Ти гониш!

В рамките на няколко седмици правителството гласува и внесе в парламента два различни законопроекта за промени в Кодекса за застраховане

 

В рамките само на няколко седмици Министерският съвет (МС) прие и внесе за обсъждане в Народното събрание (НС) два различни проектозакона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане (КЗ). Първият законопроект е предложен от Министерството на вътрешните работи (МВР), а вторият – от Министерството на финансите (МФ). И двата проектозакона съдържат текстове, които са обсъдени предварително с бранша и с регулатора – Комисията за финансов надзор (КФН). При това обсъждането им между представители на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и на КФН стана едновременно. След което проектопромените се оказаха разделени между двете министерства и всяко от ведомствата внесе за гласуване от правителството „своите” текстове - онези, които касаят по някакъв начин неговата дейност. Ако дотук все пак може да бъде намерена някаква, макар и странна, логика, не стана ясно защо Министерският съвет не обедини двата законопроекта, а ги гласува и внесе в парламента поотделно.

Така Народното събрание обсъди и на 26 май прие на първо четене предложените от МВР проектопромени на КЗ, които бяха внесени в парламента на 5 май. След което на 8 юни правителството одобри и предложените от финансовото министерство проектоизменения на кодекса и също ги изпрати в НС. Така се наложи депутатите да забавят обсъждането на първите проектопромени в КЗ. Целта беше внесеният по-късно законопроект с изменения на кодекса също да бъде обсъден и гласуван на първо четене, след което проектопромените да се обсъждат едновременно на второ четене.

 

Защо се налага изчакването?

 

Парламентарната практика през годините на прехода показва, че след като Народното събрание приеме или промени даден закон (или кодекс), шест месеца след това този нормативен акт не се изменя. Това се прави с цел да се даде достатъчно време направените вече промени да дадат своя резултат в практиката. Едва след това проявеният на практика резултат се обсъжда със съответния бранш и може да се мисли за нови изменения на нормативния акт.

Защо тогава правителството забави втория законопроект с проектопромени в КЗ? Този въпрос има два възможни отговора. Първият е, че сме свидетели на силна конкуренция между двете министерства и всяко от тях се стреми да „трупа точки”. Макар и вероятно да има нещо общо с истината, този отговор звучи несериозно в ушите на страничните наблюдатели.

Втората възможност е пиарите на управляващите да се опитват предизборно да забавят забраната за разсрочено плащане на задължителната „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за да намалят поне с един козовете на опозицията в засилващата се предизборна борба. Този вариант изглежда много по-достоверен, като се има предвид ситуацията у нас в момента.

Вероятно първоначалният замисъл е бил отпадането на разсроченото плащане на задължителната автомобилна застраховка да се наложи поради „невнимание” - заради забавянето на вторите проектопромени на кодекса. Но впоследствие някой си е направил труда да преброи до 6 и да установи, че ако внесените от МВР проектопромени в КЗ бъдат приети сега, кампанията за сключване на „Гражданска отговорност” 2012 ще премине, преди забраната на разсроченото плащане на застраховката да може да бъде приета от парламента и да влезе в сила. С две думи, заради цитирания пиар трик предвидената мярка за увеличаване на обхвата на задължителната автомобилна застраховка ще трябва на практика да се отложи с още една кампания (за сключване   на „Гражданска отговорност”).

Доста по-безболезнен и ефективен изглежда вариантът, на който сме свидетели в момента. Заради забавянето на вторите проектопромени на КЗ – предложените от МФ, да се отложи приемането и на първите – предложени от МВР. Така в рамките на текущата си сесия парламентът ще може спокойно да обсъди и гласува на първо четене и втория законопроект за изменение на кодекса. А под предлог, че е необходимо двата законопроекта да бъдат обсъждани едновременно на второ четене, то да бъде отложено достатъчно във времето.

Разбира се, има теоретична възможност в правителството да цари толкова голям хаос, че едното министерство да не знае какво прави другото, но едва ли някой би повярвал на това. Още повече, че, както беше споменато по-горе, включените в двата отделни законопроекта проектопромени в КЗ бяха обсъждани едновременно по време на работните срещи между представители на АБЗ и КФН, преди да бъдат „разделени” между двете министерства.

