Да сме ковачница на кадри е наша мисия, наша съдба

- Проф. Адамов,  изключителни събития чертаят пътя ви на ректор на СА „Д. А. Ценов“. За първия си мандат бяхте избран от Общото събрание на 4 юни 2007 година – годината на влизането ни в Европейския съюз. Те и изминалите вече години от вашия втори мандат можем да наречем сложни и трудни години. Но не можем да не отбележим нещо, което предизвиква вяра и уважение към вашата личност, изразени от членовете на Общото събрание за избора ви за ректор на академията. Вторият мандат получихте след гласувалите за вас 151 от общо присъствалите 152-ма членове. Пълно доверие получихте и за предишния си мандат. Как оценявате това доверие на колегите ви и с какво си го обяснявате? На какво се дължи то?

 - Ректорските мандати са мерител на времето. Време, в което страната ни се промени. Промени се и пазарът на труда. Европейският съюз от 2007 г. е нашият общ дом – дом на възможности, партньорства, програми и проекти. С доверието да бъда дванадесетият ректор в историята на Свищовската алма матер за тези осем години работих под мотото „Качество – доверие – инвестиции в човека“. Доверието обаче е функция на управленската философия, мерки и действия. Макар и административен ръководител, за мен ректорът е с позицията на „пръв сред равни“. Считам, че собствените научни търсения на ректора, неговите публикации, проекти и инициативи са ключов фактор за устойчиво развитие на самата институция и следващите генерации млади учени. Радетел съм за каузата на качественото висше образование в България. Независимо от „широкия двор“ и география на одобрени от НАОА програми за преподаване на икономика в България прагматизмът на кандидат-студентите логично фокусира интереса към стандартите за качество, присъщи на традиционните три елитни икономически висши училища, сред които е и Свищов.

- В едно от интервютата си за в. „Застраховател прес“ вие направихте своя оптимистичен отчет за свършеното от вас като ректор заедно с академичния ви екип и всички преподаватели, споделяйки, че това са били наистина запомнящи се и изпълнени с предизвикателства учебни години. Време, през което Свищовската академия прие своя 100-хиляден възпитаник, и време, в което светът удържаше турбулентния натиск на глобалната финансово-икономическа криза. Но тази криза продължи и през втория ви мандат, продължава и днес. В такъв случай какво трябваше да предприемете и какво направихте в тези условия за продължаването на успешния път на СА „Д. А. Ценов“?

 - С моя екип от заместник-ректори и административни ръководители на звена създадохме модел на интензивна комуникация с практиката. Създадоха се десетки алумни клубове. Ежегодно се посещават над 500 български средни училища в рамките на кандидатстудентските кампании. Пионерните за България научни школи по финанси, застраховане, счетоводство и контрол са днешните особено привлекателни бакалавърски специалности, магистърски и докторски програми. С изпълнения капацитет от над 12 хиляди обучавани студенти ние превърнахме Свищов в най-младия град на България, символ на академизъм и най-високи стандарти за образование и старт в кариерата. Наша запазена марка вече са и поредицата от национални ученически състезания в целия спектър на икономиката и бизнеса, привличащи за участие стотици от най-добрите зрелостници във водещите професионални средни училища. Обновените учебни корпуси и общежития, базата за студентски спорт (включваща закрит плувен басейн, игрища за футбол, волейбол и баскетбол, закрита писта за атлетика) заслужено привличат кандидат-студенти от всички краища на България. Така логично успешната кариера на всеки от нашите възпитаници е критерий за качество на марката Стопанска академия. С особена гордост си позволявам да припомня оценката на президента Георги Първанов, дадена на 01.10.2008 г. (деня на застрахователя) в аулата на академията, според която „…няма министерство, ведомство, организация, фирма или банка, в която да не работи поне един от хилядите възпитаници на най-доброто извънстолично висше училище в България – Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - Свищов“. След тази дата нови десетки хиляди студенти, докторанти, курсисти и специализанти се довериха на марката Стопанска академия. Създадената мрежа от висши училища за Еразъм мобилност дава възможност на множество наши преподаватели и студенти за устойчив достъп до над 30 водещи университета, разположени в 16 европейски страни. Отчитаме и факта, че днешната млада генерация студенти е мобилна, адаптивна и технологично комуникативна. Още през 2009 г. чрез собствената ни система за академично обучение в дистанционна форма (Virtual Joint Learning) за първи път регистрирахме интернет свързвания с обучаващите уеб-ресурси от наши студенти, пребиваващи във всички континенти по света. През втория мандат вече отчитаме рекордна уникална локация на свързвания с платформата за магистърско дистанционно обучение от 128 държави от целия свят. Радва ни факта, че в града на първия български финансов министър – Григор Начович, сме дали висше образование и на г-н Владислав Горанов, настоящ финансов министър в правителството на премиера Бойко Борисов. С наша магистърска степен е и министърът на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски.

