Човешкият живот – безценен, но не съвсем...

18 Април 2012 г.,zastrahovatel.com
ИЛЕАНА СТОЯНОВА

 

 

* Проблемът с трансграничните искове поставя „на колене” застрахователи и презастрахователи в Европа и в България

 

До средата на годината  КФН ще приеме Методика с препоръчителни правила за определяне на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди  вследствие на смърт или телесни увреждания при пътнотранспортни произшествия, предизвикани от застраховани по „Гражданска отговорност”  на автомобилистите.

Философската наука разглежда човешкия живот като уникален за отделния индивид, като безценен. Оказва се обаче, че  в застрахователната материя „цената” на човешкия живот може да бъде определена.

Например във Великобритания човешкият живот се оценява твърде скъпо, след като за претърпяна инвалидност искът е за 17 млн. евро.

В  Германия при пътен инцидент пострадалият (при пълна доказана вина на шофьора) може да подаде иск от 100 хил. евро  до 200 хил. евро. При смъртен случай семейството може да подаде и иск за доживотна издръжка.

В България обезщетенията от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при смърт на пътя най-често са между 25  и 30 хиляди лева, т.е. едни от най-ниските в Европа.

 

 

 

Много рядко  у нас се присъждат суми от порядъка на 50 хиляди лева за човешки живот, а е прецедент да се постигне обезщетение от 70 хил.лв - 100 хил. лв., и то единствено в съда. А доста по-срамен е прецедентът в застрахователни компании, при който  на наследниците се изплащат обезщетения за починал   15 хил. лева с  „доброволно” подписано споразумение между тях и застрахователя. Проблем създава и съдебната практика - един съдебен състав може да реши, че смъртен случай следва да се овъзмезди със 150 хил.лева, да речем, а друг - с 50 хил. лева.Последното е особено характерно за съдилищата в провинцията.
Затова е нужно да има коректив при извънсъдебното уреждане на претенциите и обезщетенията.

 

В „белите държави” космически обезщетения при трансгранични искове

 

Казусът с космическото обезщетение е следният. Британска гражданка, която работи в Австрия, е била наранена при инцидент в Македония, когато е седяла на задната седалка на автомобила си, а инцидентът е бил причинен от нейния приятел, който е шофирал. Получава параплегия и след медицинското лечение се завръща във Великобритания. Другият ищец в този случай е канадски гражданин. Автомобилът е бил собственост на англичанката, но е бил регистриран в Австрия. Застраховката за автомобила е била с лимит на отговорност 10 млн. евро. Какви са претенциите? Англичанката и канадецът  търсят компенсации в Македония, страна,в която е валиден сертификат „Зелена карта” и  лимитът там е 100 хил. евро. Англичанката иска  от австрийския застраховател обезщетение на стойност 12.5 млн. британски паунда, което е било равностойно на 17 млн. евро, независимо че полицата е с лимит 10 млн.евро. В това обезщетение съдът включва и разходите по поддръжката на къщата на пострадалата, включително разходи за чистачка, разходи за цветя в дома и т.н. Канадецът пък, който е живял в Македония, получава обезщетение по „Зелена карта”.

Тогава презастрахователят Swiss Re изпраща в Лондонския върховен съд контраиск с мотив, че лимитът е бил 10 млн. евро, но британският съд опонира и отказва да вземе под внимание това и твърди, че покритието е безлимитно и че не се интересува от австрийското законодателство. Австрийският застраховател изпада в тежък казус и започва преговори с ищцата от Великобритания. Предлагат да й заплатят наведнъж 5 млн.паунда, а останалите 6 млн.паунда да се изплащат доживотно като годишна рента. В края на краищата след голям натиск над австрийския застраховател, за да не прехвърли лимита по полицата, се достига до споразумение за изплащане на обезщетение от 6 млн.паунда.

Тази картина е характерна за трансграничните искове и бе случай от практиката, който сподели Улрих Уъруик, мениджър претенции „Австрия и ЦИЕ” в Swiss Re.,  на състоялия се работен семинар на тема „Претенции за телесни наранявания (неимуществени вреди)”.

Г-н Уъруик разгледа основните тенденции в европейското развитие; тенденциите в претенциите за щети от ПТП и тяхното управление; практически примери; щети при ПТП на чужда територия правна регламентация, минимални застрахователни суми и лимити по застрахователна полица („Зелена карта”), разлика между претенциите по Системата „Зелена карта” и претенции по Европейските автомобилни директиви.

