Над 20% са необслужваните задължения по лизингови договори

Събуждане на лизинговия пазар през втората половина на 2011 г. и обръщане на продължаващата вече две години тенденция за спад на портфейлите в сектора, прогнозират от бранша. Очаква се подобрение и при необслужваните задължения по лизингови договори. Въпреки това нивата отпреди кризата няма да бъдат постигнати бързо. Сред причините са все още големият риск пред лизинговите компании, които предпочитат да отпускат нови средства на напълно сигурни проекти, и това, че представителите на малкия и средния бизнес свиха значително дейността си. 

Необслужваните задължения към края на 2010 г. са 20,1% от общия обем вземания. Просрочията са основно на клиенти от малкия и средния бизнес, които не могат да обслужват редовно дълговете си не само по лизингови договори, но и по банкови кредити, доставчици и други поради огромната междуфирмена задлъжнялост. Клиентите сега балансират между банките и лизинговите компании, погасявайки по-малка част от задълженията си с цел да покажат, че имат желание да го правят, но нямат пълна възможност, посочват от бранша. Интересен щрих добавят и честите измами с лизингови автомобили. 

За първи път лизинговият бизнес отчете спад през първото тримесечие на 2009 г., като постепенно към средата на 2010 г. темпът на свиване започна да намалява. Именно заради нестабилната икономическа ситуация в резултат на кризата компаниите от лизинговия сектор през 2010 г. бяха фокусирани предимно в управлението на текущия портфейл, а към новия бизнес подхождаха доста консервативно. От своя страна и фирмите се въздържаха от инвестиции в дълготрайни активи, а лизингът е свързан точно с това. Така отбелязаният ръст в новия бизнес (новоотпуснато финансиране по лизингови договори) през второто и третото тримесечие на годината не беше достатъчен да компенсира изплащането на изтичащите договори, което е и причина за свиването на общия портфейл. Положителната тенденция на лизинговия пазар е, че през последното тримесечие на 2010 г. обемът на нов бизнес е най-висок спрямо първите три тримесечия на изминалата година - близо 242 млн. лв. Такъв беше обемът на новия бизнес и през последното тримесечие на 2009 г. Това ни дава основание да вярваме, че тенденцията на спад в новия бизнес вече е преодоляна. От началото на тази година има и оживление в търсенето на лизингово финансиране от страна на клиентите, коментира наскоро Добромир Добрев, съпредседател на Българската асоциация за лизинг. Статистиката показва, че през 2010 г. новите договори за финансов лизинг са на стойност 855.722 млн. лв., а за оперативен лизинг - 34.837 млн. лв.(виж таблица 1 и 2).

Последната статистика на БНБ показва, че вземанията на лизинговите компании намаляват с 950 млн. лв. за година. Това намаляване се дължи основно на естествената амортизация на портфейлите и занижената през последната година активност по отношение на сключване на нови лизингови договори. Дали ще се обърне трендът, зависи от това доколко интензивно фирмите ще започнат да правят инвестиции и хората да увеличават покупките на автомобили. Лизинговият пазар не е изолирана система и е пряко зависим от общото икономическо развитие в страната, коментират от бранша. През 2010 г. компаниите от сектора отчитат най-сериозно развитие при лизинга на недвижими имоти, който постигна трикратен ръст спрямо 2009 г. Все още един от традиционните лизингови пазари - този на леки автомобили, предстои да се активизира допълват те.

Цялата тази картина ни дава основание да смятаме, от една страна, че в изключително тежката ситуация застрахователната защита има своята немалка роля, а от друга, че постепенното възстановяване на лизинговия пазар ще доведе и до ръст на сключените полици. По правило лизингодателите застраховат всички имуществени рискове, свързани с лизинговата вещ. Освен лизинговата вещ лизингодателят може да  застрахова и самото лизингово вземане, т. е. да се застрахова срещу риска лизингополучателят да не плати дължимата вноска.   „Застраховката на лизинговото вземане” се включва в портфейла на застрахователната компания към застраховането на разни финансови загуби.

Лизинговите застраховки, както е добило гражданственост да се наричат, може да бъдат по договор за лизинг на моторни превозни средства или на имущество. Освен автомобилите голям обем имат застраховките на лизинг на машини, съоръжения и селскостопанска техника, индустриално оборудване, строителна механизация, подемна техника, имущество, апартаменти, тежки машини за автосервизи, свързани с измерване, с технически прегледи, машини за обзавеждане на супермаркети, хладилници, селскостопански животни.

Застрахователният договор обикновено се сключва с дружеството, което продава автомобили или имущество на лизинг и се застрахова финансовият му риск, т. е. рискът от неизплатените от лизингополучателя  вноски. „Застраховката на лизинговото вземане“ обаче е включена в таксата за управление на лизинговата сделка, а клиентът допълнително заплаща и застраховки „Автокаско” и „Гражданска отговорност”, когато става дума за лизинг на автомобил или имуществена застраховка за недвижимото имущество. Няма да коментираме негласното задължение на всеки лизингополучател да сключи застраховката си към определена компания при премия, доста по-висока от пазарната.  И тъй като скъпите автомобили днес се купуват разсрочено, на вноски, на пазара лизинговите застраховки на превозните средства имат най-голям дял (виж таблица 3 и 4).