 

                 ;               &nbs p;               &nb sp;            

 

Какво предложи МВР?

 

Според вносителите, проектопромените предложени от МВР „са насочени към прекратяване на трайни практики по налагане на задължително изискване от страна на застрахователи за поставяне на „пасивни маркировки” върху моторно превозно средство, представляващи знаци, стикери или други белези. Целта на тези белези е да се покаже, че съответното моторно превозно средство е застраховано в определена компания или определени дейности на такава компания са прехвърлени на трети лица, като маркирането се заплаща допълнително от застрахованото лице и това е условие за влизане в сила на застрахователния договор,  за неговото изменение или прекратяване. Недопустимо е валидността на един застрахователен договор да се поставя в зависимост от действия на трети лица.”

Вносителите на законопроекта твърдят още, че „предлаганите мерки са насочени към осигуряване на пълна прозрачност в отношенията между потребител на застрахователна услуга и застраховател чрез премахването на външни и междинни структури и на лица, свързани по определен начин с влизането в сила на застрахователния договор и с осигуряването на покритие по определени рискове, като например рискът „кражба” по застраховка „Автокаско”. На следващо място е необходимо да се има предвид, че съществуващите практики за „пасивно маркиране” по никакъв начин не са доказали своята ефективност по отношение на намаляването на кражбите на автомобили, т.е. не е доказано, че цената, която потребителите на застрахователни услуги допълнително плащат за такова маркиране, води до положителен за тях ефект. С предлаганите промени на застрахователите са забранява да изискват от потребителите на застрахователни услуги да заплащат допълнителна цена извън застрахователната премия, срещу което на моторните превозни средства да бъдат поставяни маркировки или други знаци или индикации, служещи за публично оповестяване на обстоятелството, че даден автомобил е застрахован със застраховка „Автокаско”. Контролът по спазването на тази мярка се предлага да бъде от компетентност на Комисията за финансов надзор по отношение на застрахователите и техните търговски практики и на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи по отношение на водачите на моторни превозни средства, които въпреки въведената забрана и ограничения продължават да поставят върху моторните превозни средства индикации за наличието на сключена застраховка.”   

 

 

Проектопромените на финансовото министерство

 

Според вносителите с тези изменения на кодекса „доброволността в застраховането изрично се разпростира и върху застрахователното посредничество, тъй като зачестяват случаите, при които предприятия от финансовия сектор, които са части от финансова група или конгломерат (например: кредитна институция, застраховател и застрахователен посредник) по договорен път отнемат правото на свободен избор на потребителите на финансова услуга и по този начин поставят най-уязвимата страна в отношението (каквато е потребителят) в положение да приема условия, които накърняват неговите и на неговите наследници интереси. ”

Вносителите подчертават, че е честа практика при даване на банков кредит банката да поставя условие за сключване на застраховка като форма на обезпечение на кредита, като при това определя и застрахователя, с който да се сключи застраховката, и посредника, чрез който да бъде сключен договорът. Не е рядкост в такива отношения единственият надлежно защитен интерес да е този на финансовите институции, докато на потребителя се вменява задължение да плати застрахователна премия с калкулирано в нея комисионно възнаграждение.

Друга проектопромяна е свързана с факта, че от 01.01.2011 г. започна да функционира новата европейска организация на надзорните институции. В тази връзка към прилагането на правилата на международните договори и практиката на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори (член 9б) се добавят и правилата, които се приемат от Европейския застрахователен и пенсионнооигурителен орган. Затова в законопроекта е предложена промяна в чл. 50, където се въвежда изискване, произтичащо от протокол на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори. Разпоредбата е насочена към систематизиране на законово ниво на изискванията при извършване на трансгранична дейност по застраховка на „Правни разноски”.

Освен това са Предложени и промени в сферата на структурата и организацията на вътрешния контрол и вътрешния одит. Те са насочени към синхронизиране на уредбата за застрахователите и празастрахователите по отношение организацията на техните системи за корпоративно управление с развитието на тази уредба в сферата на банковите и небанковите финансови услуги.

