Българската пенсионна система вече изнася опит и инвестиции зад граница

Десет години след началото на пенсионната реформа у нас се оказа, че българският осигурителен модел е един от най-интелигентно изградените в Европа. Поне такова е мнението на специалистите в бранша. В същото време обаче броят на доброволно осигуряващите се българи все още е доста далеч от този на хората у нас, за които се предполага, че биха се заинтересували от тази услуга. А заради сравнително ниските вноски по т. нар. втори стълб дългосрочната цел на реформата на този етап изглежда много трудно постижима.

Добрата новина в случая е, че нашата пенсионна система продължава да се развива. Това, разбира се, не й пречи вече да изнася и опит, и инвестпиции в чужбина.

Наскоро в София бяха представени развитието на пенсионната реформа в Македония и концепцията и законовата рамка за въвеждане на доброволното пенсионно осигуряване в западната ни съседка. По време на срещата македонските представители признаха, че са взаимствали най-много от българския пенсионен модел, тъй като той се е оказал най-близък до условията в тяхната страна. И заявиха, че от чужбина очакват най-вече наши инвестиции в т. нар. трети стълб на македонската пенсионна система.

Създаването на частните дружества за доброволно пенсионно осигуряване в Македония се очаква да започне в средата на тази година. Лично министърът на труда и социалната политика Люпчо Мешков и Зорица Апостолска – директор на Агенцията за надзор на капиталовото пенсионно осигуряване на западната ни съседка, са се заели със задачата да представят възможностите за инвестиране в т. нар. трети осигурителен стълб на своята страна. Те вече са направили презентациите си в Словения и у нас. Работната им обиколка ще продължи в Хърватия и в Австрия. Целта им е да привлекат колкото може повече чужди инвестиции, които да помогнат за развитието на македонската осигурителна система. Най-голямата трудност в това отношение произтича от факта, че македонският пазар е много малък и едва ли би представлявал интерес за големите световни финансови групи. Според официалните статистически данни на страната икономически активното й население е 869 000 души, 35% от които през 2005 г. са били неработещи. Средната заплата на работещите по трудов договор е приблизително 230 евро. В страната са регистрирани 53 241 работодатели и 269 981 пенсионери. Първият пенсионен стълб е държавен, а набраните по втория средства – около 52 млн. евро, засега се управляват от две компании. В тях са осигурени вече над 165 000 човека. Реалистичните очаквания според македонските специалисти са дружествата от третия стълб да привлекат 7000 осигурени, или 1 млн. евро през втората половина на тази година, 24 000 осигурени или 12,3 млн. евро – към 2010 г., и 56 000 осигурени или 43 млн. евро – към 2015 г.

- Като се има предвид, че наши компании купиха банки в Македония, логично е да направят крачка и към пенсионния сектор, ако искат да завършат финансовия цикъл. Доколко това ще стане факт, времето ще покаже. Всеки инвеститор има свободата да прецени сам доколко правната рамка е удачна.

- Минималният капитал за регистриране на управляващо дружество е половин милион евро. Но собственият капитал на дружеството няма релация с вноските, които се събират и се инвестират. Имайки предвид законовото ограничение парите, които се внасят - независимо дали във втори или в трети стълб - да не могат да се теглят по всяко време, проблем не съществува.

Чиста релация собствен капитал / привлечен капитал при пенсионноосигурителните компании няма, както например при банките и застрахователните дружества.

- Нашето предимство е в размера на самия пазар, който е по-голям в сравнение с македонския, както и в сравнително по-либералния режим от гледна точка на алтернативните инвестиции. От своя страна при македонския пенсионен модел могат да се избегнат пропуските, направени при други подобни модели.

- Времето ще покаже. Тяхната реформа все още е с доста кратка история – няма и две години. Затова не мога да направя точна оценка в тази насока. Може би едно от предимствата на македонската система е по-високата пенсионна вноска – 7%. В България тръгнахме с 2, 3, 5 на сто, докато македонците стартират направо със 7%. Така навремето стартираха хърватите и затова вече имат много по-големи натрупвания в капиталовите си пенсионни схеми. Сега македонците тръгват със 7% пенсионна вноска, но лицата, които се осигуряват, са само около 400 000 души. Доста дълго време ще трябва, за да се натрупа една критична маса, която потенциално да представлява интерес за големите играчи.

- Македонските ни колеги сериозно проучиха над 10-годишния опит на България в осъществяване на доброволното пенсионно осигуряване и го използваха в голяма степен. Това стана в рамките на няколко работни посещения у нас от страна на представители на Македонската агенция за надзор над пенсионните фондове и на членовете на работната група за разработване на дизайна на третия стълб в Македония, които бяха с цел запознаване с нашето законодателство и с нашата практика в областта на допълнителното пенсионно осигуряване. Мисля, че всичко положително, което ние имаме като опит, е възприето в македонския закон за доброволното пенсионно осигуряване. В същото време Република Македония се стреми да избегне някои решения, за които практиката е доказала, че не са съвсем удачни. Това е тяхното предимство да стартират системата доста по-късно - те имат привилегията да се учат от опита и грешките на другите. Мисля, че те са проучили не само опита на България, но и на други страни от региона. Знам, че са посещавали и проучвали опита и на Хърватска – страна, която също има функционираща тристълбова система на пенсионно осигуряване. Ползването на чуждия опит и участието на македонски представители на всички форуми в областта на капиталовото пенсионно осигуряване наистина им е помогнало да подготвят една много добра законова рамка за извършване на тази дейност. Оттук нататък ще видим как ще се развие тази дейност на практика.

