодателя: защита при трудова злополука (62%), коректност на работодателя (53%) и гарант за трудовите права на наетия (53%).

В дъното на общата йерархия остават аргументите, че трудовият договор и плащането на осигуровки осигуряват средства за бъдеща пенсия, както и личната отговорност, че плащането на осигуровки е дълг на всеки гражданин.

В този смисъл, за потенциалните потребители на пенсионно-осигурителни услуги, бъдещето все още не е толкова проблематично, колкото настоящето. Осигуровките се възприемат повече като средство във взаимоотношенията с работодателя, отколкото като перспективна инвестиция в бъдещето.

Отношението към осигуряваните от трудовия договор социални гаранции е силно зависимо и от големината и възможностите за работа, които предлага населеното място:

За младежите в София, където намирането на работа е относително по-лесно и вариантите са разнообразни (пълен работен ден, почасова, непълен работен ден и пр.), най-важният мотив е, че трудовия договор осигурява защита при трудова злополука.

Колкото по-малък е градът и респективно – колкото по-ограничени са възможностите за работа, толкова повече като ползи на трудовия договор се разпознават защитата при безработица и гарантирането на трудовите права, а самият трудов договор се възприема като гарант за коректността на работодателя.

Живеещите в София и големите градове младежи са по-склонни да приемат, че е добре отсега да се мисли за пенсия и същевременно в значително по-малка степен смятат, че предимството на трудовия договор е в осигуряването на средства за бъдеща пенсия. Обратно – живеещите в малките областни центрове повече от другите са съгласни, че трудовия договор осигурява средства за пенсия, но са и най-ярките изразители на тезата, че все още е рано да се мисли за пенсия.

До голяма степен тази нагласа се дължи на цитираната разлика в предлагането на работа в различните населени места, но също така е индикатор за степента на доверие в пенсионната система в страната.

 

 

2. Отношение към сегашната пенсионно-осигурителна система

Към момента, сред потенциалните потребители на услугите на пенсионно-осигурителните дружества е налице поляризирано (а по някои въпроси отчетливо негативно) отношение към съществуващата в България пенсионно-осигурителна система и нейните посредници.

Трите най-силно доминиращи сред тагрет групата мнения са, че:

"Пенсиите в България са прекалено ниски и не осигуряват нормален жизнен стандарт" (74%). Едва 7% от интервюираните са склонни да търсят причините за ниските пенсии в недостатъчно внасяните средства в пенсионната система. Отговорността за това се приписва в най-голяма степен на постоянно увеличаващите се цени (64%) и държавата, която им дава малко пари (54%). Като най-подходящи механизми за компенсиране на ниските пенсии се възприемат нерегламентирани механизми като подпомагане на пенсионерите с пари от близките, а не регламентираното приобщаване към пенсионно-осигурителната система чрез редовно плащане на вноски.

"Инфлацията с времето “изяжда” внесените осигуровки” (51%).

"Пенсионната система се променя постоянно и няма гаранции, че след време ще видя внесените от мен пари” (50%).

Съществена тежест имат мотивите за сегашното материално положение. Всеки втори предпочита да получава по-високи доходи сега, за да може да покрива разходите си. 49% смятат, че младите хора получават ниски заплати и не могат да отделят средства за пенсионни осигуровки.

Недоверието към посредниците на пенсионната система (сред които са пенсионно-осигурителните дружества), също е в значителни граници: 47% са напълно и 40% отчасти съгласни с тезата, че няма актуална възвръщаемост от внесените средства в пенсионните фондове.

3. Нагласи за плащане на задължителни и доброволни пенсионни осигуровки

В резултат от съществуващите в момента представи и нагласи към пенсионната система, се очертава ниска готовност за плащане както на задължителни, така и на допълнителни доброволни пенсионни осигуровки. Откроявате се две важни особености по въпроса:

Висока степен на невъзможност да се изрази мнение, произтичащо от слабата приоритетност на пенсионното осигуряване за представителите на таргет групата. Между 40% - 45% от интервюираните не могат да изберат подходящ за тях вариант на осигуряване (дали предпочитат да плащат по-високи или по-ниски вноски).

Необходимостта от плащане на осигурителни вноски се приема, но желанието е те да са възможно по-малки по размер и да носят по-добра пенсия. Едва 5% са готови да се лишат от пенсия.

Могат да бъдат обособени две основни групи в зависимост от факторите, които формират нагласите към пенсионната система и мотивите за плащане на осигуровки.

Младежи, живеещи в София и най-големите градове

Младежи, живеещи в по-малки областни центрове

·1 Приоритет върху трудовите права, които гарантират позициите на наетия пред работодателя ·2 По-висока степен на възприемане на тезата, че трябва отсега да се мисли за пенсия ·3 Водещи мотиви срещу плащането на осигуровки: -2 Инфлацията с времето "изяжда" внесените осигуровки -3 Пенсиите са прекалено ниски и не осигуряват нормален жизнен стандарт -4 Пенсионната система се променя постоянно и няма гаранции, че след време ще видя внесените от мен пари

·1 Приоритет върху позицията, че внасянето на осигуровки осигурява средства за пенсия ·2 По-склонни да смятат, че е рано да се мисли за пенсия ·3 Водещи мотиви срещу плащането на осигуровки: -5 Младите получават ниски заплати и не могат да отделят средства за пенсионни осигуровки -6 Рано ми е да мисля за пенсиониране, има твърде много време до тогава -7 Предпочитам по-високи доходи сега, за да покривам настоящите си разходи -8 Пенсиите са прекалено ниски и не осигуряват нормален жизнен стандарт

Поляризираното отношение към пенсионните фондове и възвращаемостта от внесените в тях средства е еднакво сред представителите на всички под-групи в таргета, независимо от населеното място, възрастта, заетостта, образователния статус.

Както вече бе посочено, към момента е налице относително ниска степен на познаване на пенсионно-осигурителните дружества и предлаганите от тях продукти. Пенсионно-осигурителната система се мисли предимно през ангажираните в нея държавни институции, поради което отношението към пенсионно-осигурителните дружества се формира през оценката не за тяхната дейност, а за държавните структури.

 

VІ. СТЕПЕН НА ЗАПОЗНАТОСТ С ДЕЙНОСТТА НА ПЕНСИОННО-ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА

1. Степен на запознатост и интерес към доброволното пенсионно осигуряване

Анализът на степента на запознатост с доброволното пенсионно осигуряване и дружествата, действащи на този пазар, потвърждава регистрираните в проучването тенденции, а именно:

Пределно общо, абстрактно равнище на запознатост с доброволното информационно осигуряване, отсъствие на по-точна и конкретна информираност, както и на непосредствен практически интерес към осигуряването.

Слаба запознатост с продуктите на пенсионните фондове и много ниска степен на информираност за тяхното използване.

Относително висок деклариран интерес от страна на анкетираните да бъдат осигурявани от работодателя и на необходимост от допълнителна информация по въпросите на доброволното пенсионно осигуряване. Те обаче са съпроводени със слаба лична активност в търсенето на информация.

Целевата група се разделя на две почти равни половини от гледна точка на най-общата запознатост с доброволното пенсионно осигуряване. Преди провеждането на тази анкета:

46% са чували за доброволното пенсионно осигуряване

54% - не

Малко по-висок е делът на онези младежи, които заявяват, че биха се осигурявали в доброволен фонд.

17% - заявяват категорично “да” и още

42% - "по-скоро да”

Регистрираните нагласи служат като ориентир за потенциала, който може да достигне доброволното осигуряване. Те обаче в никакъв случай не са показател за предстоящи непосредствени стъпки на младежите в тази посока. При подходящи кампания и трудова среда, както и повишена информираност и интерес, е възможно не само целевата група да бъде подтикната към по-висока активност и настоятелност при сключването на трудов договор, но и да й бъдат създадени трайни навици в тази все още нова за България област.

Особено ниска е запознатостта с доброволното пенсионно осигуряване сред най-младите възрастови групи.

Запознатост с доброволното пенсионно осигуряване	Да	Не
16-18г.	26%	71%
19-25г.	60%	40%
Общо	46%	53%

За разлика от информираността, нагласите към осигуряване са почти поравно разпределени в отделните групи младежи, което ясно показва общото им желание за осигуряване по принцип. За момента обаче това желание остава по-скоро като декларация, като вербално изразена потребност, а не като практическа ориентация. Ако младежите бъдат мотивирани и им бъдат създадени необходимите условия, може да се очаква активизация в тази посока.

Основната мотивация за доброволно осигуряване е "наличието на по-добър жизнен стандарт след пенсиониране" (76%). Едва 11% проявяват интерес към данъчните преференции, което по всяка вероятност е свързано както с непознаването им, така и със слабата им мотивираща роля за младежите, получаващи все още твърде ниски доходи. Макар и да са налице отделни разлики между отделните под групи, те не са толкова значими, че да не е необходимо съществено, насочено към всички, разясняване на възможните преференции. Същевременно, поради преобладаващият интерес на младите хора към настоящето, мотивът “добър живот след пенсиониране", макар и да се изтъква като водещ спрямо "данъчните преференции", няма да действа автоматично, а само чрез разясняването на цяла поредица от опосредстващи фактори – роля и табилност на пенсионните дружества, натрупване на лични вноски, възможност за информиране и контрол над тях и др.под.

2. Популярност на пенсионно-осигурителните дружества и техните продукти

Според степента си на популярност в изследваната целева група пенсионно-осигурителните дружества се ранжират в следния ред:

ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД	53%
ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ "ДОВЕРИЕ"	50%
"ДЗИ ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ" АД	31%
ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ "СЪГЛАСИЕ"	16%
ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ "ДСК-РОДИНА" АД	13.5%
ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "ЛУКОЙЛ ГАРАНТ – БЪЛГАРИЯ" АД	10%
"ING ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО" АД	5%

Пенсионно-осигурително компания "Доверие" е на второ място по популярност след Алианц България, като процентите на двете са много близки. При поставяне на въпрос директно за "Доверие", 63.5% отговарят, че са чували за компанията, 21% - "не", и, което е особено интересно – 14% заявяват “не знам”. Тези отговори за свидетелство за високата степен на популярност и налагане на марката “Доверие”. Може да се смята, че оттук нататък задачата е популяризирането на продуктите и привличането на по-голям дял клиенти за отделните услуги. У малък дял (точно тези 14%) съществува по всяка вероятност объркване и несигурност относно точната идентификация на компанията.

Степента на популярност на Доверие, както и на останалите дружества, не е особено различна в отделните под-групи младежи. С по-добра информираност относно всички компании се отличават единствено висшистите. Прави впечатление обаче една друга много важна зависимост - младежите, които не проявяват интерес към това, дали имат или не договор с работодателя, проявяват най-висока степен на незапознатост и с пенсионно-осигурителните дружества (67%, при средно за цялата целева група 29%). Също така почти незапознати с отделните дружества са учащите в професионалните училище VІІ-VІІІ клас (66%). Следователно, налице е тясна връзка между познаването на трудовите права, в частност значението на трудовия договор и интереса към съответните дружества, предоставящи осигурителни услуги.

Като цяло, за разлика от високата брандова популярност на "Доверие", степента на познаване на неговите продукти и по-общо – на практиките на ползване на осигурителни услуги е много слаба.

Запознатост дали лицето лично или близък роднина използва услуги, предлагани от ПОД "Доверие"
Осигуряване в Универсален пенсионен фонд	7%
Осигуряване в Доброволен пенсионен фонд	6%
Осигуряване в Професионален пенсионен фонд	3%
Не знам	72%

Разминаването между степента на популярност на компанията и запознатостта с ползването на нейните услуги, както и между декларираните високи нагласи за доброволно пенсионно осигуряване и слабият практически интерес в тази посока, е една от основните задачи, които една информационна кампания би следвало да си постави. Наличието на по-конкретно и детайлизирано познание за ползите от осигуряването, както и за услугите в тази сфера, е една от най-важните предпоставки за създаване на позитивни и активни нагласи в дългосрочен план.

VІІ. Информационни канали

Информационните канали могат да бъдат обособени в три групи по предпочитание и степен на използване:

1. Основни информационни канали

Телевизии: 56% от анкетираните ги поставят на първо място като най-често използвана медия

Btv 88% месечен обхват на тази целева група

Нова телевизия 73% месечен обхват на тази целева група

Интернет: 33% от анкетираните го поставят на първо място

Основните причини за ползване на интернет са:

Използване на електронна поща 82%

Образователни, научни цели 73%

Сърфиране за удоволствие/развлекателни сайтове 70%

Чат, общуване с приятели 67%

Информиране по актуални теми и проблеми 56%

Респективно, най-популярните и най-често използвани сайтове, които могат да бъдат използвани за информиране на младежите относно доброволното пенсионно осигуряване (включително чрез игри, състезания, интернет анкети и и пр.), са:

Abv.bg 39%

Google.bg 20%

Data.bg 15%

Mtel.bg 13%

Dir.bg 12%

2. Допълнителни информационни канали

Други Телевизии:

Канал 1 28% месечен обхват на целевата група

Fox Live 24% месечен обхват на целевата група

Планета 19% месечен обхват на целевата група

MTV 15% месечен обхват на целевата група

Диема + 12% месечен обхват на целевата група

MM 10% месечен обхват на целевата група

Dicovery 9% месечен обхват на целевата група

Радиостанции: Поставени са от 25% на 1-во и 2-ро място като най-често използвана медия и още от 34% - на 3-то място

Сити 30% месечен обхват на целевата група

Фреш 24% месечен обхват на целевата група

Радио 1 18% месечен обхват на целевата група

Витоша 15% месечен обхват на целевата група

БГ радио 10% месечен обхват на целевата група

Други интернет сайтове:

Arena.bg 5%

Btv 4.6%

Globul.bg 4%

Gbg.bg/ guvech.bg 3.5%

Mail.bg 3%

Nova.bg 2%

 

 

Вестници: Едва 12% ги посочват на 1-во и 2-ро място като най-често използвани медии, а 35% ги поставят чак на 4-то място

24 часа 46%

Труд 41%

Стандарт 10%

Въпреки че в сравнение с други вестници, това са относително най-четените, не трябва да се забравя, че като цяло младежите рядко се обръщат към вестниците. Освен това, тъй като те не са активни потребители на информация в областта на осигуровките, публикуваното в тях едва ли би имало водещо въздействие. По-подходящи биха били по-настъпателни, директни, интеркомуникативни форми чрез телевизия, интернет, радио.

3. Лайф стайл и възможности за по-пряко достигане до целевата група

Ранжиран по честота на извършваните дейности, стилът на живот на младежите изглежда по следния начин:

Гледане на телевизия 71% *

Влизане в интернет 68%

Разходки с приятели 58%

Посещение на дискотеки, клубове, кафета 56%

Слушане на радио 36%

Занимания със спорт 30%

Пътуване 22%

Компютърни игри 22%

Кино 14%

Футболни мачове, концерти и пр. 13%

* Даден е процентът на анкетираните, посочили “често” за съответната дейност.

Тази структура на свободното време потвърждава значимостта на посочените вече основни информационни канали за достигане до младите хора (телевизия и Интернет), но ги разширява и с форми на външна реклама, брошури, дипляни и пр. на местата, които младежите посещават най-често – кафета, дискотеки, селищен и междуселищен транспорт и пр.