Предложена е и промяна в начина за изчисление на техническите резерви (чл. 67) - вместо на база влезли в сила застрахователни договори, изчисляването да е на база сключени договори, по които е платена цялата или част от застрахователната премия. Целта е прекратяване на непрозрачни практики, свързани с формирането на застрахователните резерви, съответно частично или пълно заобикаляне на изискванията за инвестиране на резервите в сигурни и ликвидни активи. Такава практика води до изкривяване на данните и резултатите по застраховките и влияе върху възможностите за адекватна оценка на платежоспособността и финансовата стабилност, подчертават вносителите на законопроекта.

Предложени са промени и в сферата на независимия одит и заверка на годишния финансов отчет. С тях се цели от една страна облекчаване на режима за осигуряване на застрахователите и презастрахователите на по-надеждни услуги по одит и заверка на финансовите им отчети, а от друга страна уредбата за независимия одит на застрахователите се хармонизира с изискванията към независимия одит в сферата на бановите услуги и инвестиционното посредничество. Освен това се осигурява възможност за Комисията за финансов надзор да публикува подходяща и разбираема информация за потребителите на застрахователни услуги и другите заинтересовани страни под формата на доклади, анализи и други подобни, като тази информация се основава на данни от финансовите отчети, които сами по себе си са публична информация.

По отношение на изискванията към процедурата по завеждане на застрахователни претенции и събиране на необходимите доказателства вносителите предлагат промяна, насочена към прекратяване на възникнали порочни практики на необосновано удължаване на сроковете за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Целта е установяване на пълна прозрачност и предсказуемост в процедурата по уреждане на претенции и изплащане на застрахователни обезщетения в еднозначни срокове. На практика застраховател ще има възможност да оценява претенциите и да иска допълнителни доказателства в рамките на период от 55 дни, като след представянето на тези доказателства следва да се изплати обезщетението или аргументирано да се откаже неговото плащане (ако са налице необходимите предпоставки за това). Ще се прекрати възможността за необосновано искане на документи и доказателства, което в определени случаи достига до пълна неопределеност във времето и се използва единствено за отлагане на изплащането на обезщетения, аргументират се вносителите.

Предложени са и промени, свързани с ликвидацията и несъстоятелността на застрахователите и презастрахователите. Тези изменения са насочени към повишаване на ефективността и последователността в специалните процедури по ликвидация и несъстоятелност на застраховател или презастраховател. Мерките се предлагат на база натрупания опит в производствата на два застрахователя, чиито лицензи бяха отнети в края на 2005 г. и в момента с в производства по несъстоятелност.

С този законопроект се предлагат и промени в изискванията към извършване на дейност по застрахователно посредничество.

 

Според вносителите тези изменения са свързани с проявлението на следните слабости и проблеми:

 

- недостатъчно ниво на компетентност и познаване на застрахователната материя от страна на разнородните участници на пазара на застрахователно-посреднически услуги, чиито основни дейности са от различни сфери на икономиката, като финансовата и в частност застрахователната е използвана предимно като допълнителен източник на приходи;

 

- липса на последователна визия и ясно проявена воля в значима част от застрахователните брокери да развиват своя професионализъм и да надграждат своите познания в сферата на застраховането. Според вносителите това намира отражение в прилагането на практики, свързани с нелоялна конкуренция чрез предлагане на разнообразни по форма и съдържание парични и натурални отстъпки и бонуси от цената на предлаганите застраховки, което е най-ясно проследимо по най-масовата задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;

 

- липсва ясно разграничение между задълженията и отговорностите на застрахователните брокери и застрахователните агенти. Според вносителите това намира проявление в предлагането на застрахователни услуги не на база интереса на потребителя на застрахователна услуга, а на база единствено материалния интерес на съответната категория посредник, а именно по-високото комисионно възнаграждение и/или корпоративните интереси на групата, част от която е застрахователният посредник;

 

- липса на адекватни изисквания за финансова стабилност и платежоспособност,

които допускат до пазара случайни участници с недостатъчно подходящи качества

и репутация, което от своя страна създава предпоставки за нарушаване на взаимнообвързаните отношения застрахован - застрахователен посредник -

