Коста Чолаков:Обезщетенията по ГО са се увеличили с 20 млн. лева ,в същото време събраните от застрахователите премии са се повишили само с 0,4%

- Цената на „Гражданска отговорност” в момента не е адекватна на рисковете, които се поемат. България вече е член на европейското икономическо пространство и тази застраховка покрива щети в цялото това пространство. Рисковете са много високи и затова цената трябва да върви нагоре. Докъде трябва да стигне? Най-лесно е да видим какво се случва в другите страни от ЕС. В момента в Евросъюза най-ниската цена на „Гражданска отговорност” е в Словакия – около 150 евро. В другите източноевропейски страни цените вървят над 150 евро за най-ниския клас автомобили. Кога и как нашият пазар ще стигне тези ценови нива, не мога да кажа. В момента пазарът у нас е много динамичен, отношенията са сложни, но у всички играчи на пазара има нагласа за увеличение на цените.

От друга страна, скоро излязоха статистики, от които става ясно, че обезщетенията вече се увеличават. През следващите години тази тенденция ще продължи. Големите щети за телесни увреждания обикновено идват по-късно и съответно ще бъдат оценени на по-високи суми. Според мен това ще бъде натискът върху застрахователите, който ще доведе до увеличаване на цената на „Гражданска отговорност”.

- Според последната статистика, в сравнение с година по-рано обезщетенията са се увеличили с 20 млн. лева брутна сума. Ако през 2006 г. те са били малко над 30 млн. лв., за същия период на 2007 г. вече са над 50 млн. лева. В същото време събраните от застрахователите премии са се повишили само с 0,4%. Според мен изплатените обезщетения ще продължават да се увеличават, защото щетите от чужбина тепърва ще идват.

- Не знам как е в другите дружества. В „Интерамерикан” имаме щети от чужбина, но те засега са в рамките на нормалното.

- Защитата на потребителите трябва да бъде в много посоки. Не може само да гледаме днес да спестим пари на българина, а утре да няма кой да изплаща обезщетения. В крайна сметка крайният потребител не е само в България, а в целия Европейски съюз. Увеличението на цените се диктува от изискването пазарът да е здрав.

- Все по-малко са компаниите, които предлагат бонуси. Тези „екстри” по принцип би трябвало да са калкулирани в цената. Затова конкурирането по цена постепенно ще доведе до пълното отпадане на бонусите.

- Напоследък КФН се намесва в тази посока. Комисията има най-пълна картина за пазара и може да прецени къде трябва да предприеме действия. От друга страна, по-големите компании, които имат по-дълга история и по-сериозни портфейли, трябва да поведат хорото в тази посока. А ние по-малките ще ги следваме.

- Като застраховател смятам, че то пречи, защото изисква повече администрация, което оскъпява продукта. Но от гледна точка на потребителя разсроченото плащане е улеснение.

- КФН явно иска да защити потребителя. Но ако тази практика се въведе, е по-добре да се премахне възможността за разсрочено плащане. Защото компаниите не могат да носят риск, срещу който не са получили премия, а това няма да се приеме добре от потребителите.

- Застрахователите би трябвало да могат да контролират агентите си. Но от друга страна стикерът сам по себе си не е удостоверение за наличието на валидна застраховка. Кодексът предвижда, че наличието на застраховка се удостоверява със застрахователна полица и знак – така наречения стикер. Т.е. с двете заедно. Не съм запознат с новото указание и поради тази причина ще се въздържа от повече коментари.

- Не можем да тълкуваме слухове. Аз не съм виждал официална статистика за обхвата на „Гражданска отговорност” напоследък. Но ако обхватът е паднал, това е много тревожно.

- То не е добро за пазара като цяло, нито за Гаранционния фонд, който плаща вместо незастрахованите. Не съм запознат с многостранното споразумение, за да мога да кажа дали България търпи някакви санкции при трайно спадане на обхвата на „Гражданска отговорност”. Но дори и да няма такива санкции, намаляването на обхвата не е добро и за клиентите. Защото, когато някой не си плаща задължителната застраховка, на практика другите плащат заради него. Така че този проблем е на обществото, а не е само на застрахователите. Затова е необходима много сериозна намеса на органите на МВР.

- Ако има такъв момент, КФН разполага с всички законови механизми да принуди тези компании да подават пълна информация. Но аз не мога да си представя, че има такива дружества.

- Зависи какъв е проблемът. Ако хората не сключват застраховка, органите на МВР трябва да си свършат работата. Ако пък застрахователи не си декларират правилно полиците, КФН трябва да си свърши работата. Може би трябва и АБЗ да направи разяснителна кампания, за да могат потребителите да осъзнаят колко е важна тази застраховка.

- Не смятам, че самата полица трябва да е и на английски. Защо точно на английски, а не на всички официални езици на ЕС? Полицата трябва да си е на български, който също е официален език на Евросъюза. При сключване на застраховката ние предлагаме на нашите клиенти, които пътуват в чужбина, да им издадем и сертификат „Зелена карта”, който да представят при проверка зад граница. Те може и да не пожелаят, защото имат право да пътуват в ЕС само с регистрационния номер на автомобила. Може би изискването на сертификати на английски е продиктувано от недоверието към България като пазар. Това доверие ние трябва да си спечелим сами, никой няма да ни го подари.

- Те са свързани с нелоялната конкуренция и най-вече с подбиване на цените.

Проблем е и това, че потребителите възприемат тази застраховка като необходимо зло. Никой не осъзнава колко важен социален елемент има в нея.

- Някои компании ще преустановят тази практика, когато финансовите им резултати се влошат. Но е важно и КФН да прави стъпки в тази посока, както и ние като застрахователи да се събираме по-често в АБЗ, да комуникираме повече. Затова аз направих предложение комисията по автомобилно застраховане към асоциацията периодично да предоставя информация кой застраховател има някакви лоши практики. Смятам, че това ще има ефект. Спирането на нелоялната конкуренция не може да стане изведнъж.

- Има пазари, където са въведени интересни практики, които можем да взаимстваме. Например в Гърция пострадалите отиват при своя застраховател по „Гражданска отговорност”, който им изплаща обезщетението. След което застрахователите помежду си си уреждат регресите. Това е направено, за да може застрахованият да се чувства наистина клиент на застрахователя си по „Гражданска отговорност”. Но тази практика предполага много високо ниво на застрахователния пазар като цяло и добро разбирателство между компаниите. Ние не можем да си уредим регресите по „Каско” и „Гражданска отговорност”, та камо ли да тръгнем към такъв вариант.

- „Интерамерикан” няма особено големи проблеми с регресите. Понякога имаме забавяне, но само толкова. Но колеги от по-големите дружества се оплакват, че срещат много сериозни проблеми при събиране на регресите си. Затова като застрахователи трябва да работим много сериозно в тази посока.

- При систематично нарушаване на предвидените в кодекса срокове за изплащане на обезщетения, надзорът би могъл да санкционира някой застраховател. Защото кодексът не прави разлика дали обезщетението е към краен клиент или към друг застраховател. Естествено, могат да се използват и механизмите на съдебната система.