По всичко личи, че практиката за пасивно маркиране на автомобили ще бъде забранена

След проведената на 7 февруари 2011 г. в зала „Роял” на столичния хотел „Шератон“ кръгла маса на тема „Маркирането със стикери във връзка със застраховката „Каско” – за и против”, организирана от Асоциацията на българските застрахователи под егидата на Министерството на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор, работна група от представители на МВР, КФН и АБЗ въз основа на направени и други допълнителни предложения от страна на застрахователните дружества прие проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2006 г., Обн. ДВ. бр.103 от 2005 г., изм. ДВ. Бр. 105, изм. ДВ. бр. 30, 33, 34, 54, 59, 82 и 105 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 48, 97, 100 и 109 от 2007г., изм. ДВ. бр. 67 и 69 от 2008 г., изм. ДВ. бр. 24 и 41 от 2009 г., изм. ДВ. бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от 2010 г.).

Предложеният проект е изпратен за мнение и съгласуване на застрахователите, след което ще бъде обсъден в Комисията за финансов надзор, преди окончателният вариант да бъде представен за приемане от правителството и парламента.

 Според този проект към чл. 187 се създават нови алинеи - 2, 3 и 4, които гласят  следното: (2) Сключването, влизането в сила, изменението и прекратяването на  застрахователния договор, както и изпълнението на задълженията по него, не могат да бъдат обвързвани с поставянето на знаци, белези или други индикации върху или на видимо място в моторното превозно средство; (3) Забранява се поставянето на знаци, белези или други индикации върху или на видимо място в моторното превозно средство, които пряко или косвено указват наличието на сключена застраховка по повод на това моторно превозно средство. Забраната не се отнася за знаците, белезите или другите индикации, чието поставяне е изрично уредено с нормативен акт, както и за знаци, белези или други индикации, които рекламират физическо или юридическо лице, негов търговски знак или марка, негов продукт, стока, услуга, търговска марка или други подобни и те не са обвързани със сключването на застраховка, когато: моторното превозно средство е собственост на същото лице или е взето от него под наем, на лизинг или на друго правно основание, за което има сключен договор, или когато тяхното поставяне е в изпълнение на писмен договор за реклама, сключен с физическо или юридическо лице, което е собственик, ползвател, наемател или лизингополучател на моторното превозно средство, върху което са поставени съответните знаци, белези или други индикации; (4) Застраховател или презастраховател не може да изисква под никаква форма поставянето на знаците, белезите или другите индикации по ал. 3 като предварително условие за сключването и/или влизането в сила на застраховка във връзка със съответното моторно превозно средство и/или за покриването на един или повече рискове по застраховката, както и не може да договаря или да включва в общите условия по такава застраховка поставянето на знаците, белезите или другите индикации по ал. 3 като задължение на застрахованото лице, застраховащия или третото ползващо се лице. Липсата на такива знаци, белези или други индикации не може да бъде основание за изключване от покритие на един или повече рискове по застраховката, прекратяване на застраховката или да бъде обвързвано с каквито и да е неблагоприятни правни последици за застрахованото лице, застраховащия или третото ползващо се лице.

Създава се и чл. 315А, според който „лице, което управлява моторно превозно средство с поставени знаци, белези или други индикации, с изключение на такива,

чието поставяне е изрично уредено с нормативен акт или попадат в изключенията по чл. 187, ал. 3, или представляват механично нанесени символи или микрогравировка, се наказва с глоба от 50 лв.”

Създава се също така чл. 317Б, който гласи: „Застраховател, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 187, се наказва с имуществена санкция от 30 000 до 60 000 лева, а при повторно нарушение – от 60 000 до 120 000 лева.”

Същевременно в чл. 320 навсякъде след думите „чл. 315, ал. 1 и 2” се добавят „и чл. 315А”, а параграф 2 от Допълнителните разпоредби се отменя.

В преходните и заключителните разпоредби параграф 6 постановява: „Застрахователите променят общите си условия или съществуващите други уговорки за застраховане на моторни превозни средства в съответствие с чл.187, ал. 4, като предвиждат прилагането им в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.

Като мотиви за предложените промени в Кодекса за застраховането от работната група изтъкват, че те са насочени към прекратяване на трайно наложени практики по налагане на задължително изискване от страна на застрахователи за поставяне на „пасивни маркировки”, представляващи знаци, стикери или други белези, върху дадено моторно превозно средство. Споменатите белези указват, че съответното МПС е застраховано в определена компания или че определени дейности на такава компания са прехвърлени на трети лица, като маркирането се заплаща допълнително от застрахованото лице и това се явява условие за влизане в сила на застрахователния договор, неговото изменение или прекратяване.

Изцяло недопустимо е валидността на един застрахователен договор да се поставя в зависимост от действия на трети лица, пише в мотивите. Предлаганите мерки са насочени към осигуряване на пълна прозрачност в отношенията между потребителите на застрахователни услуги и застрахователите, като се премахват външни, междинни структури и лица, свързани и по определен начин, част и условие за влизането в сила на застрахователния договор и за осигуряване на покритие по определени рискове, като например рискът „Кражба” по застраховка „Автокаско“.

На следващо място е необходимо да се има предвид, че съществуващите практики за „пасивно маркиране” по никакъв начин не са доказали своята ефективност по отношение намаляването на кражбите на автомобили, т. е. не е доказано, че цената, която потребителите на застрахователни услуги допълнително плащат за такова маркиране, води до положителен за тях ефект.

Концепцията на предлаганите промени се изразява в това, щото на застрахователите са забранява да изискват от потребителите на застрахователни услуги да заплащат допълнителна цена извън застрахователната премия, срещу което на моторните превозни средства да бъдат поставяни маркировки или други знаци или индикации, служещи за публично оповестяване на обстоятелството, че даден автомобил е застрахован със застраховка „Автокаско“.

Контролът по спазването на тази мярка се предлага да бъде компетентност на Комисията за финансов надзор по отношение на застрахователите и техните търговски практики и на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи по отношение на водачите на моторни превозни средства, които въпреки въведената забрана и ограничения продължават да поставят върху моторните превозни средства индикации за наличието на сключена застраховка „Автокаско“.

Славимир Генчев