Идеята за катастрофичен застрахователен пул „се слага в чекмеджето“

РУМЕН ЯНЧЕВ,изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“

 

-Г-н Янчев, обикновено два пъти в годината се появява проблемът за покритието на задължителната застраховка „Гражданската отговорност“ на автомобилистите и всеки път има драма.  Извиква се КАТ, за да започнат проверките и да се стигнат, колко беше... 90 и няколко процента?

 

- Да ви кажа аз лично не съм виждал някъде фиксиран този процент, но би следвало да бъде някъде над 90% - 91% -95%. В почти всички европейски държави с добро икономическо развитие  този процент е над 90, има и 95, в някои държави даже и малко над това. За съжаление в България, нищо че тази застраховка е задължителна, както и на другите места, в момента това покритие е в рамките на 72-73 процента.

 

-Това заплаха ли е за българите, които пътуват в чужбина, за зелената карта?

 

- Заплаха е, защото имаме около 700 хиляди автомобила, които нямат застраховка. Регистрираните са над 3 300 000, а тези със застраховка са около 2 500 000.

Това означава, че потенциално съгласно правилата, които действат в европейската общност, всеки един от тези водачи може да пътува в различни страни от Европейската общност.  А всъщност гаранция, че той има редовно сключена застраховка,  е неговият регистрационен номер.

 

-Защото сме членове на Европейския съюз...

 

- Да. Счита се, че има застраховка. Ако случайно няма полица  ( а това няма да е много случайно, защото това са една трета от българските превозни средства!),  в случай на предизвикано от същия водач пътнотранспортно произшествие задачата да обезщети пострадалите  от причиненото произшествие чужденци от европейски държави се пада на българския Гаранционен фонд и на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

 

-Има и много проблеми, свързани с фалшификация на щети на моторни превозни средства? За автомобили в Европа - с обратни искове. Това е голям проблем за застрахователите. Може ли за тези, които не са наясно с този проблем, да го синтезираме?

 

- Да, факт е това, което казвате. То е абсолютен факт, има го и се случва в немалък брой държави, има си добри примери в различни държави - в Италия, в Гърция...

 

-Случайно все в южни страни?

 

- Да, повечето  случаи са в южни страни, наистина практиката е такава. Може би защото механизмът за защита на гражданите в тези страни е такъв, че първо  се плаща, а после се оспорва. Но в случаите, когато това е ставало с български застрахователни компании, дори и с нашата компания, допълнително сме наемали детектив...

 

-Тоест как ? Аз ви лъжа, че е станало нещо с моя автомобил?

 

- Това е най-малкото. Аз говоря за случаи, в които става въпрос за изплащане на неимуществени щети, където сумите са значително по-големи. Тоест, трябва да си наемеш детектив,  за да може той да  направи едно разследване, да види, да провери дали тези протоколи, документи, които се издават от някъде, наистина са валидни, дали обстоятелствата, при които е настъпило събитието, са същите, дали няма такъв вид измама.

 

-Имаше една италианска госпожа пострадала при тежко произшествие...

 

- Наскоро имахме  такъв случай на разследване в Италия, в южните части на Италия. Претенцията беше за около 400 000 -500 000 евро. Изпратихме детективи, не от България, естествено, и те установиха съвсем друга действителност. Така че начинът да се защитиш по такива казуси струва доста скъпо.

 

-И това става дума за мними вреди. ..

????????

Темата, която беше изключително остро поставена, е по повод на катастрофичния пул и земетресението. Обаче един въпрос сякаш не беше изяснен. Ако едно имущество е застраховано   за риска земетресение и се случи силно земетресение, какво всъщност вие покривате? Имам предвид какво ще стане при  полуразрушен жилищен блок? Всъщност може ли да има щета, която вие да не успеете да изплатите?

 

- Нещата стоят по следния начин. Почти всяка застрахователна компания си разработва собствена презастрахователна програма. Затова Комисията за финансов надзор е информирана и оказва контрол. Очевидно финансовите възможности на българските застрахователни компании не са чак толкова големи. Те имат свои резерви, натрупали са ги в течение на годините...

 

-И затова се презастраховат...

 

- Да, но рисковете, които се поемат, са значителни. Това не са само жилищни сгради. Тук става дума и за индустриалните обекти, химическите заводи и други такива предприятия. Обикновено тези дружества си купуват така наречената „презастрахователна протекция за катастрофично развитие на риска“, където може да се случи голяма акумулация, тоест значителен процент от вредите застрахователите ще бъдат в състояние  да компенсират, ако такова земетресение се случи...

 

-... не дай Боже !...

 

- Тогава не знам какво може да се случи. Тази хипотеза не е много реалистична, защото, доколкото знаем, в България е имало такова земетресение с магнитуд около 9 и все пак не всичко е разрушено. Но това са големи вреди.

 

-С една дума, за катастрофичния пул всичко е в ръцете на Комисията за финансов надзор?

 

- Не, не бих казал. Катастрофичният застрахователен пул е идея, която има еквивалент в различни държави, като  Швейцария,  Франция,  Испания. Той е възникнал в определени периоди, когато е имало природни бедствия, и това е бил своеобразен начин да се намери по- добра защита. В момента въпросът за България ...

 

-....се слага малко в чекмеджето?

 

- Да, слага се в чекмеджето.

 

-Бихте ли казали по какъв начин застрахователите имат отношение към здравната реформа? Защото, ако наистина здравните фондове бъдат пререгистрирани като застрахователи, те вероятно ще трябва да дойдат при вас, при големите, или ще фалират. Имаше обвинение, че всъщност големите застрахователи пречат на здравните фондове ...

 

- Не мога да потвърдя такова нещо, защото навремето в групата на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ имаше здравноосигурително дружество и няма как това да се случи

 

-Смятате ли, че те наистина трябва да се пререгистрират като застрахователни дружества?

 

- В Европа действа  такъв регламент. Ако регламентът е здрав, би трябвало всички да отговорят на тези изисквания. Разбира се, това би могло да бъде проблем за тези, зад които не стоят големи застрахователни дружества, защото изведнъж ще се нуждаят от допълнителен капитал.

 

-Който в сегашните условия е изключително „лесно”  да се намери!

 

- Трябва да го извади този капитал, а това въобще не е лесно.

 

-4-5 милиона лева?

 

- Най-малкото.

 

-Последен въпрос, тъй като имаме само една минута, но обещахме на зрителите, които може би не знаят, че вие сте голям винар, човек, който разбира от вино. Какво на българския пазар ви прави впечатление като тенденция?

 

- На първо място, има подобрение на качеството на виното. По-големият проблем в България е липсата на голямо разнообразие от бели вина. Червените вина според мен доста добре се представят, но бели вина очевидно се правят по-трудно. Лично аз съм попадал на нелоши сортове, но това още не е най-доброто. Иначе почти всичко вече присъства на пазара, има вина от целия свят.

 

-Въпросът е България къде присъства и дали има ресурс?

 

- България има ресурс и аз мога да ви кажа, че съм посещавал  такива забележителни лозарски масиви,  с други думи, има доста добре гледани лозя и това няма как да не даде отражение и върху  производството на вино.

 

 

 

 

Материалът е от интервю на РУМЕН ЯНЧЕВ ПРЕД ТЕЛЕВИЗИЯ Bulgaria ON AIR