Лятото донесе нови лимити по „Гражданска отговорност“

10 Юли 2012 г.,zastrahovatel.com
Двойният скок на лимитите няма да доведе до драстичен скок в цените на полицата

           

            Двойният скок на лимитите при обезщетенията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите няма да доведе до драстичен скок в цените на полицата, но повишаване ще има, около това твърдение се обединяват представителите на застрахователния бранш. От 11 юни тази година застраховката вече се сключва при минимални застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 млн. лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 млн. лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. За вреди на имущество - 2 млн. лв. за всяко събитие. До момента тези лимити бяха съответно 1 млн. лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 5 млн. лв. при две или повече пострадали лица. Лимитът за вреди на имущество беше 1 млн. лв. за всяко събитие.

            На практика необходимостта компаниите да завишават премията по полицата идва основно от загубите им заради щети на български граждани в чужбина, където се присъждат по-високи по размер обезщетения. Затова и част от компаниите в сектора избраха политика на увеличаване на премията именно само за полици със сертификат „Зелена карта“. Например „Гражданска отговорност“ за чужбина в „Дженерали Застраховане“ АД вече е с 15% по-скъпа. Средно с 6% по-високи са новите цени в ЗК „Лев Инс“ АД, а с около 3% в „ХДИ Застраховане“ АД.

            Практиката показва още, че силната конкуренция между дружествата, предлагащи задължителната застраховка в комбинация с ниското потребление, пречи полицата да поскъпва драстично и в момента цените растат плавно всяка година. Лимитите са се вдигали многократно през годините, без да влияят на цената, коментират застрахователи.

            В същото време статистиката показва, че застрахователният бранш става все по-зависим от премийния приход по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Това става ясно и от последните данни за застрахователния сектор, обявени от Комисията за финансов надзор. Според тях около 42% от всички премийни приходи в края на април тази година се дължат на задължителната застраховка. В края на 2011 г. този дял беше почти 40%, а в края на 2010 г. - 35.5%. Не е опасно за пазара компаниите да разчитат най-вече на „Гражданска отговорност“. Нормално е, като задължителна застраховка тя има по-голяма тежест и в страните от Европейския съюз, не само при нас, коментират застрахователи.

            Високите лимити са от по-голямо значение при неимуществените вреди, които като правило се доказват в съда. Въпросът е, че съдиите, като присъждат нищожни обезщетения, стимулират и застрахователите да не изплащат по-големи. В практиката са известни случаи, при които за едни и същи като вид и степен увреждания на хората съдилищата в страната определят най-разнообразни размери на обезщетения. Правната логика е достатъчно неясна, а именно - „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.“ Кой може да каже, че е компетентен да определя рамките на справедливостта и как се измерва тя? И на коя икономическа или обществена логика тя е отражение - на база доходи и имуществено състояние, личностни характеристики или положение в обществото?

            Така цената на човешкия живот е по договаряне, но на практика според застраховка „Гражданска отговорност” е... колкото даде компанията. Незначителният размер на присъдените суми, съчетан с баснословната продължителност на делата, обезверяват хората и обезценяват правото като инструмент за търсене на справедливост и социална промяна.

            Монетата обаче има и друга страна - с бързи темпове нараства средният размер на щетата за имуществени вреди и с още по-голяма скорост за неимуществени вреди. Практиката на съдилищата се изменя със същите темпове. Претенциите на клиентите, които все по-добре се ориентират в обстановката благодарение на адвокатите, които се намесват незабавно след настъпване на застрахователно събитие, и то срещу доста висок хонорар, нарастват скокообразно. Претенциите в повечето случаи се основават на това, че лимитът на отговорност е твърде висок, а не отразяват каква би била загубата на доход вследствие на претърпяното събитие, какви ще бъдат разходите му за полагане на съответните грижи в периода след събитието и колко време ще трае това. Общо взето, всичко е базирано на това да се преследва по-висок размер на обезщетение с цената на всичко. В някои случаи се експлоатира мъката на хората с цел да се извлекат облаги. Трябва да се има предвид също така, че в някои страни, като Франция, Италия и Люксембург, отговорностите са безлимитни, няма таван за обезщетението. Там цената на човешкия живот е без цена.

            Именно липсата на нормативна регламентация в България (в противоречие с детайлната регламентация, характерна за доста от европейските държави) до момента води до желанието и възможността застраховката да има не обезщетителен, а по-скоро обогатителен характер. Не е тайна, че понякога заинтересованите страни  - следовател, вещо лице, лекар, прокурор, адвокат, също преследват свои корупционни схеми за обогатяване. Застрахователи обясняват, че около 30% от извоюваните в съда обезщетения служат за тази цел. Още повече че у нас няма наказателно преследване към виновния в едно пътнотранспортно произшествие, твърдят те, че дори той да е шофирал след употреба на алкохол или упойващи вещества,  Кодексът за застраховане изрично разпорежда, че се дължи обезщетение. Пак според него се дължи обезщетение при вреди, нанесени дори от неправоспособен  водач.

