Обезщетенията по „Гражданска отговорност“ са много ниски

Адв. Деян Николов е завършил Английска гимназия „Гео Милев”, гр. Русе, и Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Право”. Член е на Софийска адвокатска колегия, като в последните години е натрупал голям опит във връзка с уреждане на застрахователни щети, както и като адвокат по застрахователни дела.

            -Адв. Николов, какви са вашите наблюдения като цяло, и в частност в застраховането, българинът знае ли правата си?

            -  Голяма част от хората, които сключват застраховки, не знаят правата си. И за съжаление започват да се интересуват какви са правата им едва след като получат отказ от застрахователя да им изплати обезщетение. Всъщност много е важно при сключване на полицата да се запознаят подробно с общите условия по застраховката. По закон застрахователят е длъжен да им ги преодстави преди сключването на застрахователния договор. В повечето случаи обаче тези общи условия не се предоставят, повечето хора не ги искат, а в самата полица е записано изрично, че застрахованият се е запознал с тях и ги е приел. Много често в общите условия по застрахователния договор има точка, която по някакъв начин нарушава интересите на застрахования и води впоследствие до отказ от изплащане на обезщетение при настъпване на инцидент. Затова е много важно още в самото начало кандидатът за азстраховане да се запознае с общите условия на застрахователя, за да преценят дали си заслужава да сключаи застраховката си точно там. Голям мит например е, че застраховката „Каско“ покрива всички възможни рискове. Хората мислят, че след като имат „Каско“, каквото и да стане полицата го покрива. Във всички общи условия по застраховката „Каско“ има поне 30 точки, в които се изброяват случаите, в които застрахователят не носи риск. Не се покрива например кражбата на отделни части и детайли от колата. А ако ви откраднат страничното огледало като го демонтират без да го счупят, също няма да получите обезщетение. Повечето хора обаче не го знаят.

            - Какво показва вашата практика, по какви случаи и казуси най-често ви търсят застрахованите?

            - Най-често във връзка със застраховките „Каско“, „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Живот“. При „Гражданската отговорност“ консултирам клиентите си най-често за завеждане на претенция след настъпване на пътнотранспортното произшествие. Човекът иска да си упражни правата и да получи обезщетение. При задължителната застраховка съществува заблудата, че за да се заведе претенция трябва да се изчака да приключи наказателното производство срещу виновния водач, който е увредил лицето. Никъде в закона обаче това не го пише. Застрахователят може да изисква допълнителни доказателства, когато не е установено как точно е настъпило произшествието, но когато са ясни обстоятелствата не е необходимо да се изчаква да приключи наказателното производство на три инстанции, предявява се претенция и оттук насетне всичко е въпрос на преговори. Добре е хората да ползват услугите на адвокат, тъй като той знае как да оформи тази претенция, какви документи да представи и как да води преговорите, тъй като има големи амплитуди в размера на изплащаните обезщетения. В някои случаи някои застрахователи могат да изплатят и 100 хил. лв. на наследник, но някои изплащат и по 20 хил. лв. на наследник. 

            В България все още няма приета методика за изчисляване на размера на неимуществените вреди и всеки застраховател по свое усмотрение преценява колко да изплати. Затова е много важно претенцията да е добре оформена. Много често хората незнаейки, че могат да получат обезщетение от порядъка на 50 - 60 хил. лв. подписват споразумение, с което получават 20 хил. лв., но в него се казва, че те нямат правото да предявяват нови претенции към застрахователя по този случай. На практика не могат да търсят по-високо обезщетение по съдебен ред. Факт е, че застрахователите в по-голямата част от случаите предлагат по-малки обезщетения, отколкото ако човек заведе дело срещу застрахователя.

            Консултирал съм клиенти и по случаи за откази за изплащане на обезщетения или пък когато човекът е получил малко обезщетение и иска да разбере дали по съдебен ред би могъл да получи по-висока сума.

            - А кои са най-честите случаи при застраховките „Каско“, по които застрахованите търсят вашето компетентно мнение?

            - При „Каското“ най-честите случаи са по повод откази на щети и по-специално кражбата на автомобил. Застрахователят отказва да изплати стойността на застрахования автомобил на основание точка в общите условия, което обаче няма връзка с настъпване на събитието. Например при сключването на застраховката не е бил направен оглед и маркиране на автомобила, а това съгласно общи условия означава, че полицата не е влязла в сила. В същото време човекът си е плащал полицата на четири вноски и застрахователя всеки път е приемал парите, записвал е, че те са по тази полица, след което е завел щетата. Месеци наред от застрахования са били изисквани всякакви документи от полиция, от прокуратура, и най-накрая след една година му казват, че той никога не е имал полица. За щастие по делата, които се явявам в подобни случаи виждам, че съдът не признава тези откази на застрахователите. Още повече, че в Търговския закон съществува разпоредба, съгласно която когато страните със самите си действия са потвърдили валидността на един договор, дори и да не е спазена формата, която е уговорена в самия него, той се счита за валиден.

            Ето защо е важно делото, което се води да се води от специалисти в тази материя, защото един адвокат с обща компетентност не улавя тези моменти. Няма го този опит и много често такива искове се отхвърлят на база на това, че не са зведени по правилния начин. При всички положения хората трябва да си търсят правата.

