ЗАСТРАХОВАНЕ И СТАТИСТИКА: БРАК ПО СМЕТКА

Застрахователят е човек, който качвайки се в самолета, носи със себе си пластамасов макет на бомба, за да намали вероятността наполовина, ако случайно на борда на самолета някой друг внесе още една истинска бомба.

Статистикът е човек, който изпращайки своя беден роднина, кайто му е бил на гости по случай панаира в града, за да прикрие своето скъперничество, му заръчва да казва на съселяните си, че по време на гостуването е изял средно три кебапчета, а сам той изконсумирал цели пет броя.

 Застраховането и статистиката са области на науката и практиката, които имат доста дълга история и много ясно изразено място в икономическото пространство на страната. Две сфери, които са много тясно свързани помежду си, взаимодействайки си в процеса на своето самостоятелно функциониране. Действително и статистиката, и застраховането са две обособени дейности, всяка от които има свой собствен предмет, обект и метод на наблюдение и управление. Все пак статистиката и застраховането “са обречени да не могат един без друг”, те са толкова силно генетично обвързани, че е невъзможно да се елиминират техните връзки. Те не се съдържат само и единствено в използването на някои от статистическите методи и техники за нуждите на застраховането или пък в наблюдението и акумулирането на информация за застрахователния бизнес. Връзките между застраховането и статистиката са много повече и имат не само чисто теоретичен смисъл, но и много ясно изразено практическо приложение. Самата застрахователна статистика води своето начало още от ХVІІ век, когато белгийският астроном Едмунд Халей съставя първата таблица за смъртността, като с това поставя основите на математическото направление в статистиката и на нейното приложение в застраховането.

 Застрахователният бизнес в неговия съвременен вид, както е известно, се заражда в средата на ХІХ век и до голяма степен се базира на застрахователната статистика, чийто бази данни са били обединени: през 1843 г. в Англия са съставени актюерските таблици за смъртността чрез обединяването на статистическите данни на 17 застрахователни компании; през 1869 г. – на 20 компании; от 1920 г. се създава бюро, което и днес построява актюерските таблици за смъртността, използвайки статистическите данни на всички застрахователни компании. Аналогични статистически служби са създадени и в други страни, при което застрахователната статистика не се ограничава само със събиране на данни за животозастраховането, а обхваща всички сфери на разнообразната гама от застрахователни услуги, предлагани на застрахователния пазар. Богатата база данни, които акумулира застрахователната статистика, използвани умело и интерпретирани по подходящ начин, позволява на застрахователните мениджъри ефективно да решават въпросите, свързани с вземането на оптимални управленски решения в хода на осъществяваната от тях дейност.

 Ето защо необходимо е да се издгради единна база от данни по застрахователна статистика, от което биха спечелили не само учените-изследователи, но и работещите в практиката на застрахователния пазар. Работата в това отношение трябва да започне със задълбочено изучаване на наличната към момента информационна база данни в областта на застраховането (а такава безспорно има), събирани по линия на системата на държавната статистика и на ведомствената статистическа отчетност. Освен това не е без значение преразглеждането на съществуващата в момента система от статистически показатели, като се идентифицират техните познавателно-практически възможности за използване в дейността по управление на застрахователния бизнес.

 Ползвайки статистическите методи за свои цели, застраховането практически решава голяма част от своите класически задачи – определяне на тарифните ставки, оценката на риска, прогнозирането на конюнктурата на застрахователниая пазар, реализирането на маркетинговите проучвания и т.н. На свой ред статистиката, навлизайки в дебрите на застраховането, акумулира информация за събитията и процесите, протичащи в тази сфера, която впоследствие подлага на обработка и анализ, за да формулира съответни изводи и препоръки, които предоставя на управленските екипи за формиране на бъдещата държавна и фирмена политика в областта на застрахователния бизнес. Така че ползите са взаимни, поради което тъкмо това поддържа връзките между застраховането и статистиката жизнени и в състояние на хармония и взаимно проникване между теорията и практиката на тези две области на човешката дейност.

