Акценти от публичната лекция на проф. Нуриел Рубини

Глобални перспективи

Професор Рубини предвижда 3% глобален икономически растеж, чийто основен двигател ще бъдат икономиките в Азия и Латинска Америка, които ще растат близо до потенциала си. Развитите икономики ще бележат слаб, анемичен ръст.

Като рискови за световната икономика, професор Рубини посочи Китай, ситуацията в Близкия Изток, еврозоната и фискалната политика на САЩ.

Еврозоната

Според него, рискът от разпадане на еврозоната и излизане на Гърция от еврозоната, в сравнение с една година назад, е по-нисък. Фундаменталните и структурните проблеми на еврозоната обаче не са разрешени и има четири от тях, които все още са налице.

1) Потенциалният растеж е нисък и ще остане нисък по две причини:

l Първата е застаряването на населението, т.е. предлагането на труда не нараства;

l Втората е, че заради бавните структурни реформи, растежът на производителността на труда е много нисък. Ако не се ускорят тези структурни реформи, производителността ще остане ниска.

2) Еврозоната и периферията й са в рецесия, от която няма да се излезе и тази година и вероятно и през следващата 2014 г. (въпреки някои оптимистични прогнози за излизане от рецесията още през второто тримесечие на 2013 г.). Причините за това са четири:

l Фискалната строгост в много страни в Европа;

l Твърде силното евро спрямо долара;

l Замразяването на кредитния пазар в банковата система в периферията на еврозоната;

l Високата и растяща безработица и липсата на доверие сред потребителите и бизнеса, които заради свитите доходи избягват да харчат.

3) Загубата на конкурентоспособност - заплатите растат с по-висок темп от производителността на труда и на това се дължи дефицитът по текущия баланс.

4) Съотношението между частния и държавния и националния и чуждестранния дълг може да се окаже неустойчиво. За пример професор Рубини посочи Гърция, която трябва да преструктурира дълга си.

Според проф. Рубини, в еврозоната се чувства умора от строгите фискални мерки и от даването на средства на закъсалите държави в периферията. Освен в Италия, Гърция, Португалия и Испания, умора се усеща и в ядрото на еврозоната - в държавите, които са нетни донори на средства. Въпреки че финансовите пазари са относително спокойни, има действителен риск от това, че тези мерки ще доведат до повече обществено недоволство и по-лоши икономически резултати.

Перспективи

Въпреки плановете за банков и фискален съюз, като проблем проф. Рубини посочва и липсата на ясен план за възстановяването на икономическия растеж и за намаляване на безработицатата в еврозоната. Икономически растеж е нужен по две основни причини:

l Политическа - при липса на икономически растеж реакцията срещу строгите икономии се изостря. Ако хората не виждат светлина в края на тунела, може да се очакват стачки, демонстрации, бунотве и насилие, а в същото време крайно леви или крайно десни формации набират популярност;

l Икономическият растеж стабилизира и намалява дълга и бюджетния дефицит като дял от БВП, подпомага финансовата стабилност.

Препоръки

За да се постигне икономически растеж, могат да се направят няколко неща:

l Европейската централна банка може да облекчи паричната си политика, да намали основните лихвени проценти и да използва количествени облекчения за стимулиране на икономиката;

l Фискалната строгост в периферията трябва да бъде смекчена;

l Държавите от ядрото на еврозоната, които имат фискални резерви, като Германия, трябва да отложат икономиите, да намалят данъците и да инвестират в инфраструктура, така и да стимулират собствения си растеж и чрез търговски канали да подпомогнат растежа в периферията;

l Да се развиват инфраструктурни проекти, които да бъдат финансирани чрез общи облигации.

България

Според Рубини, след световната икономическа криза се оказва, че старият модел за растеж, задвижван от свръхпредлагане на кредити, имотен балон, голяма задлъжнялост на частния сектор и много краткосрочни заеми в чужда валута, вече не работи. Затова е необходимо да се намери нов модел за растеж за малки отворени икономики - пазарно ориентирани реформи и структурни реформи, които са важен елемент за запазване на макроикономическата стабилност.

В макроикономически план България има много силни предимства: когато удари кризата, бюджетният дефицит се задържа много нисък и страната има натрупани излишъци.

Благодарение на разумните фискални мерки, делът на публичния дълг в момента е много нисък - вторият най-нисък в ЕС (14% от БВП). Инфлацията е сравнително ниска, финансовата и банковата система са стабилни.

