В битка с природните стихии... и застрахователите

01 Юни 2011 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова

       

      Няма нито една застраховка, за която времето, когато трябва  да се сключи, да е от такава важност както селскостопанските застраховки, категорични са експертите. Според тях в нито една друга сфера отлагането на сключването на полица не е толкова фатално, колкото в селското стопанство. Обикновено селскостопанските застраховки е хубаво да бъдат направени през периода март - април, когато освен т.нар. пробуждане на природата започва и активната селскостопанска работа, и по-специално засяването на много култури (царевица, слънчоглед и т.н.). Има култури, за които сключването на застрахователния договор е препоръчително да стане в периода септември - октомври. Ако за своята кампания по засяване на пролетниците земеделските производители използват кредит, то неминуемо ще им се наложи да застраховат своята продукция. Иначе повечето стопани „спестяват” от застраховането, като тайно се надяват, че точно на тях няма нищо лошо да им се случи...

 

      Градушката пожъна продукцията ни, но на практика хамбарът ни е празен. Така земеделският производител Мирослав Желев от радневското село Диня коментира резултата от падналите ледени парчета с големината на орех, които съсипаха реколтата му. Падналата градушка в началото на май в региона унищожи хиляди декари с различни насаждения,а голямата част от стопаните нямат застраховки. Мирослав Желев отглежда 8500 декара с пшеница, ечемик и слънчоглед. Само за минути обаче ледените късове унищожили цялата му реколта. Земеделският производител е похарчил по 80 лв. на декар и сега търпи огромни финансови загуби. За първа година, откакто се занимава със земеделие, той не е застраховал продукцията си. Това е поради наши анализи, които сме правили през годините, когато сме застраховали. Никога застрахователите не са ни обезщетявали реално върху това, което се е случвало, коментира той пред БНТ. Мирослав Желев ще предложи на своите колеги от цялата страна да представят пред земеделското министерство идеята в структурите му да бъде създаден фонд срещу природните бедствия. В него всеки регистриран земеделски производител да внася сума на база площите, които обработва, и така при евентуални бедствия да бъде обезщетяван.

      Възможно е да се въведат минимални задължителни застраховки срещу градушки от 20-30 ст. на декар, съобщи земеделският министър Мирослав Найденов при откриването на второто международно изложение за селскостопанска техника в Стара Загора „Бата Агро 2011”. Идеята за въвеждането на минимално задължително застраховане на земеделската продукция се обсъжда с Националната асоциация на зърнопроизводителите.

      Дейността, осъществявана от Държавната агенция за борба с градушките, ще бъде отдадена на концесия, като по този начин ще бъдат спестени около 10 млн. лв. от бюджета на земеделското министерство, обяви още земеделският министър. България била единствената страна, в която борбата с природните стихии била ангажимент на държавата, коментира  министърът и препоръча на всички земеделски стопани да си направят, макар и минимална, застраховка. Според него съвсем нормално ракетните полигони не са реагирали на 2 май, когато бяха поразени около 100 хил. дка в района на община Раднево. Според плановете им реално стрелбата започвала от 15 май, дотогава трябвало да бъдат заредени с ракети полигоните в цялата страна. Нужните за целта 10 млн. лв. обаче на този етап не съществуват, призна той.

      За миналата година Държавен фонд „Земеделие” отпусна държавна помощ за земеделските производители, чиято реколта е била на 100% унищожена от наводнения или градушки през 2010 г. Субсидията бе в размер на 40% от действителните разходи за отглеждане на дадената култура през съответната стопанска година, като стопаните трябваше да имат протокол от областните и общинските служби „Земеделие и гори” за 100% унищожен посев. Земеделски производители, които не бяха застраховали площите си, обаче получиха 50% от полагащата се помощ. За компенсиране на унищожена реколта от градушка право да кандидатстват имаха фермери, които са отглеждали пшеница, ечемик, царевица за зърно, техническо сорго, просо, слънчоглед, зимна маслодайна рапица, дини, тикви, малини и лозя.

