Шеста национална конференция по застрахователни и осигурителни проблеми – Свищов`2007

На 3 и 4 май 2007 г. в СА “Д.А. Ценов” – Свищов, се състоя традиционната (шеста по ред) Национална конференция по актуални проблеми на застраховането и осигуряването. Форумът бе организиран от фондация “Проф. д-р В. Гаврийски” със съдействието на КФН, АБЗ, НББАЗ, СА “Д.А.Ценов”, ВУЗФ, АЗББ, Съюз на застрахователните агенти, БАДДПО, АЛДДЗО и в. “Застраховател прес”.

По време на двудневния форум бяха обсъдени най-наболелите проблеми в застраховането и осигуряването, включително и в здравното осигуряване: обхватът на застраховката “Гражданска отговорност” и новите моменти от дейността на Националното бюро “Зелена карта” след подписването на Многостранното гаранционно споразумение (тук основния доклад изнесе Атанас Табов – председател на УС на НББАЗ); за неотложната необходимост от създаването на катастрофичен пул у нас (по тази тема информира и активно участва в последвалата дискусия Лука Доков); Евгени Белчев (“Рила брокер”) постави остро въпроса за затруднената работа на застрахователния брокер в контекста на груби непазарни прояви като продажба на застраховки по гаражи и бакалии, избирателно отношение от страна на банки към застрахователни дружества, което нарушава правото на избор на клиента, масово предлагане на продукти на няколко компании от един агент, което нарушава закона; невъзможност за регламентирано регулярно получаване на информация за дейността на чуждестранните брокери, упражняващи дейност у нас; голям брой зле подготвени застрахователни агенти; доц. д-р Георги Николов, ректор на ВУЗФ, предложи незабавно да се пристъпи към изработването на специализиран речник, за да се избегне терминологичният безпорядък в осигурителния и застрахователния бизнес, което бе подкрепено от всички присъстващи (не случайно докладът на доц. д-р Йото Йотов от катедра “Застраховане и социално дело” при СА “Д. А. Ценов” засегна въпроса за чистотата на езика и точността на понятието); особен интерес предизвикаха и всички доклади, посветени на социалното (пенсионно и здравно) осигуряване.

Първи представиха своите доклади представителите на КФН Николай Петков и Стефан Стоилков (резюмета от тях ще поместим в следващи броеве на вестника). Г-н Петков се спря на въвеждането на европейската директива 2005/68/ЕО относно презастраховането и други предстоящи регулаторни промени (директивата засяга всички застрахователи; те ще могат да извършват ограничена дейност по презастраховане в рамките на съществуващите лицензи за упражняване на застрахователна дейност), а г-н Стоилков - на развитието на застрахователния сектор през 2006 г. и на перспективите в единния застрахователен пазар на ЕС. Той изнесе и някои последни данни от дейността на застрахователните и здравноосигурителните дружества, постъпили в КФН. Премийният приход за 2006 г. чрез посредничеството на 186 застрахователни брокери е в размер на 296 766 000 лева, което представлява ръст от 56% на годишна база, съобщи г-н Стоилков. През 2006 г. дейност в страната ни са упражнявали 215 брокера, което означава, че останалите не са отчели в законоустановения срок дейността си. Концентрацията в брокеража е изключително висока, тъй като 40,7% от премиите са събрани с посредничеството на 2 брокера. Основната част от брокеража е насочена в няколко направления: 38,3% е делът на застраховка „Каско“, 15,5% - на „Гражданска отговорност“, 10,9% - на имущественото застраховане, и 6,1% - на застраховки „Пожар и природни бедствия“.

Към края на 2006 г. броят на застрахователните агенти у нас е около 31 000. Премийният приход на здравноосигурителните дружества през 2006 г. е в размер на 22 620 000 лева, което представлява ръст от 27,17% в сравнение с 2005 г., изтъкна още г-н Стоилков. Здравното проникване е 0,05%, а здравната премия на глава от населението е 2,95 лв. (през 2005 г. здравното проникване е в размер на 0, 04%, а 2,30 лв. - здравната премия на човек). И тук пазарът продължава да е изключително концентриран: „Дженерали Закрила Здравно осигуряване“ държи 59,14% пазарен дял. Продължава обаче и тенденцията за намаляване на пазарния дял на големите дружества за сметка на по-малките и на новопоявилите се дружества.

Г-н Табов информира, че по данни от чужбина най-малко 50 000 български автомобила със стари регистрационни номера циркулират по европейските пътища, като не е ясно колко от тях нямат застраховки. НББАЗ носи тяхната отговорност при ПТП в рамките на 5 години. Табов обяви, че обхватът на „Гражданска отговорност“ у нас е около 91,2%, а регистрираните автомобили са близо 2,3 млн. Г-н Табов напомни, че ако обхватът падне под 90 на сто (каквото е минималното изискване от страна на ЕС), възниква опасността от НББАЗ да бъдат поискани още гаранции за достатъчен финансов капацитет.