 

Какъв е методът за разрешаването на нематериалните искове в ЕС

 

Няма обща всеобхватна идея за това. Всичко зависи от спецификата във всяка страна и до голяма степен от националната законодателна рамка, от практиката на застрахователите и концепцията за компенсация. Затова в Европа съществуват изключително големи разлики в практиките,  начините, по които се разрешават исковете, и в начина, по който се изплащат  обезщетенията за различните телесни увреждания. Тези искове много бавно и трудно се разрешават в страните от Централна и Източна Европа. Но и в страни като Австрия и Германия  процесите са трудни . Там дори има висящи искове още от 70-те години на миналия век.

С промяната в миграцията на населението в Европа, тенденциите в автомобилните превози и автомобилните катастрофи са съвсем различни от времето, когато хората водеха уседнал живот. Много автомобили днес излизат извън границите на държавата си. От друга страна, много повече хора предявяват претенции за неимуществени обезщетения след претърпени автомобилни катастрофи. Адвокатите от своя страна се борят за промяна на законодателството в полза на пострадалите. В европейските държави вече има тенденция за увеличаване на т.нар. трансгранични искове за телесни увреждания, както и за искове за претърпените болки и страдания.

 

Обезщетенията в Европа

 

В Германия, Великобритания, Франция, Италия обезщетенията са много високи, но съществуват различни компенсационни системи. След като в Германия повече от половината граждани живеят в еднофамилни къщи, това означава огромни компенсации.

Най-високи са обаче компенсациите във Великобритания, където средната цена на компенсацията е над 5 млн.евро. В Германия лимитът е  до 500 хил.евро за много тежки случаи на инвалидност. В Австрия цената на компенсациите е доста по-ниска, с лимит до 220 хил.евро (като съществува компенсация за загуба на социален статут, част от компенсации за претърпени болки и страдания).

В Чехия се опитват да прилагат немските нива на компенсации, но се прави диференциация на обезщетенията за загуба на социален статут,  като част от компенсации за болки и страдания.

В Италия компенсациите са доста по-ниски. Проблемът там е, че има големи искове от страна на роднини при смъртни случаи, но обезщетенията са много по-ниски в сравнение с аналогичните в Германия и особено с Великобритания.

Средната компенсация в страните от Европа е между 15 хил.евро и 30 хил. евро за компенсиране на роднините в случай на фатален изход от катастрофата.

От 1999 г. до 2011 г. има сериозно увеличаване на исковете за телесни увреждания в цяла Европа – обясни Изабела  Долана,специалист претенции, Swiss Re  . Увеличението е от 2.8 млн. евро за параплектичните увреждания през 2001 г. до 6 млн.евро през 2012 г. Един от най-важните фактори е увеличаването на разходите за медицинско лечение.

В Германия е важно да се определят компонентите на щетите при телесните увреждания  – загуба на приход, т.е. намаляване на приходите от заплата, икономическите загуби. Обезщетението се плаща за загубата на работна заплата, за помощи, както и за увеличаване на застрахователната премия.  Включени са и разходи за преработка и поддръжка на жилището на инвалидизирания , както и за допълнителни разходи. Става дума за колосални искове за телесни увреждания.

Медицинското лечение също е съставка на компенсацията за неимуществените вреди, като съществува голям диапазон в компенсациите – включително медицински терапии, физически упражнения, рехабилитации, физиотерапии, масажи и т.н.

 

В България цената на човешкия живот... колкото даде застрахователят

 

В България като правило неимуществените вреди до момента се доказват в съда. Въпросът е, че съдиите, като присъждат нищожни обезщетения, стимулират и застрахователите да не изплащат по-големи. Правната логика е достатъчно неясна - чл. 52 от ЗЗД обяснява: "Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост".

Така цената на човешкия живот според застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е  ...  колкото даде компанията.

Марионела Колева, началник- отдел „Дистанционен надзор” в Дирекция „Застрахователен надзор” на Комисията за финансов надзор, разгледа практиката при уреждане на претенции за неимуществени вреди в България, като представи много интересни статистически данни във връзка с развитието на проблематиката, свързана с неимуществените вреди.  Многократно се увеличават лимитите на отговорност, като за последните 10 години те са нараснали 200 пъти, докато премията по „Гражданска отговорност” се е увеличила 2 пъти.