      Ясно е, че опасността от градушките не може да се предотврати с молби или надежди. Изстрелването на ракети в градоносните облаци също помага - разпиляването на химични вещества възпрепятства образуването на едри ледени късове и повечето дребни градови зърна се превръщат в дъждовни капки. Но това не се прави навсякъде, пък и не става всякога, както вече отбелязахме. Разбира се, може да се посочат и други начини и, естествено, както в повечето случаи - недостатъчно сигурни. Макар и да не покрива всички възможни загуби, застраховката остава най-сигурната и надеждна защита, независимо че сушата, от която страдат най-често земеделците и която би могла да причини огромни загуби, е изключен риск по полицата.

       Безспорен факт е ниският дял и слабото покритие на селскостопанските застраховки. Обяснението е свързано с исторически предпоставки, с факта, че застраховането на земеделските активи и селскостопанските култури в миналото се считаше за вид данък. Това в значителна степен изкривява виждането на фермерите за това какво е застраховането и какви са ползите от него. При един бизнес като земеделието, който е пряко зависим от природните условия, застраховането има огромна роля. В развитите страни всички са наясно с това, но българският фермер за съжаление все още не е убеден в ползите от него, а и остава твърде скептичен, че ще бъде измамен от застрахователите. Например едно наводнение може да мине просто за обилен валеж в оценките на компаниите, а полицата да не покрива такова застрахователно събитие. Това е неприятно, защото, когато има 100% щета, хората са длъжни да възстановят и европейската субсидия, която са получили по програмата. Ако не получат и застрахователната си премия, разходът е непосилен, твърдят фермерите. Рисковете наводнение и проливен дъжд са покрити по полицата рискове, оборват ги застрахователите. Друга причина е и високата цена на услугата. Не е за пренебрегване и фактът, че има райони, които застрахователите трудно се съгласяват да застраховат, тъй като знаят, че там неминуемо ще настъпи събитие. И все пак през последните години земеделските производители започнаха да осъзнават, че от застраховането има полза и е необходимо да се прави.

      За истинска промяна обаче са нужни усилия и от двете страни. Както вече споменахме, държавата направи първата крачка в тристранните отношения чрез възможността за субсидиране в областта на застраховането, предложи и въвеждането на задължителни минимални прагове за застраховка на земеделската продукция, ред е на застрахователите и земеделците.

      Някои застрахователи смятат, че с въвеждането на задължително застраховане ще се прекрати нелоялната конкуренция, която, прилагайки предполагаем отрицателен финансов резултат, бяга съзнателно впоследствие от застрахователна отговорност. Дали са прави или не ще покаже времето...

      Азбучна истина е, че земеделското застраховане в България е сред най-слабо развитите в Европейския съюз. Основната причина за това според фермери е липсата на застрахователна култура и на средства при по-малките производители. Земеделските производители проявяват интерес към застраховане на продукцията им, но тъй като този интерес е обвързан с финансови средства, с които някои от тях не разполагат, интересът автоматично отпада в немалка част от случаите, коментират застрахователи. Според тях най-често се търсят полици за  „Земеделски култури” и  „Трайни насаждения”, има интерес и към застраховките на домашни животни. Основно се застраховат производители, участници в европейски проекти, програма САПАРД, където това е задължително. Големите производители също сключват застраховки.

            Факт е, че при договори в земеделието често се стига до т.нар. подзастраховане - сключване на полица за по-малка сума, отколкото е действителната стойност на продукцията. Така производителите получават по-малко пари, отколкото са загубите им, и това води до отдръпването им от застрахователни услуги. Щом си решил да ставаш фермер и да гледаш животни или зеленчуци, бъди така добър и си застраховай продукцията по пазарни цени. Така ще знаеш, че когато стане нещо и застрахователят ти плати, ще можеш да си покриеш разходите, съветват застрахователите.

           

           

 

 

     

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски,
orange_li
"Застраховане"
Христо Драганов Йордан Близнаков, 2000
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004