- Например това, че дават възможност за различни участници на пазарите на задължителното и добровлното пенсионно осигуряване. При нас лицензията е обща, изискванията - също. Едно дружество трябва да покрива тези критерии, дори ако иска да извършва само доброволно пенсионно осигуряване. При тях системата е по-гъвкава, защото има три типа компании. Т.е. едно дружество може да извършва само доброволно пенсионно осигуряване, като покрие по-ниските изисквания за капитал. Възможно е да се създаде и смесена компания, която да управлява и доброволен, и задължителен фонд. А може да извършва дейност и само по задължителното пенсионно осигуряване, т.е. по втория стълб. Това е едно по-гъвкаво решение. При нас решението беше взето, когато вече имаше няколко функциониращи компании за доброволно пенсионно осигуряване. Логиката в развитието на системата беше различна.

- Трудно е да се каже кой вариант е по-добър. Всеки вариант има своите предимства. В нашия случай това, че една компания може да управлява 3, а вече и 4 фонда, й дава доста сериозни източници на доходи, финансова стабилност и възможност да реализира икономия от мащаба на дейността.

Даденото у нас право да се изтеглят средствата преди пенсиониране насърчава хората да се включат в системата на доброволното пенсионно осигуряване, доколкото свободният изход от пенсионния фонд прави инвестицията ликвидна, но от друга страна, малко размива характера на пенсионното осигуряване. Приближава го до спестяване от общ вид. Докато всъщност това е начин за целево инвестиране и за ползване на тези средства със специално предназначение - за пенсия. Така че македонският подход с въвеждането на по-силни данъчни стимули, но и забрана за тегленето на тези средства преди определена възраст, придава целеви характер на системата.

- Да, това е една общност, която непрекъснато комуникира. Може би представителите на Македония най-активно проучваха нашия опит. Но и Румъния, която стартира капиталова система преди две години, също проучва опита на България. Имаше посещения и на делегации от бивши съветски републики с цел запознаване с българския опит в пенсионната реформа. Много са страните, които се учиха от нас. Нормално е всички, които тръгват по-късно, да проучат съществуващите системи.

- Българските финансови компании са потенциални инвеститори на македонския пазар. Въпрос на техни бизнес решения е дали ще направят крачката.

- Не бих искал да анализирам вашата пенсионна система. Доколкото знам и от протоколите за съвместна работа с Република България, много от решенията, които имаме в нашата система, са близко до вашата. На практика ние взамиствахме най-голям брой от принципите и детайлите на българската пенсионна система. Но имахме и предимството да чуем и вашите грешки, което ни помогна да не допуснем и ние същите. Това, което презентирахме в София, е много познато на нашите български колеги, защото принципите и решенията са сходни. Смятаме, че България започна навреме и имаше успешна пенсионна реформа. За нас беше по-доброто това, че от ваша страна ни бяха посочени някои стъпки, които да избегнем.

- Например ние мислихме доста дали да разрешим натрупаните суми в доброволните пенсионни фондове да могат да бъдат теглени по всяко време, както е в България. В крайна сметка решихме да се откажем от тази либерализация. Много мислихме и по професионалните пенсионни схеми. Дали работодателят да е задължен да осигури всичките си работници и служители, или да му дадем възможност да осигурява само някои от тях. Първо започнахме с варианта да бъде длъжен да осигурява всичките си работници, защото някои смятат, че в противен случай става дума за дискриминация. После обаче размислихме, тъй като това задължение на практика ще дестимулира работодателите да осигуряват доброволно служителите си по професионални пенсионни схеми. Затова избрахме втория вариант - работодателят да има възможност да прецени кои свои работници и служители да осигурява в професионалните пенсионни схеми. Спряхме се на този вариант, след като ни бяха посочени някои детайли, на които да обърнем внимание.

- Да, очакваме, защото България има развит пенсионноосигурителен пазар. Очакваме инвеститори и от бившите югославски републики, най-вече от Словения.

- От доста страни от региона – България, Хърватска, Полша, Унгария. Преди това проучихме опита и на латиноамериканските страни. Имахме консултанти от Световната банка и от USAID. Но пак сме най-близко до системите в Европа и региона. Българската и хърватската система са ни най-близки. Доста сме взаимствали и от полския модел.

- Не мога да определя точно, тъй като сме взаимствали много и от Хърватска, и от България.

Темата разработи Йоанна Стефанова