застраховател;

 

- липсват достатъчно адекватни информационни канали, чрез които да се осъществява комуникация с потребителите на застрахователни услуги, застрахователите и надзорната институция;

 

- неспазване на съществуващите задължения от страна на застрахователни брокери относто извършваните чрез тях разплащания между застрахован и застраховател, като по този начин се поставя под съмнение реализирането на застрахователното правоотношение и се нарушават интересите на застрахованите лица и на лицата, имащи право да получат обезщетение;

 

- налице са случаи на забавяне или неплащане от страна на застрахователни брокери на застрахователни премии, събрани от застрахованите лица и предназначени за застрахователите;

 

- съществуват проблеми при изготвянето и представянето на надзорната институция на информация или изобщо не се представят отчети за дейността на застрахователните брокери, като не са рядкост случаите, при които застрахователни брокери не могат да бъдат открити по никакъв начин;

 

- налагане на впечатление, че застрахователната дейност е непрозрачна и със съмнителна репутация.

 

За решаване на тези слабости в регулирането и надзора на дейността по застрахователно посредничество по отношение на застрахователните брокери се предлага прилагането на следните мерки:

 

- Задължително притежаване и поддържане на собствени средства в процент от застрахователната премия, но не по-малко от 35 000 лв. Според вносителите част от тези средства трябва да бъдат инвестирани при спазване на принципа за благоразумие и подходяща ликвидност. Това ще доведе до необходимата надеждност и стабилност в дейността на застрахователните брокери и ще прекрати възможността за допускане и участие на пазара на случайни и ненадеждни участници.

 

- Въвеждане на изрично задължение за обучение на служителите на застрахователния брокер, провеждане на изпити и представянето на резултатите пред застрахователно-надзорния орган – Комисията за финансов надзор.

 

- Въвеждане на задължение за изграждане и поддържане на електронни средства за обмен на информация, което в бъдеще да осигури и възможност за продажба на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите директно от информационните системи на застрахователите.

 

- Увеличаване честота на отчитане пред Комисията за финансов надзор – на тримесечна база (вместо веднъж на шест месеца каквото е досегашното изискване), като същевременно с оглед предотвратяване конфликт на интереси се предвижда едно лице да не може да участва в органите на управление на повече от един брокер.

 

- Усъвършенстван е и механизмът за налагане на санкции и принудителни мерки на застрахователните брокери и редът за заличаването им от регистрите на Комисията

за финансов надзор. Съществуващите механизми не позволят ефективното и своевременно упражняване на надзорните правомощия, което позволява появата на порочни практики и не способства достатъчно за стабилното развитие на пазара на застрахователно-посреднически услуги, подчертават вносителите.

Според тях по отношение на застраховките, сключени в полза на кредитор, както и сключваните застрахователни договори върху живота на кредитополучател за обезпечаване на банкови кредити, продължават да не осигуряват пълно покритие на имущественото благо на кредитополучателя. Така се ограничава интереса на длъжника по кредита да получи пълна защита на своето имущество. Това обстоятелство налага да се гарантират в по-висока степен интересите на потребителя - длъжник по кредита, относно съдържанието и изменението на застрахователното правоотношение, а също така и за възможност за намеса от негова страна в това правоотношение, когато интересите му са застрашени в резултат от действията или бездействията на някоя от страните по застрахователния договор, смятат вносителите. Според тях непосредствената цел на предлаганата промяна е да не се позволява на банката (която в повечето случаи е свързано лице със застрахователя или между тях са установени трайни тесни връзки или друга форма на обвързаност) да не се удовлетворява от застраховката, а да търси плащания от наследниците на починалия длъжник. Тази мярка представлява допълнителна защита за кредитополучателите и техните наследници. Аналогична уредба и права се предлагат и за лизингополучателите, чиито интереси до сега по никакъв начин не са били предмет на изрична законова регламентация и защита. Въвежда се изискването застрахователният договор между лизингодател и застраховател, по повод на лизингово имущество, когато премията е дължима и платима от лизингополучателя, да е валиден, само ако лизингополучателят е изразил предварително писмено съгласие с условията по него.

