2010 - година на борба за оцеляване в застрахователния бранш

С основание може да се твърди, че изминалата 2009 беше година на изпитание и пречистване, година на борба за оцеляване. Новата икономическа ситуация принуди множество компании да се преструктурират, било то чрез освобождаване на персонал или прецизиране на разходите, и да подложат под въпрос изградените стереотипи, е мнението на мениджъри на компании и специалисти по подбор на персонала. През 2009 г. работодатели и кандидати размениха ролите си и за първи път от няколко години компаниите бяха в позицията на избиращ. Те поставиха по-високи изисквания както към кандидатите, така и към служителите си. Наблюденията на специалистите по човешки ресурси показват, че влошената икономическа обстановка, респективно намаляването на обемите на продажби и обороти на компаниите, се отразяват в замразяване на заплатите на служителите и орязване на бонусите и допълнителните придобивки. Нарасналата в пъти конкуренция за едно работно място е принудило много от хората, които са изгубили работата си, да правят компромис с кариерното си развитие - да приемат по-ниска позиция и да започнат при по-малка заплата. Наблюденията на специалистите показват още, че основен мотив при търсенето на работа е бил вече сигурността на компанията, а не както до скоро - по-високото възнаграждение.

След като човек мисли за оцеляването си, ще помисли и за застраховането си

Това е мнението на експерти от застрахователния бранш. Според тях, ако човек не е достатъчно богат, той не може да си позволи лукса да изгуби автомобила, имуществото, живота си и така да доведе до финансов крах хората, които остават зад него - жена, деца, роднини. Или точно защото не е достатъчно богат, българинът трябва да мисли за застрахователната сигурност.

         Въпреки това обаче българските застрахователи изпратиха една от най-трудните си години. За застрахователния бранш 2009 мина под знака на най-тежката финансова криза, която за съжаление ще продължи да оказва силно влияние върху развитието на финансовия сектор и в частност, застрахователния и през следващата година. Като резултат застрахователният пазар за 2009 г. за първи път от десетилетие ще отбележи спад на застрахователните премии.  По-ниският премиен приход се дължи на спада в продажбата на нови автомобили и понижението на покупките на лизинг. Друг фактор е несигурността за бъдещите доходи на домакинствата, което влияе върху склонността на хората за спестяване чрез закупуване и поддържане на животозастраховки. Именно животозастраховането пострада далеч по-силно.

Застраховането като представител на финансовия сектор пострада, защото е зависим от реалната икономика, и затова ги нямаше тези ръстове, на които бяхме свикнали в предходни години, е мнението на експерти. 2009 г. беше трудна за пазара, защото той работеше на едно бутало - застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Всичко останало беше в застой, посочват други. Въпреки всичко като цяло застрахователите успяха да устоят на финансовата криза и в момента разполагат с достатъчно средства, които да осигурят тяхната  платежоспособност.

Независимо от сигналите, че развитите страни започват постепенно излизане от рецесията, има редица признаци, че в България икономическата ситуация ще продължи да се влошава, преди да започнат първите признаци на възстановяването. Очакванията са през първото полугодие на тази година да наблюдаваме влошаване на основните финансови индикатори, влияещи пряко или косвено върху развитието на застрахователния пазар. Ръст ще отбележат единствено записаните премии по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, генериран най-вече от лекото нарастване на цената, а не заради увеличаването на броя на сключените полици.

Независимо от негативното влияние на финансовата криза пред застрахователния бранш от близо десетилетие продължават да стоят няколко основни проблема, които допълнително усложняват ситуацията. Ниските премии по задължителната полица „Гражданска отговорност” в съчетание с високите възнаграждения на застрахователните посредници (25%-30%, а в някои случаи и 40%, срещу 10%-15% за развитите застрахователни пазари) продължават да влошават техническия резултат на компаниите от тази основна застрахователна линия на бизнес, заемаща над една трета от портфейлите на дружествата. Не е за подценяване и фактът, че  от 1 януари 2010 г. минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт стават 1 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 5 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. За вреди на имущество лимитът е 1 000 000 лв. за всяко събитие. До момента застрахователите покриваха съответно лимити за неимуществени вреди от 700 000 лв. при едно пострадало лице и 1 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. Застрахователната сума за вреди на имущество беше 200 000 лв.

