2010: Застрахователният пазар продължава да се свива със засилено темпо

“Каско” и “Гражданска отговорност” вече са с почти еднакви обеми Леко възстановяване има само при полиците “Товари по време на превоз”

Излизаме ли вече от кризата? Това е един от въпросите, който вълнува най-много хора днес, но за съжаление никой не се наема да му даде еднозначен отговор. Някои икономисти твърдят, че България вече е поела по пътя на възстановяването, ако се вземат предвид макроикономическите показатели на страната. Други обаче контрират, че този извод е силно преувеличен, при това не само за България, но и за целия цивилизован свят. А обикновените хора, съдейки по все по-празните си джобове и всекидневно растящите цени на горивата и на хранителните стоки, вече не вярват на никого и гледат със страх на близкото си бъдеще.

В крайна сметка кой е най-близо до реалната ситуация?

 

Никой не може да определи това по-точно от числата. Затова събрахме в приложената таблица основните данни за премийния приход на общозастрахователните компании през последните пет години. И картината на пазара започна да се изяснява.

Премиите на общозастрахователните компании са отбелязали най-висок ръст през 2008 г. в сравнение с 2007 г. И това е нормално – кризата в България започна да се усеща едва в края на 2008 г. А застраховането винаги следва реалната икономика с леко закъснение. По-интересно обаче е, че след срива през 2009 г. (от 20,80% ръст през 2008 г. спрямо 2007 г. - до 4,93 на сто спад през 2009 г. в сравнение с 2008 г.) през 2010 г. тенденцията за свиване на общозастахователния пазар у нас продължава, при това с леко ускорен темп. Спадът през 2010 г. спрямо 2009 г. вече е 5,13 на сто.

 Добрата новина тук е, че разликата в процентите спад през 2009 г. и 2010 г. е сравнително малка. Това може да бъде тълкувано като задържане на дъното на синусоидата на кризата, а не като задълбаване още по-надолу. Ако се окаже, че реалната ситуация на българския застрахователен пазар е именно такава, е твърде вероятно още тази година (2011) да започне възстановяването му, макар и с бавни темпове.

В абсолютна стойност общият премиен приход в края на 2010 г. е бил по-голям отколкото в края на 2007 г. Разбира се, при това сравнение не е взета предвид инфлацията през тези три години. Но дори само намаляване на темпа на спада през първата половина на настоящата година би било добър знак за посоката на развитие на общозастраховатения ни пазар. Той обаче няма как да започне да се възстановява, ако реалната икономика продължава да бъде в рецесия.

На този етап единствено премиите по застраховката “Товари по време на превоз”  дават знак за започнало възстановяване. Тези полици обаче са индикатор по-скоро за състоянието на икономиката на страните, за които изнасяме стоки, а не за България. Като се има предвид, че повече от половината от износа на нашата страна е за други държави от Евросъюза, може да се направи извод, че икономиките на тези страни са започнали да излизат от кризата. Но само са започнали – все пак в абсолютна стойност общата сума на премиите по тези полици все още е доста далеч от отчетената в края на 2006 г.

Най-показателната за българския общозастрахователен пазар застраховка е доброволната

 “Автокаско”.

 От таблицата се вижда, че в края на 2008 г. пазарният й дял в общото застраховане е бил близо 50 на сто. А премиите по задължителната “Гражданска отговорност” на автомобилистите в абсолютна стойност са били приблизително наполовина на тези по “Каско”.

С началото на кризата обаче тази картина рязко се променя и в края на 2010 г. пазарните дялове на задължителната и на доброволната автомобилни застраховки вече са приблизително равни, както и премийните им приходи в абсолютна стойност. Това се дължи от една страна на факта, че след настъпването на кризата българите вече почти не купуват нови коли и автомобилният парк у нас застарява. А “Каско”-застраховките се сключват основно за нови или за автомобили на възраст до 10 години. Застрахователната стойност на колите над 10-15 години  е много ниска, а съответно и премиите по “Каско”-полиците за тях, както и евентуалните обезщетения при инцидент. Затова автомобилите от една възраст нагоре естествено изпадат от застрахователния пазар, а след време и изобщо излизат от употреба. И когато на мястото на естествено изпадналите от застраховане коли не постъпят достатъчно нови автомобили, пазарът на “Каско”-застраховките се свива. Това води до засилена конкуренция сред застрахователите и съответно до намаляване на тарифните числа по тези полици. Ако тази тенденция продължи достатъчно дълго време, има опасност и при доброволната автомобилна застраховка печалбата на застрахователите да се стопи до нулата или дори пазарът и на тези полици да излезе на червено, както това стана преди време с “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