Застраховките на финансови загуби от неплащане на разсрочени вноски по лизингови договори се считат за доста рискови.  Затова те се предшестват от задълбочени предварителни проучвания за надеждността на получателите на лизинг. Едва след преценка на подробната информация се пристъпва към сключване на застрахователен договор с лизинговото дружество. Обикновено застрахователите работят с постоянни партньори. Застраховката почти никога не се сключва, без да са купени полици за имуществено или каско застраховане. На практика застрахователите предлагат уеднаквени общи условия и клиентите избират измежду минимални разлики в премиите, а преценяват кой би изплатил  по-високо обезщетение и в по-кратки срокове.

Застрахователите обикновено разполагат с богата база данни от т. нар. „лоши клиенти и длъжници”

което е ориентир дали конкретен човек си струва да бъде застрахован. Когато застрахователят прецени, че клиентите му са  нестабилни и той поема  висок застрахователен риск, лизингов договор  се сключва едва след изрично писмено съгласие от негова страна и с предварително одобрение на всеки отделен клиент. Одобрението се получава в срок от 24 до 72 часа.

Не липсват и проблеми. Пазарът на финансовите застраховки се формира от няколко субекта. От едната страна са банките и лизинговите компании, а от другата - застрахователните компании и застрахователните посредници (брокери и агенти). Известно е, че голямата част от банките притежават собствени лизингови компании. Факт е, че тези дружества намалиха  първоначалната вноска, която купувачът плаща като гаранция и която е в процент от стойността на продаваното на лизинг имущество. Днес около 30 на сто от лизинговите фирми сключват договор с първоначална вноска 10% от стойността му. В тази ситуация вероятността човек да се откаже от изплащане на лизинга е много по-голяма, тъй като първоначалната вноска представлява личното участие на клиента в сделката. Тя се заплаща при подписване на договора за лизинг и е условие за стартирането му. Допреди няколко години вноската беше твърдо 30% от стойността, а в момента в масовия случай е до 20% от стойността на лизинга, коментират запознати. Друг проблем са намалените изисквания по отношение на  документите, необходими за покупка на лизинг. Понякога той се отпуска на физически лица само с представяне на лична карта и служебна бележка, които може да се фалшифицират. Лизинговането на автомобили само срещу лична карта и при по-ниски първоначални вноски създава проблеми за застрахователите, като директно увеличава риска от неплащане на лизинговите вноски. Когато лизингополучателят плаща по-ниска сума при получаване на автомобила, се  намалява стимулът му да изплаща добросъвестно и бъдещите си лизингови вноски. От друга страна, преценката дали клиентът е в състояние да заплаща вноските си, не е реална, когато не му бъде изискан документ, доказващ доходите на физическото лице или финансови отчети на юридическото лице.

Не са рядкост случаи като този: Караш автомобил на лизинг, изплатен почти наполовина. Заради кризата оставаш без работа или доходите ти рязко намаляват така, че да не можеш да погасяваш месечните вноски. Ако не се договориш за разсрочване с лизингодателя, той ще ти отнеме автомобила. По този начин губиш всички, внесени до момента, пари. Намират се хора, които излизат с измама от този сценарий. Свързват се с автокрадци и им предлагат автомобила си на 30% или 50% от цената. Бандитът откарва колата. Може да я изнесе по канал зад граница, да я разфасова на части, които да пласира по автоморгите, или да пренабие номерата на рамата й и да я продаде в България. Ден-два по-късно, когато тези процедури са минали, лизингополучателят отива в полицията и обявява, че автомобилът е откраднат. И според договора си изисква от лизинговата фирма да му възстанови внесените до момента суми. Или нова кола, която да продължи да изплаща. Самият лизингодател не губи нищо, тъй като колата е застрахована. Измамата остава изцяло за сметка на застрахователната компания...

Застрахователите посочват като основен проблем между лизингодателите и себе си нормативната уредба. Законовата рамка усложнява процедурата по ликвидация на щети по застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” главно поради нуждата от редица документи за доказване на основанието за плащане и прехвърляне на правата по застрахования лизингов договор. Често пъти проблемите във взаимоотношенията застраховател - лизингодател се дължат на некоректни платци - лизингополучатели, които спират да плащат дължимите месечни лизингови вноски. Друг проблем е невъзможността  лизингованото моторно превозно средство да бъде намерено и от двете страни в случаите,  когато същото е укрито от лизингополучателя или е изнесено зад граница от същия. В тези случаи застрахователят обезщетява лизингодателя, но и двете страни продължават да си сътрудничат до откриването и встъпването във владение  на отдаденото на лизинг возило.

Лизингодателите също обясняват за някои свои проблеми със застрахователите. Застраховката на финансови рискове, твърдят те, е изключително консервативна, но е необходима, защото лизингодателите не искат да носят кредитен риск. Според тях застраховането на финансови рискове невинаги е ефективно, а презастраховането се практикува рядко.