Средният размер на изплатена щета  за неимуществени вреди според М.Колева има тенденция на нарастване от 13 122 лв. през 2001 г. на 30 674 лв. през 2011г. , когато средната премия  за едно МПС е  213 лв. Но все пак този среден размер е намалял в сравнение с годините 2007-2008, когато е бил 34 000 лв. Нарастването на претенциите за неимуществени вреди за десетгодишен период е два-три пъти.

Рисковата премия за едно МПС, определена на база предявени претенции, също има своето развитие от 2001 г., когато е била 8.80 лв. за неимуществени вреди ( при изложени на риск  брой застраховани

МПС, приравнени към годишна база, са били 1 258 098) до 85.22 лв. през 2011 г. за неимуществени вреди ( при 2 444 965 бр. изложени на риск застраховани МПС). От 2008-2009 г. в България премията не е била достатъчна, за да покрие риска, но презастрахователите са поели част от загубите по застраховката.

В Европа голяма  част от премията покрива разходите за обезщетения, а има и  увеличение на щетимостта. На европейско ниво около 75 % от застраховката покрива разходите за обезщетения, а в България около 60 %, като за сметка на това са по-високи разходите на застрахователите – около 30%-40% от застраховката.

Премията зависи от честотата на претенциите и от средния им размер. Честотата на предявените претенции за неимуществени вреди е различна в различните страни. Тя е най-ниска във Финландия (2%), а най-висока в Турция (над 8%). Средният размер на претенциите в Европа варира от 1000 евро до над 50 000 евро.

У нас честотата на претенциите за неимуществени вреди е най-ниска и е 0.27%  , което означава, че на 1000 застраховани МПС две от тях предявяват претенции. Ето това показва какво е доверието на българите в справедливостта на застрахователите при изплащане на обезщетения за телесни вреди. Средният размер на претенциите у нас също е един от най-ниските – около 2000 евро годишно. За 2010 г. има 5 предявени претенции за суми над 1 млн.лв.; и 4 за суми от 500 хил.лв. до 1 млн.лв. При събития, станали в чужбина, броят като относителна стойност е три пъти по-голям, т.е. там са предявени повече претенции за обезщетения над 500 хил.лв.

Друга констатация на М. Колева е голямото закъснение при изплащането на неимуществените вреди. Още през първата година след произшествието се предявяват искове само  в  27% от случаите и само в  3% се изплащат веднага. Което означава огромно закъснение при изплащането на обезщетенията. Делът на изплатените претенции нараства едва след 6-ата; 7-ата и 8-ата година.

„Румънският казус” пак  на ход

 

Практиката на Гаранционния фонд при уреждането на претенции за неимуществени вреди в България, представена от Ефко Патриков, началник-отдел „Правен и регреси във фонда, показва, че развитието на общо заведените претенции нараства за 2009 и 2010 г., съответно от 251, 267, но има намаление през 2011 г. на  260 броя. От тях УС на фонда е определил обезщетение съответно по 178 претенции; 198  и 202 през трите години. Общата сума за последните три години на определените обезщетения (в лева) е съответно 1 643 250 лв.; 2 279 363 лв. и 2 419 889 лв. Впоследствие е предявен съдебен иск съответно за 96; 91 и 37 претенции, като по всяка вероятност гражданите са били неудовлетворени от присъдените суми. От общо за 1 648 280.56 лв. предявени претенции от национални бюра на държави членки на ЕС и ЕИО, за събития в ЕС и ЕИО за периода 2007-2011 г. през 2011 г. те са  за 985 943.38 лв. , т.е. близо милион лева. А от общо  изплатените  1 393 774.07 лв. платените през 2011 г. са за 829 515.74 лв.

Големите обезщетения през последната година  са свързани с трансграничните искове. Броят на претенциите, които се възстановяват на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи от Гаранционния фонд, нарастват в пъти както по брой, така и по отношение на общата сума, сподели Ефко Патриков. Тази тенденция е свързана с редица опасности за изплащане на огромни обезщетения, без Гаранционният фонд да има реална възможност да влияе върху процеса на определяне и установяване на вината за настъпило произшествие на пътя. Отнася се за събития, настъпили на територията на Гърция, Румъния и Италия, за големи обезщетения. Конкретно за случая в Гърция съдът е отхвърлил българските възражения и настоява за огромни обезщетения съгласно гръцкото законодателство.

