Отпечатъкът на кризата

Отпечатъкът на глобалната финансово-икономическа криза върху българския застрахователен пазар не би бил цялостен, ако в него не се включи и отражението на кризата върху изплатените от застрахователите обезщетения. Дори бегъл поглед върху приложената тук таблица и върху публикуваната в предишния брой на вестника показва, че финансовият натиск върху работещите у нас застрахователни компании се е увеличил силно от началото на кризата досега. Така ако към 30 юни 2007 или 2008 г. сумата на изплатените от застрахователите обезщетения е била приблизително равна на една трета от премийния приход за съответното шестмесечие, към 30 юни 2010 г. вече щетите надхвърлят половината от премиите за този период. Тази негативна тенденция неминуемо се отразява върху финансовото здраве на пазара, но в същото време действа и дисциплиниращо на отделните компании.

 

На поглед се набива и друга негативна тенденция – сумата на изплатените обезщетения се увеличава по-бързо от тази на премийния приход. Нещо повече - щетите растат дори когато премиите намаляват. От таблицата става ясно, че изплатените обезщетения през първите 6 месеца на тази година са с 8,22% повече в сравнение с щетите през същия период на 2009 г. Не бива да се забравя, че в същото време премийният приход на застрахователите се е понижил с 5,34 на сто. Това означава, че пазарът се свива, събраните премии намаляват, а щетите растат. Така в застрахователните компании остават все по-малко средства, с които дружествата да се издържат и да заделят резерви за бъдещи плащания на обезщетения. Изходът е свиване на разходите и намиране на нови клиенти и пазарни ниши. И тъй като втората възможност е силно намаляла в период на криза, първата изглежда далеч по-лесно изпълнима.

Какви са тенденциите при отделните видове застраховки?

При полиците с най-голям пазарен дял у нас –

 

„Автокаско”

 

е отчетен и най-големият спад на изплатените обезщетения за първото шестмесечие на тази година в сравнение със същия период на миналата (-9,92%). В абсолютна стойност това изглежда така: 167,9 млн. лв. „Каско”-щети към полугодието на 2010 г. при 184,5 млн. лв. – за същия период на миналата година. Добре е да се припомни обаче, че през това време пазарът на доброволните автомобилни застраховки се е свил с 22%. С други думи събраните премии по „Автокаско” намаляват 2 пъти по-бързо от изплатените обезщетения по тези полици. Това променя съществено и съотношението премии/щети. Ако през 2007 г. и 2008 г. сумата на изплатените по „Каско” обезщетения е била приблизително равна или по-малка от половината на премийния приход за съответния период, към 30 юни 2010 г. тя е вече около 2/3 от премиите. Това се дължи на засилената конкуренция между дружествата, която доведе до чувствително намаляване на тарифните числа по тези полици от началото на кризата досега.

При вторите по пазарен дял полици –

 

„Гражданска отговорност”

 

на автомобилистите, също се забелязва по-бързо нарастване на сумата на щетите от увеличението на премийния приход. Тук обаче се е запазило съотношението премии/ щети – приблизително 2:1.

При имуществените застраховки –

 

„Пожар и природни бедствия”

 

щетимостта като цяло е в пъти по-ниска от тази по автомобилните полици. Тук обаче не може да се хване „чистото” отражение на кризата, тъй като размерът на изплатените обезщетения зависи до голяма степен и от това дали метеорологичните условия през съответната година са били добри за земеделската реколта или не. И все пак е за отбелязване фактът, че към 30 юни 2010 г. сумата на щетите по тези полици се е увеличила с 49,5% в сравнение със същия период на миналата година, докато премиите са нараснали само с 5,34 на сто.

Още по-зле изглеждат резултатите за застраховката

 

„Други щети на имущество”

 

Към 30 юни тази година изплатените по нея обезщетения са били с 69,3% повече в сравнение със същия период на 2009 г., докато при премийния приход е отчетено намаление с 23,87 на сто. За щастие увеличението на щетите при намаляване на премиите не е станало тенденция.

Интересно е развитието на пазара на застраховките

 

„Товари по време на превоз”

 

При тях се наблюдава ясна тенденция на увеличаване на процента на щетимост от началото на кризата досега. Така ако през 2008 г. сумата на изплатените обезщетения е била приблизително една осма от премийния приход по тези полици, през 2009 г. вече е една четвърт, а тази година – една трета. В същото време през тази и миналата година, когато е отчетено най-голямото намаление на премиите по тези застраховки, сумата на изплатените обезщетения по тях се е увеличавала – съответно с 23,24% и 39,52 на сто. Най-логичното обяснение на този „феномен” е, че кризата е направила клиентите по-„изобретателни” в измамването на застрахователи, а мародерите по пътищата – повече и по-смели.

Почти непроменена след началото на кризата остава сумата на изплатените обезщетения по застраховката

 

„Злополука”.

