Ниска ли е цената на човешкия живот в България?

Над 450 европейци умират ежедневно по причини, свързани с труда, а 6% от европейския БВП се губи поради трудови злополуки. Тези данни са изнесени от Юка Такала, директор на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа по време на обявяването на резултатите от проведената през 2009 г. кампания за оценка на риска. Кампанията продължава в периода 2010-2011 г., като официалното й начало бе обявено на 28 април 2010 г. на Световния ден за безопасни и здравословни условия на труд.

 Трудовите злополуки за  една година са нараснали с 37%, обяви министър Тотю Младенов на отбелязването на световния ден по безопасност на труда. Тревожно се увеличава смъртността при трудови злополуки, от 114  през 2008 г. загинали броят им достига 179 през 2009 г. През 2008 година трудовите злополуки са били общо 3827.

Общият брой на трудовите злополуки през миналата година е 2956. От тях 978 са станали с жени. Най-много смъртни случаи има в строителството - 25. В сектора са станали и най-много трудовите злополуки - 311. По брой на трудовите травми следва секторът на държавното управление и задължително обществено осигуряване - 235. Само в края на месец април т.г. загинаха трима турски работници при трудова злополука на магистрала "Люлин",  както и двама души на бензиностанция в Русе.

Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите  за трудова злополука, упражняващи професии с висока степен на риск (обнародвана в ДВ, бр. 15, от 17.02.2006 г.), посочваше основните положения (условията и реда) за сключването на тази застраховка "Трудова злополука" за сметка на работодателя, а по-късно беше публикуван официалният списък на професиите, чийто коефициент на трудов травматизъм е по-висок от средния за страната.

За съжаление три години след обнародването на наредбата голяма част от работодателите “забравят” да се погрижат за сигурността на своите работници. Резултатите от 2009 г. показват, че се намаляват възнагражденията на работниците и служителите чрез намаляване на 8-часовия работен ден или седмица; както и намаляване на персонала като цяло - нещо, което се отразява пряко върху застраховката. Средният размер на премията е около 57 лв. на служител за година. И след като “Трудова злополука” е задължителна застраховка работодателите търсят и се насочват към компании, предлагащи  по-ниски премии. 

Част от фирмите не са направили застраховката или ако имат полици те не покриват изцяло персонала им.

Притеснително за застрахователите е , че в дадена фирма общото ниво на заплатите е сравнително ниско (от 500 лв. до 1000 лв.), но има водещи специалисти със значително трудово възнаграждение, които са застраховани на доста високи застрахователни суми, които подлежат на презастраховане.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение в края на декември 2009 г. намаляват с 84 хил., или с 3.6% спрямо края на септември 2009 г., като достигат до 2.25 милиона, сочат данни на НСИ.
Най-голямо намаление е регистрирано в икономическите дейности   „Хотелиерство и ресторантьорство" - 16.7%,  „Селско, горско и рибно стопанство” - 16.6%, и „Строителство” - 9.0%.
През четвърто тримесечие 2009 г. средната месечна работна заплата  е 606 лв. Средното месечно трудово възнаграждение през четвърто тримесечие на 2009 г. в добивната промишленост е най-високо – 1015 лв.; следвано от транспорта – 663 лв.; строителството – 561 лв., и преработващата промишленост 529 лв.

Застрахователите споделят, че има доста голямо разнообразие в застрахователните суми, по които се правят застраховките в компаниите. Паралелно се правят застраховки за изключително ниски застрахователни суми по риска смърт, както и застраховки за много високи суми. Оказва се, че в различните фирми работните заплати са диаметрално различни. В някои се обявява месечна брутна заплата от около 500 лв., което означава застрахователна сума 42 000 лв.

В същото време в някои предприятия тази застрахователна сума достига над 100 000 лв. на работник. Застрахователите направо са шокирани от този голям диапазон в трудовото възнаграждение, но не са инстанцията, която да проверява валидността на подаваната от работодателите информация./

Какви са условията по тази застраховка?

Изискванията на наредбата по отношение на рисковете са за покриване на “смърт”, “трайна загуба на работоспособност” и “временна загуба на работоспособност” в резултат на трудова злополука.

Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители за последните дванадесет месеца. Съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" минималната застрахователна сума за смърт и трайна загуба на работоспособност вследствие трудова злополука за всяко лице е в размер на 7 (седем) годишни брутни работни заплати на работника или служителя. Минималната застрахователна сума за риска “временна загуба на работоспособност” е в размер на 1 (една) месечна заплата.

