Милиони левове под открито небе

Открай време българинът, чийто основен поминък  е бил земеделието и скотовъдството, тъй като е и беден, и суеверен, се осланя на Всевишния. Случва се понякога обаче реколтата за милиони левове да бъде сполетяна от природни бедствия като измръзване, киша, градушка и наводнения,  а добитъкът да се издави. Причината за малкия процент застраховани земеделски площи у нас не е ниската застрахователна култура, а ограничените финансови възможности на производителите.
Климатичните капризи през тази зима се отразиха сериозно на земеделската продукция. Подобни явления са се проявили и през 2000 г.
По последни данни на Института по метеорология и хидрология към БАН заради суровата зима в Североизточна България и наводненията в Южна през тази година пораженията върху реколтата от пшеница, ечемик, рапица, плодове  и десертно грозде ще бъдат значително по-големи от предходните години. Те показват, че районите на Силистра и Шабла в Югоизточна България, както и районът на Карнобат са сериозно засегнати от измръзването на есенните посеви, а при пшеницата  достигат 60 на сто от продукцията ,сериозно е пострадал и ечемикът - близо 60% , сухата есен и студената зима са застрашили и голяма част от рапицата, в Шабла е пострадала 80% от пшеницата. В Исперих градините с кайсиеви дръвчета са измръзнали наполовина, бадемите - около 40%, щети в Разград има почти върху цялата бъдеща реколта. В района на Кнежа са унищожени близо 30% от посевите,  на други дълбокият сняг е причинил заболяване - така наречената снежна плесен. Добрата новина според застрахователни експерти е, че в районите на наводненията в Хасково, Харманли, Свиленград реколтата не е пострадала, тъй като отглежданите там култури (дини, пъпеши и др.) се разсаждат едва през май.

            Земеделски култури застраховат ЗАД “ДЗИ - Общо        застраховане”, ЗАД "Алианц България", ЗК "УНИКА" АД , ЗК         “Дженерали България” АД,  ЗАД “Виктория”, ЗАД „Армеец”,    ХДИ Застраховане и др. компании от общото застраховане

Драган Драганов, директор “Селскостопанско застраховане” в ЗК “УНИКА” АД, обясни специално за в. „Застраховател прес“, че застрахованите земеделски култури през цялата 2011г.  В компанията няма регистрирани застрахователни събития с извънредно голям размер на нанесените вреди.  Платените обезщетения са в рамките на обичайното.

( снимка на Драганов )

Що се отнася до застрахованите селскостопански животни дори през 2011г. застрахователните събития са по-малко от 2010 г. Платените обезщетения също така са по-малко като стойност в сравнение с 2010 година.

Драган Драганов споделя, че с най-голям обхват и интензитет  като риск върху реколтата през 2011 г. е градушката, съпроводена с ураганен вятър в районите на община Кнежа и градушката в района на с. Иваново, община Харманли. Не са нанесени големи вреди и в районите на Хасково, Харманли, Свиленград  нито за реколтата, нито за животните и те не са пострадали от наводненията.

Все още няма представителна информация и за отражението на ниските температури през зимата 2011-2012 г. за измръзвания на земеделските култури.

По мое мнение застрахователният обхват за страната е в рамките на 18% - 20% за земеделските култури и около 3% - 4 % за животните, като

най-често се застраховат пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, лозя. От животните най-вече говеда, птици и свине – обясни Драган Драганов.

Според него полици за застраховане на реколтата и селскостопанските животни се купуват  от кооперациите, след това от арендаторите и по-рядко към застрахователите се обръщат частните стопани.

В компанията средната застрахователна сума за житните култури и рапицата, слънчогледа и царевицата е 50 лева на декар.

Средната застрахователна цена за говеда е 1600 лева. За птици - 4 лева, за свине - 300 лева.

„Стопанската 2011 година би могла да се определи като благоприятна от гледна точка на застрахователни събития и изплатени обезщетения – обяснява  Станимир Няголов.  - През тази година регистрирахме една от ниските квоти на щетимост за последните години, респективно изплатихме невисока сума за обезщетения” – допълни той.

Изплатените обезщетения в компанията  за стопанската 2011 г. представляват 20.5% от събраната премия – това е и брутната квота на щетимост по застраховката. Културите, застраховани в ЗК „Дженерали застраховане“ АД, са пострадали повече от летни рискове (градушка, буря, проливен дъжд, пожар), отколкото от зимни рискове. Ако може да се направи анализ, той показва, че 62.6% от обезщетенията се падат на изяви на летни рискове и 37.4% - на зимни рискове.

Станимир Няголов обяснява, че от зимните рискове пораженията са от измръзване, случило се на посеви от рапица, в много по-ниска степен на ечемик и има единичен случай на ограничена площ пшеница. Районите на изява на измръзването са в Югоизточна и Североизточна България и в незначителна степен в Централна Северна България.

Летните рискове се изявяват в различна степен, като най-много щети са причинени от риска „проливен дъжд”, около 33%  представляват обезщетенията от този риск от общата сума на обезщетенията. Рисковете „градушка” и „буря” са причинили 26.6% от обезщетенията, а „пожар на корен” – само 3.0%. Районите на изява на тези рискове са Североизточна  и Централна Северна България.

„Разбира се, още е рано и все още няма пълна картина на отражението на климатичната обстановка от миналия период на зимата през 2011-2012 г. - споделя С.Няголов. - Снегът току-що се е стопил, твърде рано е за възобновяване на вегетацията на посевите и не е възможно да се даде оценка на щетите. Допускам, че на местата, където снежната покривка е била по-ниска, местата, където зимните ветрове са отвели снега, ще се регистрират измръзвания на застраховани зимни житни култури. Зимната рапица почти не е застрахована, защото развитието й през есента бе спряно от дългия сух период след засяването, дъждовете от средата на октомври провокираха поникване и минимален растеж и посевите масово не успяха да влязат във фаза, подходяща за презимуване. Това ни принуди да се въздържим от застраховане на тази култура срещу зимни рискове. По мое знание на редица места в страната е извършена обработка на тези посеви и подготовка на площите за сеитба на пролетни култури. На други места земеделците изчакват възобновяването на вегетацията на останалите растения от посева и тогава ще направят преценка за мерките, които ще предприемат.“

Топенето на снега вероятно ще причини наводняване в ниските части на релефа и ще се регистрират щети на площи, ограничени в тези микропонижения. Това, разбира се, ще се обуслови от съвкупност от фактори: обем на снежните води, водопропускливостта на местния почвен тип, възможността за бързото оттичане на снежните води.

Щетите от наводненията в пострадалите в Южна България райони са локални, но компаниите, които имат застраховани площи там със сигурност ще понесат щети. Това не важи за ЗК „Дженерали застраховане“ АД, защото няма продадени полици за земеделски култури и животни в засегнатите райони.

Като правило при застраховката на земеделските култури в ЗК „Дженерали застраховане“ АД най-голям  дял имат зимните житни култури – 51.5%, следвани от маслодайните култури – 29.3% (при тях слънчогледът и рапицата са с изравнен дял), останалата част от застраховката се разпределя между лозя, трайни насаждения като основни средства за производство, тютюн, зеленчуци, овощни култури. От животните най-много се застраховат едрият рогат добитък и птици, в частност кокошки носачки. 

Традиционно най-много застраховки на земеделски култури и животни в  ЗК „Дженерали застраховане“ АД се правят в районите с развито земеделие – равнинните райони на страната – Централен Северен, Североизточен, Централен Южен, Югоизточен. Напоследък някои големи поземлени фондове обърнаха поглед и към изостаналия в последно време Северозападен район, което доведе до застраховане на земеделски култури, отглеждани там.

Според Станимир Няголов застраховките се сключват от различни клиенти – всеки, който има известна застрахователна култура и успее да задели средства за сключване на застраховка.