От друга страна задължителната автомобилна застраховка е единствената, която от началото на кризата досега не е отчела отрицателен ръст на премийния приход. При нея има само забавяне на темпа на нарастване – от 23,97% през 2008 г. спрямо 2007 г. до 10,37 на сто през 2010 г. спрямо 2009 г. В абсолютна стойност обаче в рамките на разглежданите пет години – от 2006 г. до 2010 г. включително, общият премиен приход по “Гражданска отговорност” на автомобилистите почти се е удвоил. Това се дължи не само на засиления внос на нови коли преди кризата, но и на постоянно растящите цени на задължителната застраховка, след като тя излезе на червено за пазара като цяло. По-високите тарифи бяха постигнати благодарение на взетите от Комисията за финансов надзор мерки за заздравяване на финансовата стабилност на дружествата продаващи задължителните автомобилни полици.

 Имуществените застраховки са втория по големина сектор на българския общозастрахователен пазар след автомобилното застраховане. За разлика от лидера обаче, техният пазарен дял – общо за полиците срещу “Пожар и природни бедствия” и “Други щети на имущество”, е относително малък. През  разглежданите пет години той варира в рамките на няколко процентни пункта, като максимумът му е 21,44 на сто – през 2006 г. За 2010 г. е 18,9%.

Имуществените застраховки са индикатор основно за състоянието на българската икономика. Разбира се, не бива да се забравя, че в статистиката за полиците срещу “Пожар и природни бедствия” са включени и данните за застраховките на земеделска продукция, както и на имущества на физически лица. Като цяло обаче българите нямат навика да застраховат домовете си, така че премийният приход по личните застраховки не изкривява чувствително общата картина. Според експерти личните имуществени полици са от порядъка на 5-6 на сто от целия пазар на имуществените застраховки у нас.

Както се вижда от таблицата, през 2009 г. темпото на увеличаване на прихода от полиците срещу “Пожар и природни бедствия” намалява чувствително, а през 2010 г. вече е отрицателен. Ако се погледне абсолютната стойност на премиите става ясно, че през миналата година българската икономика и земеделските ни производители са си “спестили” приблизително 12 млн. лв. от несключването на застраховки срещу пожар и природни бедствия или от подзастраховане. Това означава, че или са предпочели застрахователна защита за сума по-малка от реалната стойност на имуществото си, или изобщо не са сключили застраховка. Според експерти обаче с напредването на кризата повечето фирми предпочитат да застраховат имуществото си, тъй като евентуалното му унищожаване, например от пожар, би означавало край на дейността им. Причината е, че предприемачите вече не се чувстват така сигурни в достъпа си до нови кредити, както беше преди няколко години. В този смисъл свиването на пазара на имуществените застраховки през 2010 г. е индикатор основно за това, че българската икономика все още не е започнала възстановяването си от рецесията. Нещо повече – тя продължава да затъва, ако се  съди по застрахователната статистика.

Интересна е ситуацията и при застраховките на кредити.

След отчетения “бум” при тях през 2008 г. - когато ръстът на премийния им приход спрямо 2007 г. скочи с 221,82 на сто, за 2009 г. статистиката показва 60,64% спад (спрямо 2008 г.). Този спад продължава и през 2010 г., но вече с два пъти по-бавно темпо. Ако се разгледат по-внимателно абсолютните стойности на премийните приходи по тези застраховки обаче става ясно, че картината на този пазар е изкривена от данните на една компания. През 2008 г. тя сключва застраховки на кредити за над 24 млн. лв. премиен приход. Според запознати става дума за застраховане на цял кредитен портфейл на банка. През следващите години обаче подобни големи сделки на този пазар няма. И това е повече от логично, като се има предвид започналата у нас криза, която доведе до силно увеличаване на риска по този вид полици.

Застраховките “Обща гражданска отговорност” са включени в таблицата, тъй като към този раздел спадат застраховките на професионални отговорности, повечето от които са задължителни у нас по закон. Липсата на санкции за несключването на някои от тези полици обаче доведе до масовото им “заобикаляне” на практика. Хаосът на пазара на тези застраховки личи и от таблицата – при тях няма ясно оформена тенденция през последните пет години. Което означава, че те не са се повлияли от кризата, но само заради недоброто законодателство, което ги регламентира.

Поради ограниченото място, в таблицата и в този анализ не са включени данните за останалите видове застраховки, като “Помощ при пътуване”, “Злополука и заболяване”, на летателни апарати, плавателни съдове и релсови превозни средства, на правни разноски и др. Техният премиен приход обаче е относително нисък и не влияе съществено на цялостната картина на българския общозастрахователен пазар.

Автор:                ;         Йоанна Стефанова