-  А бихте ли акцентирали сега на най-важното, което постигна и постига академията през тези два мандата?

 - Пет акцента считам за ключови за тези осем години: качествената реформа в учебната документация, академичната памет, кадровото развитие, международното признание и научната периодика. В първия аспект като контрапункт на консервативни политики за изграждане на учебната документация за придобиване на широката образователно-квалификационна степен „бакалавър“ делегирах пълни права на водещите в СА „Д. А. Ценов“ катедри да започват работа по формиране облика на бъдещите професионални финансисти, икономисти и администратори още в първия курс на обучението. Стимулирах и политика на експанзия в образователно-квалификационна степен „магистър“, където с развитието на електронните и информационни технологии към 2015 г. отчитаме лидерска за България позиция с 25 хиляди магистри в дистанционна форма на обучение. Инвестирахме проектни ресурси в чуждоезикови образователни продукти, които потвърдиха привлекателността на марката Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Европа и света. Във втория аспект с отбелязването на вековния юбилей от учредителното дарение на патрона на висшето училище Димитър А. Ценов изградихме с дарителска инициатива алея с бюст-паметници на ректорите, дали приживе своя огромен и съзидателен принос за реализиране мечтата и волята на Дарителя. С този акт академичната общност отдаде заслужена почит и уважение на съграденото приживе от проф. Димитър Бъров (първи ректор на академията в периода 1936-1950 г.), проф. Стефан Станев (ректор от 1950 до 1956 г.), проф. Минко Русинов (ректор от 1956 до 1964 г.), проф. Величко Нанков (ректор от 1964 до 1972 г.) и доц. Светлозар Калчев (ректор на академията от 1979 до 1987 г.). В третия аспект за първи път от създаването си през 1936 г. в академията работят над 30 щатни професори, заслужили своето израстване с много труд и научни приноси. Ежегодно в катедрите обучаваме над 150 докторанти, като вътрешната нормативна уредба за придобиване на академични длъжности е на едно от най-високите като изисквания за страната нива. В четвъртия аспект получихме и знаково международно признание. Особено ме радва фактът, че вече шестима професори на академията от водещите ни научни школи са носители на почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на престижни чуждестранни университети. И на финала като пети  аспект поставям собствения бранд в научната периодика. Още с първото българско икономическо научно списание „Народностопански архив“ в Свищов е поставено началото на плодородната среда за изява на учените от страната и чужбина. Към 2015 г. ние администрираме чрез международни редакционни съвети девет специализирани по икономика и управление научни периодични издания. Половината от тях се публикуват двуезично (на български и английски), като имат и одобрен статут на реферирани издания във водещи световни електронни библиотеки. За осемте ректорски години дадохме успешен старт на „Годишния алманах научни изследвания на докторанти“ (от 2008 г.), научното списание „Икономика 21“ (от 2011 г.), чийто междууниверситетски профил се идентифицира чрез подкрепата на СА „Д. А. Ценов“, УНСС, ИУ-Варна, СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ, както и на библиотека „Образование и наука“ (от 2012 г.), където вече са отпечатани над 100 тома монографии и академични учебници.

- И друг път съм оценявал способността и умението ви да прилагате мениджърския си подход при решаването на основни проблеми в обучението и управлението на академията и най-вече за създаването на отлични условия за студентите и преподавателите, за цялостното успешно функциониране на свищовското висше училище. Моля ви, споделете тайните и явните лостове за дейността, с която овладявате предизвикателствата на времето. Впрочем как успявате да реализирате целите си на ректор, които са цели и на академичния ви екип?