Всеки застраховател обаче би отказал сключване на определен риск, когато е постъпило искане за застраховането му извън посочените в Общите условия срокове – обяснява С.Няголов и илюстрира казаното с пример. Застраховането на риска „наводнение” при повечето компании, осъществяващи земеделско застраховане, се сключва най-късно до 15 декември на текущата стопанска година. През февруари настъпва бедствието по поречието на р. Марица. Едва тогава потенциално заплашените земеделци искат да застраховат реколтата си срещу риск „наводнение”. Застрахователните компании отказват да направят това на базата на Общите условия и преценката за голямата вероятност този риск да се случи.

/Каре – със снимка на слънчогледи/

Средни застрахователни суми за някои култури:

Ø     Зимни житни – 40,00 лв./дка;

Ø     Царевица – 58.00 лв./дка;

Ø     Слънчоглед – 53.00 лв./дка;

Ø     Рапица – 63.00 лв./дка;

Ø     Овощни култури – 534.00 лв./дка;

Ø     Лозя – 269.00 лв./дка;

Ø     Трайни насаждения като основни средства за производство – 767.00 лв./дка.

/Каре със снимка на животни/

Средни застрахователни суми за селскостопански животни:

1.      Едри рогати (крави, биволи) – 800 лв./глава;

2.      Телета (малачета) – 450 лв./глава;

3.      Овце – 100 лв./глава;

4.      Кокошки носачки -5.5- . 7.00 лв./ носачка. 

Известно е, че климатът в света, както и в България е непредвидим през последните години, а тенденциите не са обнадеждаващи и в бъдеще.

Разбира се, българските земеделски стопани се тревожат за реколтата си, но когато парите им свършат, след като са засели културите си...те просто забравят да застраховат реколтата.

И все пак не е съвсем така.

Преди три години имаше отпусната европейска субсидия за подпомагане на застрахователната премия при производството на зеленчуци и плодове, като се осигуряваха пари за застраховането им. Бяха отпускани годишно по 4 млн.лв., от които се оказа, че се изразходват само 500 хил.лв. Останалите пари не се усвояват от земеделските стопани.

Според застрахователите този феномен е загадка.

Става въпрос за Програма за съфинансиране застраховането на реколтата – зеленчуци, овощни култури и десертно грозде, от 2010 г. Министерството на земеделието я предлага и нотифицира в Брюксел съгласно Директива 18-57 на ЕС. Тази програма ще бъде актуална до 2013 г.

Застрахователните компании са били поканени на разговор, но по виждане на земеделското министерство се определя застрахователна сума на декар по 500 лв. и застрахователна премия по 30 лв. на декар. Тези средства се отпускат извън субсидията, която се полага на земеделските стопани и е предназначена изрично за застраховане. Защото Директива 18-57 е за преодоляване на последствията от природните бедствия, които нанасят щети на над 30% от реколтата на база средния размер на реколтата през последните 3-5 години. Може би защото изискванията на директивата са доста сложно формулирани, нашите стопани не са се възползвали от субсидията. Хората не разбират ролята на тези средства. Голяма част от  производителите на овощни култури, зеленчуци и грозде са дребни производители, които влагат главно собствен труд, и им е много трудно да събират и попълват нужните документи, за да кандидатстват за субсидия за застраховане.

Прекрасно е, че държавата се опитва да помага. Има идея да се направи задължително застраховане на част от субсидията, като се обхване по-широк спектър от земеделски култури.

Нормално е да се изисква задължително застраховане от страна на земеделските производители – частници, кооператори, арендатори, защото те се явяват един вид предприемачи, субсидирани от държавния бюджет.  Те получават субсидии в договорените с държавата размери. Тези субсидии са част от събраните данъци от всеки български гражданин. От друга страна, предприемачите се самонаемат, както и разкриват нови работни места и наемат работна ръка, по този начин създават поминък и става регионалното развитие на селските райони. Земеделските производители всъщност са предпоставка за развитието на тези райони, като движат основния бизнес там. Затова е добре отпуснатата субсидия, от една страна, да бъде застрахована. От друга страна, би било добре да се застрахова и реалното производство. Защото, когато това производство бива застрашено и погине и няма застраховател, който да подпомогне възстановяването му, тогава ще се загубят създадените работни места в селските райони. И тези хора отново стават безработни.

От друга страна, ако задължително се застраховат субсидиите, това ще помогне да се намалят застрахователните премии, за да са по-достъпни и за по-дребните стопани. Всяка година се отпускат от държавата субсидии за всички култури – на декар. През 2011 г. тя е била 28 лв. на декар. Субсидията има два компонента – европейска (23 лв.) и национална (около 5 лв.) . Тези пари за застраховането им може да се натрупват и в специален фонд , като по този начин ще се субсидира по-голяма част от производството.

Защо не се застраховат земеделските производители?  - това е въпросът

„Парадокс 1: Цените на  семената , торовете, препаратите и горивата при производството на растителна продукция се повишават,  въпреки че съгласно рекламата за приложението им то би довело до повишение на добива  едва до  20% - споделя  Илина Илчева,директор „Селкостопанско застраховане” в ЗД „Бул Инс“ АД. - Отговорността на застрахователя е за 100%  от договорената застрахователна сума  при унищожение на цялата  реколта. Цената на застраховките на земеделски култури точно обратно  намалява при все по–честите промени в климата, водещи до все по-голям риск за застрахователната компания.

Парадокс 2: Съгласно Регламент /ЕО/ № 1857/2006 за прилагане на държавна помощ за „Съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на  селскостопанска продукция” чрез Държавен фонд „Земеделие” се  съфинансира 80 % от застрахователната премия, заплащана по застрахователните договори директно от ДФ „Земеделие” по  банковата сметка на ЗД „БУЛ ИНС” АД  .

От предвидените от ДФ „Земеделие”  2 000 000 лв. за застрахователни премии са усвоени  едва  500 000 лв. от всички застрахователни компании през 2010 г. и през 2011 г. също.

Застраховката покрива количествени  щети върху реколтата от плодове и зеленчуци и десертни лозя  в резултат на проявление на следните рискове: градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен и  осланяване. Застраховката се сключва при изключително ниско тарифно число - 6%, задължително съгласно програмата за държавна помощ въпреки  несъответствието с тарифната политика на  компанията.“

„Застраховането на земеделски култури и животни е губещо в последните години поради няколко причини- според Станимир Няголов, главен експерт “Общо застраховане” в ЗК “Дженерали застраховане” АД. - Чувствително намаление на обхвата на застраховките, причинено от рязкото намаление на обработваемата площ в страната и свеждането  на животновъдството до отглеждане на минимален брой животни. Друга причина е значителното намаление на броя на хората, занимаващи се със селско стопанство. Влияние оказва и силното разслояване на земеделските производители – по-малките и по-бедните производители нямат финансови възможности за застраховане или сключват застраховки на много ниски застрахователни суми, а големите производители, които обработват няколко десетки хиляди декара нямат финансов интерес да влагат средства за застраховки. Не на последно място е и недоброто географско (териториално) разпределение на застрахователния риск. Има много региони, в които земеделието е сведено до натурално стопанство. От такива производители не може да се очаква застраховане на култури и животни.

Държавата се намесва в застраховането на земеделски култури и животни единствено в случаите на предоставяне на краткосрочни кредити и програми на ДФ „Земеделие”, при които фигурира изискване за застраховка на кредитите или внесени от чужбина по съответната програма животни. В последните години се предлага съзастраховане т.е. помощ от държавата по две нови програми в лозарството, зеленчукопроизводството и овощарството.

Намеса на държавата според мен трябва да се осъществява като системен мониторинг за спазване на законодателните норми, в които има заложено задължително застраховане. Така например Законът за арендата в земеделието задължава арендаторите да застраховат добивите от арендуваните от тях площи (гл. ІІ. Права и задължения на страните по договора за аренда, чл. 7. ал. (2)) още от 1999 г. (промяната на закона е публикувана в ДВ, бр. 35 от 1999 г). Нека държавата да се намеси и провери колко от арендуваните площи са застраховани.

Създаване на нов закон за задължително застраховане на земеделски култури и животни би бил ефективен само при точен избор на застрахователни суми за съответните култури и животни, което да позволи натрупването на стабилен застрахователен фонд за посрещане на обезщетенията, които неминуемо ще се увеличат с разширяване на обхвата на двете застраховки.

Еврофондовете имаха отражение върху застраховането по време на действие на Програма „САПАРД”. При изпълнение на проекти от бенефициентите по програмата едно от задълженията на тези бенефициенти беше да застраховат обекта на инвестицията в продължение на пет години. Каквито и заобикалки на това изискване да се направиха по онова време, в застраховането постъпиха немалки премии, които подпомогнаха обезщетенията по застраховки на други земеделски култури. Сега, след изтичане на изисквания застрахователен период и приключване на действието на програмата, това се усеща от всички застрахователи, предлагащи селскостопанско застраховане.

В сегашния момент плащанията от европейските фондове (нар. За площ) нямат отношение към застраховането.

Не съм убеден, че ЕК по земеделие предвижда финансиране на селскостопански застрахователен пул в България. Ако нещо се направи по този въпрос, по-скоро би бил създаден такъв пул в рамките на ЕС.” 

Драган Драганов, директор “Селскостопанско застраховане” в ЗК “УНИКА” АД: „Не смятам, че селскостопанското застраховане е губещо. Задължителното застраховане би ангажирало държавата с огромен бюджетен резерв, който на този етап е невъзможен. Затова не  съм оптимист по отношение на създаване на застрахователен пул за селскостопанските животни и реколта, след като имаме действащ закон за доброволно застраховане. Освен това положително влияние оказват и отпусканите средства от еврофондовете, особено касаещи директните плащания за единица площ за производство на земеделска продукция.

Като положителна тенденция може да се отбележи, че клиентите на застрахователните компании в България се научават постепенно да не търсят най-ниската цена, а  залагат на качеството и адекватната застрахователна защита. Селскостопанските производители ценят труда си и затова предпочитат партньорството на солидни международни застрахователни компании, каквато е и  ЗК „УНИКА“ АД.    “

„Този вид застраховане винаги е било губещо, защото няма застрахователен обхват, застраховат се много малки площи – твърди Светла Маркова, директор селскостопанско застраховане в ЗАД „Алианц България”.- Преди години при по-големия обхват правехме застраховка на около 2.5 – 3  млн.декара. Сега този показател е около 1.8 млн. декара застрахована земя от нашата компания. При това положение се увеличава рискът, защото на по-малък обем площи се съсредоточават по-големи суми, по-реални обезщетения. Това застраховане е губещо поради факта, че земеделският стопанин на първо време иска да си обезпечи продукцията – семена, торове, препарати – и ако му останат пари, ще си направи застраховката, за да защити реколтата срещу буря и градушка. Освен това българските стопани нямат традиции в застраховането.

„За да се повиши  застрахователният интерес при предоставените от еврофондовете програми, се налага да се информира крайният клиент – обяснява Юксел Касаб, ръководител направление "Селскостопанско застраховане" в ЗАД "Армеец" .- Подаването на изчерпателна информация на земеделския производител го прави потенциален клиент и му дава възможност да си избере каква полица да си закупи и от кой застраховател.“

Според Светла Маркова, директор селскостопанско застраховане в ЗАД „Алианц България” 2011 г.  е била добра година за земеделските стопани по отношение на реколтата и по отношение на климата за развитието на земеделските култури. Не липсват и застрахователните събития – измръзване,  градушки, бури, проливни дъждове, но не с фатални последствия както за стопаните, така и за застрахователите. Специално в ЗАД „Алианц България” щетите са били в района на Плевен, в Кнежа, район застрахован главно в компанията, и затова застрахователят е понесъл доста загуби. В компанията най-много са застраховани зърнено-житните култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица. В другите райони на страната – Добрич и в Южна България, щетите са по-малко. В Северна България има повече бури и градушки – това са основните рискове,  които са локални. А измръзванията са при екстремни условия както през зима 2012 г. Измръзванията обхванаха цялата държава. Докато наводненията в Южна България не са засегнали нито един застраховател, защото става дума за лични стопанства, които по принцип хората не са  застраховали. Светла Маркова сподели, че непосредствено след наводненията има запитвания към компанията с желание за застраховане изрично за риска наводнение. Независимо от това няма бум в този вид застраховане.

