Европа - пенсионни неволи и решения

Кой ще плаща за пенсионирането на бъдещите поколения?

 Повечето европейски страни се сблъскват с този въпрос при наличието на застаряващо население и ниска раждаемост, пише ВВС, чиито кореспонденти в Европа разглеждат предизвикателствата при решаването на този проблем в осем страни членки на ЕС.
Щедрата до момента държавна пенсионна схема на Италия е изправена пред банкрут в рамките на следващото десетилетие, ако скоро не бъдат гласувани някои радикални промени.
Скоро държавният пенсионен фонд на страната ще трябва да плаща на пенсионерите повече, отколкото получава годишно като принос от все по-намаляващата работна сила. По думите на управителя на централната банка на Италия Марио Драги към момента броят на италианците над 60 години се равнява на 42% от работещото население, а до 2020 г. ще достигне 53%.
Ако правителството не вземе мерки, младите хора, които сега се включват в работната сила, ще трябва да плащат 127% от заплатата си през следващите 15 години, за да могат да получават същите приходи като настоящите пенсионери.
В момента пенсионната възраст в страната за жените е 55 години, а за мъжете – 57. Според реформите, приети миналия месец от правителството на Романо Проди, тази граница постепенно ще се увеличава всяка година до 2014 г.
Във Франция новоизбраният президент Никола Саркози е решен да направи основна ревизия на щедрата социална система и да намали държавните пенсии, тъй като хазната е на „червено“.
Един от всеки четирима в страната работи в обществения сектор. Франция има едно от най-ниските нива на трудова сила в света, като едва 41% от възрастното население работи и изключително малко служители на възраст между 55 и 65 години все още работят.
Въпреки че има едно от най-високите нива на раждаемост в Европа, Франция, като други европейски страни, е изправена пред проблема на застаряващото население.
Пенсионната реформа от 2003 г. даде приоритет на увеличаването на пенсионната възраст, за да се финансира системата в дългосрочен план. Сега пенсионната възраст е 65 години за някои групи, а служителите в държавния сектор трябва да работят поне 40 години вместо 37,5, за да имат цялостни пенсионни права.
През септември Саркози възнамерява да придвижи още нещата чрез реформа на "специалните пенсии", които са привилегия в момента на някои публични сектори.
Великобритания преминава през най-големия „трус“ в пенсионната система от 50 години. В отговор на растящата продължителност на живот и понижаващите се нива на пенсионни спестявания, лейбъристкото правителство преразгледа пенсионната система.
В резултат на това възрастта за държавна пенсия ще се увеличава постепенно до 68 от сегашните 65 години в следващите три десетилетия. От друга страна, пенсиите ще бъдат увеличавани в съответствие със средната заплата, а не с инфлацията. Тъй като обикновено заплатата расте по-бързо от цените, то пенсионната система на Острова ще стане по-великодушна.
В Германия, където раждаемостта е сред най-ниските в Европа, а хората живеят дълго, спорът за пенсиите наскоро се превърна в политически раздор.
През март парламентът гласува увеличаване на пенсионната възраст от 65 на 67 години. Правителството се надява, че като задържа хората по-дълго на работа ще намали тежестта за държавните пенсионни фондове.
Решението обаче беше силно критикувано от профсъюзи и групи, представляващи 20-те млн. пенсионери в страната.
Към момента Германия има едно от най-високите нива на разходи за пенсии от 30-те страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и сигурност. При силния ръст в цените на имотите в Ирландия през последното десетилетие мнозина ирландци видяха в недвижимото имущество подходяща инвестиция за пенсионирането си. Закупуването на къща в чужбина също стана популярно благодарение на растящата икономика.
И тук обаче има дебати относно бъдещите пенсионни изисквания и политика.
Работната сила на Ирландия бързо се увеличи през последните 10 години, макар че при младо население над средното за ЕС страната няма да има скоро проблемите на останалите европейски страни.
В момента държавната пенсия за служител, който се пенсионира на 65 години, е около 200 евро. Около половината от работещото население от 2 млн. души има и пенсионни източници.

