Ангажираността на държавата няма как да се изключи

- Господин Данчев, в резултат на възникналата критична ситуация вследствие на влошените метеорологични условия, както и тежкото положение в някои райони на страната, част от застрахователните компании редуцираха покритието при имуществените застраховки по линия на риска „наводнение”. Ограниченията бяха въведени за новите клиенти. Как ще коментирате този факт?

- Настъпилите събития в част от страната нанесоха значителни щети върху движимо и недвижимо имущество, включително и застраховано такова. В тази връзка създалата се критична ситуация принуди застрахователните компании да реагират по някакъв начин на това. Решенията, които се взеха, са различни за всяко дружество - някои ограничиха изобщо предлагането в някои райони на риска „наводнение”, други вероятно ще променят или са променили тарифите си, трети продължават да предлагат без промяна продуктите си, но преди сключване на полица изискват от клиентите си да предоставят достъп до имуществото за оглед. Климатичните промени настъпват все по-бързо и България не прави изключение в тази тенденция. Застрахователите неизбежно ще трябва да се адаптират към тези промени. Как и на каква цена ще го направят вече е въпрос на решение на съответните мениджъри. Дали ще е на цената на загуба на част от портфейла при консервативен подход и ограничаване на част от предлаганите рискове, или пък ще се търси по-гъвкаво решение, това вече е въпрос на преценка.

- В тази ситуация не се ли подменя основната функция на застраховането, а именно да гарантира защита срещу евентуални бъдещи рискове срещу получаването на определена застрахователна премия? 

- Основната функция на застрахователя е да гарантира застрахователната защита на настоящите си клиенти, т.е. да е в състояние качествено и в срок да обслужва предявените претенции. Ако застрахователят е преценил, че включването в съвкупността на нови клиенти с повишен риск застрашава портфейла, то той или не би трябвало да го прави, или би го направил при различни условия. Застрахователният бизнес не е статичен и както казах по-горе, би трябвало постоянно да се адаптира към променените условия, ако иска да оцелее и да е успешен.

- Какво е вашето мнение, чрез тези мерки не се ли ограничава възможността за избор на клиента? Да, всяка компания сама определя политиката си, но защо например тези компании не завишиха драстично тарифите си, а решиха да лишат новите си клиенти от така нужното им покритие?

- Не бих казал, че можем да говорим за ограничаване на възможността за избор на клиента. Все пак предлагането на покритие срещу природни бедствия не е прекратено. На пазара има компании, които продължават да предлагат такова покритие,  дори и в засегнатите общини. Вероятно не по начина, по който са го правили преди бедствието, но се предлага.

- Разделянето на нови и стари клиенти не създава ли условия за неравнопоставеност?

- Не мисля, че можем да говорим за неравнопоставеност по принцип. Има стари клиенти, които са желани, има и стари клиенти, които са нежелани. Същото е и с новите клиенти. Всичко е въпрос на индивидуална преценка.

- Каква е практиката по света при подобни или същите кризисни ситуации?

- Няма единна практика. Естествено, ангажираността на държавата няма как да се изключи. Как и под каква форма ще е тази ангажираност е въпрос на законодателно решение. Един от вариантите е държавата да е силно ангажирана при подобни случаи, например чрез създаването и управлението на катастрофичен пул. Друг вариант е отговорността за защита на имуществото на гражданите и фирмите да бъде оставена на самосъзнанието и грижата на същите тези лица. Кое е успешното и работещо решение следва да бъде решено след обществен дебат. Защото нещата в момента са малко хаотични - няма единно решение, работи се на парче според силата на обществения отзвук в медиите. Лична застраховка нямаш, не плащаш и за катастрофичен пул, но ако стане нещо страшно, очакваш и се надяваш „някой” да дойде и да помогне.

Заглавие: Застрахователите очакват карта на наводненията в България

Диана Манева, член на УС и изпълнителен директор на „Дженерали Застраховане” АД

- Госпожо Манева, в резултат на възникналата критична ситуация вследствие на влошените метеорологични условия, както и тежкото положение в някои райони на страната, обявихте че сключването на застраховки „Домашно имущество”, „Административни и търговски обекти” и „Индустриален пожар” за нови клиенти на „Дженерали Застраховане” АД (без подновявания на полици) с включено покритие „Наводнение вследствие на природни бедствия” ще се издават при специални договорености. А именно покритието за наводнение ще влиза в сила от 0:00 часа на 01.05.2012 г. Във връзка със съкратения срок на прилагането на тази клауза предложихте и отстъпки от премията. Какво наложи вземането на тези мерки?

- Наводнението е катастрофичен риск с най-голяма тежест съгласно статистиката на застрахователните компании в цял свят и кумулацията на застраховани обекти, без да е възможно да се направи обективна оценка на риска, какъвто е случаят с България, може да доведе до финансова дестабилизация всеки един застраховател. Причината да не може рискът наводнение да се оцени обективно е липсата на карта на наводненията в България, която се изготвя съгласно Директива 2007/60/ЕС относно оценка и управление на риска от наводнения, като този проект е започнал преди няколко години. Впрочем нашата компания като член на работната група по имуществено застраховане към Асоциацията на българските застрахователи предизвика обсъждане на този проблем между застрахователите, като в резултат на това изпратихме запитване до МОСВ за статуса на този проект и очакваме информация.

В другите страни този въпрос е решен отдавна, като са разработени такива карти на база на дългогодишни статистически наблюдения за проявлението на този риск и подходите са различни, но най-често в най-рисковите зони не само застрахователите отказват да покриват този риск, но е забранено също така застрояването на сгради.

Тъй като не разполагаме с такова зониране на България, ние считаме риска от наводнение вследствие предстоящите повишения на температурите и топене на снеговете за изключително завишен на територията на цялата страна и поради тази причина ограничихме покритието на този риск за случаи, в които нямаме история на развитието на риска. Всички наши дългогодишни лоялни клиенти, клиентите на банките не попадат по никакъв начин в тази хипотеза.

- Прилагали ли сте такива мерки и в други случаи и ако да, при какви?

- Да, случвало се е, да речем, след земетресение, което също е катастрофичен риск, с цел да се избегне сключване на застраховки на вече пострадали обекти в конкретен район.

- Не ограничавате ли по този начин възможността за избор на клиентите си? 

- Имущественото застраховане не е задължителна застраховка и всяка компания решава какви рискове да покрива, какви обекти да застрахова и при какви условия. Освен това дефиницията за застрахователен риск е съществуваща вероятност за увреждане на имущество, осъществяването на която е несигурно, неизвестно, което в конкретния случай не е така. И като говорим за световна практика, е уместно да кажем, че навсякъде по света, когато, ако изобщо се покрива катастрофичен риск, се прилагат подлимити и самоучастия, което не се приема изобщо от българския пазар. Поради това ние, застрахователите, опериращи на българския пазар, сме поставени в тежката ситуация да нямаме възможност да боравим с подобни инструменти и да имаме проблеми при договаряне на автоматичните презастрахователни програми всяка година.

- Разделянето на нови и стари клиенти не създава ли условия за неравнопоставеност?

- Не считаме, защото за старите клиенти имаме наблюдения и история на развитието на щетите на застрахованите обекти, докато за новите нямаме такава информация и предвид невъзможността да се види в коя точно рискова зона попада този обект, е обективно невъзможно да направим справедлива оценка на риска, както по отношение на кумулацията на записаните рискове, така и по отношение на достатъчна премия за формиране на резерви.

- Каква е практиката по света при подобни или същите кризисни ситуации?

- Както споменах в началото, в редица страни, като Австралия, Дания, Австрия, Канада, Германия и др., рискът наводнение или е изключен изцяло от застрахователно покритие и се покрива от нарочни фондове или пулове, или не се покрива за най-застрашените зони, където, както казах, е забранено от държавата да се заселва и строи.