Друга засегната от законопроекта практика е тази да се сключват групови застраховки между работодател и застрахователно дружество по отношение на служителите и работниците. Не е рядко в такива отношения работодателят и застрахователят да са в определени отношения на свързаност, подчертават вносителите. И допълват, че не е рядкост служителите и работниците да не знаят условията и случаите, при които имат право на обезщетение и да не им се осигурява достъп до общите условия по сключената групова застраховка. Поради това се предвижда занапред работодателите да дават пълна информация за предмета, условията и сроковете по договора, като лично всеки служител и работник трябва да бъде запознат. От друга страна застрахователите се задължават да публикуват общите си условия по груповите застраховки на страниците си в Интернет. По този начин ще се прекрати порочната практика в някои случаи такива договори или част от техните условия да остават в тайна за служителите и работниците, смятат вносителите.

Те предлагат развитие и на уредбата на здравните застраховки и присъщите за тях рискове. Съществуващата уредба е фрагментарна и не отразява развитието на тази част от застрахователната дейност. Във връзка с това и с цел ясно разграничаване на продуктите, които се предлагат от животозастрахователи и застрахователи по общо застраховане се предлага животозастрахователите да могат (след получаванена допълнителен лиценз) да извършват дейност и по застраховка заболяване. Тази възможност е позволена от застрахователните директиви, но до този момент не е била използвана. Предлага се ясна систематизация на различните здравни застраховки, която е съобразена с практиките в другите държави членки, като е използвана информацията от документ на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори. Предложението е съобразено и с условията, по които застрахователите в България покриват здравни рискове.

По отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се предлага нормативна уредба относно ефективното функциониране на информационната система, от която ще се издават полиците.

При функционираща информационна система законопроектът предвижда наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да се удостоверява със застрахователна полица по определен образец за всички компании, издадена от информационната система.

 

Ще отпаднат стикерите, които едновременно със застрахователната полица удостоверяваха наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Механизмът на бъдещото издаване на полиците предвижда, че след въвеждане на данните, необходими за издаване на полицата, електронната система ще генерира определен код (индивидуален номер на полицата) в реално време. По този начин отчитането на полиците в информационната система на Информационния център към Гаранционния фонд ще бъде ежедневно и ще се прекрати практиката по отчитане на полиците с голямо закъснение.

Предвижда се информационната система да включва и система „бонус-малус” за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети. Изискванията към тази система ще се определят с наредба на Комисията за финансов надзор.

Съществуващата нормативна възможност за предсрочно прекратяване на застраховката при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия наложи порочни практики от страна на застрахователи и застраховани, подчертават вносителите. И обясняват, че в много случаи задължителната автомобилна застраховка се сключва привидно - чрез заплащане само на първата разсрочена вноска, като последващи плащания нито се извършват от застрахования, нито се очакват от застрахователя. По този начин застрахованият разполага с полица, която представя на органите за контрол на движението по пътищата и си спестява глоба и/или спирането на автомобила от движение. На практика обаче тази полица не осигурява покритие на отговорностите за причинени вреди при пътнотранспортно произшествие. Ако водач с такава полица предизвика пътно-транспортно произшествие, застрахователното обезщетение се изплаща от Гаранционния фонд, средствата в който се събират от вноските на добросъвестните застраховани.

Съществуването на тази практика не позволява да се направи точна оценка на съвкупността от застраховани превозни средства, което възпрепятства предприемането на достатъчно ефективни действия срещу използването на моторни превозни средства, без да е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За решаване на тези проблеми с проектопромените се забранява разсроченото плащане на премията и тя може да бъде само еднократна. Предлаганото изменение възстановява в пълна степен и основната идея на Кодекса за застраховането, че срокът на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на  автомобилистите не е абстрактна величина, а е точно една година.