           

            Стъпка в правилната посока 

 

            Ето защо изключително важен по отношение на задължителната полица е проектът за методика, по който ще се изчисляват обезщетенията за неимуществени вреди от катастрофи - телесни увреждания и смърт. Проектът на Комисията за финансов надзор беше представен пред застрахователите, Гаранционния фонд и асоциациите за защита на пострадали с цел те да дадт своите коментари и предложения още през миналата година. В проекта телесните увреждания се категоризират на леки, средни и тежки спрямо различни критерии, като загуба на орган, крайник, на някое от сетивата, има ли остатъчни деформации и белези, ще се възстанови ли напълно увреденият, за колко време, има ли опасност от бъдещо влошаване, колко операции е претърпял, колко от тях са били под пълна упойка и т.н. По тези критерии ще се формират прагове на обезщетения за определена травма. Допълнително при определяне на обезщетението ще се вземат под внимание и социалният статус на пострадалия, доходът му, местоживеенето и др. За обезщетение при смърт ще има две групи критерии. Първата е обвързана с личността, а втората - с наследниците. Към първата група  от значение са факти като възраст на починалия, семейно положение, трудов статус, какви средства са необходими за издръжка на семейството му и т.н. Втората група се формира от това какъв е броят на наследниците, на каква възраст са, колко от тях разчитат на доходите на починалия и др. В методиката има и медицинска част, която описва травмите.

            В българската съдебна практика в момента се забелязват драстични разлики в обезщетенията при увреждания и смърт. Например присъдените суми в случай на смърт варират от 30 хил. лв. до 90 хил. лв. за един наследник. Една от причините за това е липсата на критерии, които да съизмерват идентичните случаи на увреждания и липсата на конкретни стойности по тях

            На фона на всичко казано дотук е редно да се отбележи и недотам лицеприятният факт, а именно, че малко от компаниите са наясно с размерите на отговорността, която се носи по този вид застраховка, и малко от тях изпълняват коректно ангажиментите си. Още повече, когато сме част от Европейския съюз, и по тази полица се носи отговорност в рамките на законодателните решения, действащи на териториите на страните членки. За събития в България се прилагат нормите на българския закон, а при събития в чужбина - нормите на държавата, в която е настъпило конкретното събитие.

 

            Забавените плащания          

 

            Няма как да не припомним и друг не толкова лицеприятен за гилдията факт, а именно изготвения през март тази година мониторингов доклад от страна на Съвета на бюрата. В Съвета на бюрата съгласно неговата конституция има образуван постоянно действащ Комитет по мониторинг с представители националните бюра на единадесет държави. Задачите и целите на този комитет са да следи за финансовата стабилност на системата „Зелена карта“, в т.ч. постоянен мониторинг на държавите, членуващи в системата, по отношение на стриктното спазване на Вътрешните правила и подписаните международни договори и споразумения и най-вече моторните директиви, спускани от  Европейската комисия. Информацията, която се разглеждаше в доклада, беше свързана най-вече със забавени плащания от няколко български застрахователни компании.  Съгласно вътрешните правила срокът за изплащане на претенциите е строго определен - два месеца от предявяването. Ако в този срок застрахователят не изпълни своето задължение, тогава местното национално бюро отправя искания за гаранции към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. НББАЗ, спазвайки Вътрешните правила, в рамките на един месец трябва да плати вместо застрахователя, издал полицата „Гражданска отговорност“ за определеното МПС, причинило вреди в съответната държава. Мониторинговият доклад се позоваваше на данни от изпратени такива искания  за гаранции към българското национално бюро през 2009 г., 2010 г. , 2011 г. и към март 2012 г. за неплатени в срок щети от определени застрахователни компании. Изпратените искове за гаранции към НББАЗ са, както следва: за 2009 г. - 135 броя за обща сума от 483 633 евро; за 2010 г. - 134 броя за обща сума от 519 134 евро; за 2011 г. -  511 броя за обща сума от 2 585 581 евро;

от 01.01.2012 г. до 07.03.2012 г. - 258 броя за обща сума от 509 654 евро.

           

            Ниският обхват и има ли изход от него

 

            В същото време  повече от 800 хиляди автомобила у нас са без застраховка „Гражданска отговорност“. Общо в България са регистрирани над 3,3 милиона автомобила, но застраховка имат едва 2,5 милиона от тях. Това води и до по-ниския процент покритие на задължителната застраховка в страната – 72%-73%. За сравнение, в повечето европейски държави процентът надхвърля 90.

