300 лв. годишно и ходиш спокойно при лекарите

Любезен глас ви търси по мобилния телефон. От компанията, чийто абонат сте, ви предлагат наред с другите им услуги и здравна застраховка срещу изгодни на пръв поглед условия.

Отивате за нещо до банката, чийто клиент сте, и служителката ви кани да сключите застраховка "здраве". Подобни оферти сигурно са получавали мнозина.

Става дума за напълно законна дейност. У нас има куп застрахователни компании, които освен останалите видове застраховки предлагат такава и за "здраве" - т.е. наравно с къщата, колата, вилата и другото движимо и недвижимо имущество може да застраховате и тялото си. Когато се разболеете, не дай Боже, с този вид полица, ще получите това, което бихте получили, ако ви разбият апартамента или колата - някаква сума съобразно размера на месечните или годишните вноски. Толкова.

Но в България, както и в много други развити европейски страни има и допълнително здравно осигуряване - извън задължителното, което се различава съществено от здравната застраховка, колкото и някои експерти да твърдят, че между двете неща няма разлика.

От дружествата за доброволно здравно осигуряване обясняват, че всеки един от техните членове има договори с над 400 лечебни заведения у нас, както и денонощна телефонна линия, на която осигурените могат да получат консултация с лекар и да бъдат насочени към конкретна болница. Дружествата плащат лечението и контролират изпълнителите на медицинска помощ, като така допринасят за повишаване качеството на услугите. Подобни неща застрахователните компании не предлагат.

При доброволното здравно осигуряване се отделят немалко средства за профилактика, което застрахователите не правят, тъй като тази дейност е насочена към здравите хора. Застрахователите плащат само при настъпила щета, и то за определени заболявания и до определен лимит без оглед на реално направените разходи за лечение.

При доброволното здравно осигуряване осигурените имат достъп до здравно обслужване, без значение дали има направления. Дружествата за доброволно осигуряване покриват разходи за прегледи и изследвания дори когато не се установи заболяване, но човек не се чувства добре и има нужда от консултация с лекар.

С доброволното здравно осигуряване се предотвратява и изключително неприятното плащане на ръка от пациентите Дружествата се разплащат директно с лечебните заведения и всеки осигурен знае, че не дължи никакви суми на лекаря или болницата. Осигурените не дават пари и скъпо струващите консумативи, които здравната каса не поема и са тежък финансов проблем за много пациенти.

Засега на изброените дотук предимства се радват служители и техните семейства в предприятията, които имат договори с някое от дружествата за доброволно здравно осигуряване.

Но всеки може да сключи и индивидуален договор и срещу средна годишна вноска от 250-300 лв. да получи три пакета - за профилактика, доболнична и болнична помощ.

При договори с предприятия тази сума намалява, тъй като осигурените са в група.

Почти до началото на ноември т.г. над дружествата за доброволно здравно осигуряване съществуваше реалната опасност да бъдат закрити или принудително превърнати в застрахователи заради изисквания на Европейския съюз. Сагата започва през 2006 г., когато тогавашният зам.-председател на Комисията по финансов надзор - Ралица Агайн, защитава тезата, че здравните застраховки трябва да минат към общото застраховане. Това повелявали три европейски директиви, регламентиращи дейностите по т.нар. неживотозастраховане. Проблемът стига до Европейската комисия, тъй като нито един български представител не си дава труда да уведоми членовете на комисията, че в България съществуват дружества за доброволно здравно осигуряване, които нямат друг предмет на дейност.

Те са заклеймени като нарушители на директиви 1-3 и върху тях се оказва натиск да се превърнат в застрахователни. В противен случай може да ни бъде наложена санкция от 700 000 евро.

Според проф. Цекомир Воденичаров, изпълнителен директор на ДЗОФ “Медико-21", опасността е била не толкова заради изискванията на ЕС, колкото заради опитите на някои хора у нас да лобират в полза на застрахователите. И тъкмо те са обяснявали в Брюксел, че дружествата за доброволно здравно осигуряване не отговарят на европейските стандарти и са на ръба на закона.

Но докато се вихрят спорове по този въпрос, в края на ноември 2009 г. Европарламентът приема нова директива - (Solvency 2 - Платежоспособност 2), която отменя досегашните три. Сроковете за въвеждането й в националното законодателство на всяка отделна страна са до 2012 г. Тъкмо тази директива отбелязва редица случаи, при които здравната осигуровка (макар и възприета като здравна застраховка) съществено се различава от дейността по здравно застраховане, което е част от общото застраховане.

В началото на ноември т. г. българска делегация посети Европейската комисия в Брюксел, за да предотврати опасността от санкция. Според шефката на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова делегацията е успяла да издейства отпадане на глобата, позовавайки се на новата директива - тя допуска по-особения статут на частните здравноосигурителни дружества поради специфичната им социална дейност и ниския премиен приход. Страни като Германия, Дания, Ирландия, Испания поименно са изброени в преходните и заключителните разпоредби на документа, тъй като техните здравни компании имат дългогодишни традиции в социалното здравно осигуряване. Подобен е и случаят с Франция, в която тази дейност се прави от взаимоспомагателни каси. Страната печели и дело в Европейския съд по този казус.

Българската делегация поема ангажимент да се внесат промени в Закона за здравното осигуряване.

До края на годината законодателните промени ще бъдат внесени в парламента, уточнява Десислава Атанасова. Няма никаква опасност те да не бъдат приети.

Става дума за гласуването на един параграф, който да гласи, че за дружествата за доброволно здравно осигуряване не важат условията за общозастрахователните предприятия. Т.е. годишният брутен приход на здравните фондове да не надвишава 5 млн. евро. Това ще ни спаси от глоба в размер на 700 000 евро и ще даде още една възможност хората да се погрижат за своето здраве.

Валери Цеков, член на Управителния съвет на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, смята, че в бъдеще трябва да се внесат още промени в Закона за здравно осигуряване. Сегашните му разпоредби например не позволяват да се прави индивидуална оценка на рисковете и веднъж лицензирани, тарифите на дружествата не могат да бъдат променяни. А здравният статус на всеки човек е строго индивидуален и би трябвало дружествата да имат възможност да действат по-гъвкаво.