 

Голям процент от премийния приход по тези полици се пада на сключваните от някои работодатели групови застраховки за техните работници и служители. И тук обаче е ясно очертана тенденцията сумата на премийния приход да намалява по-бързо от тази на изплатените обезщетения. Или пък щетите да растат спрямо същия период на предходната година докато премиите намаляват (както през 2009 г.). Интересен е и фактът, че „Злополука” е една от трите застраховки, при които към 30 юни 2010 г. е отчетено намаляване на изплатените обезщетения (макар и най-малкото – с 2,85%) в сравнение със същия период на миналата година.

Третата застраховка, при която има понижение на щетите през първата половина на тази година в сравнение със същия период на 2009 г., е

 

„Помощ при пътуване”

 

Намалението на сумата на обезщетенията при нея е с 6,26%, което е приблизително равно на понижението на премийния приход по тези полици за периода – с 8,59 на сто. Така и през тази година се запазва съотношението премии/щети от 2009 г. - приблизително 3,5:1. През 2008 г. обаче то е било 5,6:1. Ако не се дължи на случайността, промяната на това съотношение също е обяснима най-вече с увеличаване на застрахователните измами, за което експертите отдавна предупреждават.

Особено любопитно е развитието на пазара на застраховките на кредити, на гаранции и на разни финансови загуби. И при тях е ясно очертана общата тенденция сумата на изплатените обезщетения да расте по-бързо от тази на премийните приходи. Голямата неизгодност на тези полици за дружествата в период на криза личи много добре при резултатите на

 

застраховката на кредити

 

Изплатените обезщетения по нея през първата половина на тази година са за близо 6 млн. лв., докато премийният приход е едва 4,57 млн. лв. В сравнение със същия период на миналата година увеличението на щетите е с 26,33%, а намалението на премиите – със 120 на сто. Цитираното повишаване на изплатените обезщетения по тези полици обаче е три пъти по-малко в сравнение с увеличението на щетите по тях към 30 юни 2009 г. в сравнение със същия период на 2008 г. (78,91 на сто). Именно този висок процент е основна причина застрахователите рязко да намалят интереса си към застраховките на кредити тази година. Разбира се, дружествата трябва да продължат да изплащат обезщетения по вече сключените от тях полици, на което се дължи и отрицателният финансов резултат по тези застраховки към 30 юни 2010 г. Добрата новина в случая е, че застрахователите се усетиха сравнително бързо за неизгодността на финансовите застраховки по време на криза и намалиха рязко броя на новосключените полици.

Не по-розово е положението при

 

застраховката срещу разни финансови загуби

 

Разликата е, че дружествата се „отказаха” от нея още миналата година, но продължават да плащат големи обезщетения по тези полици. Към 30 юни 2010 г. щетите тук са вече близо 6 млн. лв., при 3,5 млн. лв. премиен приход. През същия период на 2009 г. числата са били съответно 2,7 млн. лв. обезщетения към 5,4 млн. лв. премии.

При полиците

 

„Обща гражданска отговорност”,

 

премийният приход,  който се дължи най-вече на задължителните застраховки на професионални отговорности, кризата очевидно не оказва съществено отражение върху изплатените обезщетения.  Нормално е да е така, тъй като професионализмът не се влияе особено от финансовата ситуация. От една страна в период на криза конкуренцията между играчите на пазара се засилва чувствително и всеки се опитва да отговори с висок професионализъм. От друга страна обаче компаниите свиват разходите си и едно от първите „орязани” пера обикновено е повишаването на квалификацията на работниците и служителите.

Предвид ограниченото място и в тази таблица не са включени данните за застраховките на плавателни съдове, летателни апарати, релсови превозни средства, както и за полиците срещу заболяване и за правни разноски. Техният дял от българския застрахователен пазар обаче е толкова малък, че не представлява интерес от гледна точка на този анализ.

Освен това е добре да се отбележи, че в таблиците не са включени данните за “Ей Ай Джи България застрахователно и презастрахователно дружество” ЕАД за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Причината е, че компанията се преобразува в клон на „Чартис Европа”, вече работи под контрола на френския застрахователен надзор и не изпраща финансовите си резултати в българската Комисия за финансов надзор. Така официалните данни на КФН за нашия застрахователен пазар към 30 юни тази година са без финансовите резултати на „Чартис България”, а за първите шестмесечия на 2007 г., 2008 г. и 2009 г. – с резултатите на “Ей Ай Джи България застрахователно и презастрахователно дружество” ЕАД. Тези официални данни са използвани и за целите на нашия анализ. „Излизането” на „Чартис България” междувременно не се отразява на очертаните тенденции на българския застрахователен пазар, тъй като дружеството има пазарен дял под един процент (според официалните данни на КФН към 30 юни 2009 г.).

 

 

Йоанна Стефанова