За мястото и ролята на статистиката по отношение на застраховането, за връзките между тях и за необходимостта от тяхното взаимно сътрудничество пишат почти всички изследователи по застраховане, но особено конкретен е един от пионерите в областта на застрахователната наука у нас проф. Ив. Кацаров, който още през 1956 г. в своя труд “Застрахователна статистика” (с. 6) пише следното: “Не е преувеличено, ако се каже, че истинската история на застраховането и конкретно на личното застраховане започва, откогато по пътя на статистическо наблюдение и обработване на събраните данни е добита представа и оценка на застрахователните рискове. Без статистически основи няма добре поставена застрахователна работа. Без статистика застрахователят ще изгражда и води предприятието си през опасни подводни скали, каквито в застрахователната работа се срещат твърде много. Колкото едно застрахователно предприятие си служи с повече и по-съвременна статистика, толкова работата му е по-съвършена, операциите му са по-устойчиви и то изпълнява функциите си по-сполучливо.” Именно този учен дефинира тази съвместна гранична област на знанието и практиката като “актюерска статистика”, “рискова статистика” или накратко като “застрахователна статистика”. Това сътрудничество между двете науки може да се открие и в много от съвременните университетски учебници и монографии по застраховане, където методите на математическата статистика са в основата на изучаването и оценката на явленията и процесите в областта на застраховането. Не би могло да бъде иначе, тъй като тези явления и процеси имат масов характер и случайно проявление на отделните събития, а всеизвестно е, че именно статистиката е наука, която предлага методи за изучаване на масовите явления в тяхното случайно проявление, прилагайки адаптирани елементи от теорията на вероятностите. Ето мислите на същия автор (с. 564) по същия повод: “Ако за някои други стопански отрасли може да има понякога съмнение върху нуждата от отчетна статистика и върху нейнишя обхват, в застраховането тя е една естествена необходимост, тъй като тук имаме работа с масови единици, обработваме масови случаи.”

Разбира се, не бива да се стига до апологетизиране на инструментариума на статистиката, който застраховането заимства от нея за своите практически и научни цели. Това би било ненужна крайност, от което едва ли някой печели. Всяко “залитане” в една или друга посока към преекспониране или подценяване на приложението на статистическите методи в сферата на застрахователния бизнес би довело вместо ползи, до нежелани крайни резултати. Винаги трябва да се търси балансът, който гарантира оптимално дозирано взаимно проникване между застраховането и статистиката, за да се постигнат наистина полезни резултати от това сътрудничество.