Друга промяна във връзка със застрахователния договор по „Гражданска отговорност” на автомобилистите е забраната за вписване на дата и час на сключване на застрахователния договор, които са по-ранни от действителните. По този начин се премахва възможността за избягване от административно-наказателна отговорност чрез сключване на застрахователни полици непосредствено след съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Например при извършвания контрол от странана органите на Пътна полиция се констатира липса на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и от водачът се твърди, че е забравил полицата си вкъщи, за да избегне глобата от 400 лв. Впоследствие още същия ден сключва застраховката, която съгласно действащото законодателство е валидна от датата на сключването й, като по този начин на формално основание си спестява понасянето на административнонаказателната отговорност.

С оглед засилване на контрола по сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се предлага 50 % от средствата, постъпили в Гаранционния фонд от санкциите за несключена застраховка по Кодекса за застраховането да се използват от Министерство на вътрешните работи за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата, елемент от което е и застраховката, която гарантира плащането на обезщетения за претърпени вреди в резултат от пътно-транспортни произшествия.

Вменява се задължение на Комисията за финансов надзор да публикува периодично информация по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която включва данни за всяко дружество

и общо за пазара, включително за: премиен приход; изплатени претенции; размер на техническите резерви по видове резерви, с отделно посочване и на размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции; извършени разходи; изплатени комисиони и други представителни данни. Комисията публикува тарифата, не по-късно от три работни дни от датата на нейното получаване, ако няма възражения по нея. По този начин се осигурява пълна прозрачност в дейността на застрахователите по обществено значимата застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и всяка заинтересована страна може да формира обективно и информирано мнение за състоянието и развитието на този сегмент от застрахователния пазар, включително и по отношение на формираните технически резерви, смятат вносителите.

Действащите застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилиститене отразяват по най-точния начин изискванията, определени от Европейската директива за автомобилно застраховане. В тази връзка се предлага смяна на подхода за определяне на минималната застрахователна сума само на база събитие (пътнотранспортно произшествие), без да се взема под внимание броят на лицата, пострадали при това събитие. Аргументите за предлагане именно на този подход са следните:

Статистиката за периода 2006 г. – 2009 г. показва, че средният брой на убити и ранени лица при едно събитие (пътно-транспортно произшествие) е по-близо до едно лице (1.37 бр. лица). При минимална застрахователна сума на база събитие, независимо от броя на пострадалите лица, като се отчита българската статистика, към едно пострадало лице ще се отнася по-висока застрахователна сума, което условно позволява да бъде покриван по-голям размер на вреди за едно лице. Този подход не води до автоматично увеличаване размера на определяните обезщетения, тъй като размерът на обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите зависи от реалния размер на причинените, съответно претърпените вреди, в резултат от пътнотранспортното произшествие, които се определят чрез експертиза. Например при сега действащите минимални застрахователни суми от 1 млн. лв. при едно пострадало лице и 5 млн. лв. при едно събитие (без значение броя на пострадалите лица) обезщетения от порядъка на размера на застрахователната сума не са определяни, нито по доброволен, нито по съдебен ред.

Предлага се и разширяване на териториалния обхват на застраховката предвид предстоящото подписване на Многостранното споразумение с Република Сърбия и свързаното с това отпадане на граничния контрол за наличието на сертификат „Зелена карта” по повод на автомобилите със сръбска регистрация.

Друга част от промените по задължителната застраховка е насочена към решаване на практически въпроси, свързани с разплащанията между българските институции, гарантиращи плащанията в европейската система на застраховката „Гражданска отговорност”, каквито са Гаранционния фонд и Националното бюро „Зелена карта”, в качеството му на компенсационен орган.

Също така се предлага и приемането от Комисията за финансов надзор на Методика за определяне на неимуществените вреди (за претърпени болки и страдания). С оглед осигуряване на пълна прозрачност и за гарантиране стабилността на пазара по задължителната застраховка се въвежда изискване застраховател да не може да предлага сключването на застрахователен договор по тарифа, която не е публикувана на страницата на Комисията за финансов надзор в интернет. По този начин потребителите ще имат яснота каква е тарифата, която гарантира платежоспособността на застрахователя и възможностите му да изплаща навременни и адекватни обезщетения, смятат вносителите.

 

Автор:                 ;       Йоанна Стефанова