Застраховането на земеделските култури се прави, преди да започнат застрахователните събития,т.е. края на месец май и началото на месец юни. Тя е валидна от момента на поникването на културата до прибирането на реколтата. Няма точни данни за застрахованата земеделска продукция, която се прави на декар за всяка отделна култура. Все пак тенденцията е към намаление на този дял застраховане, според Маркова. Обработваемата земя в България е около 25 000 000 декара. Този огромен пазар не е обхванат от нито една от застрахователните компании, защото за съжаление земеделците не искат да се погрижат за сигурността на своята продукция.

Преди 20 години, когато застраховането на продукцията беше задължително и застраховането на земята?????????, имаше по-голяма активност, а сега не е така. В момента има европейски програми и въпреки това няма достатъчно застраховки. Повечето застраховани са земеделските кооперации, защото имат отговорност за реколтата пред член-кооператорите. Не може да се каже същото за арендаторите, които решават сами и рискуват да понесат щетите от климата, като оставят реколта за милиони левове под открито небе.

Застраховането се прави повече от по-средна ръка земеделски стопани според Маркова, отколкото от едрите земевладелци, защото тяхната философия е, че притежават много земя в различни части на страната и рискът да загубят от реколтата е по-малък според тях. Същото се отнася и за големите ферми за добитък, птици, крави и т.н., много е малък делът на застрахованите животни, и то  предимно едър рогат добитък. Положителна е тенденцията да се застрахова реколтата на по-нормални застрахователни суми, и то в по-високата граница, защото хората виждат, че при ниска премия не могат да получат чувствително обезщетение. Понякога се застраховат само вложените средства, а друг път целият добив.

Много  намаляват портфейлите на застрахователите по земеделско застраховане, защото субсидиите от европейските фондове нямат изискване за застраховане на реколтата. Преди години, когато имаше задължителност при получаване на всякакви субсидии и кредити от фонд „Земеделие“ и „Сапард“. И портфейлът на  ЗАД „Алианц България“ също намалява всяка година по същите причини.

Стопанската 2011 година определено бе трудна  както за земеделските производители, така и за застрахователите – сподели и Юксел Касаб, ръководител направление "Селскостопанско застраховане" в ЗАД "Армеец".-Тя започна с шап по преживните животни, премина без значителни поражения от градушки и пожари през летния период, докато в края на лятото и началото на есента имаше драстична суша в голяма част от територията на страната. Забави се поникването и развитието на есенниците и на рапицата. Критичните минусови температури през отминалата зима  поставиха на изпитание студоустойчивостта на всички земеделски култури, лозя и трайни насаждения. Застрахованите площи със земеделски култури са във всички райони на страната, но по- голям интензитет се наблюдава в няколко различни региона  на страната, като Добрич, Стара Загора, Хасково, Монтана, Враца и Плевен. Интерес към земеделските застраховки проявяват всички субекти в земеделското производство и особено тези, които се възползват от кредитите за семена и торове, бенефициентите по програмите на ДФ „Земеделие” за отглеждане на  животни и пчели, както и програмата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователната  премия – твърди Ю.Касаб.

 При застраховане на земеделските култури застрахователната сума е тази, за която се застрахова реколтата, и се съобразява с пазарните условия и с производствените възможности на региона. При животните застрахователните суми са съобразени с индивидуалните качества на животните (порода, възраст, разплодни и породни качества), които се договарят между застрахователя, бенефициента и ДФ ,,Земеделие”.При трайните насаждения се използва за база ,,Наредбата за базисните цени на трайните насаждения” за определяне на застрахователната сума на декар при различните видове овощни култури и лозя.

Промените в климата се усещат и в България, връхлитана от бури, градушки  и др. природни бедствия, но това не буди тревога в днешните земеделски производители, вложили в земеделското производство хиляди или милиони левове – сподели за в. „Застраховател прес“ и Илина Илчева,