            Имам случаи, при който човек попада с автомобила си в шахта. Точно на 5 мин. От мястото на събитието се намира офиса на застрахователя. Клиентът ми отива при него, уведомява го. Вещо лице идва на място, прави оглед и му казва да представи фактура от сервиз, че е оправил колата и застрахователната компания ще му плати направените разходи. От компанията му изпращат мейл, с който му потвърждават фактурата и в последния ден, когато носи фактурата от застрахователя му казват, че има отказ, защото не е уведомил компетентните органи. Хората трябва да знаят, че дори в общите условия да пише, че при неизпълнение на конкретно задължение, застрахователят има правото да откаже обезщетение, законът казва че това неизпълнение трябва да е значително с оглед на интереса на застрахователя. Което пък означава, че трябва да има връзка между неизпълнението на задължението и настъпилия инцидент. Имал съм случаи, в които застрахователят отказва обезщетение, защото клиентът не е представил малкия талон на колата. А той не го е представил, защото е бил в колата по време на  кражбата на автомобила. Заведохме дело и съдът уважи иска точно на посоченото по-горе основание, а именно че клиентът не е представил малкия талон, но с това по никакъв начин не е усленил крадеца.

            - Бихте ли споделили вашия опит и при случаите, свързани с животозастраховане и лизинг?

            - При животозастраховането най-честите казуси са свързани с банкови кредити, където човекът е бил задължен от банката да сключи полицата. Случва се нещо с него и застрахователят започва да търси основание, за да откаже изплащане на обезщетение. Например, че конкретно  заболяване го е имало още преди сключване на застраховката. Най-често срещаните заболявания са високо кръвно, а това заболяване много трудно може да се докаже от кога го има човек. Много често се отказва да се изплати обезщетение по застраховка „Живот“ на база на това, че застраховката не е била плащана. Някои банки имат условие премията по полицата да се удържа  от сметката на клиента и всъщност застраховката не е плащана защото банката не си е удържала парите.

            В повечето случаи банката и застрахователя са свързани лица и когато стане инцидент преките наследниците нямат основание да предявят претенция, тъй като застраховката е сключена в полза на банката. Банката пък бездейства да си търси правата срещу застрахователя, тъй като има интерес да си вземе парите от наследниците, а не от застрахователя.                 ;  

            Това, което казах за застраховките „Живот“ важи и при автомобилите на лизинг. Когато човек си вземе автомобил на лизинг, лизинговата фирма в повечето случаи го задължава да сключи застраховка като реално самият клиент прави вноските по застраховката, но тя е в полза на лизинговата къща, тъй като тя е собственик на автомобила. Когато стане пътнотранспортно  произшествие или кражба, лизинговата къща бездейства, не завежда дело срещу застрахователя, не си търси правата, тъй като застрахователя и лизинговата компания имат определена договореност. Клиентът е най-уязвен, тъй като в договора му за лизинг пише, че ако застрахователят не изплати обещетение той е длъжен да плати целия остатък от договора за лизинг. Реално клиентът продължава да прави вноски за нещо, което го няма и не го ползва. При всички случаи интересът на лизинговата къща е защитен, тъй като дори и застрахователя да откаже тя ще продължава да си взема вноските от лизингополучателя. Затова лизингополучателят има правото да заведе дело срещу застрахователя, така че тези вноски да не се търсят от него, а от компанията, застраховала автомобила.

            - Необходима ли е според вас методика за определяне размера на неимуществените вреди, считате ли че една такава стъпка би била полезна за пазара и съществува ли риск застрахователите да започнат да изплащат обезщетения на заложения минимум?

            - Не съм запознат със съдържанието на тази методика, но съм чел коментарите на хората, които я готвят. Доколкото разбрах в нея са предвидени някакви минимуми за всички видове увреждания, които ще се завишават с коефициент спрямо отделни критерии като възраст на пострадалия, като това дали работи или не, какво е социалното му положение, ако говорим за починал човек каква е била връзката му с този човек, доколко са били близки.

            Да, има опасност застрахователите да присъждат винаги минимума, посочен в тази метдика, затова е добре да се помисли тези минимуми да са на някакво средно ниво, защото е по-добре да се изплати един среден размер на обезщетение отколкото под него. Считам, че  тази  стъпка е по-скоро положителна, тъй като в повечето държави от Европейския съюз присъства подобна методика. За смърт на наследник в момента застрахователите предлагат по 30-35 хил. лв. и ако се заложи една сума от 50 хил. лв. например би било добре. От друга страна каквато и сума да ви предлжи застрахователя, вие не сте длъжен да се съгласите. Можете да заведете дело, където съдът ще прецени.

            - А как ще коментирате обратното твърдение, че застрахованите предявяват необосновани високи искове?

            - Зависи какво се има предвид под необосновано високи искове, защото в закона е записано, че лимитът по „Гражданска отговорност“ за едно лице е 2 млн. лв., а в България за смъртен случай максимумите, които присъжда съда са 100 - 120 хил. лв., което е една малка част от тези 2 млн. лв. Тогава бих искал да попитам защо е предвиден този лимит след като той не се изпълнява и на 10%. В чужбина подобни обещетения са много по-високи. Застрахователите казват, че е ниска цената на „Гражданската отговорност“ и затова няма как да се изплащат и у нас европейски обезщетения. Когато става дума за смъртен случай трудно може да се каже, че болките и страданията на пострадалия, които той иска по някакъв начин да му бъдат компенсирани водят до някакъв необоснован размер. Всеки има правото да прецени колко му струват тези болки и страдания. Каквато и сума да му се поиска застрахователят винаги може да се обоснове и да не плати поисканата сума. Определено считам, че обещетенията, които се изплащат в България по „Гражданска отговорност“ са много ниски.