Броят на инструментите за нелоялна конкуренция ще намалее

- Г-н Няголов, как приемате идеята за въвеждане на задължителни минимални прагове за премиите по застраховките на земеделска продукция?

- Приемам идеята положително. Добре е инстанциите, които ще определят задължителните минимални прагове, да се запознаят предварително с минималните тарифни числа на всички компании, предлагащи тази застраховка, максималните отстъпки по общите условия и ако те са и контролиращите органи по въвеждане на тези прагове – да следят за прилагането им от всички компании.

- Как евентуалната реализация на тази идея би повлияла на пазара?

- Ще се намалят с един инструментите на нелоялната конкуренция на пазара на тази застраховка.

- Много често се казва, че земеделските производители нямат застрахователна култура. Какви са вашите наблюдения?

- Сегашните земеделски производители знаят повече кои рискове могат да увредят отглежданите култури и съзнават необходимостта от застраховане. Климатичните условия в региона стават все по-непредсказуеми и „шамански” изказвания: „Мене няма да ме удари!”, стават все по-редки. Друг въпрос е, че част от големите производители с площи в няколко землища не застраховат, тъй като според тях парите, дадени за застраховане, са повече от загубите, които претърпяват, отнесени към общата обработваема площ на културата. Това мислене също преминава и има големи производители, които застраховат културите си, при това на високи застрахователни суми.

Много често застрахователите по места не полагат достатъчно усилия да обяснят същността на земеделската застраховка на клиента. Сключването на застрахователен договор не е само написване на полицата. Не всеки клиент идва подготвен и прочел общите условия по застраховката. Затова ролята на застрахователя като съпричастен съветник, беседващ с клиента, е важна както за привличането му, така и за обогатяването на неговата застрахователна култура.

- Кои са причините земеделските производители масово да не застраховат продукцията си – липсата на финансов ресурс или недостатъчната информираност?

- Липсата на финансов ресурс е основателна причина за тези, които произвеждат на ръба на оцеляването и правят икономии на средства не само от застраховки, но и от важни елементи на технологията за отглеждане на културите.

Недостатъчната информираност намалява. Хората най-общо осъзнават необходимостта от застраховане.

За много от производителите обаче парите, дадени за застраховка, са загубени пари, защото нямат бърза възвръщаемост. Казано по нашенски – няма келепирец от тази работа. Често клиенти ни задават въпроса може ли парите от премиите да им се връщат някак си след изтичането на застраховката, щом, разгеле, не е имало застрахователни събития. Те са научени или поне чули за това от практиката на някои компании, които или нямат нужда от печалби, а държат на обемите, или имат достатъчно преразпределяем ресурс, който да покрива връщане/неиздължаване на 25% – 30% от премията по една застраховка, по която при сключването е предложена и отстъпка в размер на 30%. Нашият производител не се интересува има ли ресурс по застраховката, който да бъде използван за изплащане на обезщетения в случай на прекомерна изява на застрахователни рискове. Той иска когато има изява на застрахован риск, застрахователят да изплати обезщетението веднага, а когато годината е добра – да му върнат премията под една или друга форма, понеже нищо не се е случило.

- Сред много от земеделските производители битува мнението, че няма смисъл да се застраховат, тъй като няма да получат нищо в случай на щета. Основателни ли са тези твърдения и доколко?

- Много често, благодарение на непознаване на условията на застраховката клиентите очакват размер на обезщетение, различен от действителния, което те описват като „Не получих нищо от тази застраховка“. Задачата на застрахователя в такъв случай е да успее да обясни на клиента конкретно как се формира обезщетението и да го убеди в точността на твърдението си.

От друга страна, някои предполагат, че трябва да получат обезщетение във всички случаи, и тормозят застрахователя след всяка гръмотевица над своите посеви.

Трети се опитват да получат обезщетение, организирайки застрахователни измами, след като реколтата им е била компрометирана от незастрахователни събития, и отказът на застрахователя да ги обезщети води до описанието по-горе.

В „Дженерали застраховане” АД на щетите се правят прецизни огледи и оценки и клиентите получават максимално точни обезщетения, което не поражда конфликти между страните. 

- Земеделските производители очакват застрахователите на пазарен принцип да ги мотивират да сключват полици. Как може да бъде постигнато това на практика?

- Пазарният принцип на мотивация действа и в момента, макар и в доста „балкански” вариант, далече от нормалните принципи на световното застраховане. Застрахователите се надпреварват да привличат клиенти с минимални премии, връщане или освобождаване от вноски, подаръци под форма на автомобили и екскурзии за „лоялни клиенти”, измисляне на щети и всякакви прийоми от зората на натрупване на капитали.

Според мен много по-необходимо е като пазарен принцип да бъде квалифицирана консултантската помощ, оказвана на клиента при сключване на застраховката, организиране на обучения по селскостопанско застраховане на заинтересовани клиенти. Не напразно един от основните принципи на Обединена Европа е отпускане на пари за обучение във всички сфери, включително и земеделието. За българското земеделие обучението е особено необходимо, много повече от гъделичкането на байганьовските мераци с порочни пазарни принципи. А такова обучение може да се прави от почтени застрахователи.

Интервюта на Йоанна Стефанова