Големите обезщетения през последната година се дължат и на печално известния „румънски казус”, при който румънски граждани се обзавеждат с българска регистрация на собствените си автомобили – обясни Ефко Патриков. Става дума за десетки хиляди такива автомобили, които се движат на територията на ЕС с български регистрационен номер и са възможни причинители на произшествия. Румънските граждани много често нямат реално сключена застраховка и предявяват претенции към българския Гаранционен фонд. Такъв случай има през 2011 г. за румънски гражданин, причинил катастрофа с автомобила си с българска регистрация и без сключена „Гражданска отговорност”. Има загинали и пострадали румънски граждани. За 2 620 000 евро за медицински разходи в румънски леи е претенцията срещу виновния водач. За случая Гаранционният фонд незабавно е уведомил своите презастрахователи. Делото се разглежда съгласно румънското законодателство. Според Патриков зачестяват такива случаи на причинени пътнотранспортни произшествия с румънски граждани с автомобили с български регистрационен номер.

Коректив за определяне на различните обезщетения

Ако започнем да сравняваме обезщетенията в „белите държави”, разбира се, че застрахователите, не без основание, ще заявят, че в Западна Европа цената на застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите се движи в порядъка на стотици евро (средно 300 евро), затова и обезщетенията там са много по-сериозни.

Във Великобритания цената на полицата за млади шофьори достига 1500 паунда. В Германия премиите варират около 800-1000 евро, като могат да станат по-ниски (респективно по-високи) чрез прилагане на система "бонус-малус", но най-ниският размер на премията след прилагане на "бонус" не е под 500 евро.

Рисковата премия във Франция е 163 евро,  в Португалия -  166 евро.

А в България средната премия  за едно МПС през 2011 г. е  213 лв.

Комисията за финансов надзор, и по-специално Управление “Застрахователен надзор”, инициира идеята за създаване на единна Методика за уреждане на неимуществените обезщетения по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. 

В заложените промени на Кодекса за застраховането сме делегирали неимуществените вреди, свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, каза Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”.

По този начин те ще се регламентират с наредба, с която ще се приеме до средата на годината и методика относно правила за определяне на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди  вследствие на смърт или телесни увреждания.

Вече има сформирана работна група и по нея активно се работи.

Методиката има препоръчителен характер и няма да важи в съда

 

Тя ще  бъде доброволна, а не задължителна за застрахователите, но ще служи като коректив за определяне на различните обезщетения, смятат от КФН.

Идеята е с тази методика да се създадат регламенти, които да изчистят противоречивата практика  на застрахователите.

Става дума за доброволно уреждане на претенции по извънсъдебен ред между застрахователите и увредените застраховани. Методиката ще важи при доказана вина на водача, както е в момента. На пострадалия се издава изпълнителен лист срещу виновния водач, с който той отива при застрахователя с искане да изплати обезщетението.

Добре е да се знае, че  разработваната в момента методика няма да изключва възможността за получаване на обезщетение по съдебен ред.

Защото в около 80 на сто от случаите хората предявяват граждански иск, което означава, че те не могат да получат застрахователно обезщетение или то е недостатъчно като размер.

 

Каре – в колона в дясно върху черен фон

 

На 14 февруари 2012 г.  се проведе работен семинар на тема „Претенции за телесни наранявания (неимуществени вреди”, организиран от Гаранционния фонд, България, Асоциацията на българските застрахователи и Swiss Re и с модератори Николай Сотиров, Данчо Данчев и Коста Чолаков. Семинарът се проведе и с участието на Комисията за финансов надзор, Националното бюро на българските застрахователи, представители на застрахователни компании у нас.От австрийска страна презентации направиха Улрих  Werwigh, директор претенции, Swiss Re, и Изабела  Долана   - специалист претенции, Swiss Re, а от българска - Марионела Колева, началник-отдел, КФН, Ефко Патриков, началник-отдел „Правен и регреси”, ГФ, България, и Татяна Чонкова, генерален секретар, НББАЗ.

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Здравно застраховане"
д-р Ирена Мишева ,
orange_li
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски Академик Иван Стефан,
orange_li
"Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски,