Застраховка срещу кризата

Ако трябва да застраховате най-ценното, какво ще бъде то? Всички народи си имат своята приказка за трите желания. Според една от многобройните притчи един човечец си имал златно магаренце, което му давало злато. И така. Той хранел магаренцето, то растяло, а със златото човекът си купил жилище, кола и разни други неща. Веднъж обаче при човечеца дошъл един застраховател и го попитал: „Какво е най-ценното нещо, което притежаваш?” Човекът отговорил - златното магаренце! Ако имам него, ще имам и другите неща. Помислете си кой е златното магаренце в едно семейство. Това е Човекът! Ако го няма даден човек, няма да ги има и другите неща. Затова неговият живот е най-ценен и трябва да бъде застрахован на първо място! За съжаление за българина на преден план стои автомобилът, къщата и накрая самият той.

 Най-скъпата застраховка е тази, която не си направил, беше казал преди време виден наш застраховател. Факт е, че един инцидент би ни струвал доста скъпо, ако финансите ни са пострадали. Простата аритметика показва, че платените пари за застраховка днес не биха натоварили финансово много от хората, както би направил това един непредвиден инцидент утре. Максимата, че застрахователите боравят със страховете на хората, а в условия на криза те нарастват, помогна застраховането да се представи по-добре от други сегменти на финансовия пазар. Никой не отрича, че застрахователният бранш у нас и по света беше сериозно засегнат от глобалната икономическа криза. Премийните приходи намаляха, влошиха се ключови финансови показатели. В същото време обаче последните три години на глобална икономическа криза накараха домакинствата, фирмите, държавите да преосмислят своите разходи, инвестиционни планове и очаквания за бъдещето.

            Негативните процеси в икономиката, като значителния спад в притока на чуждестранни инвестиции и в строителството, намаляването на вноса и продажбите както на нови, така и на употребявани автомобили, намалението на покупките на лизинг, ограниченото кредитиране от страна на банките и свиването на потреблението като цяло, оставиха своя отпечатък върху застрахователния пазар. Преките чуждестранни инвестиции в България са се свили с над 58% през 2010 г. в сравнение с предишната 2009 г. Те са били 3.281 млрд. евро през 2009 г., когато финансовата криза беше в апогея си, и са намалели до незначителните 1.359 млрд. евро през 2010 г., показват данните на БНБ за платежния баланс. Преките инвестиции, които българският бизнес е направил в чужбина през 2010 г., са достигнали 149.8 млн. евро, което е с 89.6 млн. евро по-малко спрямо предходната година.

            Всеки пети кредит, изтеглен през 2010 г., не се обслужва. Общо 18.1% от всички отпуснати кредити са лоши или преструктурирани, сочи още статистиката на БНБ. Процентът на необслужените кредити е абсолютен рекорд за банковата система. Само за декември миналата година ръстът на лошите кредити се е увеличил с 1.5% спрямо месец по-рано. Данните са повече от тревожни, коментират експертите. Според оценка на УниКредит за банковия сектор в България десетте най-големи банки в страната могат да се справят с нарастване на лошите кредити до 20%, без да имат необходимост от допълнителен капитал. Това обаче не важи за по-малките институции. Очакванията са пикът на лошите кредити да е през тази година, което означава, че можем да очакваме над 20% от кредитите да имат проблеми с обслужването. За лоши кредити се смятат тези заеми, които имат просрочие от 90 дни. Общото кредитиране в страната също бележи ръст, макар и с 1.1% на годишна база. Общият обем на отпуснатите средства през 2010 г. е достигнал 51.5 млрд. лв. Ръст от 3.8% се наблюдава единствено при жилищното кредитиране. Това означава, че през 2010 г. за закупуването на нови жилища са били отпуснати 8.7 млрд. лв.

            В същото време България се нареди на трето място в света по спад на жилищните цени през 2010 г. пък показва проучване на специализирания сайт за имоти Global Property Guide. Според данните страната ни е отбелязала 9.51% намаление в цените на жилищата за миналата година, като през 2009 г. понижението е било 26.36% и сме били на четвърто място по спад на цените. Само преди 4 години - през 2007 г., бяхме лидери на другия полюс на класацията - по поскъпване на жилищата. Тогава изпреварихме дори Шанхай по ръст на цените с 30.6 % (според данни на Global Property Guide от септември 2007 г.). През 2008 г. ръстът обаче започна да се топи до 2.25%.