Сред проблемите, които стоят между самите застрахователи, приоритетна е нелоялната конкуренция която изкривява пазара. От една страна, някои от тях поемат дори т. нар. „изключени рискове” само и само да завземат пазарен дял, от друга, предлагат прекалено ниски тарифни числа и снижават до минимум тарифата - нещо, което води до несигурно обезщетяването на потърпевшите.

Цената на финансовия риск по лизинговите договори зависи от много фактори, обясняват  застрахователите, но в най-широки рамки обикновено варира от 0.5 до 2 на сто от застрахователната сума. Важен фактор при формиране на цената е също така срокът на лизинговия договор - от 1 до 6 години при автомобилните лизингови договори и 10 години при лизингови договори за селскостопански машини и недвижими имоти. Принципът на формиране на лизинговата цена е продажната цена на автомобила (или друго имущество) с начислен ДДС и прибавено лизингово оскъпяване. Първоначалната вноска може да е 10%, 20%, 25% или 30% от стойността на имуществото, отдавано на лизинг.

Тарифата по застраховката зависи от размера на първоначалната вноска, от срока на лизинга и от вида на лизинговата вещ. Колкото е по-дълъг срокът, толкова е по-висока премията, защото застраховката се сключва за целия период. Минималният срок, регламентиран  на пазара, е 12 месеца, а максималният -  48 месеца. Има единични лизингодатели,  които практикуват и срок  от 4-5 години.

При лизинговата застраховка застрахователят се ангажира с поемането на риска от неплащане на вноски от страна на лизингополучателя. Размерът на тези вноски се определя от лизинговия договор. Застрахователят обезщетява лизингодателя за всяка просрочена, дължима от лизингополучателя, вноска до размера й, определен в схемата на погасителните вноски, която е неделима част от лизинговия договор. Застрахователят не дължи обезщетение за лихви, неустойки, както и за други загуби на лизингодателя вследствие от неплащането на лизингополучателя. При така установения обхват на застрахователното обезщетение застрахователната сума се определя, като лизинговата стойност на отдадения обект се намалява с размера на първоначалната вноска, платена авансово по погасителната схема. Намалението се прави, защото според клаузите на лизинговия договор предварителното изплащане на тази сума е необходимо условие за влизане в сила на лизинговия договор.

Много важна особеност на застрахователната отговорност при този вид застраховка е нейното постепенно намаляване с течение на застрахователния период, тъй като намалява и общата дължима сума по схемата за изплащане на погасителните вноски. Плащането на всяка поредна лизингова вноска от страна на лизингополучателя намалява размера на застрахователната отговорност.

Характерно за този вид застраховки е намаляването на застрахователната отговорност с течение на времето и плащането на дължимите лизингови вноски от страна на лизингополучателя. Тази особеност силно отличава застраховането на лизинговите вноски от другите видове застраховки, при които застрахованата сума за определен период е константна величина.

            Застрахователят може да предостави застрахователно покритие както за отделни лизингови договори, така и за неопределен брой лизингови договори, сключени от застрахования с негови клиенти през застрахователния период.

По смисъла на повечето от прилаганите договори застрахователно събитие (неплащане на лизингови вноски) е налице тогава, когато преди изтичане на срока на лизинговия договор лизингополучателят:

• заяви писмено, че отказва плащането на лизинговите вноски;

• забави плащането на поне три лизингови вноски с най-малко 30 дни от датата на падежа съгласно графика на погасяване към съответния договор за лизинг;

• не е в състояние да плаща следващите месечни лизингови вноски поради открито производство за обявяване в несъстоятелност съгласно Търговския закон;

• прекрати съществуването си по установения ред в Търговския закон;

• поради смърт на лизингополучателя, след което наследниците му откажат да продължат неговите задължения по договора за лизинг;

• в случай на спиране на плащанията на лизинговите вноски и невръщане на собствеността на лизингодателя.

Срокът на забавяне на плащането на лизинговите вноски за всяко застрахователно дружество е различен и е силно зависим от конкретния лизингов договор. Той обикновено се съгласува с лизингодателя, а понякога и с финансовата институция заемодател и зависи от размера и периодичността на плащане на лизигновите вноски.

При спиране на плащането на лизинговите вноски и невръщането на собствеността на лизингодателя е налице кражба на лизинговия обект. В този случай в сила влизат условията по застраховка на лизинговия обект като имущество, която в зависимост от вида на лизинговия обект и обхвата на застраховката може да бъде „Пълно автокаско“, кражба на имущество и др.

Изключените рискове, които застрахователят не покрива, са специфични за отделните видове лизингови застраховки и лизингови обекти. Някои от тях, които имат стандартен характер за преобладаваща част от застрахователните дружества, са:

• доказан умишлен фалит на лизингополучателя;

• загуба или щета на лизинговия обект поради война, стачки, бунтове, граждански вълнения, конфискации, запор на имуществото или задържане на обекта от съдебните власти;

• извършена промяна или допълнения в лизинговия договор, без да бъде уведомен застрахователят.

  Гергана Иванова