Липсата на централизирана система за история на произшествията на водача не дава възможност за прилагане на адекватна „бонус-малус” система, която в крайна сметка да доведе до индивидуалното тарифиране в зависимост от рисковите характеристики на водача. Въвеждането на системата „бонус-малус” ще даде възможност цената на застраховката за водачи без нарушения да се понижи и обратното за тези, които са нарушители на пътя и с много катастрофи да плащат многократно повече. Компаниите ще могат много по-точно да определят риска и тарифите и така да намалят загубите си, които търпят в момента от задължителната застраховка. Редовните шофьори ще имат стимул да купуват полицата и това може да повиши обхвата й. В момента голяма част от водачите в малките населени места, които не излизат извън пределите им, карат без застраховка. Това важи и за т. нар. „летни” шофьори, които управляват автомобила си само няколко месеца в годината. Те сключват полицата си на вноски и „забравят” да платят поредната вноска, в момента в който приберат автомобила в гаража. И не на последно място ще има финансови стимули да се подобри дисциплината на пътя.

Практиката на страни, които отдавна прилагат системата „бонус-малус”, показва, че и видът на автомобила, и поведението на водача трябва да оказват влияние при определяне на тарифата. Водачът с поведението си представлява риск, който е по-трудно прогнозируем от този на автомобила. На базата на техническите характеристики може да се дефинира кой автомобил какви рискове крие при управление и при движението си. Докато поведението на хората не може да се вкара в рамки. Единственото, което може да се направи, е да се води статистика, която да дава информация кои водачи биха били склонни към определен тип действия.

Очакванията са тежката финансова криза да бъде катализатор

за въвеждането на съответните промени в регулативната рамка в застраховането така, че тези дълго отлагани проблеми поради неглижирането на сектора от всички правителства досега без изключение да намерят своето решение. Предстоят редица промени и в начина на продажба на „Гражданска отговорност” като например въвеждането на електронната полица, която би подобрила отчетността на компаниите, би намалила възможностите за антидатиране на застрахователните полици и по косвен път би довела до намаляване на комисионите на посредниците, тъй като ще спомогне за увеличаването на директните продажби.

Друга важна наложителна промяна е въвеждането на методика за изчисляване на неимуществените вреди, която да даде възможност на компаниите по-лесно да се споразумяват с пострадалите лица и същевременно да служи за основа за определяне на обезщетенията от съдебните органи. България е на път да се прочуе в света с твърде ниската цена на човешкия живот и не можем да скрием този съкрушителен за времето ни факт. Обезщетенията от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при смърт на пътя най-често са между 20 и 30 хил. лв. По-рядко се присъждат суми от порядъка на 50 хил. лв., а е прецедент да се постигне обезщетение от 70 000 хил. лв., и то единствено в съда, като това отнема поне две години „ходене по мъките” на наследниците. Разбира се, от гилдията обясняват, че напоследък съществува промяна на съдебната практика в посока увеличаване размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди. Докато през 2000-2001 г. съдът присъждаше средно около 10-15 хил. лв. при смъртен случай, сега сумите са средно около 30-40 хил. лв., твърдят те. Същата тенденция се наблюдава и при съдебно определяните суми за телесни повреди. За тежки телесни повреди може да се присъди обезщетение до 100 хил. лв., за средните - до 20 хил. лв., а за леките - 5 хил. лв.

И все пак защо животът на човека от развитите страни се оценява много по-скъпо след пътнотранспортно произшествие? В САЩ често обезщетенията  надхвърлят милион щатски долара. Лимитите на отговорност при неимуществени вреди в страните от Западна Европа са многократно по-големи от нашите. В някои страни изобщо няма лимит. В Германия при пътен инцидент пострадалият (при пълна доказана вина на водача на автомобила) може да подаде иск от 100 до 200 хил. евро. При смъртен случай семейството може да подаде и иск за доживотна издръжка.

Монетата има и обратна страна

Когато се случи неприятното събитие, свързано със смърт или телесни увреждания, мнозинството от хората предявяват претенциите си в максималния предвиден от закона размер, без за това да е налице пряка връзка с конкретните изживени страдания, споделят застрахователи. Именно липсата на нормативна регламентация в България (в противоречие с детайлната регламентация, характерна за доста от европейските държави) води до желанието и възможността застраховката да има не обезщетителен, а по-скоро обогатителен характер. Не е тайна, че понякога заинтересованите страни  - следовател, вещо лице, лекар, прокурор, адвокат, също преследват свои корупционни схеми за обогатяване. Застрахователи обясняват, че около 30% от извоюваните в съда обезщетения служат за тази цел. Още повече че у нас няма наказателно преследване към виновния в едно пътнотранспортно произшествие, твърдят те, че дори той да е шофирал след употреба на алкохол или упойващи вещества,  Кодексът за застраховане изрично разпорежда, че се дължи обезщетение. Пак според него се дължи обезщетение при вреди, нанесени дори от неправоспособен  водач.

