Подгониха брокерите, щетите - за клиентите

Ако Алеко Константинов създаваше сега своя бай Ганьо, едва ли героят му щеше да е съблазнен точно от Солунската митница. По-вероятно е той да бе възкликнал: "Ех, да ти пипна аз тебе брокерския бизнес само за две години, па ела хортувай ти сетне с мене". Нищо че според известния от близкото минало испански филм "Синьо лято" посредниците обикновено се възприемат като втора ръка хора.

На българския застрахователен пазар обаче мнозина "се натискат" да влязат точно в тази категория. Поне с такова впечатление остава човек, следейки скоростта, с която расте броят на застрахователните брокери у нас. През 2008 г. например бяха регистрирани 43 нови консултанти, като в края на миналата година в регистъра фигурираха общо 269 посредници. Само от началото на март пък управление "Застрахователен надзор" на КФН вече е издало пет разрешения за извършване на дейност като застрахователен брокер.

Впрочем, съдейки от официалната статистика на надзора, според която бизнесът на тази категория играчи процъфтява,

тяхното размножаване

изглежда логично. Премийният приход, реализиран чрез брокери в полза на застрахователи със седалище в България през 2008 г., например е в размер на 631.52 млн. лева. Само година по-рано постъпленията на посредниците от продажбата на полици бе на стойност 402.37 млн. лева. С други думи, докато застраховането е растяло с около 23% на годишна база, брокерският бизнес за същия период се увеличил с близо 57 процента. Около тридесет от дружествата са отчели премии на стойност над 5 млн. лева. Извод за развитието на посредничеството може да се направи и от факта, че ако през 2007-а те са донесли 27% от премиите на застрахователите, през 2008 г. делът им е нараснал над 34 процента.

Противно на логиката, че когато броят на пазарните играчи се увеличава, конкуренцията помежду им ще свали цените на услугите им, у нас

брокерските възнаграждения

се запазват на доста прилични нива. Очевидно дори финансовата криза и фактът, че някои застрахователни компании изпитват затруднения заради отрицателния резултат по "Гражданска отговорност на автомобилистите", не влияят негативно на доходите на посредниците. Според статистиката на КФН комисионите, отнесени към реализирания премиен приход, са 24.4% в общото застраховане и 25.4% в животозастраховането. В сравнение с 2007-а те са намалели, но спадът не е голям (от 24.5% в общото и 33% в животозастраховането). Само за сравнение - в повечето европейски страни цената за брокерските услуги рядко е повече от 15 на сто.

"Комисионите се образуват на пазарен принцип, тоест размерът им е реалистичен. На българския застрахователен пазар има много голям брой играчи, а липсват клиенти, които да търсят техните услуги. Затова е съвсем нормално у нас

тарифите да са ниски

а комисионите за посредниците - високи", коментира генералният мениджър на "Ай енд Джи Брокерс" Николай Здравков. По думите му в условията на криза е малко вероятно цената на брокерските услуги да падне, тъй като пазарът ще се свие допълнително и застрахователите ще използват още по-сериозни "стимули", за да мотивират посредниците и да задържат премийния си приход на добро ниво.

Но едва ли това обяснение успокоява клиентите, на които е известно, че най-малко една четвърт от цената, която заплащат за застрахователната услуга, не отива за обезпечаване на рисковете им, а влиза в джоба на посредника. От камбанарията на брокерите обаче това са напълно справедливи суми. Най-малкото защото спестяват на застрахователите усилия и пари за разширяване на клоновата мрежа и обучение на персонал.

Това, за което им се плаща всъщност, е, че за разлика от застрахователните агенти,

брокерите не само посредничат

между компаниите и клиентите, но имат и задължението да консултират потребителите и да им предлагат най-подходящата за тях услуга при най-изгодните условия. Затова и има специални изисквания, на които трябва да отговарят управляващите и служителите на брокерските дружества. За случаите, в които клиентът им се окаже разочарован от обслужването, те са длъжни да имат полица "Професионална отговорност" с минимална сума 3 млн. лв. за всички застрахователни събития за една година. Допълнително те трябва да се съобразяват и с изисквания за финансова стабилност, като гарантират, че парите на клиентите им са достатъчно добре защитени.

Това изискване е според разпоредбите на Кодекса за застраховането. Съвсем отделна тема е доколко тези брокери са склонни да "преглътнат" различния размер на комисионите, които им предлагат отделните застрахователни компании.

"Не е тайна, че някои от брокерите на практика са агенти, които са получили право да предлагат услугите на няколко компании. Те нямат представа какво е "дю дилиджънс", нито как се постига увеличаване на стойността за потребителя. Тяхното оръжие е отстъпването на част от премията като благодарност, че клиентът е използвал услугите им. Когато дойде време за ликвидация на щетите обаче, това може да струва на застрахования прекалено скъпо", коментират представители на бизнеса.

Впрочем въпросното

"връщане" на част от комисионата

съвсем не противоречи на принципите на Кодекса за застраховането, защото не застрашава финансовата стабилност на застрахователните компании и интересите на техните клиенти. Само че съществуването на подобна практика доказва, че и самите посредници са съгласни доброволно да се задоволят с по-малко пари.

Има още един факт, който също свидетелства за това, че комисионите са прекалено високи и вместо справедливо възнаграждение за консултантски услуги, те са се превърнали в начин за преразпределяне на определен финансов ресурс по една доста дълга верига.

За какво става дума? Оказва се, че зад одобрените от КФН посредници стои още

една цяла нелегална армия

която подпомага развитието на бизнеса. Това са т. нар. партньори, с които брокерите сключват договори и които срещу определена част от комисионата привличат и консултират нови клиенти. Тази практика също не е нова, но проверки на Комисията за финансов надзор показват, че в последно време тя става все по-привлекателна. Нищо че е напълно в разрез с Кодекса за застраховането.

"Има случаи, при които посредниците работят основно по този начин - получили са разрешение за регистрация от КФН и впоследствие се "клонират", като сключват договори с физически и юридически лица, които започват да продават полици. Тези "партньори" обаче не са били одобрени от надзора, нито са преминали през необходимото обучение и имат детайлна представа от застрахователните полици, които предлагат", разказа пред "БАНКЕРЪ" заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" Ралица Агайн.

С подобна "врътка" регистрираните брокери си спестяват разходите за данъци и осигуровки, които ще са длъжни да плащат, ако наемат въпросните партньори по трудов договор. Но по-неприятното е, че щом намирането и консултирането на клиенти се прехвърли на трети лица, всички гаранции на Кодекса за застраховането, че интересите на клиентите са защитени, отпадат.

"Ако си закупят полица от такъв посредник, потребителите много трудно могат да потърсят отговорност от брокера, тъй като тези консултантски контракти са прекалено общи.

Няма никаква гаранция

че след като са заплатили за услугата, парите им ще стигнат до застрахователя, а полиците ще бъдат отчетени. Което създава изключително голям риск за потребителите", коментира Агайн.

Неслучайно преди седмица надзорът прие указания във връзка с въпросните консултантски контракти. В тях се казва, че договорите не са съобразени с изискванията на Кодекса за застраховането. Някои от брокерите обаче приеха доста резервирано това тълкувание.

"Абсолютно всички посредници използват такава практика. Би било нарушаване на законовите разпоредби, ако въпросните лица, на които брокерите отстъпват част от премията, извършват консултации. Много често обаче ние се възползваме от наши партньори, които препоръчват услугите ни на свои клиенти и ги водят при нас. Съвсем нормално е те да получат възнаграждение за съдействието - на практика те ни дават работа", коментира Николай Здравков, генерален мениджър на "Ай енд Джи Брокерс".

"Не може предварително да се каже, че всички подобни споразумения са разрешени или забранени. Но Кодексът за застраховането е категоричен, че брокерът е задължен да даде максимално точна и изчерпателна информация на своите клиенти, да ги консултира, да им даде съвет. Не е редно друго лице да прави това вместо тях", отсече ръководителката на управление "Застрахователен надзор".

От КФН уточниха, че досега не е имало случай застраховател да откаже изплащане на обезщетение под претекст, че договорът е бил сключен не с лицензиран брокер, а с негов консултант. Освен това в надзорната институция не са постъпвали жалби от потребители на това основание. Но Агайн обясни, че утвърдените от комисията указания са

само първата стъпка

от цяла акция срещу тези нерегламентирани практики. "Цел бе най-напред да приемем това тълкувание, за да се избегне моментът с "незнанието" на част от лицата, които са партньори по такива консултантски договори. След кратък период от време, в който брокерите ще могат да реорганизират дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането, започваме интензивни проверки", закани се шефката на застрахователния надзор.

И ако се окаже, че въпреки указанията посредниците продължават да заплащат на партньорите си за намиране и консултиране на клиенти, могат да отнесат

солени глоби

За физически лица имуществените санкции варират от 2 хил. до 10 хил. лв., а за юридическите лица и едноличните търговците започват от 5 хил. лв. и достигат до 50 хил. лева. Впрочем на наказание подлежат и двете страни по договора - брокерите, защото са прехвърлили задълженията по консултиране на лица, които нямат одобрение за това, а "партньорите" им - защото Кодексът за застраховането забранява извършването на дейност като посредник, без той да е вписан в съответния регистър. От Комисията за финансов надзор не конкретизираха колко глоби са наложени досега на това основание, но уточниха, че броят им не е голям в сравнение с всички наказания, налагани от надзорната институция.

Може да се предположи, че неотговарящите на изискванията застрахователни консултанти ще намалеят от само себе си, ако комисионите паднат. Но затова ще е нужна волята на всички играчи на пазара. Впрочем преди малко повече от година застрахователите направиха опит да се споразумеят за намаляване на възнагражденията на посредниците, но Комисията за защита на конкуренцията ги заподозря в картелиране и им наложи глоби. Поставянето на таван по административен начин пък противоречи на Европейските директиви. По думите на Ралица Агайн обаче румънските й колеги са предприели ограничаване на брокерските комисиони. КФН проучва на какво основание е направено това и в случай че е възможно стъпката да бъде предприета и в България, ще започне обсъждане доколко това е целесъобразно.


Светлана Стоилова