Населението на Унгария застарява бързо. При ниската раждаемост се очаква страната да загуби 8% от населението си между 2000 и 2025, по последни данни на ООН. Едва около 60% от унгарците в работоспособна възраст действително работят.
Последната голяма пенсионна реформа от 1997 г. създаде система от частни пенсионни фондове паралелно с държавния. Те обаче не се представят толкова добре, колкото мнозина се надяваха. По изчисления на експерти за последната година 150 хил. служители биха получили от тях по-ниски пенсии, отколкото от държавния пенсионен фонд.
Досегашните проекти за пенсионни реформи предвиждат постепенно увеличаване на пенсионната възраст до 2009 г. и по-строги условия при ранно пенсиониране.
Нова пенсионна реформа вероятно ще бъде лансирана в началото на 2008 г. Една от опциите е пенсиите да вървят отделно от увеличението на заплатите и да бъдат прикрепени към инфлацията, която в момента е близо 9%. Друга идея е да се даде тласък на частните пенсионни фондове за сметка на държавния.
Пенсионната система в Испания е в процес на почти постоянна промяна от преминаването на страната към демокрацията в края на 70-те години.
Населението на Испания е сред най-бързо застаряващите в Европа, а нивото на раждаемост е сред най-ниските. Освен това испанците като цяло живеят по-дълго от повечето европейци.
Резкият ръст в броя на жените и имигрантите в работната сила през последните десет години помага за плащането на пенсиите на тези, които се пенсионират сега. Има обаче реални опасения, че средствата в обществената система може да се изчерпят през следващите няколко десетилетия, когато се очаква броят на пенсионерите да се изстреля нагоре.
Настоящото социалистическо правителство по-скоро е готово да консолидира, отколкото радикално да променя настоящата пенсионна система, за да я защити от бъдещи заплахи.
Много испанци държат на обществено финансираната пенсионна система, базирана на приноса на служителите и работодателите, и идеята за приватизация или за увеличаване на пенсионната възраст не е много популярна.
Компаниите и служителите могат да имат и имат отделни частни пенсионни фондове, но правителството настоява те да продължат по-скоро да допълват, отколкото да бъдат алтернативи на държавната система.
Като част от настоящите промени правителството смята да създаде голям резервен фонд за случаи на бъдещ недостиг на средства.
Предвиждат се също по-скоро насърчения, отколкото правила, които да насърчат хората да работят и след сегашната пенсионна възраст от 65 години.
В Дания има широк политически консенсус по въпроса, че пенсионната възраст трябва да се увеличи, тъй като населението застарява, а продължителността на живота се увеличава.
Строгите имиграционни закони в страната в момента ограничават броя на чуждестранните работници.
През 2006 датският парламент прие закон, според който пенсионната възраст ще бъде увеличена от 65 на 67 години. За да не се създаде финансова несигурност за засегнатите от закона, това ще стане постепенно с увеличения на възрастта с половин година през 2024, 2025, 2026 и 2027.
Законът обаче по принцип е с „отворен край“ - ако продължителността на живота продължи да расте, политиците са се споразумели пенсионната възраст да следва този процес, отново с времеви буфер, така че засегнатите да имат време да се подготвят във финансово отношение. 

Как стоят нещата у нас?

В България от 2002 г. родените след 1 януари 1960 г. натрупват средства в лични пенсионни сметки, т.нар. втори стълб на пенсионната реформа. Средствата се управляват от частни пенсионноосигурителни дружества, които се стремят да постигнат доходност над инфлацията.

Към момента, пет години след старта на реформата, българите имат средно по едва 369,81 лв. в пенсионните си сметки от втория пенсионен стълб, който обхваща 2,53 млн. души. Средствата в тези фондове са малки поради ниския процент от осигурителния доход, отделян за универсален пенсионен фонд (5%), ниския размер на осигурителния доход, тъй като повечето българи не се осигуряват върху реалния си доход, както и таксите, събирани от пенсионноосигурителните дружества и наложените от държавата изисквания средствата да се влагат в нискодоходни книжа, като държавните ценни книжа, които за 2006 г. и досега за 2007 г. носят доходност, по-ниска от инфлацията.

В третия пенсионен стълб, който е доброволен и обхваща едва 0,57 млн. българи, са натрупани по едва 974 лв. на едно лице.

България също прие мерки за увеличаване на пенсионната възраст и от 2005 г. тя ще е 63 г. за мъжете, а от 2009 г. за жените пенсионната възраст ще е 60 г., в случаите когато има достатъчно години осигурителен стаж. Когато осигурителният стаж е недостатъчен, право на пенсия се придобива след 65-годишна възраст и за мъжете, и за жените при поне 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж.

Една от надеждите пред българската пенсионна система е либерализиране на инвестиционната политика на пенсионноосигурителните дружества, включително с възможност за избор на инвестиции от самия осигурен, както и с увеличаване на процента от осигурителния доход, отделян за универсален пенсионен фонд, както и мерки за осигуряване върху реалния доход.