Застрахователна конференция “Конкурентност на българските застрахователи в европейския пазар”

През първия ден от форума лектори бяха д-р Жечо Каличин, управител на “Риск Консулт България” ЕООД («Развитие на стратегия за оценка и управление на риска”), Юри Тодоров от Асоциацията за застрахователна сигурност (“Индивидуалният рисков коефициент при оценка на риска по застраховка “Гражданска отговорност”), Иван Дончев, управител на «Маринс Интернешънъл» ЕООД («Универсалният застрахователен брокер»), доц. д-р Ирена Мишева от УНСС («Пласментната политика на българските застрахователи в Европейския застрахователен пазар”).

На втория ден от форума се проведе оживена кръгла маса, посветена на темата “Разширяване на застрахователния пазар” с подтеми международния застрахователен бизнес и иновациите – успешно средство за конкурентност на застрахователите. В дискусиите активно участие взеха брокери и представители на застрахователни дружества и банки като ЗПАД “Булстрад”, ТБ “Алианц България”, “Интерамерикан България” ЗЕАД, ЗД “Евроинс” АД, “AIG България” ЗПД ЕАД и други.

Д-р Жечо Каличин, управител на “Риск Консулт България” ЕООД, направи много интересна презентация, посветена на професията на риск мениджъра, която за българските условия се оказа все още много екзотична. (Около това мнение се обединиха и участниците в последвалата дискусия.) Развитието на стратегия за оценка и управление на риска е важно за нормалното функциониране на всяко предприятие или фирма, изтъкна лекторът. Такива компании са добри клиенти на банките и застрахователите, които съответно могат да направят селекция в своя портфейл.

Процесът за оценка и управление на риска е развит в бизнес сектора и е възприет от редица организации в света. Това се налага поради глобализацията на финансовия и производствения пазар. Акционерите на компаниите искат повишена регулация на корпоративното управление. Многобройните случаи на измами в големи фирми като “Енрон” в САЩ налагат повишени изисквания към оценката и управлението на риска във всички сектори на икономиката.

Съвременната схема за управление на риска включва следните елементи: идентификация на риска; анализ на риска; мерки за снижаване на риска.

Другият стожер на съвременния риск мениджмънт са фокусираният подход към определени рискове, които могат да се окажат изключително опасни за дейността на фирмата, самооценката на съществуващите рискове и контролът върху проектите, които се осъществяват в момента.

Рисковете могат да бъдат квалифицирани в три основни групи: застраховаеми рискове - като пожар, експлозия, мълния, природни, катастрофични рискове (тук всяка компания трябва да направи много добра преценка за нивото на самоучастието си) ; втората група рискове, които са елемент от стратегията за оценка и управление на риска, за удобство, макар и може би неточно, съм нарекъл „полузастраховаеми“, тъй като те все още не са разпространени в България, доколкото имам поглед върху пазара у нас, подчерта д-р Каличин. Първият от тези рискове е застрахователна защита на баланси – тази застраховка покрива пазарния риск, оценка на инвестициите и промените; оценка на инвестиционните възможности и анализ на възможните сценарии. Това са компании, които могат изцяло да прехвърлят риск мениджмънта върху застрахователя.

Към тази група спадат още отговорност на управителите (застраховката покрива случаи, при които служители на компанията отправят искове към управителите за щети, причинени при изпълнение на тяхната служебна дейност), защита на околната среда (отделяне на отровни вещества в атмосферата от фирми и производства, причиняващи щети на природата) и отговорност за продукта (с отварянето на европейския пазар се очаква значителен като брой и като размер щети по тази отговорност; всеки продукт се застрахова по отговорност, за да може при възникване на щета рискът да е прехвърлен на застрахователната компания).

Третата група включва големи и важни проекти и дейности, които изискват стратегически действия, управление по време на кризи и план за съхраняване на дейността. Усилията, които трябва да се влагат тук, са значителни. При големи и важни проекти е необходимо да има т. нар. система за оценка и управление на промените. Предприятието трябва да има формализирана процедура за управление на промените.

Всяко предприятие е уязвимо от възникване на кризи. Кризата може да възникне от нещо дребно и невинно на вид, а да предизвика значителни последици върху дейността й, още повече че това се отнася и до обществени организации, правителства и т. н.

Всяка организация трябва да има сформиран кризисен “тим” (екип) и предварително разработен план за действие по време на криза, а не едва след като тя възникне, да се търсят пътищата за нейното преодоляване. Задължително е да има система за оповестяване, за да могат съответните отговорни лица да могат да се съберат спешно и да оценят състоянието на предприятието в момента на кризата и да потърсят пътищата за нейното преодоляване в съвършено кратки срокове.

Четвъртата насока, в която трябва да се полагат усилия за осъществяване на стратегията за оценка и управление на риска, е т. нар. чиста оценка и управление на риска в предприятието, както и непрекъснатата работа за неговото снижаване.

Рисковете, заложени в основната дейност на предприятието, трябва да се познават много добре, трябва да се отчитат финансовите рискове и рискът от човешките ресурси.

Другият елемент от риск мениджмънта в предприятието са стратегически рискове, административни и законови промени и технологични рискове.

Необходимо е да има непрекъснато взаимодействие между наблюдаването на риска и мерките, които трябва да се вземат за неговото снижаване.

Риск мениджърът трябва да контактува с топ мениджмънта, със служителите по вътрешен контрол, с икономическия директор и счетоводството, с директорите по сигурността и човешките ресурси. Това са най-важните, най-“чувствителните” места в една фирма, чиято дейност може да окаже влияние върху увеличаването или снижаването на риска. С други думи, риск мениджърът трябва да познава конкретните елементи от дейността на фирмата (поточни линии, складове, транспорт, изобщо как точно функционират всички елементи в самите цехове), а риск мениджмънтът трябва да започва „отдолу нагоре“, посочи д-р Каличин.

Очаква се до 2 години да започнат да се издават сертификати по ISO за риск мениджъри, като това най-вероятно ще помогне за издигане ролята на риск мениджъра, обобщи д-р Каличин.

В последвалата дискусия участие взеха Иван Дончев, Венислав Йотов, Ирена Мишева и други. Според тях нашият мениджмънт все още не е стигнал до идеята за важността на риск мениджъра. Обикновено тази изключително важна за фирмите позиция се изпълнява от главен счетоводител или оперативен счетоводител (който води сектор “Застраховане”). Същевременно въпросът е не само в това да се извършва застраховане, а да се търси оптималната рискова превенция, която да включва всички аспекти на дейността на фирмата. Констатирано бе, че у нас няма достатъчно и добре подготвени специалисти по систематизиране на рисковете. Тук добре се вижда ролята на брокерите, защото те имат капацитета да популяризират рисковете, които могат да се покриват.