За да бъде успешно това взаимодействие, е необходимо двете области взаимно да адаптират своите методи и технически прийоми в интерес на тяхното общо сътрудничество и постигане на максимални практически резултати, изразяващи се в правилно формулирани изводи и препоръки за усъвършенстване на застрахователния бизнес, в коректно оценен застрахователен риск, в точно предвидени тенденции в развитието на застраховането, в правилно идентифицирани фактори, оказващи най-сериозно влияние върху цялостната дейност на застрахователните компании и т.н. Принос в това отношение биха могли да регистрират занимаващите се със статистика, като изследват процесите, протичащи в сферата на застраховането, и предлагат конкретни методологични прийоми за тяхното ефективно изучаване. От друга, страна застрахователите също би трябвало да бъдат активна страна в този двустранен процес на сътрудничество, да задълбочават своите познания по особеностите относно използването на статистическите методи за свои цели. За съжаление обаче и едната, и другата страна не проявяват особени усилия в това направление. Почти липсват научни изследвания на учени-статистици относно възможностите на статистическите методи за изследване на явленията и процесите в областта на застраховането, които биха могли успешно да адаптират статистическия инструментариум за целите на застрахователния анализ и прогнозиране. Липсват задълбочени изследвания и на учени-застрахователи относно подходите за използване на богатите възможности на статистическите методи за извеждане на оптимални изводи относно тенденциите и проявяващите се закономерности в сферата на застраховането. Доколкото все пак има отделни примери в това отношение, то те стигат единствено до “експлоатиране” на най-обикновените статистически техники, без понякога да се спазват дори най-елементарни изисквания за тяхното практическо приложение, за да се получат в крайна сметка правилни и статистически значими резултати. Застрахователната статистика (от англ. “insurance statistics”) е неразделна част от финансовата статистика, чийто предмет на изследване са резултатите от дейността на застрахователните компании, изразяваща се в извършването на пакети от застрахователни операции. Тя дава възможност на застрахователите и презастрахователите да вземат решение дали да приемат или да отхвърлят дадено задължение във всеки конкретен случай за изпълнение на определени операции по сключени застрахователни и презастрахователни операции. Говорейки за застрахователната статистика, асоциативно у хората се формират различни възприятия за нейната същност: 1. Като специални таблици, въз основа на които се осъществява определен вид застраховане или като портфейл от рискове във връзка с конкретен вид полици за определен период от време; 2. Като събиране и систематизация на данни във връзка с имущественото и жовотозастраховането с цел акумулиране на информация за вземане на своевременни и научно-обосновани управленски решения; 3. Като област на единната статистическа наука, чийто обект е дейността на застрахователните дружества и техните взаимоотношения със застрахованите. Застрахователната статистика има за задача изучаване на закономерностите, възникващи в процеса на акумулиране на средства в застрахователните фондове на дружествата, на тяхното използване за възмездяване на материални и финансови загуби, появили се при настъпване на различни неблагоприятни събития, както и на финансовите резултати от цялостната застрахователна дейност. Тази основна задача на застрахователната статистика се изпълнява чрез набавяне на богата и разнообразна информация, която събират статистическите органи, органите на застрахователния надзор, самите застрахователни компании и др. Информацията се набавя посредством одобрените от Националния статистически институт и Министерството на финансите отчетни формуляри за статистическо наблюдение на дейността на застрахователните компании. При това информацията касае както стойностни (в лева), така и натурални показатели (бр., кв.м, тонове и т.н.). Чрез данните, събирани по пътя на статистическото наблюдение на застрахователната дейност, се съставя обобщена сводка за застрахованите обекти, за събраните вноски и плащания, за разпространението сред населението на различните видове застраховки, изчисляват се показатели за застрахователния обхват на населението, за структурата на застрахователните вноски и т.н. На основата на тези данни се съставят разпределителни и динамични редове, чрез които могат да се изследват закономерностите в размера на понесените щети, да се измери динамиката на изплатените обезщетения, на застрахователните премии, на закономерностите за настъпване на едни или други застрахователни събития и т.н. Важен източник на информацията са застрахователните полици, в които се съдържат данни за застрахователната сума, размера и периодичността на извършване на вноските, делът на отговорността на застрахователната компания при настъпване на застрахователното събитие, времето на действие на застрахования риск, територията и др. За нуждите на икономико-статистическия анализ на целокупната разнообразна дейност на застрахователните компании е необходимо да се изгради, а може би по-точно – да се усъвършенства системата от показатели, характеризираща тази сфера.

Става дума именно за система от показатели, която би могла да се конструира, спазвайки следната последователност:

· Разработване на подробна класификация на най-важните застрахователни продукти, за които са необходими статистически данни;

· Разработка на единна методическа база за събиране, съхранение и обработка на данните;

· Събиране, съхранение и обработка на данните;

· Определяне на системата от показатели, с помощта на които нагледно и адекватно би се отразила цялата дейност на застрахователните компании;

· Създаване на механизъм за коригиране при необходимост на системата от показатели в зависимост от измененията в конюнктурата на застрахователния пазар и необходимостта от статистическа информация.

Тази система от показатели на застрахователната статистика трябва да отговаря на някои определени изисквания, по-важни от които са следните:

· Да обхваща всички области на застраховането;

· Да осигурява взаимна обвръзка между данните вътре в самата система чрез използването на едини номенклатури и класификации;

· Да предоставя възможност за обхващане на спецификата в настъпването на застрахователните събития при различните видове застраховани обекти и застраховки.