Процедурата

Обхватът на работниците и служителите, подлежащи на задължително застраховане, е определен в чл. 4 от наредбата. Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Националната класификация на икономическите дейности, а коефициентът на трудов травматизъм по икономически дейности е определен със заповед на министъра на труда и социалната политика. Видовете дейности, които трябва задължително да бъдат застраховани през 2010 г.  са 39 , а средният коефициент на трудов травматизъм за страната Ктт = 1,03 – обявен по данни от информационната система на НОИ.

Застраховката се прави не на самото работно място, а е персонализирана за конкретните лица, заемащи определено работно място. Това произтича от изискването застрахователната сума да е обвързана с индивидуалното брутно трудово възнаграждение на всяко застраховано лице. За целта работодателят трябва с писмена заповед да определи кои от работниците и служителите в посочените дейности на предприятието ще бъдат задължително застраховани. При определянето им той трябва да отчете резултатите от оценката на риска в предприятието и да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета по условията на труд. При доказана необходимост, съгласно чл.55, ал.1 от КСО, работодателят и синдикалната организация в предприятието могат чрез колективния трудов договор да определят допълнително работници и служители, които задължително се застраховат за риска “трудова злополука”.

Наредбата дава възможност при желание на работодателите минималната застрахователна сума да бъде увеличена. На практика обаче сключените застраховки обикновено са за минималната застрахователна сума.

Много ниски са според специалистите обезщетенията, предвидени в наредбата, когато се отнася до временна загуба на работоспособност. Така болничните обезщетения са от 3% до 10% в зависимост от продължителността на заболяването и месечната брутна работна заплата. За да завишат сумите на обезщетенията, застрахователи предлагат на клиентите си възможността да сключат застраховката, като си изберат застрахователна сума за риска “временна загуба на работоспособност”, по-висока от размера на една брутна месечна работна заплата.

Ако един работник получава 500 лв. брутно месечно възнаграждение, то полагащото му се обезщетение при настъпване на временна неработоспособност, определено съгласно условията на наредбата, ще бъде, както следва:

-над 10 до 30 дни - 3% от една брутна месечна работна заплата, равняващи се на15 лв.

 -над 30 до 60 дни - 5% от една брутна месечна работна заплата, равняващи се на 25 лв.

-над 60 до 120 дни - 7% от една брутна месечна работна заплата, равняващи се на 35 лв.

-над 120 дни - 10% от една брутна месечна работна заплата, равняващи се на 50 лв.

За съжаление от фирмите не постъпва информация при застрахователната компания какъв е реалният брой на работниците и затова застрахователите понякога се съмняват, че всички работни места са застраховани. Затова пък мениджмънтът много често се включва в тези застраховки.

С обществена поръчка се възлага застраховането на големите държавни фирми като метрото, електротранспорта, заводите.

  Застрахователната сума в компаниите

е от порядъка на 42 000 лв. до 84 000 лв. Тя отговаря на средна работна заплата в рисковите отрасли 500 лв. – 1000  лв.

Най – масовата застрахователна сума  е 42 000 лв., което отговаря на 500 лв. брутна работна заплата.

Премията по тази застраховка е различна при всеки застраховател в широкия диапазон от 0.055% до 2.00% от застрахователната сума

Наредбата определя минимални застрахователни суми, но не и минимални застрахователни премии, така че всеки един застраховател работи със собствена тарифа. Най-често срещаните премии се движат от 0.06% до 0.08% от застрахователната сума, твърдят застрахователи.

Не рядко застрахователите правят дъмпинг на цените и по тази застраховка както по задължителната “Гражданска отговорност” на автомобилиста – споделиха специалисти. Има и компании в застраховането, които правят тази застраховка по цени под 0.020% от застрахователната сума. При това положение не е ясно как те уреждат презастраховането на риска, а тази застраховка е изключително рискова.

Проблемите

Не е решен въпросът как се застраховат работниците / например в строителството/, които се изпращат на работа от наши фирми зад граница. Независимо че те имат трудов договор, не е ясно как ще бъдат застраховани в съответната страна.

Друг проблем е с работниците, които се наемат или на граждански договори, или изобщо без договори. Тази наредба се отнася само до работещите по трудови договори.

От друга страна, нелоялната конкуренция между застрахователните компании се изразява в намаляването на цените по тези застраховки с близо 4-5 пъти по-ниски от реалните премии. Никой актюер не би могъл да защити тези ниски тарифни числа, смятат някои застрахователи.

Списъкът с коефициентите на травматизъм в различните отрасли определя видовете дейности, които трябва задължително да бъдат застраховани. Забелязва се известна, меко казано, “игра” от страна на работодателите, които са стигнали дори до промяна на кодовете на видовете икономически дейности, за да избегнат задължителното застраховане.