            Данните на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани дилъри показват, че домакинствата и бизнесът са купили с почти 30% по-малко нови автомобили през изминалата 2010 г. - малко над 18 000. Спадът е с точно 27%, или спрямо предходната година пазарът се е свил с почти 7000 нови возила. Пикът на продажбите беше през 2008 г., когато у нас са продадени малко над 55 000 возила. По последни данни просрочията при лизинговите договори са над 18%. След Гърция българите са на второ място по спад на продажбите на нови автомобили. Според Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители успокояващото е, че през 2010-а се забавя темпът на спад на продажбите. През 2009-а например пазарът се е свил наполовина, а миналата година само с една трета.

            Безработицата в България през януари тази година достигна 10.2%, сочат данните на европейската статистическа служба „Евростат“. Година по-рано тя е била в рамките на 9%. През последните шест месеца обаче не е слизала под 10%, а през последното тримесечие на 2010 г. трайно се установи на ниво от 10.1%. Според икономисти в момента реално безработните са около 16%-17% от трудоспособното население, тъй като голяма част от тях не са се регистрирали в бюрата по труда. Според експерти Националният статистически институт отчита само тези, които са на борсата. Всички останали, които по някаква причина са нямали право на държавна помощ или са безработни повече от година, излизат от статистиката. В съчетание с рязко намалялата покупателна способност на населението данните са повече от красноречиви. За две години средните разходи на българското домакинство рязко са намалели - от 716 лв. месечно през декември 2008 г. на 563 лв. месечно към настоящия момент.  Най-голям е спадът в перото „храна“ - със 76 лв. (от средно 312 на 236 лв.). Рязко е намалял броят на заемите и съответно средните разходи по тяхното обслужване (от 66 на 37 лв.); за свободно време и развлечения (от 38 на 20 лв.) и облекло (от 52 на 37 лв.). Значително е намалението и на разходите за комуникации (- 17%) и транспорт (-14%).

            Тази недотам розова картина на икономическата ситуация в страната нямаше и няма как да не рефлектира и върху застрахователния сектор.  Всеизвестен факт е, че по време на криза всички затягат коланите. За да спасят фирмата си от финансови затруднения мениджърите прибягват до различни методи - от оптимизиране на разходите, през замразяване или намаляване на заплатите, до уволнения на служители и затваряне на офиси и клонове. Борейки се с месечния си семеен бюджет пък, българинът намалява разходите си, като ограничава някои покупки, в т.ч. и на застраховки. В резултат на тези негативни тенденции в икономиката след възходящия тренд от последните години   за първи път през 2009-а българският застрахователен пазар отчете спад  в премийния приход. За съжаление тази тенденция се запази и през 2010 г. По предварителни данни брутният премиен приход, реализиран от застрахователите със седалище в Република България, през миналата година възлиза на 1.629 млрд. лв., което е спад от 3.1% спрямо 2009 г. Брутният премиен приход в общото застраховане е 1.383 млрд. лв., а в животозастраховането е  245.733 млн. лв. Ако компаниите в сектора на общото застраховане отчитат спад от 5.2% на годишна база, то в животозастраховането дружествата са реализирали ръст от 10.5%. Статистиката показва още, че компаниите в сектора по общо застраховане отчитат отрицателен технически резултат от (-42.494 млн. лв.) при (-7.736 млн. лв.) в края на 2009 г., съответно отрицателен финансов резултат от (-14.366 млн. лв.) при 26.689 млн. лв. година по-рано. Отчетеният от животозастрахователите технически резултат в края на 2010 г. е 14.619 млн. лв., при 11.921 млн. лв. в края на 2009 г., а финансовият резултат е 22.494 млн. лв., при 23.942 млн. лв. в края на 2009 г.

            За разлика от много други държави не се наложи български застраховател да получи държавна подкрепа, за да се осигури финансовата му стабилност. Факт е, че се запази доверието на потребителите към дейността на застрахователите. Бъдещото развитие на застрахователния пазар е пряко обвързано с подобряване на макроикономическата среда и преодоляване на негативните ефекти от влошената икономическа среда, което е предпоставка за възстановяване на високите темпове на неговото развитие, смятат експертите.