Нейната разработка трябва да отчете натрупания национален опит в това отношение, но и директивите на международните застрахователни и статистически организации. Тя трябва обезателно да бъде съвместима, т.е. хармонизирана, в максимална степен с европейските и световните стандарти в тази област. При това обединяването на статистическите данни на различните застрахователни компании не трябва да бъде механично. Тук става дума за принципно нова интегрирана система от показатели на застрахователната статистика, в която да намерят отражение всички процеси и явления, типични за застрахователната дейност, техните взаимовръзки и зависимости, което ще позволи да се усъвършенства и обогати съществуващата в момента информационна база в методически, методологичен и съдържателен план. Така ще се постигне желаната унификация и съпоставимост на показателите, характеризиращи застрахователната дейност, с което ще се повиши в значителна степен качеството на анализа и практическите ефекти от неговото използване за целите на управлението. За да могат да се използват тези данни за нуждите на анализа и вземането на оптимални управленски решения, застрахователната статистика използва: - абсолютни показатели за размера на собствените средства и уставния капитал; постъпленията от застрахователните премии; застрахователните обезщетения; застрахователните резерви; застрахователните суми; брой на застрахователните събития; броя на пострадалите обекти и т.н.; - относителни показатели за структурата на активите на застрахователните компании; нивото на тяхната платежоспособност; относителния дял на собствените и приравнените към тях средства в общата сума на постъпилите вноски; отношение на застрахователните резерви и обема на премиите по видове застраховане; отношение на чистата печалба към собствения капитал; показателя за рентабилността на застрахователната дейност; пълнотата на застрахователното обезщетение; честотата на застрахователните събития; нивото на ощетимост и т.н.; - средни показатели за средна застрахователна сума на един пострадал обект или на един застрахован обект; средно застрахователно обезщетение на един пострадал обект или на един застрахован обект; средна рискова вноска; среден размер на застрахователните вноски; средно равнище на ощетимост и т.н. От гледна точка на строгите изисквания по отношение на статистическите показатели особено важно е при тяхното формиране да се спазват някои общовалидни за всички области правила и канони. В противен случай изследването на застрахователната дейност ще се основава на неточни и несъпоставими индикатори, а резултатите от анализите, основани на подобни величини, ще бъдат сериозно деформирани, подвеждащи и негодни за вземането на оптимални управленски решения. Ето защо полезно е лицата, които “създават” тази информация, акумулират я по някакъв начин, обработват я и впоследствие анализират получените резултати, да имат предвид някои елементарни на пръв поглед изисквания и ограничения, които съвсем не са без значение за качеството на статистическата информация, касаеща застрахователния бизнес. По отношение на събирането на данните за дейността на застрахователните компании е необходимо да се съблюдават всички правила, свързани със спазването на изискванията относно тяхната пълнота, точност, изчерпателност, навременност, съпоставимост и конфиденциалност. Отказът да се предоставя информация на органите на статистиката, умишлено да не се спазват установените срокове, както и преднамереното манипулиране на данните се санкционират съгласно Закона за статистиката. При попълване на статистическите и счетоводните отчети за дейността на застрахователните дружества трябва обезателно да се спазват указанията, предписани от статистическите и финансовите органи, даващи обяснения относно съдържанието на съответните редове и колони на формулярите, както и за евентуалните равенства между отделните показатели. По отношение на производните показатели (относителните и средните величини) е необходимо да се има предвид, че при боравенето с тях трябва да се познава много добре тяхната методологическа същност и икономическо съдържание, начините и случаите, в които те могат да се използват, правилният избор на конкретния вид показател за всеки случай поотделно, както и точната им интерпретация. В тази връзка коректността на показателите е в пряка зависимост още от първата операция, на която се подлагат данните, преди да бъдат използвани за изчисляване на относителни и средни величини – групировката. Тук трябва да се подходи много внимателно, като се образуват оптимален брой групи в зависимост от целта, за която ще се използват данните, и според това колко голям е обемът на изучаваната съвкупност. За целите на анализа по-нататък могат и е желателно да се прилагат всички видове относителни показатели – структурни, планови, динамични, териториални, интензивни, координационни. За съжаление поне засега не сме свидетели на тяхното пълноценно използване при извършване на икономически анализ на дейността на застрахователните компании. Средните величини са една доста експлоатирана материя от областта на статистиката, която при изследването на процесите и явленията в застраховането също намира широко приложение. Трябва обаче да добавим, че и тук има какво да се пожелае относно тяхното акуратно и методологически правилно използване. Става дума за често пренебрегване на претеглените средни величини за сметка на неправилното прилагане на непретеглени такива. Или пък за използване на средна аритметична величина, когато за това данните предполагат да се използва друга – средна хармонична или пък средна хронологична. За осредняване на темпове на растеж задължително трябва да се използва средна геометрична величина и в никакъв случай средна аритметична и т.н. Вниманието на използващите статистическите методи за изследване на явленията и процесите в застрахователния бизнес трябва да бъде насочено и към правилното изчисляване на средното квадратично отклонение по отношение на неговия претеглен вариант, към стриктно спазване на изискванията и предпоставките на регресионно-корелационния анализ, на индексния факторен мултипликативен и адитивен анализ, на метода на най-малките квадрати, на графичния метод и т.н. И ако все пак на практика има някои пропуски при приложението на статистическите методи в областта на застраховането, то вината (ако може да се говори изобщо за някаква вина) за това едва ли е само в тези, които прилагат статистическите методи, без да са ги проучили задълбочено и докрай. Вина имат и статистиците у нас, които не насочват своите научни интереси към областта на застраховането, препоръчвайки рационални подходи за най-правилно приложение на статистическите методи и техники в застраховането, адаптирайки ги към особеностите на сложния лабиринт от показатели, дейности, понятия, формулен апарат, еклектика между икономика, финанси, математика и статистика.

Обобщавайки изложените мисли, може да се заключи още веднъж, че между застраховането и статистиката е налице много силна връзка, изразяваща се във взаимното проникване между тяхната теория и практика. В материала само са маркирани отделни аспекти на това сътрудничество, загатнати са някои аспекти на евентуално разширяване на сферите на взаимодействие и насоките за бъдещо актуализиране на методите на статистическия анализ на застрахователния бизнес. Изкушавам се да завърша своето изложение отново с мисли, изказани от цитирания автор (с. 569-570), който между другото не е статистик: “Който е свикнал да си служи със статистически данни в работата си, който умее да извлича поуки от тях и да съобразява и насочва работата си чрез тях, който не гледа на статистическата таблица като изпълнена със “сухи цифри”, а съзре в тях показатели за тази или онази страна на работата, който се вслушва в “езика на числата”, той ще оцени какво голямо предимство му е създадено чрез статистическата отчетност. Когато свикнем да си служим със статистиката, ставаме по-мъдри, по-осведомени и с по-изострен поглед в работата си...Чрез статистиката застрахователният работник опознава обективните закономерности в кръга на своята работа, която е свързана с масови обекти и случаи. Без отчетната статистика е невъзможно да се опознае застрахователното поле и да се разрешат онези задачи, които държавата поставя на застрахователните работници.”

За нуждите на икономико-статистическия анализ на целокупната разнообразна дейност на застрахователните компании е необходимо да се изгради, а може би по-точно – да се усъвършенства системата от показатели, характеризираща тази сфера. Става дума именно за

система от показатели, която би могла да се конструира, спазвайки следната последователност:

• Разработване на подробна класификация на най-важните застрахователни продукти, за които са необходими статистически данни;
• Разработка на единна методическа база за събиране, съхранение и обработка на данните
• Събиране, съхранение и обработка на данните.
• Определяне на системата от показатели, с помощта на които нагледно и адекватно би се отразила цялата дейност на застрахователните компании;
• Създаване на механизъм за коригиране при необходимост на системата от показатели в зависимост от измененията в конюнктурата на застрахователния пазар и необходимостта от статистическа информация.

Тази система от показатели на застрахователната статистика трябва да отговаря на някои определени изисквания, по-важни от които са следните:

• Да обхваща всички области на застраховането
• Да осигурява взаимна обвръзка между данните вътре в самата система чрез използването на едини номенклатури и класификации
• Да предоставя възможност за обхващане на спецификата в настъпването на застрахователните събития при различните видове застраховани обекти и застраховки.

Нейната разработка трябва да отчете натрупания национален опит в това отношение, но и директивите на международните застрахователни и статистически организации. Тя трябва обезателно да бъде съвместима, т.е. хармонизирана, в максимална степен с европейските и световните стандарти в тази област. При това обединяването на статистическите данни на различните застрахователни компании не трябва да бъде механично. Тук става дума за принципно нова интегрирана система от показатели на застрахователната статистика, в която да намерят отражение всички процеси и явления, типични за застрахователната дейност, техните взаимовръзки и зависимости, което ще позволи да се усъвършенства и обогати съществуващата в момента информационна база в методически, методологичен и съдържателен план. Така ще се постигне желаната унификация и съпоставимост на показателите, характеризиращи застрахователната дейност, с което ще се повиши в значителна степен качеството на анализа и практическите ефекти от неговото използване за целите на управлението. За да могат да се използват тези данни за нуждите на анализа и вземането на оптимални управленски решения, застрахователната статистика използва: - абсолютни показатели за размера на собствените средства и уставния капитал; постъпленията от застрахователните премии; застрахователните обезщетения; застрахователните резерви; застрахователните суми; броя на застрахователните събития; броя на пострадалите обекти и т.н.; - относителни показатели за структурата на активите на застрахователните компании; нивото на тяхната платежоспособност; относителния дял на собствените и приравнените към тях средства в общата сума на постъпилите вноски; отношението на застрахователните резерви и обема на премиите по видове застраховане; отношението на чистата печалба към собствения капитал; показателя за рентабилността на застрахователната дейност; пълнотата на застрахователното обезщетение; честотата на застрахователните събития; нивото на ощетимост и т.н.; - средни показатели за средна застрахователна сума на един пострадал обект или на един застрахован обект; средно застрахователно обезщетение на един пострадал обект или на един застрахован обект; средна рискова вноска; среден размер на застрахователните вноски; средно равнище на ощетимост и т.н.

От гледна точка на строгите изисквания по отношение на статистическите показатели особено важно е при тяхното формиране да се спазват някои общовалидни за всички области правила и канони. В противен случай изследването на застрахователната дейност ще се основава на неточни и несъпоставими индикатори, а резултатите от анализите, основани на подобни величини, ще бъдат сериозно деформирани, подвеждащи и негодни за вземането на оптимални управленски решения. Ето защо полезно е лицата, които “създават” тази информация, акумулират я по някакъв начин, обработват я и впоследствие анализират получените резултати, да имат предвид някои елементарни на пръв поглед изисквания и ограничения, които съвсем не са без значение за качеството на статистическата информация, касаеща застрахователния бизнес. По отношение на събирането на данните за дейността на застрахователните компании е необходимо да се съблюдават всички правила, свързани със спазването на изискванията относно тяхната пълнота, точност, изчерпателност, навременност, съпоставимост и конфиденциалност. Отказът да се предоставя информация на органите на статистиката, умишлено да не се спазват установените срокове, както и преднамереното манипулиране на данните се санкционират съгласно Закона за статистиката. При попълване на статистическите и счетоводните отчети за дейността на застрахователните дружества трябва обезателно да се спазват указанията, предписани от статистическите и финансовите органи, даващи обяснения относно съдържанието на съответните редове и колони на формулярите, както и за евентуалните равенства между отделните показатели. По отношение на производните показатели (относителните и средните величини) е необходимо да се има предвид, че при боравенето с тях трябва да се познава много добре тяхната методологическа същност и икономическо съдържание, начините и случаите, в които те могат да се използват, правилният избор на конкретния вид показател за всеки случай поотделно, както и точната им интерпретация. В тази връзка коректността на показателите е в пряка зависимост още от първата операция, на която се подлагат данните, преди да бъдат използвани за изчисляване на относителни и средни величини – групировката. Тук трябва да се подходи много внимателно, като се образуват оптимален брой групи в зависимост от целта, за която ще се използват данните, и според това колко голям е обемът на изучаваната съвкупност. За целите на анализа по-нататък могат и е желателно да се прилагат всички видове относителни показатели – структурни, планови, динамични, териториални, интензивни, координационни. За съжаление поне засега не сме свидетели на тяхното пълноценно използване при извършване на икономически анализ на дейността на застрахователните компании. Средните величини са една доста експлоатирана материя от областта на статистиката, която при изследването на процесите и явленията в застраховането също намира широко приложение. Трябва обаче да добавим, че и тук има какво да се пожелае относно тяхното акуратно и методологически правилно използване. Става дума за често пренебрегване на претеглените средни величини за сметка на неправилното прилагане на непретеглени такива. Или пък за използване на средна аритметична величина, когато за това данните предполагат да се използва друга – средна хармонична или пък средна хронологична. За осредняване на темпове на растеж задължително трябва да се използва средна геометрична величина и в никакъв случай средна аритметична и т.н.

Вниманието на използващите статистическите методи за изследване на явленията и процесите в застрахователния бизнес трябва да бъде насочено и към правилното изчисляване на средното квадратично отклонение по отношение на неговия претеглен вариант, към стриктно спазване на изискванията и предпоставките на регресионно-корелационния анализ, на индексния факторен мултипликативен и адитивен анализ, на метода на най-малките квадрати, на графичния метод и т.н. И ако все пак на практика има някои пропуски при приложението на статистическите методи в областта на застраховането, то вината (ако може да се говори изобщо за някаква вина) за това едва ли е само в тези, които прилагат статистическите методи, без да са ги проучили задълбочено и докрай. Вина имат и статистиците у нас, които не насочват своите научни интереси към областта на застраховането, препоръчвайки рационални подходи за най-правилно приложение на статистическите методи и техники в застраховането, адаптирайки ги към особеностите на сложния лабиринт от показатели, дейности, понятия, формулен апарат, еклектика между икономика, финанси, математика и статистика.

Обобщавайки изложените мисли, може да се заключи още веднъж, че между застраховането и статистиката е налице много силна връзка, изразяваща се във взаимното проникване между тяхната теория и практика. В материала само са маркирани отделни аспекти на това сътрудничество, загатнати са някои аспекти на евентуално разширяване на сферите на взаимодействие и насоките за бъдещо актуализиране на методите на статистическия анализ на застрахователния бизнес.

Изкушавам се да завърша своето изложение отново с мисли, изказани от цитирания автор (с. 569-570), който между другото не е статистик: “Който е свикнал да си служи със статистически данни в работата си, който умее да извлича поуки от тях и да съобразява и насочва работата си чрез тях, който не гледа на статистическата таблица като изпълнена със “сухи цифри”, а съзре в тях показатели за тази или онази страна на работата, който се вслушва в “езика на числата”, той ще оцени какво голямо предимство му е създадено чрез статистическата отчетност. Когато свикнем да си служим със статистиката, ставаме по-мъдри, по-осведомени и с по-изострен поглед в работата си...Чрез статистиката застрахователният работник опознава обективните закономерности в кръга на своята работа, която е свързана с масови обекти и случаи. Без отчетната статистика е невъзможно да се опознае застрахователното поле и да се разрешат онези задачи, които държавата поставя на застрахователните работници.”

гр. Свищов, 02.11.2005 г. ТТ/ТТ