Здравната реформа: По-добре късно, отколкото още по-късно

Пресечна точка

Всичко започна през 1998 г. – точно преди десет години - с приемането на Закона за здравно осигуряване, сложил началото на здравноосигурителния модел на финансиране в здравеопазването и дал възможност за развитие на задължително и на доброволно здравно осигуряване. На дружествата за допълнително здравно осигуряване законът очерта сфери на дейност извън основния пакет здравни услуги по задължителното осигуряване и допусна дублиране на здравните услуги от основния пакет.

Забавянето в реформата доведе до наливане на пари в НЗОК (на шега често съм я наричал „здравната каца”), без да може да се контролира достатъчно ефективно как и за какво се изразходват; до лошо и неравностойно заплащане (честите протести на медицинските работници е красноречиво доказателство); до повече бюрокрация и чиновническо отношение; и в крайна сметка – до система, която е ни риба, ни рак; а принципът „като няма риба и ракът е риба” доведе единствено до общо и едновременно вмирисване откъм главата и опашката. И до много корупция, в която участват всички. А „под масата” (явлението се нарича евфемистично „нерегламентирано плащане) се въртят толкова пари, колкото приблизително е официалният бюджет за здравеопазване или дефицитът в системата...

Много са причините, които не позволиха на доброволното здравно осигуряване да се развие, както не се разви и пазарът на здравните услуги. Липса на традиции, „чакане на държавата” (нищо странно, нали, така е и при природните бедствия), бедност, апатия, слаби данъчни облекчения за физическите лица и за работодателите... За какво доброволно здравно осигуряване да говорим.

АЛДДЗО неведнъж поставяше остро на различни нива и форуми съществуващите проблеми, но ефект нямаше. Частните здравни фондове предлагаха демонополизирането на здравното осигуряване да започне с право на излизане от системата на задължителното осигуряване и избор на доброволен здравноосигурителен фонд на лица над определени доходи.

Сега, изглежда, стъпката в правилната посока е направена. Реформите ще започнат от 2009 г. Ще бъде увеличена здравната вноска, като се твърди, че няма да се увеличава общата осигурителна тежест. Друго от предложенията е от 1 септември до края на 2008 г. здравноосигурените лица сами да изберат частен здравен фонд, който да оперира с част от вноската им. Неизбралите сами (както бе и при старта на пенсионната реформа) ще бъдат разпределени служебно. Изключва се служебно записване от работодател. На дружествата ще бъде забранено срещу санкция (отнемане на лиценза) да отказват записването на възрастни, деца и хронично болни. Фондовете трябва да се лицензират като дружества за задължително здравно осигуряване от 1 юли т. г. и да разполагат с капитал 10 млн. лв. и поне 100 000 записани лица до 1 януари 2009 г., което очевидно ще ги затрудни, така че може да се очаква консолидация или търсене на външни инвеститори.

От АЛДДЗО винаги са искали не да се променя моделът на осигуряване, а да се надгради и доразвие.

Какво точно ще стане, бъдещето ще покаже.