Въпреки това, икономическият растеж е много слаб, едва 1% за последната година и без ясна стратегия как да бъде увеличен, а има потенциал да достигне до 4% тази година. Затова, според професор Рубини, България трябва да преосмисли собствения си модел за растеж.

Проблеми

Като най-сериозни проблеми, пред които е изправена България, Рубини посочва:

l Нестабилната политическа ситуация, породена до голяма степен заради сериозни проблеми в енергийния сектор. Страната има твърде високи разходи за производство и разпределение на енергия и електричество в сравнение с доходите. До 25% от доходите отиват за сметки за електричество, а при пенсионерите почти всички доходи, а това е източник на масово недоволство; необходима е стратегия за енергийна диверсификация;

l Корупция в политическата и икономическата система, организирана престъпност, сива икономика;

l Посредствен икономически растеж, ниски доходи на глава от населението;

l Изтичане на мозици и демографски промени във възрастовата структура на населението.

Перспективи

Всяка малка икономика трябва да открие за себе си какви са конкурентните й предимства в една глобална икономика.

Според проф. Рубини, в условията на рецесия в цяла Европа, страната ни не може да направи много в краткосрочен план. Затова трябва да мислим как да инвестираме в бъдещето си. Човешкият капитал е един от най-важните двигатели за икономически растеж. Затова е необходимо качествено образование, квалифицирана работна сила, особено в днешния дигитален свят, предвид че уменията се конкурират в една глобална икономика.

Страни, които са изчерпали много от природните си ресурси, инвестират основно в човешки капитал - като Япония, Корея, Израел и Сингапур, които внасят почти цялата си електроенергия и природни ресурси. Те инвестират в човешки капитал, образование и умения.

Въпреки че икономическият растеж разчита най-вече на частния сектор, частният и публичният сектор трябва да се допълват - държавата трябва да предоставя качествено образование, здравеопазване и социални услуги.

Инвестициите понякога изискват фискални средства, които трябва да се използват разумно, като в България това е възможно.

Препоръки

Няма магическо решение и няма един-единствен модел, който работи. Всяка малка отворена икономика трябва да е отворена към света по подразбиране. Размерът на българската икономика и вътрешен пазар са много малки, за да могат да растат съществено на база на вътрешно търсене. Затова е нужна отвореност към търговия, към финансови потоци, към преки чуждестранни инвестиции и институции, които приветстват този чуждестранен капитал. Това подобрява технологичната база и ръководните умения.

Фискалните ресурси трябва да се ползват така, че те да не са разход, а инвестиция в бъдещето на държавата, на хората, на младите хора.

Трябва да се намали натиска върху солидарните пенсионни системи, породен от влошената демографска картина, чрез развитието на капиталови схеми и модели за осигуряване.

Само растежът ще запази политическата система и дори може да обърне демографската криза. Ако се постигне ръст на БВП, демографската криза ще бъде решена, защото хората ще се връщат, за да работят тук, както и няма да емигрират.

Успешните икономики са задвижвани от частния сектор, но правителството, следва да предоставя подходящите публични услуги, за да засилят развитието на частния сектор.

Професор Рубини препоръчва също да се инвестира в добра и продуктивна инфраструктура, в нови икономически възможности за хора в неравностойно положение, да се увеличи производителността на частния сектор, да бъде създаден публичен дебат за финансови стимули и да се избягват краткосрочните заеми в чуждестранни валути.

На въпроса в какво инвестират професорите по икономика и по-специално той самият, професор Рубини споделя, че инвестира там, където счита, че притежава конкурентни предимства, а именно в знания и повишаване на собствената си квалификация. Относно спестяванията си той споделя, че за това се е доверил на други хора да се грижат, които от своя страна имат конкурентни предимства, като финансисти на капиталовите пазари (пенсионни фондове, управляващи дружества). Единственото в посока на инвестиционната политика, сподели разбирането си за широка диверсификация на активите, както по видове, така и географски. Самият той не следи ежедневно движенията на капиталовите пазари и никога през живота си пряко не е осъществявал сделки с финансови инструменти.

Това са акценти от лекцията на проф. Рубини, която той изнесе на 26 февруари 2013 г., по покана на ПОК „Доверие". Повече информация можете да откриете на специалния сайт за събитието -http://roubini.doverie.eu/