 - В Свищов ние силно ценим направеното от първостроителите на академизма в град, явяващ се втори като замисъл и трети като официално откриване национален академичен център на страната ни. Фактът, че в крайдунавския първи български свободен град ние имаме историческата мисия и шанс да обявим, че заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски” сме единствените български висши училища с вековна история, е повече от задължаващ. Свищов е и люлка на просветата от българското възраждане. Силата на традициите е основа на академичния мениджмънт, но и трамплин за нови проекти и инициативи. Ректорът трябва да делегира, но и трябва да контролира. Моите заместник-ректори, деканите на факултети, директорите на центрове, ръководителите на катедри са основният гръбнак на успешния академичен мениджмънт. Чрез международно сертифицирана система за управление на качеството всяка процедура, процес и документ имат своя прецизен и нормативно издържан разпис. Днес независимо от демографската ситуация ние може и трябва да създаваме иновативни езиково достъпни образователни продукти. Това е бъдещето. В днешния глобален свят нека пазим и развиваме възрожденския идеал за принос пред „народния олтар“.

- На всички прави впечатление развитието на базата на академията  в Свищов въпреки тежките финансови проблеми следствие на финансово-икономическата криза в България. Как намирате пътища и кои са вашите средства за поддържане на добри условия за усъвършенстване на базата, за реализиране програмите на обучение и на по-съвременни източници за финансирането им?

 - За съжаление икономическата криза след 2008 г. постави обучението по икономика в среда на системно недофинансиране. Първоначалните решения за бюджетни икономии, като централизирана мярка срещу кризата, вече пета година поставят държавната субсидия за издръжка на един студент икономист на двукратно по-ниско ниво спрямо един ученик. Този подход на министерствата на финансите и на образованието и науката трябва да намери устойчива корекция в името на качеството, в името на кариерата на младите икономисти. Десетки хиляди студенти в България, на които се разчита да бъдат предприемачи и да създават работни места, днес са „оценени“ с годишна държавна субсидия под размера на две минимални работни заплати. Подобен подход не може да намери моята подкрепа. Ето защо професията „ректор“ в България се явява професия на реалната и трезва преценка за възможностите за институционално развитие в среда на перманентна финансова оскъдност. В личен план като учен финансист съумях да интегрирам най-доброто от финансовата наука в административното управление на СА „Д. А. Ценов“. В моя екип има и професионален „финансов мениджър“, който отговаря за финансовата стабилност и осигуреност на висшето училище. Недостигът от средства чрез стандарта за държавна издръжка на един студент мотивира в мен политика на перманентна активност за разработване и кандидатстване за грантово финансиране по проекти. На дефицита и финансовата оскъдност ние отговаряме с инициативност и управление с грижа на „добър стопанин“. С успешни проекти, с финансиране по оперативни програми и фонд „Научни изследвания“ подобрихме качествено, технологично и ресурсно цялостния облик на висшето училище в посока обучение, наука, администрация и инфраструктура.

- Свидетели сме на крайно напрежение  в обществото ни, на  нескончаеми протести, в които се включиха и студенти главно от София, но и от висши училища от цялата страна. Без да ги коментираме, ще си позволя да ви попитам защо в  медиите не се говори и пише за участието в тях на ваши студенти. Дали те не следват своя логика – да посвещават времето си на обучението си?

- За нас в Свищов студентът е ценност. С всеки обучаван млад финансист, застраховател, счетоводител, информатик, маркетолог, предприемач и мениджър катедрите работят индивидуално. Това намира логична подкрепа от родителите, които насочват младите абитуриенти към студентската скамейка. Свищов е и си остава един спокоен и сигурен академичен град. Тук се идва най-вече за да се учи, да се придобие професия. Формират се качества на предприемач. С активна политика на катедрените колективи в основата на учебните курсове поставихме реалните бизнес казуси. Паралелно чрез партньорство с водещи специализирани международни институции гарантирахме автентичност на всяка писмена изява на нашите студенти, включително дипломните им работи. Гордеем се, че в разнообразието от конкурси и професионални състезания за студенти и докторанти по икономика сме устойчиво национални победители в класации на БНБ и Съюза на икономистите в България. Това е положителната оценка за качеството на образователната технология, базирана върху мотото „Обучение чрез изследвания, изследвания чрез обучение“. Благодарение на интензивен календар от катедрени, факултетски, академични и национални инициативи през моя втори мандат като ректор над 4000 наши студенти взеха участие в студентски научни прояви. Ежегодните форуми „Национални дни на кариерата“ имат радушен прием и перманентно домакинство на СА „Д. А. Ценов“.

