Как ще се отразят на цената на „Гражданска отговорност” и на застрахователите увеличените лимити за обезщетения от тази година?

18 Февруари 2010 г.,zastrahovatel.com
Асен Христов, шеф на надзора на „Еврохолд” и председател на Надзорния съвет

- Г-н Христов, как ще се отразят на цената на „Гражданска отговорност” и на застрахователите увеличените лимити за обезщетения от тази година?

- За неимуществени щети вече достигат 1 млн.лв. за един пострадал или убит и до 5 млн.лв. за две или повече лица. Проблемът е липсата на методика, т.нар. ценоразпис, по който да се оценяват тези вреди. В повечето страни в Европа обезщетението за убития се изчислява на база на доходите му за последните 3-5 г. Сумата се разпределя между наследниците. Гледа се дали са деца или възрастни. В различните случаи може да има отклонения от 10%-20%-30%.

За ранен обикновено се присъждат по-големи суми, за да се стигне до пълно възстановяване и да се осигури някой, който да се грижи за него, докато е жив.

 

- Как е у нас?

- В България има поне 5-6 адвокатски фирми, скрити под формата на асоциации за защита на пострадали от катастрофи. Техни представители се свързват с пострадалите или наследниците на починалите. Сключват договори, като обещават, че ще измъкнат многократно по-високо обезщетение от застрахователя. За това искат комисиона от 30% до 50% от цялата сума.

Тъй като няма методика, започват да се предявяват суми до лимита, който преди беше съответно 700 000 лв. и 1 млн.лв. Сега след увеличението ще започнат да се  предявяват искове с по-високи суми.

Решенията за точния размер на обезщетението са субективни и зависят от отношенията между адвокат и съда. Това е бизнес, който набира скорост. Става дума за пазар между 250 млн. и 1 млрд. лв. годишно. „Гражданска отговорност” е валидна 5 г. Така този нерегламентиран пазар може да стигне до над 4-5 млрд. лв.

Той ражда корупция в системата сред дознатели, съдии, адвокати, вещи лица. След като няма правила за предявяване на претенциите, решенията не могат да бъдат справедливи.

 

- Бихте ли дали примери от практиката?

- Имахме случай с убита от кола баба на 80 г. Синът и дъщерята не са я виждали от 20 г., живяла е в старчески дом. След инцидента с адвоката си предявиха претенция за 500 000 лв. В подобни случаи адвокатът се разбира със съдията и присъждат застрахователят да плати огромна сума.

В друг случай 2 деца на възраст 10 г. и 12 г. останали сираци. Софийски съд присъжда по 50 000 лв. за всяко, а Варненски за подобен случай по - 300 000 лв.

Често адвокатите стигат на мястото на катастрофата преди линейката. С няколко големи случая понатрупаха пари и сега ги реинвестират, като подкупват всички по веригата само и само да изкарат виновен този, чийто застраховател може да плаща.

Все по-често тези адвокати принуждават единия водач да се признае за виновен, да има лека условна присъда и да плати застрахователят му. А в 80% от ПТП-ата няма невинни. Дори когато е употребил алкохол, му крият пробата, за да не може застрахователят да предяви регресен иск. Целта е  колкото може по-бързо да вземат огромни суми от обезщетението. Понякога дори се стига дотам, че искат 50% от пострадалия и още 25% от застрахователя, като обещават, че ще убедят клиента си за по-ниска сума.

Голяма част от адвокатските кантори са свързани със силовите групировки, с тези, които държавата се бори и за които четем във вестниците. Парите дори отиват у хора, които стоят над тях. Преди се създаваха застрахователни компании като параван за силов бизнес, сега е обратно – под претекст, че ще защитават гражданите, се създават групи, които рекетират застрахователите.

Някои дружества създадоха екипи, които пристигат на мястото на всяка катастрофа. В 99% от случаите техният клиент  се оказва невинен. Не си ли задавате въпроса защо?

 

- Ако проблемът е толкова сериозен, какво трябва да се направи?

- Държавата бързо трябва да регламентира тези приходи, защото в противен случай създава условия за престъпна дейност. Призовавам КФН, Гаранционния фонд, министъра на финансите, на вътрешните работи да се запознаят с проблема в дълбочина и да вземат мерки. Апелирам за кръгла маса с КФН и Гаранционния фонд, на която да се вземе решение в най-скоро време. Трябва да се приеме методика за оценка на неимуществените вреди и съобразяването с нея да е задължително.

 

- Как липсата на ясна методика за обезщетенията влияе върху обикновения човек?

- Първо, увеличава цената на „Гражданска отговорност”, второ, прави процеса по изплащането на обезщетенията много бавен, понякога се чака с години. И, трето, корумпира цялата съдебна система, което рефлектира върху цялото общество. Толкова много милиони дават възможност на определени хора да застават срещу държавата. На техния фон група като „Наглите” прилича на дребна хулиганска банда, която е оставена да върши разни неща и да обира негативите.

 

- Отдавна се говори, че има проблем с размера на обезщетенията. Защо повдигате въпроса сега?

- Защото този бизнес може да се прехвърли и към здравното осигуряване, когато тръгне, и до 1,5-2 г. да създаде изключително силен сив паралелен финансов сектор, който да държи съдебната система, службите на МВР и да е трудно разкриваем, защото на пръв поглед тези хора се борят за благородна кауза да защитят дребния човек.

Има и друг въпрос. Ако оставя кашон на средата на пътя, ще ме глобят, защото преча на безопасността на движението.

Въз основа на тази законова постановка КАТ трябва да започне да пише актове на пътната агенция и на общините, когато има дупки по пътищата или са непочистени от снега, или пък когато ремонтиран участък не е добре сигнализиран и т.н. И ако стане катастрофа заради това, в протоколите КАТ да записва причината.

Тогава застрахователят ще плати обезщетението, но ще предяви иск за възстановяване  на парите от отговорния за поддръжка на пътя. Той пък ще си предяви претенциите към фирмата, която е трябвало да закърпи дупките или да почисти снега. Така фирмата ще бъде стимулирана да работи по-качествено.

А в момента това, което се случва, бърка в джоба на потребителя, защото той кара по ужасни пътища и си чупи колата. Освен това се правят повече катастрофи, което вдига цената на „Гражданска отговорност”. Да не говорим, че загиват хора.

Крайно време е КАТ да излезе от трънките и глогинките и да следи в какво състояние са трасетата и да глобява.

 

- Може ли да се намери решение и за това КАТ да не посещава всяко ПТП, когато е леко и няма пострадали?

- Работата на МВР може да се облекчи, да се спестят пари, ако се лицензират фирми, които да посещават леките катастрофи само с имуществени вреди вместо КАТ. Но трябва да са точно и ясно регламентирани правилата за работа. Това в чужбина се нарича авариен комисар

Има го в цял свят. Ограничен брой фирми със специално лицензиране посещават мястото на катастрофата, записват кой според тях е виновен, когато няма съгласие между водачите, пращат информацията в КАТ и те налагат глобата.

 

- Защо двустранните протоколи нямат голям ефект у нас?

- Защото няма правила, а и трудно се разбират кой е виновен. В България 50% от тези протоколи са фалшиви. Но се правят измами и с протоколи на КАТ. Неотдавна имахме един случай, при който предварително се застрахова с „Гражданска отговорност” „Лада” в няколко дружества. Тя удря последователно мерцедес и му нанася щета от 20 000 лв. След това стар „Форд” от 1987 г., „Рено” от 1990 г. и т.н. Разследвахме и установихме, че на човек с ниски доходи са дадени 200 лв. да каже, че е карал ладата и е ударил мерцедеса. На местен полицай платили 500 лв. да направи протокола.

После разбрахме, че тази лада е направила още няколко катастрофи. Подобни неща се правят масово. Тук хванахме измамата, защото щетата беше огромна. Има хора, които всеки ден заработват по над 5000 лв. от застрахователни измами. Тези пари не се облагат с данък и това стимулира не само сивата икономика, но и престъпността.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001
orange_li