Сделката на 2010 година в пенсионното осигуряване

В сферата на пенсионното осигуряване, и по-специално в капиталовите системи, нито се появиха нови субекти, нито имаше фрапиращи успехи или финансови загуби, както в предходната кризисна година.

2010  бе година на стабилизиране на частните пенсионни фондове, година, през която окончателно се заличи спадането на доходността на активите на пенсионните фондове вследствие на кризата и доходността от инвестициити премина в положителните нива.

Не така стояха нещата в първия осигурителен стълб на системата – солидарния. Дебатът за проблемите с пенсионната система и нуждата от реформи отново набра сила, като много често се смесваха понятията, прехвърляха се проблемите на НОИ към частните пенсионни фондове. Проследявайки последователно мненията, вижданията и предложенията за реформи от страна на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), синдикатите  КТ „Подкрепа” и КНСБ  и Националния осигурителен институт, би било по-лесно да се направи анализ до каква степен има развитие.

Властимащите непрекъснато жонглираха с думата „реформа“ в пенсионното осигуряване. На косъм бе от началото на 2011 г. прехвърлянето изцяло на професионалните пенсионни фондове от втория стълб на капиталовата система в солидарната система / НОИ/. Акт, за който експерти от БАН и анализатори нееднократно алармераха, че национализацията на професионалните  фондове е кражба. Накрая бе взето компромисно решение за частични промени.

 

Затова, ако трябва да говорим за “сделката” на 2010, те всъщност бяха три.

Първата се състоя  между властимащите, от една страна, и от друга – Синдикатите и работодателските организаци по отношение на увеличението на осигурителните вноски към НОИ, както и на другите общи условия за пенсиониране.

Втора „сделка” пък се реализира между управляващите и частните пенсионноосигурителни субекти по отношение на Професионалните пенсионни фондове.

Имаше и трета “сделка” , образно казано,  между управляващите и всички български потенциални пенсионери ( независимо че никой не изслуша тяхното мнение!) по отношение на изискванията за пенсиониране.

Когато управляващите говорят за пенсионна реформа, това означава корекции в модела и съответно се нарушават зависимостите и взаимообусловеността, съгласуваността между отделните стълбове ( от 3-стълбовия модел) или между отделните фондове, които ще трябва да осигуряват адекватен устойчив доход на хората в третата възраст.

Не трябва да забравяме, че в България е изграден много добър и съвременен модел на пенсионна система, който нееднократно е бил високо оценяван от най-авторитетни международни институции, ангажирани с политиките в тази в област като Световната банка и Международния валутен фонд. Пенсионната система е реформирана още през 2000 г. Като философия и архитектура тя е от най-модерните, нещо, към което се стремят западноевропейстките страни.

Замисълът на модела за пенсия още преди 10 години е бил 40%-45%  заместващ доход от обществената система, т.е. от НОИ, и около 60 на сто от капиталовата система, но погрешни политически решения са изменили първоначалния план.

Днес и двете схеми  - солидарната и капиталовата - са изправени пред едни и същи проблеми – демографско стареене на населението, икономически и финансови кризи, в това число и политически грешки – и за да има стабилност, са необходими по-големи законодателни гаранции. Трябва да стане ясно, че решението на проблемите не е в противопоставянето на двете системи, защото те важат в еднаква степен и за разходопокривната, и за капиталовата система.  Факторите, които подриват финансовата устойчивост, са еднакви и за двете системи.

През цялата изтекла година непрекъснато се дебатираше около пенсионноосигурителната система, но страстите се нажежиха от началото на месец октомври.

 

Като “горещ картоф в устата”  се прехвърляше идеята  на финансовия министър  Симеон Дянков за увеличаване на осигурителните вноски, предмет на “първата сделка”

Нещо повече, това допринесе в полза на искания вот на недоверие към правителството, до открити стълкновения в медиите между работодателските и синдикалните организации, до организирани протести пред парламента. Синдикалните лидери посочиха, че не искат кръстове за техните предприятия.

Работодате побързаха да “размахат жълт картон” към управляващите, като скандираха, че увеличаването на осигурителната вноска с 3 процентни пункта не се приема от 96 % от фирмите, които са членове на Българската търговско промишлена палата и заплашиха с «живот в сивия сектор

На 19 октомври 2010 г. едно от знаковите заседания на тристранката, на което се очакваше правителството, работодателите и синдикатите да сложат точка на сагата с обсъждането на пенсионната реформа и бюджетите на НОИ и НЗОК, завърши с нови закани за протести. Синдикатите обещаха да стачкуват заради отлагането на решението с ранните пенсии на миньорите, химиците, металурзите и др. тежки професии. Работодателите също възразиха срещу бюджета на общественото осигуряване, тъй като правителството реши да повиши осигуровките с 1.8 пункта, без да се съобрази с условията им.

Предложението в началото бе с 2% увеличаване на вноските за пенсии и с 1% вноските за безработица. Накрая, след доста пазарлъци, се извърши “първата сделка” между заинтересованите страни и в крайна сметка общото увеличение остана  с 1.8 процентни пункта .

Причината за това увеличение бе, че в двата фонда има дефицит от над 2 млрд.лв.и в момента той се покрива с приходи от данъци ( най-много с приходи от ДДС, който се заплаща от всички потребители, в т.ч. и пенсионерите и безработните). Намаляването на осигурителните вноски ( кумулативно два пъти от 2000 г. досега) в предишните години доведе до този огромен дефицит.

През 1999 г. , когато стартира реформата в социалното осигуряване, средната вноска ( без да съществува вносата за здравно осигуряване тогава) бе около 45%. В момента има над 2 пъти намаление на осигурителните вноски, а това не си позволява никоя държава с осигурителна система като българската, базирана на принципа на солидарността.

Предвиждаше се при увеличение от 3 процентни пункта да се намали дефицитът с близо 700 млн.лв., които ще дойдат от вноските, а не от данъците. Тези пари ще попълнят фондовете на общественото осигуряване и оттам ще се завърнат към работниците във фирмите - когато боледуват; към майките –когато излизат в майчинство; за обезщетение за безработица – когато работниците на същите работодатели останат без работа.

Ако намалението на осигурителните вноски, което се направи от 32%  на 16% във фонд пенсии  ( т.е. в общественото пенсионно осигуряване ) през 2000 г., беше за сметка на увеличаване на вноските във втория стълб щеше да бъде най-доброто нещо, което може да се случи в България – твърдеше доц. д-р Йордан Христосков, бивш управител на НОИ и заместник-ректор на ВУЗФ. Защото около 12 млрд.лв., отстъпени вноски в работодателите, сега щяха да са постъпили в личните сметки на хората, които се осигуряват в допълнителните задължителни пенсионни фондове. Парите пак щяха да се ползват от бизнеса, но не “на калпак” -  и на добрия, и на лошия, т.е. на този, който плаща осигурителните вноски, и на този, който не го прави.

Бизнесът щеше да стигне до тях чрез капиталовите пазари, като емитира акции, облигации, и пенсионните фондове щяха да инвестират в този бизнес, който показва ефективност, чиито акции се търсят. За съжаление тези огромни пари бяха отстъпени на добра воля и те или бяха наляти в строителството на жилища, които никой не купува, в туризма в изцяло пустеещи сега хотели, в бизнес-сгради, които не се купуват, нито наемат като офиси, и т.н. Друга част от тези 12 млрд.лв. бяха употребени абсолютно паразитно в ненужен лукс – вили и резиденции в България, бяха инвестирани в чужбина, от Гърция чак до Маями, в купуване на имоти от една малка прослойка хора.

Бурната обществена дискусия за съдбата и бъдещето на професионалните пенсионни фондове бе предмет на “втората сделка”

този път между управляващите и частните пенсионни фондове. По времето, когато започна тази сага, т.е. в края на месец октомври м.г. , на косъм бе да се разруши пенсионният модел, граден десетилетие. Дебатът претърпя изключително динамично развитие, като даде възможност пряко да бъдат информирани правителството и министър-председателят, за дейността на капиталовите пенсионни фондове .

Първоначалното предложение бе за цялостно прехвърляне на Професионалните пенсионни фондове от Втория стълб на Капиталовите системи към Първия, т.е. в новосъздавена дирекция в НОИ. Този акт си беше чиста национализация и би довел до разклащането на доверието в копиталовите системи по принцип. Нещо повече, по същото време усилено се заговори, че е възможно решение за прехвърляне на индивидуалните партиди от всички фондове от Втори стълб в НОИ.

Прехвърлянето цялостно на партидите на хората, осигуряващи се досега в Професионалните пенсионни фондове (ППФ), би ощетило много групи хора, а и никаква гаранция нямаше, че в НОИ средствата ще бъдат управлявани по-добре.

Ощетени щяха да са,  първо, хората ,които се осигуряват въпрху високи доходи и  биха желали да не се възползват изцяло в пълния срок на ранното пенсиониране, а да се пенсионират при навършването на стандартна възраст – 60 години за жените и 63 – за мъжете. При предлаганите промени техните пари биха  изчезнали, ако не се възползват от ранното пенсиониране. На второ място  ощетени щяха да са  всички, които няма да могат да изпълнят изискването за 10 години стаж при I   категория и 15 при  II категория труд -  миньор с 9 години и 11 месеца и 20 дни няма да може да получи нищо и неговите пари ще се разпределят между хората с 10 години стаж. Третата група ощетени инвалидизираните с изгубена работоспособност над 70 на сто, сега получават половината от средствата в индивидуалната партида и при пенсиониране останалата част. При промените те нямаше да получат нищо, а щяха да останат само с инвалидната пенсия. На четвърто място, щяха да бъдат ощетени наследниците на починали осигурени хора от I   категория и  II категория труд защото наследниците им няма да наследят парите им от индивидуалните партиди.

За радост “сделката” бе сключена и в крайна сметка първоначалните стресиращи индикации получиха един разумен обрат, намерил израз в сключеното национално споразумение за бъдещото развитие на българската пенсионна система.

В сключеното национално споразумение и Закон за изменение и допълнение на КСО, приет от Народното събрание, залегна дългосрочната визия за пенсионното осигуряване в България, в това число и за капиталовите схеми.

Съгласно този проект, от професионалните пенсионни фондове във Фонд „Пенсии” на ДОО ще бъдат прехвърлени единствено средствата на работниците, за които се очаква да придобият право на ранно пенсиониране до 2014 г. Когато те упражнят правото си за ранно пенсиониране, тяхната пенсия ще се изчислява и изплаща от НОИ. Останалите категорийни работници, родени след 31.12.1959 г., за които се очаква, че ще се пенсионират след 2014 г., ще получават пенсията си от Професионалните пенсионни фондове.

 

Важно е обяснението на София Христова, изпълнителен директор на Пенсионноосигурително дружество “Алианц България”, че в законопроекта има няколко много важни допълнителни условия, приети по изричното настояване на пенсионноосигурителните дружества.

Чрез тези условия се защитават правата на работещите, чиито средства ще бъдат прехвърлени от ППФ в НОИ, но по една или друга причина те няма да упражнят правото си на ранно пенсиониране до 2014 г. Ако работещите І и ІІ категория труд не упражнят правото си на ранно пенсиониране до 2014 г., а се пенсионират по общите условия ( за ІІІ категория труд), те ще имат правото да получат от НОИ сумите, които са били прехвърлени там от индивидуалните им партиди в ППФ, както и вноските за категория труд за периода след 2010 г. По аналогичен начин ще бъдат обезщетявани и наследниците на починалите лица, родени преди 1960 г., които са осигурявани в ППФ, но не са ползвали правото си на ранно пенсиониране.

На 10 декември 2010  г. Народното събрание прие окончателно новия Кодекс за социално осигуряване с гласовете на “Атака” и ГЕРБ . Променят се правилата за пенсиониране от 1 януари 2011 г.

 

 

“Третата сделка” се състоя без участието на едната страна

 

Всъщност българските граждани изцяло се довериха на управляващите и приеха условията за пенсиониране в Първия стълб безапелационно. А те са осигурителният стаж за пенсия да започне да се увеличава от 1 януари 2012 г. с по четири месеца на година. Увеличението ще продължи до 2020 г. Тогава жените ще могат да се пенсионират след 37-годишен стаж, а мъжете  - след 40-годишен. От 2021 г. ще започне увеличаване на пенсионната възраст с по шест месеца на година. В края на нарастването жените ще могат да се пенсионират на 63 години, а мъжете – на 65 години. Вариант за наваксване на стажа е купуването му. От 2011 г. цената му ще се увеличи заради ръста на вноската за пенсия.
Условията за ранно пенсиониране за работещите труд от първа и втора категория ще се запазят до края на 2014 г. Дотогава срочните им пенсии ще продължат да се плащат от Националния осигурителен институт, докато те навършат общата пенсионна възраст.

От 2015 г. те ще трябва да започна да се изплащат от професионалните пенсионни фондове.

От 01.01.2017 г.  ще се увеличи осигурителната вноска във втория стълб за Универсалните пенсионни фондове с 2 процентни пункта. Това ще се отнася до хората родени след 31.12.1959 г.

 

Из кулоарите на парламента

 

В парламента най-оспорвани са били промените, свързани с възрастта и стажа за пенсиониране; т.нар “национализация” на индивидуалните партиди на хората от първа и втора категория труд от частните пенсионни фондове, а също и отпадането на добавките за старост. Против са глатували БСП, синята коалиция, ДПС и повечето от независимите депутати.

С гласовете на депутaтите от ГЕРБ и "Атака"  всъщност социалната комисия в парламента приема промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основните аргументи на депутатите от БСП и ДПС , които не подкрепят промените в КСО, са били, че не са получили никакви актюерски разчети за ефектите от промените и че не са били поканени в дискусиите по пенсионната реформа, които продължиха повече от година.

Председателят на комисията Драгомир Стойнев (БСП) обвинява министъра на труда Тотю Младенов, че е пренебрегнал мнението на опозицията.

Цветан Костов от синята коалиция заявява, че партията не може да се съгласи с прехвърлянето на индивидуалните партиди на хората, които ще се пенсионират до края на 2014 г., от професионалните пенсионни фондове към НОИ.

 

Какво мислят властимащите?

 

Бойко Борисов, министър-председател: Това е може би най-добрата пенсионна реформа в Европа, а промените в Кодекса за социално осигуряване предвиждат през 2017 г. дефицитът във фонд "Пенсии" да бъде ликвидиран, а след това системата дори да започне да натрупва излишъци.

Симеон Дянков, министър на финансите: Приключваме 2010 г. с ясен план за пенсионната реформа за 25 години напред. Имахме доста тежки дискусии, като тръгнахме с доста ръзлични позиции с работодатели, синдикати, но накрая успяхме да постигнем съгласие. През 2010 г. България стана една от 11-те държави, които съумяха да направят пенсионна реформа, и една от 4-те държави в ЕС, които успяха да начертаят пенсионна реформа за дълъг период от четвърт век. България подкрепи идеята на Полша за реформа в пенсионната система, която засилва ролята на капиталовите системи.

Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика:Въпреки дългите дебати подходихме цивилизовано и накрая различните гледни точки на правителството, работодателите, синдикатите и БАДДПО се срещнаха. С реформата днес, която е продължение на направената през 2000 г. с въвеждане на трестълбовия модел, давайки й визия за следващите 25 години, ние действително изпълнихме задачата си пред обществото и бизнеса.

Христина Митрева, управител на НОИ:  Имаше много сериозен дебат по промените в Кодекса за социално осигуряване и това е нормално, защото тези промени засягат цялото общество за години напред. Пенсионната система обхваща цели поколения и хората трябва да знаят какво ги очаква в бъдещите години. Трябваше да търсим нови политики, с които, от една страна, да доведем до по-добра финансова стабилност на системата, от друга - да осигурим на хората едни по-справедливи и адекватни пенсии, а и защото в момента около 60% от разходите за пенсии и обезщетения се финансират чрез данъци.

Не така оптимистични са прогнозите на Националната агенция за приходите

 

която съобщи, че събираемостта от осигуровки за 2010 г. ще е с 4.7% по-ниска от планираното. Това означава, че планираният дефицит в НОИ от над 2 млрд. лв. за 2010 година ще се увеличи с още около 270 млн. лева.

 

 

ИЛЕАНА СТОЯНОВА