-  В интервю за в. „Застраховател прес председателят на Общото събрание на академията проф. д-р Данаил Врачовски сподели: “… В тези времена, в които живеем – немного добри, – в условията на финансова, на икономическа криза, като че ли един от най-подходящите хора, които можеха да извадят Стопанска академия и да я запазят от всички тези тежки моменти, беше професор Адамов с неговите компетенции и амбиция.“ Как приемате тези думи за вас?

 - Нека проявя скромност и приема думите на председателя на Общото събрание за комплимент. Истината е, че отборът на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ е успешен, защото има добър синхрон и разбирателство между всички звена. Ректорът, разбира се, носи своята отговорност, но той се уповава на академичния състав: професори, доценти и асистенти. Когато Общото събрание ежегодно с пълно мнозинство потвърждава посоката на развитие и  отчитаните резултати като верни и позитивни, тогава остава само едно: с още по-голяма увереност да изпълняваме своите мисия и цели.

- От друга страна, не престават да ви връхлитат и недружелюбни, дори лоши думи с клевети и обвинения. Това е съвсем естествено, професор Адамов. Вашите колеги и цялото Общо събрание отдавна представиха своята позиция, дадоха отпор на тези незаслужени за вас думи. Знае се, че автори на тези злословения са трима-четирима недоволни бивши преподаватели. Какво бихте им казали за неуморната им, безсмислена клеветническа кампания през определени периоди от време? Аз лично ви моля – кажете им истината един път завинаги, за да нямат право на нито дума срещу вас в бъдеще време! А всъщност и срещу академията.

- Подобна кампания има своя личностен, но и своя институционален план. В личностен план дълги години поемах стоически откровените клевети и инсинуации в името на институцията. Днес обаче, на финала на мандата, реагирам активно, всеки клеветник получава своята призовка за лично дело за клевета и уронване името. В институционален план, разбира се, подобни медийно развивани атаки естествено будят тревога. Аз обаче вярвам в мъдрата преценка и журналистическа етика при отразяването на академичния живот в Свищов. Клеветата е присъща на слабия, на доносника. Заставам с лицето си, с научната си кариера и хилядите обучени студенти срещу клеветниците и заявявам: „Академията в Свищов ще пребъде!“

- Вашата мечта за бъдещата съдба на Свищовската академия, която знам, че е и ваша лична съдба? Как искате да я видите догодина, след години?

 - В наследство оставям един подреден дом на академизма, зареден с научен импулс и стандарти за качествено образование по икономика, администрация и управление. Следващата 2016 г. е и нашата 80-годишнина от паметния 8 ноември 1936 г., когато Свищов официално добива своя академичен статут с акт на царя на българите Борис III. Направеното последователно от ректорите на Свищовската алма матер през тези 8 десетилетия е устояло на предизвикателствата на времето и е оценено като най-рентабилната дарителска инвестиция в сърцето на Северна България – „инвестиция в човека“, инвестиция в „културния напредък“, инвестиция в генерации български предприемачи, работодатели, администратори и експерти. Нека и следващите управленски мандати бъдат с мисията на приемствеността и надграждането. Само заедно можем повече. Двадесет и първи век е предизвикателство, но и шанс. Дунавската стратегия и Европа на регионите дават стратегически възможности за висшите училища. Стопанска академия „Д. А. Ценов“ е и ще бъде българският център за компетентност в областта на финансите, счетоводството, застраховането и социално-икономическото регионално развитие. Да сме ковачница на кадри е наша мисия, наша съдба!

- И на себе си, и на академичния екип, с който работите, както и на всички преподаватели, студенти и служители какво ще пожелаете?

 - Да пазят завинаги в сърцето си завета на Дарителя Димитър Апостолов Ценов. Да нямат страх от битки в живота, да имат куража да градят и създават.  Да бранят постигнатото, но и да бъдат креативни и гъвкави. Да формират политики, да градят мостове. В търсене на нови партньорства да помагат на българските институции, бизнес, градове и региони в развитието и повишаването на жизнения стандарт. Вярвам в добрата перспектива на цялата академична общност: преподаватели, студенти и служители! Нека, ценейки миналото, формираме облика на настоящето и проектираме доброто бъдеще.

Въпросите зададе Петър Андасаров