Влогът двойно по-доходен от парите за втора пенсия

03 Септември 2013 г.,zastrahovatel.com
в-к "24 часа"

 

 

Темата за пенсионните фондове стана особено актуална в последните месеци около информацията за предстоящата продажба на най-големия - "Доверие". Тя обаче е особено важна по принцип най-малко по две причини.

Първо, засяга над 4 133 882 души, колкото са всички осигурени за допълнителна пенсия към края на юни 2013 г. И второ, средствата, които се заделят всеки месец, са сериозни. От всеки работещ на трудов договор, роден след 31 декември 1959 г., задължително се отчисляват 5% от осигурителния доход месечно. Те отиват в т.нар. втори стълб, или в универсалните пенсионни фондове.

Вноската се дели между осигурения и работодателя в съотношение 2,2 към 2,8%. Получава се така, че от заплатата на човек, който се осигурява на 1000 лв., в универсален пенсионен фонд отиват 50 лв. всеки месец.

Отделно работещите тежък и рисков труд заделят допълнително от дохода си в професионалните схеми. По-заможните българи доброволно си внасят още средства. Към края на юни 2013 г. общите активи на всички фондове (и задължителни, и доброволни) са 6,165 млрд. лв. Само в универсалните има 4,91 млрд. В тях са 3 277 798 души, които очакват допълнителна пенсия.

Вестник "24 часа" направи сравнение между доходността на пенсионните фондове с лихви по депозити и с инфлацията. Избраният период е от юли 2004 г. (тогава влезе в сила нова методика за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване) до края на юни 2013 г. Взети са лихвите по депозити за домакинствата със срок от 6 до 12 месеца.

Изчисленията на финансовия надзор показват, че доходността за периода (нетната - след приспадане на всички такси) на универсалните пенсионни фондове е 40,57%. За професионалните фондове е 38,99% с натрупване, а за доброволните - 35,44%. Общо за всички пенсионни фондове е 39,39%.

През същия период доходността от лихви по депозити е с 76,13% с натрупване (според изчисления на база данните на БНБ), което е близо двойно повече спрямо резултатите на пенсионните фондове. Те не могат да преборят дори инфлацията. От юли 2004 г. до юни 2013 г. тя е общо 56,1%, показват данни на статистиката. Това означава, че парите за допълнителна пенсия се "изяждат" от покачването на цените.

Резултатите на пенсионните фондове само за последните 5 г. - от 2008 до 2012 г., показват, че основните минуси бяха натрупани именно през 2008 г. - когато финансовата криза се развихри и помете борсите. По това време основен дял от активите на пенсионните фондове бяха в акции.

Макар дружествата да бяха започнали да преструктурират инвестициите си, това не бе достатъчно да предотвратят големия срив в доходността. През 2008 г. универсалните отчетоха рекорд в загубата - 21,14%, при професионалните тя бе 22,77%, а при доброволните - 28,01 на сто.

Към края на юни 2013 г. положението е следното: от общо 5,66 млрд. лв. инвестиционни активи 1,85 млрд. са в дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от страни в ЕС или други държави или техните централни банки, 1,3 млрд. лв. - в корпоративни облигации, 1,36 млрд. - в акции, права и дялове, 0,84 млрд. лв. в банкови депозити.

През миналата година фондовете се върнаха на положителна територия. Средната доходност на универсалните бе 7,39%, а на доброволните - 7,34%. Въпреки това те 
не могат да компенсират негативните резулати, натрупани през 2008 г. Кумулативната доходност до края на 2012-а отново е на минус с около 1%.
Отрицателната доходност през 2008 г. се отнася за нетните активи, които вече са били налични към края на 2007 г. Не са засегнати постъпилите след това осигурителни вноски.

От Комисията за финансов надзор припомнят, че промените в активите на пенсионните
фондове не са резултат единствено от доходността. Значение имат постъпленията от вноски и изплатените суми на осигурени лица и техните наследници.
Намаление има не само от отрицателната доходност, но и от таксите и удръжките в полза на дружеството, което управлява средствата.

От надзора дават следния пример - ако едно осигурено лице в универсален фонд е имало 100 лв. по партидата си към 31 декември 2007 г., тези пари са намалели с около 20% през 2008 г. На следващата година доходността е била около 8% През 2010 г. - около 5%. В следващата година почти няма изменение, а през 2012 г. е отчетено нарастване с около 7,5%. Ако се преизчисли сумата според средната доходност за периода, то до края на 2012 г. сумата от 100 лв. е намалявала ежегодно с около 1%.

Средствата, които се удържат от пенсионните дружества под формата на такси, също не са маловажни. За първото полугодие на 2013 г. те са около 50 млн. лв. Събират се няколко - удръжка от осигурителната вноска (административна такса 5%), инвестиционна такса (1%), еднократна встъпителна такса, други (при промяна на участие, изтегляне на средства, получаване на допълнителна информация).

