Има ли облагодетелствани компании на българския животозастрахователен пазар?

Когато човек обича и уважава себе си достатъчно, той прави всичко по силите си, за да защити своите интереси. С още по-голяма сила това важи за бизнеса. Всяка уважаваща себе си компания брани своя периметър от пазара и дори се стреми да завземе нови територии. Затова е много важно действащото законодателство да осигурява равнопоставеност на всички дружества, работещи в дадена област. А оттам нататък всяко от тях да доказва на потребителите, че е най-доброто. Така ли е обаче в действителност?

В своя брой 13/ 16 юли 2008 г. в. „Застраховател прес” публикува писмо на Светла Несторова - председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад Живот”, до председателя на Комисията по животозастраховане към АБЗ Тодор Казанджиев. С това писмо г-жа Несторова сезира комисията на асоциацията за

противоконституционна разпоредба

в Кодекса за застраховането (КЗ).

Става дума за обхвата на новосъздадения Обезпечителен фонд. Съгласно чл. 311б от КЗ този фонд гарантира вземанията при несъстоятелност на застраховател със седалище в България, както и на застраховател от трета страна, който е регистрирал клон у нас. Съответно само тези застрахователи правят вноски в Обезпечителния фонд. От обхвата на фонда са изключени застрахователите от други страни-членки на ЕС, които извършват дейност в България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги. Фактът, че тези застрахователи не правят вноски в Обезпечителния фонд, според г-жа Несторова поставя в неблагоприятно положение застрахователите, които ги правят, тъй като вноските са част от застрахователната премия. Логиката е, че правещите вноски в Обезпечителния фонд застрахователи ще предлагат на клиентите си

по-високи премии,

което ги поставя в изключително неблагоприятна и неконкурентоспособна ситуация в сравнение със застрахователите от друга държава-членка на ЕС, които извършват дейност у нас.

В същото време съгласно чл. 19 ал. 2 от Конституцията на Република България действащото у нас законодателство трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица

еднакви правни условия за стопанска дейност,

като предотвратява злоупотребата с монополно положение и нелоялната конкуренция, и защитава потребителя.

С писмото си г-жа Несторова предлага АБЗ да сезира КФН с искане за внасяне в парламента на нови промени в Кодекса за застраховане, които да включат в обхвата на Обезпечителния фонд всички участници на застрахователния пазар у нас.

Комисията по животозастраховане към АБЗ своевременно обсъди казуса, но засега все още няма конкретно официално становище трябва ли да се предприеме нещо по него и точно как да се действа. Причината е, че въпросът с равнопоставеността в този случай е добре да се разгледа не само в рамките на България, но и на целия Европейски съюз, от който нашата страна вече е част. Оказа се, че повечето български животозастрахователи

не са информирани

в кои страни от ЕС има обезпечителни фондове за животозастраховането и в кои няма. А без тази детайлна информация няма как да се намери подходящото решение на поставения от Светла Несторова проблем.

Като опитни професионалисти повечето от участвалите в заседанието на животозастрахователната комисия на АБЗ изпълнителни директори на компании са изразили по принцип подкрепата си за предложението на г-жа Несторова. Те обаче са поискали юристите да разгледат казуса, за да преценят доколко подобно искане от страна на АБЗ би могло да бъде мотивирано от правна гледна точка.

Логичен е въпросът, ако една компания плаща вноски в обезпечителен фонд в друга страна от ЕС, има ли смисъл да бъде задължавана да внася пари и в българския обезпечителен фонд. Това няма ли да постави пък нея в неравнопоставено положение? И ако бъде задължена, нейните вноски трябва ли да бъдат равни на внасяните от дружествата, регистрирани по българското законодателство? Освен това, ако дадена компания прави

вноски в два и повече обезпечителни фонда,

от кой от тях ще се дължат обезщетения при евентуален фалит на тази компания в бъдеще? И изобщо позволява ли общото европейско законодателство една компания да бъде задължавана да прави вноски в повече от един обезпечителен фонд?

В същото време, ако няма обезпечителен фонд в страната, където е седалището на работеща и у нас животозастрахователна компания, е желателно тази компания да бъде задължена да прави вноски в българския Обезпечителен фонд. Така ще се избегне неравнопоставеността между работещите на нашия пазар дружества и ще има по-големи гаранции за потребителите.

От всичко казано дотук става ясно, че за да бъде „изчистен” от правна гледна точка поставеният от Светла Несторова въпрос, трябва юристите да поработят задълбочено по него. Необходимо е те не само да съберат детайлна информация за обезпечителните фондове във всяка от останалите страни на ЕС, но и за общото за Евросъюза законодателство. За целта се очаква казусът да бъде прехвърлен на юридическата комисия на АБЗ, както и на юридическите консултанти на асоциацията. Което означава, че едва ли ще има окончателно становище по въпроса преди началото на есента.

Ивет Белева - председател на юридическата комисия на АБЗ, отказа да коментира казуса пред в. „Застраховател прес” под предлог, че не е запозната с него. Председателят на Комисията по животозастраховане към асоциацията Тодор Казанджиев пък е в отпуск и не беше открит за коментар.

Има ли проблем на практика?

Според някои български животозастрахователи поставеният от Светла Несторова проблем е по-скоро теоретичен, отколкото съществуващ на практика. Изпълнителният директор на „Дженерали Животозастраховане” АД Пламен Хинков например заяви пред в. „Застраховател прес”, че по-важният въпрос е дали изобщо животозастрахователите трябва да бъдат задължавани да правят вноски в Обезпечителния фонд. А иначе самите вноски според Хинков са нищожно ниски в сравнение със средната годишна премия по спестовните животозастраховки и на практика не могат да бъдат реална заплаха за равнопоставеността на различните играчи на пазара. Ако по една спестовна животозастраховка българинът плаща средно по 600 лева годишно, вноската в Обезпечителния фонд е 1 лев, т.е. 0,15%, пресметна Пламен Хинков. Освен това според него дадената от кодекса възможност тази вноска да бъде записана на отделен ред позволява на клиента да се покаже конкурентната премия по полицата.

Едва ли това становище обаче се споделя от г-жа Несторова, която в писмото си дори настоява, ако КФН откаже да предложи евентуално поисканото от АБЗ изменение на Кодекса за застраховането, асоциацията да изложи своите мотиви пред администрацията на президента на Република България. И да поиска президентът да използва своето право да сезира Конституционния съд за обявяване на разпоредбата на чл. 311б от КЗ за противоконституционна. Дори и да се стигне дотам обаче, обявяването на една законова разпоредба за противоконституционна е доста времеемък процес, който не би приключил в рамките на календарната година.

От всичко казано дотук става ясно, че Светла Несторова е повела тежка и дълга битка в името на равнопоставеността на всички работещи у нас животозастрахователни компании. За да успее да доведе борбата до успешен край обаче, ще трябва да получи ясна и категорична подкрепа от колегите си от АБЗ. А ако междувременно се окаже, че действащото еврозаконодателство предварително обрича тази битка на неуспех, да приеме този факт хладнокръвно. И да потърси друго решение на проблема, защото, който търси, винаги намира.

Темата разработи

Йоанна Стефанова