            Все още в България застрахователният пазар е доминиран от общото застраховане. Този пазар обаче е в много тежко състояние, базиран на един автомобил, който за съжаление остарява и не се подновява, който се краде много и носи огромни загуби на компаниите. Тъй като пазарът се свива, конкуренцията между застрахователите се ожесточава, и то в сегмента, където са повечето играчи. Това доведе до нелоялна конкуренция и до изтъняване на премиите. Ако при „Гражданска отговорност“ има отрезвяване, то в „Автокаско“ цикълът е по-инертен - някой трябва да загуби пари, за да започне да вдига премиите, това естествено рефлектира в посока намаляване на пазарния му дял и така продължава да се върти в т.нар. „порочен кръг“, който води до други проблеми, обикновено се стига до увеличаване на капитала.

            Цифрите показват, че страната ни се нарежда на едно от последните места сред европейските страни по относителен дял на животозастраховането в общия застрахователен бизнес. Животозастраховането, което се развиваше с по-бързи темпове от общото застраховане през последните няколко години, промени посоката на темпа си на растеж през 2008 г. и 2009 г. към намаляване. Сходна е ситуацията и през 2010 г.

            Страната ни е на дъното на класациите и по показателите застрахователна плътност и застрахователно проникване (виж таблица 1). По данни на Комисията за финансов надзор за застраховки през 2009 г. българинът е похарчил едва 222,31 лв., което е с 14,94 лв. по-малко отколкото година по-рано, когато тази сума е била 237,25 лв. През 2010 г. по изчисление на в. „Застраховател прес“ за застраховки българинът е отделил 216,39 лв. Редно е да отбележим, че за периода от 2005 г. до 2008 г. българинът, макар и с малко, е увеличавал разходите си за застраховки за разлика от 2009 и 2010 г. , когато е свил бюджета си. Обобщени данни за Европа показват, че страната ни продължава да се нарежда на дъното на класацията по суми, отделяни за застраховане

             По показателя застрахователна плътност България изостава значително както от централноевропейските, така и от балтийските държави. Сравнението със страните от Западна Европа пък е направо немислимо. На дъното в класацията след нас е само Румъния, сочи статистиката. Начело на класацията с 6555 щатски долара за 2009 г. се нарежда Холандия, следвана от Дания с 5529 долара, Люксембург - 5227, Великобритания – 4579, и Ирландия - 4516. В дъното са Словакия с 517 щатски долара, Полша - 430, Унгария - 398, Литва - 165, България – 158, и Румъния - 136.    

            Малко по-различна е ситуацията с показателя застрахователно проникване (брутен премиен приход към БВП). За 2009 г. този показател за България е 2,54%, докато година по-рано е бил 2,70%. Тук в класацията след нас остават Гърция с 2%, Румъния с 1,8% и Литва с 1,5%. Отново  начело е Холандия с 13,6%, следвана от Великобритания с 12,9% и Франция с 10,3%.  За 2010 г. по наши сметки този показател вече е спаднал до 2,31%. A кризата е добър период да станем по-дисциплинирани финансово, по-предвидливи и да покажем на самите себе, че умеем да се справяме и с непредвидени проблеми, смятат застрахователите.

            България не произвежда, няма добавена стойност, няма производство и съответно няма големи застрахователни интереси накуп, коментира наскоро Николай Здравков, председател на УС на Българската асоциация на застрахователните брокери в интервю за в. „Застраховател прес”. Най-големите клиенти тук са международни хранителни или други вериги, които пак са в сферата на услугите. Слабият пазар в общото застраховане се дължи предимно и основно на кризата и на това, че много от международните инвестиции напуснаха България, прегрупирайки се в кризата, затова, че България не произвежда и че не е фактор в икономиката на Европейския съюз, отбеляза той.

