Облагат се застрахователните премии, а не застрахователните компании

Облагат се застрахователните премии, а не застрахователните компании

- Г-жо Димоларова, вие сте консултант на Асоциацията на българските застрахователи при изработването на проекта на Закон за данъка върху застрахователните премии. Бихте ли припомнили накратко възникването на тази идея, лансирана първоначално като антикризисна мярка?

- Считам, че антикризисната програма на правителството бе поводът да бъде възобновена идеята за облагане на застрахователната индустрия. Първият вариант на правителството беше за въвеждане отново на вид алтернативен данък, с който да се облагат по един доста сложен начин приходите на застрахователите. Този модел на облагане беше вече познат на застрахователите, но всички отчитаха неговата несправедливост, тъй като при този начин на облагане не се облага крайният финансов резултат на застрахователя, преобразуван за данъчни цели. Не съществува такъв тип облагане на застрахователната индустрия в Европейския съюз. Затова индустрията реагира остро и се радвам, че започна разумен диалог с правителството и с данъчната администрация, който продължава и днес. Постигна се съгласие относно вида на новия данък. Работата между АБЗ и Министерството на финансите беше изключително конструктивна. Този данък е абсолютно непознат за българската данъчна и правна система. В Германия Законът за данъка върху застраховките е приет през 1922 г. и действа и до днес.

- Какъв ще бъде окончателният вариант на закона?

- Законопроектът е във фазата на парламентарните обсъждания. Може би няма да се приеме до лятната ваканция на парламента. Застрахователната индустрия ще настоява за технологичен срок от поне три месеца за влизане в сила на закона. Съображенията за по-дълъг период за подготовка на застрахователните компании са много: време за настройване на информационните системи, отпечатване на нови бланки за полиците на компаниите, изземване на старите бланки под строга отчетност.

Считам, че най-силният аргумент за отдалечаване на периода на влизане в сила на закона от неговото обнародване в Държавен вестник е възприемането и разбирането му от финансистите и от методолозите на застрахователните компании. Абсолютно наложително ще бъде и провеждане на обучение на агентите.

- Когато се заговори за данъка и днес, въпреки че има яснота какъв ще бъде той, застрахователите реагират по различен начин. Според едни данъкът ще навреди много на индустрията, според други тежестта ще бъде понесена от потребителите на застрахователни услуги, според други тя трябва да бъде поделена от двете страни. Само общозастрахователните дружества ли ще бъдат облагани? Къде е истината?

- С данък ще се облагат застрахователните премии по така наречените облагаеми застрахователни договори. С данък няма да се облагат застрахователните премии по следните застрахователни договори:  договори за презастраховане и ретроцесия; договорите по Раздел І на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането; договорите за застраховки на товари по време на международен превоз по т. 7 от Раздел ІІ на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на Република България; договорите за застраховки по т. 5, 6, 11 и 12 от Раздел ІІ на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

Очевидно подходът на законодателя е диференциран. Практиката в рамките на Европейския съюз е много разнообразна. Разликата е, че този данък в страните членки е със значително по-висока ставка. Има държави, в които той достига 25-30 на сто.

- Застрахователите там плащат ли и корпоративен данък?

- Да. Новият данък върху застрахователните премии е от категорията на косвените данъци, той е данък на потреблението и данъчната тежест е за крайния потребител. По своята природа този данък е много близък до данъка върху добавената стойност. Докато с корпоративен данък се облага резултатът от дейността на застрахователя и той е от категорията на така наречените преки данъци. Всички предприятия плащат данък върху положителния си резултат след данъчно преобразуване за данъчни цели. Новият данък не е част от застрахователната премия. По същия начин предприятията при отчитане на приходите не включват ДДС. Застрахователите се явяват лицата, които събират този данък от клиентите и го внасят в приход на бюджета.

- Нека припомним кои видове застраховки няма да се облагат.

- По-горе подробно коментирахме кои застрахователни премии няма да се облагат с новия данък. По правило в почти всички държави членки тези застрахователни премии също са освободени. Много внимателно беше анализирано от работната група към Министерството на финансите кои видове застрахователни договори са освободени от облагане в страните членки на Европейския съюз.

Като цяло работната група възприе подхода за пълното освобождаване на застраховките по Раздел І на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

- Кое наложи освобождаването за животозастрахователните договори от облагане с новия данък?

- Изключително тежко е положението на животозастрахователната индустрия по време на финансова и икономическа криза. При добавянето и на новия данък животозастрахователните продукти ще станат още по-малко конкурентоспособни. В момента те се състезават на един пазар за почти едни и същи потенциални клиенти с пенсионните фондове, с различните финансови предложения на  банките и т. н. Проучванията, които направихме за страните от Европейския съюз, показват, че по правило животозастраховането е освободено от облагане с този вид данък.

- Как ще се третира застраховка „Злополука”, когато се предлага от животозастрахователна компания?

- При предлагането на застраховка „Злополука” животозастрахователите ще начисляват данък върху застрахователните премии при условията на новия закон. Законът не прави разлика относно вида на застрахователната компания. На облагане подлежат застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори.

- Защо едни застрахователи изказаха мнения, че тази нова данъчна тежест ще трябва да се поеме от потребителите, а други, че трябва да се разпредели?

- Както вече казах, този данък е косвен и е данък на потреблението. Данъчната тежест е за крайния потребител. Така че в ситуацията на изострена конкуренция е въпрос на ценова политика дали застрахователите могат да си позволят да намалят застрахователната премия, за да „компенсират” своите клиенти изцяло или частично за новия данък, който ще им начислят и съберат. Говорим за ценова политика, не става въпрос за резерви, за технически резултати, а за това, че всеки си преценява дали премията му е достатъчна и дали може да си позволи да намали премиите, или да осъществи гъвкава политика с предоставянето на т. нар. от някои компании „авансови” бонуси, или възможност клиентът да участва във финансовия резултат от застраховката.  Данъкът няма отношение към застрахователно-техническия план на един застраховател. Данъкът се начислява върху застрахователната премия.

- В крайна сметка данъкът, предвиден като антикризисна мярка с цел бизнесът да даде своята „лепта” за хазната, ще се окаже нов данък за потребителите.

-Не бих искала да навлизаме в сферата на политическото говорене. Само в шест държави от ЕС, между които и България, няма такъв данък, и те са от Централна и Източна Европа - трите прибалтийски републики и Чехия. Изключение прави Норвегия, където този данък е премахнат преди няколко години. Може би въвеждането на този вид данък беше въпрос на време и кризата само ускори процесите. Не можем да не отчитаме и сравнително приемливия размер на този данък. Предложението на правителството е за 2 на сто данъчна ставка.

- Но нали премията, ако се изчисли по „всички правила” на застрахователното изкуство, представлява величина, включваща всички възможни разходи и достатъчни резерви за бъдещи плащания. Тя се превръща в абсолютна величина. Как може да се пресметне така, щото да не накърни финансовата стабилност, а да се има предвид и новата данъчна ставка? Значи трябва да се „бръкне”, образно казано, в нечий джоб?

-Този данък не би трябвало да повлияе пряко върху застрахователните резултати.  

- Какво може да се каже като заключение? Какво показват разчетите?

- Предложената данъчна ставка е ниска. На базата на премиите, които биха се облагали, очакваните приходи за хазната няма да бъдат особено големи - около 20 млн. лева годишно. Основното изискване на данъчната администрация беше за лекота при администрирането на данъка. Законът трябва да заработи и да се трупа опит, а с времето може да бъде усъвършенстван и доработван, което е един нормален процес.

Разговора води

Славимир Генчев