Има предприятия, които застраховат всичките си работници и служители независимо дали те изпълняват някакъв друг нерисков вид дейност. Има и такива фирми, които правят списъци на работниците, изпълняващи само определен вид дейност.

Друг проблем е неразбирането на смисъла на застраховането от работодателите. За съжаление дъмпинг в цените по тази застраховка се отразява зле на клиентите, защото работодателите обикновено гледат на тази застраховка като задължение и обикновено избират най-евтините застраховки. Дори да са данъчно признати застрахователните разходи за работодателите, все пак те смятат, че точно на тях няма да се случи злополуката. Почти всички работодатели при подписване на застрахователния договор поставят въпроси на застрахователите за финансово участие от полицата.

Има недомислица и в самата наредба. Предвидено е срокът на застраховката да бъде за една календарна година – до 31 декември. Желателно е застраховката да бъде сключвана на принципа “от дата до дата”, а не за календарната година.

Има и друг проблем. В наредбата е залегнало условието да се сключва застраховка по вида на дейността. В същото време, ако основната дейност попада в рисковия травматизъм, застраховката е задължителна. Защо тогава работодателите трябва да се консултират със службите по трудова медицина?

Също така не е ясно дали всички предприятия от една и съща икономическа дейност са еднакво оборудвани, защото според наредбата не се отчита модернизацията на производството. Тогава травматизмът няма да бъде на еднакво равнище в различните предприятия.

Голям проблем се явява и в предприятията с масово текучество. При тях списъците, предоставени на застрахователите, търпят чести промени. Ако се премине на усреднена застраховка на база на списъчния състав, ще бъде нереално от гледна точка на конкретните трудови възнаграждения на работниците. Това са по-скоро технически трудности.

Проблем представлява и базата, върху която се стъпва при определяне на застрахователната сума. В много случаи работодателите отказват да дават информация за работните заплати на персонала си, в резултат на което премията се определя на база средна заплата или друга ориентировъчна застрахователна сума. Проблем е желанието на работодателите да сключват застраховката по средносписъчен състав.

Съгласно изискванията на наредбата при определянето на застрахователните суми работодателите трябва да декларират брутната работна заплата на всеки един служител за последните 12 месеца. Работодателите са изключително затруднени да изпълняват задължението за представяне на служебни бележки за дохода на всеки един служител за последните 12 месеца преди сключване на застраховката (особено за тези работници и служители, които са работили при повече от един работодател).

Сключването на застраховката е доста тежко поради това, че за всеки един работник или служител застрахователната сума е различна (в зависимост от конкретната заплата), съответно различни са обезщетенията и дължимата застрахователна премия. При фирми с голям брой работници е доста тежко да се направят всички тези изчисления и да се впишат в една-единствена застрахователна полица.

Доста сложна е и процедурата при напуснали или новопостъпили работници. Това е една от най-трудоемките по отношение на аквизицията застраховка. На застрахователите предстои и да се сблъскват с трудности при настъпването на застрахователни събития и ликвидацията на щети.

Какво мислят застрахователите?

Евгени Бенбасат, изпълнителен директор на „Алико България ЖЗД” ЕАД

Застраховките “Трудова злополука” са пренебрежимо малък процент от застраховките “Злополука”. Спадът на приходите в сравнение с 2008 г. е 12%.  Дружеството не разчита на този вид застраховка, за да формира приходи, но я предлага като опция за клиенти, които имат нужда от нея.

Частта на фирмите, сключващи “Трудова злополука”, не е голям.  По-голям процент на сключващите е разпределен в строителството и високорискови професии. Обратната връзка на нашите клиенти говори, че Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” оказва контрол върху фирмите.

Работодателите се придържат към минималните изисквания – 7 брутни годишни работни заплати на служител. При нас не са постъпвали запитвания за различни застрахователни суми.    

В кои отрасли са застрахованите в компанията ни големи фирми?

Строителство(23%) и промишленост(50%) от застрахованите. Обезщетенията са на база работна заплата и съответно зависят от средните работни заплати за отрасъла. И български и с чуждестранно участие са фирмите, застраховащи работниците си.

Фирмите, получили препоръки от “Главна инспекция по труда”, продължават да сключват задължителната “Трудова злополука”. Забелязват се няколко факта – намаляват се възнагражденията на работниците и служителите чрез намаляване на 8-часовия работен ден или седмица; както и намаляване на персонала като цяло.

Средният размер на премията е около 57 лв. на служител за година. Отстъпките, които прилагаме, са в зависимост от броя на застрахованите в дадена компания и за дългосрочно сътрудничество.

“Трудова злополука” е задължителна застраховка. Работодателите търсят и се насочват към компании, предлагащи  по-ниски премии.