Като обобщение трябва да се посочи, че едва 11% от анкетираните смятат, че информацията, която имат относно пенсионното осигуряване им е достатъчна, 51% са на обратното мнение, а 37% нямат мнение по въпроса. Съответно, 60% заявяват, че в бъдеще биха имали нужда от допълнителна информация по тази тема. За момента, информацията се получа най-често от близки, познати (43%) и медии (42%). Особеността на изследваната целева група е в това, че тя не проявява сериозен интерес и не търси активно подобна информация. Следователно, за да се постигне по-значим ефект, би трябвало да се използват комуникационни форми, вплетени в ежедневието на младите хора, както и по-настъпателна, по-агресивна (в добрия смисъл на думата) информация, която да съдействат за повишаване на общите им познания и интерес в тази област, а не да разчита на временен ефект от краткотрайна кампания.

 

ІХ. Възможности за мотивиране на младежите в подкрепа сключването на трудови договори и редовно плащане на осигурителни вноски:

Препоръките, които могат да бъдат изведени въз основа на проучването за целите на една информационна кампания в подкрепа сключването на трудови договори и редовно плащане на трудови договори, са:

1. Повишаване на запознатостта с пенсионно-осигурителните дружества и по-специално, с тяхната дейност, предлагани продукти и възможности.

2. Изграждане на имидж, който разграничава пенсионно-осигурителните дружества от държавното осигуряване и институции чрез предимствата на техните продукти: равнище на получаваните от дружествата пенсии, които са по-високи от предоставяните от държавата и позволяват нормален жизнен стандарт.

3. Разясняване на факта, че осигуровката е част от доходите и на възможностите, които тя предоставя. Това трябва да става при съобразяване с обстоятелството, че временният характер на заетостта, ниските към момента доходи на младежите и отложеният ефект от пенсионните осигуровки демотивират младите хора от сключване на трудов или граждански договор.

4. Изтъкването на евентуални допълнителни ползи за клиентите на пенсионно-осигурителните дружества (особено ако дружеството е част от по-голяма финансова група): например, по-изгодни банкови продукти и услуги и пр., което ще подобри материалното положение на клиентите в настоящето като едновременно се инвестира в бъдещето. Това е особено важно като се има предвид социално-псохологическия профил на целевата група – насочена към ползите и потреблението в настоящето, а не към самостоятелна инвестиция в бъдещето.

5. Информиране за стабилността и устойчивостта на пенсионно-осигурителните дружества - т.е. докато пенсионната система се променя, те не се променят и могат да дадат гаранции за вложените средства.

6. Повишаване на запознатостта със "съдбата" на вноските: какво става с внасяните в продължение на години вноски от осигурените лица? Положителен ефект би имало, ако се знае, че във всеки момент осигуреният има поглед върху средствата си: натрупват ли се и къде, колко са, какво се прави с тях, колко ще му донесат, има ли възможност да му донесат повече, какво трябва да направи за целта и т.н. Освен това, трябва да се има предвид, че за разлика от съвременните пенсионери, представителите на таргет групата са високо грамотни в технологично отношение и не се притесняват он-лайн да контролират и оперират с финансите си, което прави подобна система на контрол над средствата значително по-възможна.

7. Използване на високата популярност на пенсионно-осигурително дружество “Доверие” за увеличаване на запознатостта с отделните осигурителни услуги, със значението на трудовите договори и създаването на устойчиви нагласи в тази нова за България област.

8. Включване на по-активни, настъпателни, интерактивни форми за комуникация и въздействие, тъй като младежите слабо се интересуват от проблематиката, свързана с пенсионното осигуряване и не може да се разчита, че те сами ще я "открият" в многообразния информационен поток.

9. Използване на положителната по принцип нагласа на младежите към сключване на трудов договор за преминаване от обща мотивация към конкретни стъпки. В тази връзка - разясняване значението на добрите трудови и осигурителни практики в останалите европейски страни.

10. Включване в кампанията на различни игри, състезателни елементи, интернет анкети и пр., които увличат младите хора. Освен прекия ефект по ангажирането на по-големи групи, тези форми биха имали и косвен информационен ефект, който може да бъде постигнат при разпространяването на резултатите от съответните състезания.