ПРИЯТНО МИ БЕ, ЗАЩОТО МЕЖДУ НОМИНИРАНИТЕ И НАГРАДЕНИТЕ ВИДЯХ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УМНИ И УСПЕЛИ ХОРА

В рубриката „Новината на броя” в. „Застраховател” вече ви уведоми за изключителното събитие, състояло се на 19 януари в хотел „Шератон” – връчване наградите на Националния конкурс „Мистър/Мисис Икономика 2005”, организиран от списание „Икономика” и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) под патронажа на Георги Първанов, президент на РБългария.

Да ви припомним, че за първи път в този конкурс бе въведена категория за открояващи се резултати в небанковия финансов сектор. За наша голяма радост и за чест на всички застрахователи наградата в новата категория бе връчена на един от най-изтъкнатите между тях – Румен Янчев, председател на УС и изпълнителен директор на ЗПАД „Булстрад”. За големия принос на застрахователния бизнес в развитието на българската икономика говори красноречиво фактът, че в тази категория бе номиниран още един ръководител на застрахователна компания – Стефан Софиянски, изпълнителен директор на ЗК „Лев инс” АД.

Както ви обещахме – в този брой на в. „Застраховател” ви предлагаме интервю с г-н Румен Янчев по повод награждаването му с високото отличие „Мистър Икономика 2005”.

- Ще започна с това, че първата награда от такъв характер за вас бе на в. „Застраховател” по случай неговата 8-годишнина. После също за цялостен принос в развитието на българското застраховане получихте приза на Асоциацията на българските застрахователи и този на Фондация „Проф.д-р Велеслав Гаврийски”. Но, така или иначе те бяха израз на признание към вас от колегите ви е застрахователния сектор. Струва ми се обаче, че отличието „Мистър Икономика 2005” е от друг клас, тъй като е спечелено в конкуренция с номинирани ръководители от други сфери на небанковия сектор. Очаквахте ли това престижно признание, г-н Янчев?

- Честно казано - не! За номинациите на конкурса разбрах два дни преди това, когато видях анкетната карта с моето име. Изненадах се, тъй като разбрах, че ще има номинации и за представители на небанковия сектор. След десетгодишната история на конкурса „Мистър/Мисис Икономика” това се случваше за първи път. И нямаше да е съвсем справедливо, тъй като досега се пропускаше признанието за развитието на българската икономика и на хора от този важен неин клон. Бях приятно изненадан, защото видях между номинираните и между наградените изключително умни и успели хора. Значи трябва да приемем, че и аз съм признат за такъв и са оценени моите качества като застраховател. Което пък е дало основание организаторите на конкурса да ме отличат и да получа наградата в този сектор.

- Да ви призная – минути преди церемонията се споменаваха няколко имена, но едно от най-сигурните бе това на Румен Янчев. Вие сте човек, макар и все още млад, който е видял много неща, радвал се е на признания и награди. Ще се съгласите ли с мен, че колкото са повече те, толкова по-голямо е чувството на радост, на удовлетворение?

- Разбира се, това е толкова човешко. Още повече че един конкурс има за цел да направи равносметка и за добре свършена работа от тези, които са номинирани за него. А това е още по-приятно. В такъв момент се опитваш бързо като на кинолетна да превъртиш всичко свършено и да си отговориш с какво си привлякъл вниманието. Защото ти, вглъбен във всекидневните си неща, не забелязваш това, което го е предизвикало. Затова в миговете на награждаването не може да не те обзема и чувството на радост.

- Кой ви се зарадва най-много? Или – кои?

- Обикновено това са най-близките хора. Дори майки ми, която бе научила от брат ми, риторично ме попита защо не съм й казал веднага. Да, най-близките първи и най-искрено споделят хубавите неща, които се случват на всеки човек. За мен това бяха съпругата ми, децата ми, приятелите и колегите ми. Те не се обаждаха просто да ми честитят наградата, а се усещаше, че споделят искрено радостта ми.

- Приехте ли това отличие и като признание за всички от застрахователната гилдия?

- Това не би било така, ако нямах съдбата на застраховател! А досегашният ми професионален живот е отдаден само и единствено на застраховането. Ще ви призная – в мига, в който разбрах, че сред номинираните от небанковия сектор наградата получавам аз, си помислих с удовлетворение, че това е признание за всички мои колеги. Очевидно застраховането е набрало вече сериозна скорост, неговата тежест расте и то получава заслужено внимание. И аз съм изключително радостен, че първият приз от небанковата финансова сфера всъщност бе връчен на българското застраховане.

- Много е важен наистина класът за небанковия сектор, който е създаден за първи път тази година. Това значи, че е оценена необходимостта от небанковите услуги, че те вече са на високо ниво и е безспорен приносът им за развитието на икономиката на държавата. Това още повече увеличава цената на наградата за застраховател (в случая дадена на вас) по простата причина, че на пазара на небанковите финансови услуги застраховането е истински господар. Така ли е, г-н Янчев?

- Да, напълно съм съгласен с тези ваши думи.

- Дали почувстваха високата стойност на тази ваша награда самите застраховетели?

- Това не мога да потвърдя аз. Ако ми бяхте задали този въпрос в случай, че някой друг мой колега е спечелил престижната награда, щях да приема, че това е признание за професията застраховател, че е много добре за застрахователния бизнес. Особено пък като се има предвид в какво смутно време се намираме, колко много неясноти има и какви нормативни промени настъпиха напоследък. И все пак, и все пак – да се говори за застраховане е приятно.

- В такъв случай не ни остава друго, освен отново да ви честитим голямото, престижното отличие и да ви пожелаем колекцията ви от награди да се увеличава, за да ви прави все по-щастлив.

- Искам да ви уверя, че не ми е хоби това – непременно да печеля награди. Да е здраве и живот, ще има награди и за други хора. А аз бих казал отново нещо, което често повтарям – просто всички трябва да работим здраво, за да станат нещата в България по-добри. И да дочакаме по-добър живот!

- Тогава да завършим в стил „Бареков”: Румен Янчев казва в това наше интервю, че да получава непременно награди не е негово хоби, но ние му пожелаваме личната му колекция от награди да се множи непрекъснато

Петър Андасаров