Консултация:Указания относно вноските на застрахователите в Обезпечителния фонд

Обезпечителният фонд, за чието съществуване няколко години спореха застрахователи и надзор, вече е част от Кодекса за застраховането. Той е аналогичен с Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Смисълът на съществуване и на двата фонда е потребителите на услугите да не са ощетени при фалит на банка или застраховател. Естествено, не става дума за изплащане на обезщетения по всички видове застраховки след фалита, а само при задължителните – „Гражданска отговорност”, „Злополука” и при застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд.

Обезпечителният фонд се захранва от вноските на застрахователите по тези видове застраховки и именно тук беше „ябълката на раздора”, тъй като застрахователите не желаеха да бъдат натоварвани с нов разход. Още повече че средствата от фонда са предназначени да покриват задълженията на несъвестните застрахователи. Но Обезпечителният фонд вече съществува в правния мир и започна практическото му „попълване” със средства - по 1.50 лев от всяка премия по „Гражданска отговорност” и 0.20 лв. от застраховката „Злополука” отиват във фонда. Освен това се плаща и по 0,70 лв. за всяко лице, застраховано по всеки договор за рискова застраховка (която не съдържа спестовен елемент), както и по 1 лев, но не повече от 2% от размера на дължимата годишна премия, за всяко лице, застраховано по всички останали договори (застраховките, по които се образува математически резерв, капитализирана стойност на пенсиите или резерв по застраховка „Живот”, свързана с инвестиционен фонд).

Във връзка с вноските към Обезпечителния фонд, а именно с прилагането и тълкуването на чл. 311и, ал. 1, т. 1 и 2, изникнаха редица въпроси и това наложи написването на Указания, които се приеха на заседание на КФН на 12 февруари т.г.

Да припомним какво гласи чл. 311и.:

Един от казусите, които имаха необходимост от тълкуване, бе на каква база се определя вноската към Обезпечителния фонд, когато едно лице е застраховано с един или с повече от един договор.

Тълкованието на надзора е, че когато едно лице е застраховано с един договор, независимо индивидуален или групов, за него се дължи една вноска; съответно, когато едно лице е застраховано с повече от един договор, независимо индивидуален или групов, за него се дължат толкова вноски, колкото са застрахователните договори, по които е застраховано.

В Указанията се разглеждат и договорите за застраховки, сключени от кредитори върху живота, здравето или телесната цялост на трети лица длъжници, и каква е базата за определяне на вноската към Обезпечителния фонд по такива договори. Тълкованието е, че тези договори пораждат задължение за годишни вноски в полза на Обезпечителния фонд.

Когато едно лице е застраховано по застраховка върху трето лице по чл. 233 от КЗ, в това число и по договор, сключен в полза на кредитор, броят на застрахователните договори се определя от броя на третите лица, върху чийто живот, здраве или телесна цялост е застраховано лицето, което е титуляр на правата по застраховката. По тези договори вноска се дължи за всяко трето лице, върху чийто живот, здраве или телесна цялост е сключена застраховката.

Друг въпрос възникна във връзка с периода на начисляване и събиране на годишната вноска в Обезпечителния фонд, съгласно чл. 311и, ал. 1 от КЗ.

Тя се начислява и събира по договорите, които са сключени през съответната година, както и по договорите, които са сключени през предишни години, но които осигуряват покритие през последваща или последващи години. В тези случаи вноската се определя на база премиен период - между два последователни падежа. В Указанията разяснението за начисляването и събирането на вноските е, че по едногодишни договори вноската се начислява и събира при сключването на договора; по договори със срок повече от една година вноската за първата година се начислява и събира при сключването на договора, а за всяка следваща година вноската се начислява и събира на датата, на която започва всеки следващ премиен период; по договори, чийто срок е по-кратък от един премиен период, вноската се начислява и събира еднократно при сключването на договора; по договори с еднократна премия, която се начислява и събира при сключване на договора, вноската се събира за целия срок на действие на договора в зависимост от броя на годините, през които е осигурено покритието по договора.

На основание чл. 311и, ал. 1, т. 1 и 2 вноската се събира за всяко застраховано лице и не е пропорционална на срока на договора. Това означава, че дори и при договор, сключен за срок, който е по-кратък от една година, се дължи размерът на годишната вноска. При предсрочно прекратяване на договор за застраховка вноската, която е начислена и събрана за последния започнал премиен период, не подлежи на намаляване.

Питане се появи и при определянето на времето за първата вноска в Обезпечителния фонд.

Застрахователите, включително и чуждестранните, които имат клонове у нас, трябва да привеждат дължимата годишна вноска в срок до 31 май на следващата година, за която се отнася вноската. (На основание чл. 311и, ал. 2 от КЗ.) Законът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането влезе в сила на 27 ноември 2007 г. и съответно вноски по договори, изтекли преди тази дата, не се дължат. Първата вноска, която трябва да бъде преведена на Обезпечителния фонд до 31.05.2008 г., се дължи по договорите, които са сключени в интервала между датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането и края на 2007 г.

Ще се увеличат ли премиите по договорите, сключени преди датата на влизане в сила на ЗИДКЗ? По отношение на всички заварени договори, чиито падеж на премията настъпва след 27 ноември 2007 г., застрахователната премия се увеличава с размера на годишната вноската към Обезпечителния фонд. Застрахователят може да предложи сключването на допълнително споразумение към договора, в което да се предвиди увеличаване на застрахователната премия с вноската, а предложението трябва да бъде писмено. Задължението за извършване на годишните вноски е създадено с повелителни разпоредби и следва да се отрази на премията по застрахователните договори, независимо от евентуално несъгласие на застрахования за увеличаване на нейния размер. Ако насрещната страна по договора не приеме да плати увеличения размер на премията, застрахователят може да намали застрахователната сума (чл. 236 от КЗ). На основание чл. 311и, ал. 4 от КЗ годишните вноски са част от застрахователната премия. Разпоредбата е с повелителен характер и на това основание по силата на закона тя изменя занапред всички сключени и действащи застрахователни договори, на база на които вноската се събира независимо от обстоятелството дали премията е била заплатена еднократно при сключването на договора, или се дължи периодично. Изменението следва от разпоредбите на закона и не изисква съгласието на страните по договора.

Вноската може да бъде посочена на отделен ред в застрахователната полица или в застрахователния договор. Достатъчно е новият размер на премията да се впише в издадената застрахователна полица на мястото на стария и страните да удостоверят с подпис съгласието си с извършеното изменение. Не съществува пречка изменението да се отрази с отделен документ, ако практиката на застрахователя е такава.

При всяко положение застрахователят е длъжен да уведоми потребителите на застрахователни услуги за промяната в застрахователната премия и за изменение на застрахователния договор в резултат от промяната в действащото законодателство. Той трябва да даде на застрахованите достатъчно време да доплатят премията или да се възползват от други възможности, предвидени в закона.