Гаранция за високия обхват на застраховката е пълноценното функциониране на Информационния център на Гаранционен фонд, обменящ данни между застрахователите, ГФ и МВР. Както в. “Застраховател прес” вече писа, МВР не подава регулярна коректна информация за броя регистрирани автомобили (представители на УС на ГФ съобщиха, че от две седмици такива данни вече се подават към фонда). Във всички случаи обаче се забелязват грешки при постъпващата информация, което предизвиква съмнения в коректността на актуализираната справка. Теменуга Ненова, член на УС на ГФ, изрази категоричното мнение, че докато МВР продължава да не подава информация, не е възможно да се поддържа коректна база данни за обхвата на застраховката. Г-жа Ненова подчерта също, че е необходима бърза промяна в начина на продажба на застраховката, както и по-строг контрол върху този процес от страна на надзора. Абсурдно е „Гражданска отговорност“ да се продава по бензиностанции и магазини. Необходимо е да се изгради единен софтуер за всички застрахователи относно регистрацията на „Гражданска отговорност“. При поредно неплащане на разсрочена полица това трябва да се отразява своевременно с оглед коректността на данните, обобщи г-жа Ненова.

Цветанка Крумова, изпълнителен директор на ЗПАД „Армеец“, коментира, че обхватът на застраховката „Гражданска отговорност“ влияе и върху вноската в ГФ. При по-голяма съвкупност и отделната вноска (сега тя е 10 лева) ще стане по-малка, което е било основният принцип при определянето на вноските в Гаранционния фонд”. Някои от участниците се обявиха против сумата на вноската, защото чрез нея всъщност изрядните граждани биват “наказвани” заради нередовните. Г-жа Крумова изтъкна, че трябва да се създаде обществена нетърпимост към незастрахованите по тази задължителна застраховка, защото наистина застрахованите плащат повече заради онези, които не се застраховат. Ето защо вноските към ГФ не бива да бъдат отчисления от застраховката, а начисления към нея, допълни тя.

Юрий Тодоров от Асоциацията за застрахователна сигурност каза, че проблемът наподобява ситуацията с електроенергията, чиято цена се увеличава заради многото кражби и заради неплащането от страна на някои потребители. На практика невинните страдат заради виновните. Вноската към ГФ трябва да бъде проблем не на застрахованите, а на застрахователите, заяви г-н Тодоров.

Очаква се тази година Световната банка да организира и у нас форум, посветен на катастрофичните рискове, каквито бяха проведени в Турция (2005 г.) и Румъния (2006 г.), съобщи г-н Доков. Предстои изясняване на подробностите по организацията и конкретизиране на датата на неговото провеждане. Така или иначе, до края на годината у нас трябва да има изготвен проектозакон, регламентиращ катастрофичното застраховане и създаването на катастрофичен пул, изтъкна г-н Доков.

Участниците и гостите на конференцията бяха приветствани от ректора на Стопанска академия доц. д-р Нено Павлов на втория ден от нейната работа. Г-н Павлов компенсира “извиненото” си отсъствие през първия ден (заради защитата на докторска дисертация в София, информация за която можете да прочетете на стр. 22 от настоящия брой на вестника) с активно участие в дискусиите и с обширна презентация на академията.

Доклади пред форума изнесоха още д-р Васил Владимиров (“Гарантиран ли е техническият лихвен процент в допълнителното пенсионно осигуряване”; д-р Владимиров участва и много активно в разискванията за пенсионното осигуряване); Стоил Александров – председател на Съюза на застрахователните агенти (“Проблеми и насоки за решаването им при задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, “Зелена карта” и ГФ”); представителките на КФН Мария Христова, началник отдел ”Оценка на риска”, и Валентина Лилова, старши експерт (“Прогнози за коефициента на заместване от втори стълб на пенсионната система в България”); Атанас Божков (“Доброволното пенсионно осигуряване с лични вноски – алтернатива на инвестиции или целево спестяване”); Николай Славчев (“Създаване и перспективи на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми”); Николай Тодоров (“Фактори за по-нататъшно развитие на универсалните пенсионни фондове”); д-р Стефан Таралежков – главен секретар на Асоциацията на лицензираните здравноосигурителни дружества (“Актуални проблеми на доброволното здравно осигуряване – 2007”); гл. ас. Маргарита Дакова от СА “Д. А. Ценов” (“Опит за сравняване на българската и френската пенсионни системи”); хон. ас. д-р Силвия Пантелеева от СА “Д. А. Ценов (“Някои аспекти на зависимостта между държавните регулации на осигурителния сектор и маркетинговите решения на ПОД”); гл. ас. Венцислав Василев от СА “Д. А. Ценов” (Коефициентът: възвръщаемост на собствените средства (ROE) и приложението му при измерването на резултатите от дейността на общозастрахователното дружество”); гл. ас. д-р Пламен Йорданов и гл. ас. д-р Румен Ерусалимов от СА “Д. А. Ценов” (“Застраховането и социалното осигуряване – средство за гарантиране на по-висок жизнен стандарт при пенсиониране”.)