            Пазарът през 2010 г., а и въобще през последните три години, беше пазар в криза, в спад в премийния приход по едни застраховки в по-голяма степен, при други в по-малка. Спадът в частност се компенсира от задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, и то най-вече не по посока на нарастване на обхвата, а по посока на увеличаване на средната премия с 10% до 15%. Това добави 50-60 млн. лв. допълнително, което компенсира в някаква степен спада при застраховката „Автокаско”. За първа година премийният приход по „Гражданска отговорност“ надмина този по „Автокаско“. Същевременно статистиката показва непрекъснато увеличаваща се квота на щетимост при автомобилните застраховки, като темпът на нарастване е по-силно изразен при застраховката „Автокаско”. Ако квотата на щетимост средно за пазара (изплатени обезщетения към премиен приход) към деветмесечието на 2008 г. е била 46,86%, то година по-късно вече е 61,90%, а в края на септември 2010 г. е 65,81%. Сходна е и ситуацията при задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Квотата на щетимост средно за пазара към 9-те месеца на 2008 г. е била 53,03%, през 2009 г. е 54,11%, а към деветмесечието на 2010 г. имаме леко подобрение от 53,45%.

            Друг интересен фрагмент от цялостния поглед на пазара е динамиката в премийния приход по автомобилно застраховане от 2005 г. насам. Ако през 2005 г. например пазарът отчита номинален ръст на премийния приход от 33,7%, през 2006 г. - 12,9%, през 2007 г. - 28%, а през 2008 г.  - 23,5%, то през 2009 г. за пръв път е налице спад от 2,9%. Ако разгледаме само задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, то ситуацията е по-различна. Макар и с различни темпове, премийният приход по полицата расте през всяка от разглежданите години. Данните показват ръст от 41,1% през 2005 г., 7,1% през 2006 г., 15,1% през 2007 г., 24% през 2008 г. и 14,8% през 2009 г.  Като добавим и тревожната тенденция, че от няколко месеца кражбите на автомобили отново започнаха да се увеличават,  то става повече от ясно защо се увеличава квотата на щетимост при автомобилното застраховане. Крадат се основно скъпи автомобили - над 50-100 хил. лв. Фактор, който оказва немалко влияние, е и бумът на застрахователните измами. Изплатените от застрахователите обезщетения в резултат на недобросъвестни клиенти растат главоломно.

            Повече от половината изплатени обезщетения по застраховката „Автокаско“ през 2010 г. (включително висящите претенции) например се отнасят към риска „ПТП” - 53,3 %, следвани от риска „Удар на паркинг” - 34%, сочат данните на Комисията за финансов надзор. Както относителният дял (0,3 %), така и честотата (0,2 %) по риска „Кражба” приемат най-ниски стойности, следвани от риска „Пожар и природни бедствия” с относителен дял от 1% и честота – 0,7 %. Честотата на риска с най-висок относителен дял – ПТП, е 40%, което означава, че от 100 застраховани през 2010 г. МПС при 40 е предявена претенция за обезщетение вследствие на претърпяно пътнотранспортно произшествие. При всички рискове най-много на брой обезщетения са в диапазона от 100 до 1500 лв. с изключение на риска „Кражба”, при който обезщетенията са концентрирани в диапазона от 5000 лв. до 40 000 лв. (виж таблица 2).

            Данните сочат още, че „Автокаско” спада много сериозно при всички застрахователи и причината е повече от ясна - нов автопарк няма, автомобилните вносители отчитат почти нулеви продажби на нови автомобили, а автопаркът, който се движи на територията на страната, остарява, амортизира се и съответно има по-ниска застрахователна стойност. Ако към деветмесечието на 2010 г. събраните премии по автомобилната полица са 372,544 млн. лв., то година по-рано те са били 450,274 лв. Спадът в  „Автокаско” е показателен и за това, че част от индивидуалните клиенти вече спестяват от застраховките си.

            Прави впечатление обаче, че дори и при задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, която е най-големият източник на приходи, все повече спада процентът на лицата, сключили договори. Процентът на автомобилите без застраховка у нас надхвърля 22%. Липсата на доходи, но и липсата на разбиране е в основата на този проблем. Част от хората смятат, че това е вид данък, тоест има неразбиране, че това е застраховка със социален елемент, смятат експертите. Според други обаче част от тази информация е манипулирана, тъй като има съмнение, че някои от полиците на кочан не се обявяват. За намалението на сключените  полици „Автокаско” спомогна и непрекъснато увеличаващата се цена на задължителната полица „Гражданска отговорност”. Нормално е, когато се увеличават лимитите на отговорност и броят на пътнотранспортните произшествия, да се повишава и цената на застраховката. Притеснителното в случая обаче е, че към момента 580 000 автомобила в България се движат без застраховката.