Комисията за финансов надзор предложи постепенно двойно намаление на инвестиционната такса в следващите години, но проектът не бе придвижен за гласуване в парламента. 
Успокоение за осигурените носи фактът, че все още има няколко години, през които фондовете ще имат шанса да превъзмогнат напълно отрицателните резултати. Първите пенсии от универсалните фондове ще започнат да се изплащат от 2020 г.

Въпросът е обаче дали фондовете ще съумеят да работят така, че да повишат резулатите си и бъдещите пенсионери да получат справедливи суми. Последните данни показват, че нетните активи растат. За 5 г. повишението е с близо 2,5 пъти - от 2,318 млрд. лв. към 31.12.2007 г. до 5,682 млрд. лв. към 31.12.2012 г. Само при универсалните пенсионни фондове ръсът е над 3,5 пъти - съответно от 1,228 млрд. лв. до 4,487 млрд. лв.

Когато тези средства се разпределят на броя осигурени, става ясно, че средната сума,
натрупана на едно лице в универсален фонд, е едва 1496,70 лв.
На осигурен в професионален се падат средно по 2500 лв., а в добровален - 1076 лв. За осигурени над 45-годишна възраст в универсален се падат по близо 2000 лв. средно. Малко над 1400 лв. имат хората между 30 и 34 г. С около 200-300 лв. повече имат по партидите си мъжете спрямо жените.

 

20 лв. струва прехвърлянето в нов пенсионен фонд

Осигурен, който иска да се прехвърли от един в друг пенсионен фонд, трябва да подаде заявление по образец. Подписът му трябва да е нотариално заверен. Заявлението се адресира до новото дружество, в което иска да премине. Може да се подаде в негов офис, чрез осигурителен посредник или по мейла с електронен подпис.

Едновременно с подаване на заявлението лицето подписва и осигурителен договор с новото дружество. Той влиза в сила в деня на прехвърляне на средствата му по сметката на новоизбрания фонд.

Подаденото заявление се разглежда от старото дружество, което преценява наличието на законовите предпоставки за извършване на прехвърлянето.
В случай на отказ той трябва да е мотивиран, а лицето може да възрази срещу него.

Ако заявлението бъде одобрено от старото дружество или то отмени първоначалния си отказ, осигуреното лице дължи такса за прехвърляне, която не може да надвишава 20 лв.

Такса не се дължи, ако прехвърлянето е поради несъгласието с промени в правилника на фонда, в който се осигурява.
Всеки сам може да избере първоначално дружеството, в което да се осигурява, но малцина го правят. Обикновено разпределението е по служебен път.

 

Действат от 2000 г., в други страни ги премахват


Допълнителното пенсионно осигуряване, каквото го познаваме днес, е въведено през 2000 г. Със законови промени е наложен т.нар. тристълбов модел: 

- Първи стълб - държавно обществено осигуряване, създаден на базата на съществуващата разходо-покривна солидарна система;

- Втори стълб - допълнително задължително пенсионно осигуряване с капиталов принцип на действие. Той е допълнение към основния първи стълб и е изграден на основата на индивидуални партиди в пенсионни фондове от отворен тип, управлявани от частни акционерни дружества;

- Трети стълб, изграден на принципите на втори стълб, но с доброволен характер и създаден с цел да повиши и разнообрази равнището на пенсионна защита.
Преди приемането на България в ЕС бяха транспонирани директиви за професионалните пенсионни схеми.
През последните 15 г. редица държави от Централна и Източна Европа извършиха пенсионни реформи и създадоха подобни модели. Мотивът - да се осигури финансова устойчивост на пенсионните системи, да се отчита личният принос и да се повиши адекватността на пенсиите.

Моделът бе въведен в Полша, Словакия, Румъния, Македония, Литва, Латвия и Естония. Втори стълб бе създаден и в Чехия през 2012 г. Управление на задължителни осигурителни вноски от частни компании има и в Латинска Америка - Чили, Перу, Уругвай и др.

През годините обаче се правят реформи. В унгарското законодателство например бе предвидено, че средствата на осигурените се прехвърлят в държавното обществено осигуряване, освен ако те изрично изберат да останат във втори стълб. Сериозен дебат за бъдещето на допълнителното задължително пенсионно осигуряване се води и в Полша. В Чили пък бе въведен и солидарен стълб заради проблеми, защото голяма част от работещите остават извън обхвата на капиталовата система или не са правили редовно вноски.

В някои държави се стигна до намаляване размера на осигурителните вноски или спиране на тяхното увеличаване, а в други бе въведена възможност за прехвърляне в държавното обществено осигуряване.

Според Комисията за финансов надзор (КФН) и у нас е нужно усъвършенстване във втори и трети стълб. Например въвеждане на многофондова система, която да дава възможност за избор на осигурените между различни инвестиционни решения при управлението на средствата. Нужно било и намаляване на размера на таксите, регламентиране на фазата на изплащане на средствата след придобиване на пенсионни права. Както и въвеждане на гаранционен механизъм за внесените пари.

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012
orange_li
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005