В областта на имущественото застраховане трябва най-после да стартира процесът по създаването на катастрофичен пул, който би могъл да бъде

важен катализатор за повишаване обхвата на имуществените застраховки

В България земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, тъй като предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време. Според сеизмолози близо 1/3 от територията на страната може да бъде разрушена само за 20 секунди. След наводненията от 2005 г.  много хора, загубили дом и имущество, събирани цял живот, останаха без покрив. Това е факт, след като по данни на застрахователите едва около 5% от недвижимото имущество в България е застраховано. 

Първоначалната идея беше пулът да бъде насочен за защита от трите основни риска в България - земетресение, наводнение и свлачища. Предвиждаше се да започне да действа като пул срещу земетресение като най-сериозен катастрофичен риск. Правителството обмисляше възможността застраховането на имотите срещу природни бедствия да стане задължително, а застраховката да се нарича „Бедствие” и да струва  от 20 до 200 лв. в зависимост от вида на имота, вида строителство и териториалното му разположение. Въпросът  обаче е политически и без широк обществен дебат и разбиране на необходимостта и смисъла на застраховането като вид взаимопомощ той не може да бъде наложен силово от никое правителство. В обществото съществува негативно отношение към подобни данъчни тежести, а хората не вярват, че ще получат обезщетения, още повече когато бедствията не може да се прогнозират. Това може би не е най-правилният поглед към проблема, но, от друга страна, трябва да си зададем и въпроса дали точно днес е моментът за подобни задължителни застраховки, които ще се прибавят към останалите харчове на обеднелия български гражданин. Дали не е възможна редукция на съществуващите данъци, като например за сметка на намаляване на необосновано високия данък смет се въведе задължително застраховане на жилищните имоти. Защото трябва да бъдем честни пред обществото. В момента държавата чрез различни бюджетни комисии изпълнява някаква социална функция при бедствия. Ако се въведе задължително застраховане за катастрофичния пул, хората сами ще си плащат и ще се грижат за евентуални поражения върху имотите си. Така няма ли да освободим напълно държавата от грижата за нейните поданици?

Някои застрахователи не са съгласни да участват в подобно пулово сътрудничество, защото това ще повлияе лошо на конкуренцията, тъй като повечето компании предлагат символични застраховки срещу земетресение в допълнение към пакета застраховка на домашно имущество и индустриален пожар. Затова застрахователи смятат, че тези застраховки няма да се харчат, ако има създаден специален пул при земетресения.

Сериозен е и проблемът за правната форма на основаването на подобен пул. Инициаторите му пледираха той да е без държавно участие.              &nb sp;

От посоченото дотук се открояват два сценария за развитието на застрахователния пазар в страната през тази година. При положително развитие и решаване на поне някои от основните проблеми в сектора влиянието на кризата ще бъде силно ограничено и още през втората половина на годината, застрахователният пазар ще започне отново да расте, и то в съчетание с подобрени финансови резултати на компаниите и при наличие на по-добре балансирано застрахователно портфолио. В обратния случай, дори и страната ни да излезе по-бързо от кризата, нерешените проблеми на сектора ще продължат да спъват неговото развитие и то не само през следващата година, но и в дългосрочен план. Едно обаче е сигурно

по-слабите играчи от пазара ще отпаднат

Предстоят не толкова фалити на фирми, колкото свиване на компаниите до състояние, което ги прави способни да оцеляват, което за съжаление ще предизвика по-голяма социална цена.

Застрахователните компании на българския пазар ще продължат да изпитват трудности и през 2010 г. Преобладава мнението, че 2010 г. ще е по-тежка за застраховането, тя ще е годината на оцеляването на застрахователните компании в България. Тази година няма да е много по-различна от 2009 г. като икономическа среда и конюнктура, но се очаква трендът в сектора да се обърне около средата на 2010 г. По думите му тази година ще е по-трудна, но по-добра от миналата, защото обстановката във финансовия сектор ще се подобрява.

Най-търсените продукти и през 2010 г. ще бъдат отново автомобилните застраховки. И през тази година българинът ще продължи да застрахова предимно колата и имуществото си, затова общото застраховане ще остане значително по-силно. Миналата година не беше подходяща за експанзия на нови продукти, а по-скоро за консолидация на полици, в които компаниите са най-силни, смятат от бранша. Според тях през 2010 г. ще се върне стимулът за лансиране на нови продукти. Ако се погледне статистиката, се вижда, че само при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” има ръст и вероятно тази полица ще остане и най-търсена през тази година. Някои застрахователи са по-крайни в мненията си и смятат, че възстановяване на застрахователния пазар може да се очаква едва след няколко години.

Едва ли някоя компания се е сблъсквала с подобни кризисни ситуации до този момент. Такава криза е имало през миналия век, т.е. периодът, известен като Голямата депресия, така че, общо взето, повечето компании не са подготвени да реагират по някакъв определен начин.                  ;               &nbs p;               &nb sp;               &n bsp;               & nbsp;