             „Гражданска отговорност” не може да компенсира минуса в „Каско”

             Проблемът, който стои при нея, е, че расте непрекъснато размерът на претендираните суми, особено когато има намеса на адвокати. Претендират се суми за 2 млн. и т.н., обясняват застрахователи. Някой път се претендира над лимитите, но това не са сумите, които се плащат, те не са и сумите, които се присъждат, но това задължава застрахователите да заделят резерв, разбира се, не със сумата на първоначалния иск, но коригиран с коефициент за съответното дружество, но това пак са чувствителни по размер суми. На второ място трябва да се имат предвид всичките щети, които са настъпили в чужбина и които са големият проблем в момента. Числата показват, че изплатените обезщетения за щети в чужбина за имуществени вреди са три-четири пъти по-високи от тези в България, а стигнем ли до неимуществени вреди там разликата е драстична, допълват те.

            Пазарът отчита и ясна тенденция на нарастване на събитията в чужбина. Причините са най-различни и са в държави, които доскоро не фигурираха в класацията. Това са Румъния, Унгария, Полша. Преди щетите по Зелена карта бяха в Гърция, Германия и Италия. Хората си купват „Гражданска отговорност” в България и си карат цяла година в чужбина, не можеш да ги спреш. Това е още едно доказателство, че  цената трябва да расте, в противен случай живеещите в България трябва да субсидират живеещите в чужбина, смятат от бранша.

            Пазарът върви натам, накъдето го тласне потреблението

            За съжаление хората са принудени по силата на закона да сключват „Гражданска отговорност“, а за другите застраховки, ако хората нямат пари, няма да сключват полици. Това автоматично качва дела на „Гражданска отговорност” и „Автокаско“. Решението не е и да предлагаме кой знае колко други продукти и да се опитваме да насочваме населението към тях, защото то сключва застраховки съобразно неговите необходимости и желания, смятат застрахователи. Те подкрепят тезата, че решението е икономиката ни да излезе от кризата. Техни опоненти обаче смятат, че е време българският застрахователен пазар да обърне поглед и към имуществото, злополуките и отговорностите, по-специално професионалните. Последните все още заемат пренебрежително малък дял.  

            Очакванията за 2011 г. са свързани с малък растеж в застрахователния сектор в рамките на 2%-3%, обусловен от възстановяването на икономиката, активизирането на кредитирането, на експорта и на вътрешното потребление. Някои застрахователи очакват, че ще продължи процесът на въвеждане на добри застрахователни практики в българското застраховане и на технологични нововъведения, целящи оптимизиране на технологичния цикъл и на финансовата ефективност. Според други обаче тази година ще бъде най-тежката за българското застраховане поради нарастващите претенции от страна на пострадали по застраховката „Гражданска отговорност“ и увеличаващите се измами в „Автокаско“. Дано не станем свидетели и на нещо още по-тежко - фалит на застраховател, тъй като никой няма интерес да работи при такива условия. В Гърция фалираха две застрахователни компании с дългогодишна история и опит в застраховането. Дано това не се случи и дано не продължи дивата конкуренция в посока намаляване на цените по „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“, допълват те. На всички трябва да ни бъде ясно, че неразумно ниските премии, използвани в конкурентната борба, внасят допълнителни съмнения и недоверие у потребителите - защо едни компании могат да предлагат услуга на такава цена, а други не? Така на практика нелоялната конкуренция играе лоша шега на бизнеса като цяло. Да не говорим, че при избора на застраховател за възлагане на обществена поръчка например обикновено само цената се ползва за определящ критерий. Винаги се търси „най-евтината” застраховка. Така на практика понякога се стига дотам, че само и само, за да спечели поръчката застрахователят е склонен да свали драстично цената и да пренебрегне някои основни принципи като този, че премията трябва да бъде достатъчна за покриване на евентуални бъдещи събития. 

                 ;               &nbs p;              

            Таблица 1               &nbs p;               &nb sp;           

Застрахователният сектор в българската икономика

 * Източник: Агенция за икономически анализи и прогнози

** Източник: Национален статистически институт

*** Данните са прогнозни и са на Националния статистически институт

 Гергана Иванова