            Все повече представители на бранша смятат, че въвеждането на системата „бонус-малус” ще спомогне за повишаване на обхвата по полицата, тъй като системата ще даде възможност цената на застраховката за водачи без нарушения да се понижи и, обратното, за тези, които са нарушители на пътя и с много катастрофи, да плащат многократно повече. Компаниите ще могат много по-точно да определят риска и тарифите и така да намалят загубите си, които търпят в момента от задължителната застраховка. Редовните шофьори пък ще имат стимул да купуват полицата. В момента голяма част от водачите в малките населени места, които не излизат извън пределите им, карат без застраховка. Това важи и за т. нар. „летни” шофьори, които управляват автомобила си само няколко месеца в годината. Те сключват полицата си на вноски и „забравят” да платят поредната вноска, в момента в който приберат автомобила в гаража. И не на последно място ще има финансови стимули да се подобри дисциплината на пътя. Факт е обаче, че въвеждането на системата не може да стане само от една компания, а от всички едновременно.  

            Практиката на страни, които отдавна прилагат системата „бонус-малус”, показва, че и видът на автомобила, и поведението на водача трябва да оказват влияние при определяне на тарифата. Водачът с поведението си представлява риск, който е по-трудно прогнозируем от този на автомобила. На базата на техническите характеристики може да се дефинира кой автомобил какви рискове крие при управление и при движението си. Докато поведението на хората не може да се вкара в рамки. Единственото, което може да се направи, е да се води статистика, която да дава информация кои водачи биха били склонни към определен тип действия.

            Застрахователните дружества у нас прилагат в някаква степен системата „бонус-малус”. Предвидиха се завишения или отстъпки за районите, в които предимно се управлява конкретният автомобил. По-скъпа е полицата за водачите в големите градове и по-евтина за тези в малките населени места. Възрастта на водача също е от значение. Въведоха се завишения за водачи под 25 години. Респективно отстъпки ползват водачите, които са над 35 години, както и тези, които са правоспособни водачи, но са на възраст между 60 и 70 години. Стажът зад волана и поведението на пътя също имат решаваща роля. Компаниите предвиждат завишения за водачите с по-малък шофьорски стаж. За някои от компаниите това са водачите със стаж под една, както и за виновно причинено пътнотранспортно произшествие през последните една, две или три години. Завишенията за (без)отговорните на пътя водачи варират между 20% и 25% върху премията. Компаниите прилагат утежнения за автомобили с десен волан, за таксиметрови автомобили (от 50% до 300%), рент-а-кар (от 30% до 100%), за състезателни автомобил (от 50% до 400%), както и за автомобили, превозващи опасни товари. Отстъпки клиентите ползват при еднократно плащане на премията, деклариран район на управление - територията на Република България, при комплексно застраховане, за възраст на автомобила и за брой автомобили.

            676 водачи без застраховка хвана полицията при седемдневна акция

 

            409 пияни, 5 дрогирани и 676 водачи без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите хвана полицията при седемдневна акция, организирана от Европейската мрежа на службите на Пътна полиция - TISPOL, съобщиха от пресцентъра на МВР.

            Общо 27 850 водачи са били проверени за периода от 4 до 10 юни тази година. Операцията бе за управление на автомобил след употреба на алкохол, наркотични и упойващи вещества и се проведе едновременно на територията на всички държави членки на TISPOL.

            Установените нарушения са общо 414. След употреба на алкохол са управлявали 409  шофьори, а 5 - след употреба на наркотични или упойващи вещества.

            По време на проверките е извършен контрол и за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съставени са 676 акта за установяване на административно нарушение по Кодекса за застраховане.

            При операцията са установени и редица криминални престъпления: 8 - за притежание на наркотични вещества; един - за незаконно притежание на огнестрелно оръжие; 4 - за транспортиране на крадени стоки, и 66 други криминални престъпления (основно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила).

            Най-много са проверените водачи на територията на ОДМВР- Бургас - 2 125, следвани от Благоевград, Кърджали и Пловдив. Най-много пияни са хванати в Бургас- 41, ОДМВР София - 40; Благоевград - 31; Варна – 25, и Пловдив - 24.

            Като страна членка България изпълнява стриктно поетите ангажименти за участие в организираните от TISPOL инициативи. Провежданите масови кампании по пътна безопасност и засилен контрол едновременно във всички европейски страни имат изключителен превантивен ефект и оказват положително въздействие върху поведението на водачите, обясняват от МВР.

 

            Гергана Иванова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки