Парите за смърт на пътя падат до нива от 2005 г.

Обезщетенията, които застрахователите определят доброволно на пострадалите и наследниците на загиналите в катастрофи, намаляват през последната 1-2 г. и са на нивата от 2005-а, твърдят от асоциациите, които защитават правата им.

По 25 000 - 35 000 лв. се дават средно на наследник през 2009-2010 г., докато предходните 2 г. се получаваха по около 45 000 лв., сочат наблюденията на Георги Вълков, шеф на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП. Тежки увреждания като пареза сега се оценявали на 40 000 лв., а преди поне на 50 000 - 60 000 лв.

Подобни примери даде и Владимир Тодоров, шеф на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи. По случай отпреди седмица с един загинал в ПТП застрахователят предложил 40 000 лв. на наследника му. Преди няколко години за подобни случаи давали по 60 000 - 70 000 лв.

Представителите на асоциациите са единодушни, че за сметка на дружествата съдът напоследък присъждал по-високи суми. Неотдавна за тежко увреждане били определени 250 000 лв. За сравнение Владимир Тодоров дава пример с обезщетение в чужбина. Единственият наследник на убит в катастрофа в Италия получил от местния застраховател 300 000 евро.

Най-високата изплатена сума от Гаранционния фонд през миналата година пък е било за 374 057 лв. Варненският окръжен съд решил да даде по 150 000 лв. за всеки от двамата родители на младеж, прегазен на автобусна спирка. Шофьорът бил пиян и нямал "Гражданска отговорност". Остатъкът от сумата били лихви и разноски по делото. Решението било потвърдено от апелативния съд в морската столица.

Един от най-високите искове, предявени от чужбина чрез т.нар. национално бюро "Зелена карта", пък бил за около 1,7 млн. евро. Той бил заведен за катастрофа в Гърция, причинена от българин без застраховка и без книжка. Той убил 4-ма наши роми.

Според Владимир Тодоров напоследък 2-3 дружества отказват да плащат обезщетения по неимуществени вреди и заявявали на пострадалите и наследниците да ги съдят. Така например при пътен инцидент моторист бил ударен от шофьор на автомобил, който бил признат за виновен. Застрахователят му платил имуществените щети по мотора, но отказал да даде пари за лечението и възстановяването на пострадалия. Той претърпял няколко операции, бил освидетелстван и от ТЕЛК.

Георги Вълков не се е сблъсквал с подобни казуси на директен отказ, а по-скоро с твърде ниски предложения за обезщетения, които, ако човек не приеме, единственият му изход остава съдът. "Извиват се ръцете на хората да подпишат неизгодни споразумения, с които им се отнема възможността в бъдеще да съдят дружеството за повече пари", казва Вълков.

И той, и Тодоров предлагат изменения в Кодекса за застраховането, които да задължат застрахователя да изплаща обезщетение при наличие на определен набор от документи. В момента такова изискване няма. Въведен е срок от 3 месеца, в който дружеството трябва да изплати или да откаже мотивирано плащането.

Представителите на двете асоциации очакват готвената методика от Комисията за финансов надзор да има позитивен ефект и да регулира пазара.

Според застрахователите обаче този тип организации работят за изкуствено завишаване на обезщетенията с цел получаване на по-високи комисиони.