ЗА НОВИТЕ МОМЕНТИ В УРЕДБАТА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ"

Николай Петков, началник на отдел „Регулаторна политика” – Дирекция „Регулаторна политика и анализи” в управление „Застрахователен надзор” – КФН

От 29 март до 1 април в курортния комплекс „Боровец” се проведе 15-та юридическа конференция, организирана от „Сиела софт енд пъблишинг” АД. По време на конференцията лекция на тема „Нови моменти в уредбата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите” съгласно кодекса за застраховането изнесе Николай Петков, началник на отдел „Регулаторна политика” – Дирекция „Регулаторна политика и анализи” в управление „Застрахователен надзор” – КФН.

Г-н Петков направи преглед на шестте директиви на Европейския съюз, които имат непосредствено отношение към уредбата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите („ГО” на автомобилистите) и са отразени в Кодекса за застраховането, и очерта схемата на тази задължителната застраховка в рамките на Европейския съюз:

застраховката се сключва на базата на единна премия;

има действие на територията на цялото европейско икономическо пространство;

осигурява покритие по законодателството в съответната държава членка, освен ако покритието в държавата членка, в която МПС обичайно се намира, е по-високо;

осигурява покритие на вреди, причинени в резултат на смърт или телесни увреждания на физически лица или вреди на чуждо имущество;

сключването на застраховката се контролира от органите на държавата, в която обичайно се намира моторното превозно средство;

създадена е специална система от органи (бюрата „Зелена карта”, гаранционните фондове, представителите за уреждане на претенции и информационните центрове), която да гарантира плащане в почти всеки случай на причинена вреда на пътя, независимо дали има реално сключен застрахователен договор или не, и която да осигурява удобство за предявяване на претенцията от пострадалите лица и бързина при нейното обработване;

въведено е задължение за изготвяне на мотивиран отговор по претенция за обезщетение в срок не по-дълъг от 3 месеца от датата на завеждане на претенцията;

изключените от покритие рискове и лица са сведени до минимум.

Лекторът се спря и на новите аспекти на застраховката в Кодекса за застраховането в сравнение с уредбата по отменения Закон за застраховането:

Откроени бяха новостите във връзка със задължението за сключване на задължителната застраховка. Задължението за нейното сключване е вменено на собственика на моторното превозно средство, респективно на лицето, което управлява МПС при влизане на територията на РБългария, когато няма застраховка, валидна за територията на РБългария. Споменати бяха гаранциите предвидени от закона за сключване на тази застраховка: въведена е забрана за движение на моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, без водачът да е застрахован по реда на КЗ; запазват се глобите за собственик на моторно превозно средство, който не е сключил задължителна застраховка, Законът за движението по пътищата предвижда спиране от движение на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка; предвижда се ежеседмично предоставяне на информация от информационния център по чл. 292 от КЗ на органите на КАТ за моторните превозни средства, за които в срок по-дълъг от 14 дни от датата на възникване на задължението не е сключена или не е подновена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите; създава се задължение за компетентните органи да предприемат незабавни мерки за санкциониране на нарушителите и за спиране от движение на нередовните МПС; преутвърждава се самозалепващият се стикер за доказване на сключената застраховка; КФН организира създаването на система за проверка на сключена задължителна застраховка в интернет на страницата на КФН на адрес: http://www.fsc.bg/ins/

По нов начин е определен кръгът на застрахованите лица, и който е пределно широк, като включва собственика на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.

По нов начин е определен и кръгът на трети лица тези, на които се дължи изплащането на обезщетение. На практика това са всички лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Освен типичните случаи на трети лица, които са безспорни, разпоредбата включва членовете на семейството на виновния водач и пътниците в моторното превозно средство:

Нова е уредбата на действието на застрахователния договор - той ще има действие както в Република България, така и във всички държави, членки на Европейското икономическо пространство, на базата на единна премия.

Покритието следва да се осигури при по-благоприятната от двете възможности:

Според закона на държавата, където е причинена вредата, или

според закона на държавата, където превозното средство обичайно се намира

Кодексът изостави концепцията за определяне на застрахователното покритие с подзаконов нормативен акт и с оглед на по-голям стабилитет на пазара уреди въпросите, които до момента се уреждаха с Наредбите за задължителното застраховане. Покритието включва: „имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт”, „вреди, причинени на чуждо имущество”. Изрично беше въведено покритието на пропуснатите ползи, доколкото същото на общо основание е част от гражданската отговорност за причинено непозволено увреждане и застраховката не би изпълнявала служебните си функции да защити имуществото на застрахованото лице, ако го изключи. Включени са и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция. Изключенията също са уредени в кодекса, а не както по-рано в наредбите за задължителното застраховане. Предвидена е и изрична забрана за самоучастие.

Въведен е едногодишен срок на застраховката с възможност за изключения в изчерпателно изброени случаи, като за разлика от първата редакция на отменения Закона за застраховането срокът не съвпада с календарната година.

Размерът на застрахователната сума е уреден също в кодекса, който сега урежда две стъпки на нарастване - от 1 януари 2010 г. и от 11 юни 2012 г., като на тази дата ще достигне, както следва:

за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:

- 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице;

- 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица;

за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко събитие.

Кодексът предвижда механизъм за актуализация на минималните задължителни равнища на премията в съответствие с ръста на потребителските цени според европейския индекс на потребителските цени.

С кодекса се урежда институтът на представителите за уреждане на претенции като специфични поделения на застрахователите, които извършват задължително застраховане по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите в държавите членки, които да оказват съдействие на застрахованите и увредените лица на място в държавите членки по тяхното обичайно пребиваване.

Кодексът уреди задълженията на застрахованото лице да предостави на пострадалото лице необходимите данни за завеждане на неговата претенция и задължения на увреденото лице, които имат отношение към доказването на неговите претенции и не могат да се договорят със застрахователния договор, доколкото това лице не е страна по него и не може да бъде обвързано от неговите клаузи.

Уреден беше срокът за произнасяне по заведена застрахователна претенция, който е 15-дневен, от датата на предоставяне на всички изискуеми доказателства съгласно общите правила, но не може да бъде по-дълъг от 3 месеца от датата на завеждане претенцията.

Нов момент е Методиката за уреждане на претенции във връзка с щети на моторни превозни средства, приета с новата Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане.

Методиката ще намира приложение при определяне на обезщетението при експертна оценка и ще служи за база за синхронизиране на практиката, като създава минимален стандарт за обезщетенията, които следва да се заплащат.

Ще се прилага както в дейността на застрахователите, така и в дейността на Гаранционния фонд, и ще служи както за гарантиране интересите на увредените лица, така и за регулиране на вътрешната задлъжнялост между застрахователите по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите и застрахователите по “Каско”.

Нов момент е и определянето на платец от първа инстанция при спор между застрахователя и Гаранционния фонд относно това коя от двете институции дължи плащането. В този случай превантивно плаща е застрахователят като гаранция за платежоспособността на Гаранционния фонд, а в случай че впоследствие се окаже, че задължението е било на фонда, същият възстановява платеното със законната лихва.

Кодексът уреди за първи път и задължението на застрахователя да издава удостоверение за предходни застрахователни събития. По такъв начин последващите застрахователи ще имат възможност да получават надеждна информация за рисковия профил на застрахованите лица от техните предишни застрахователи.

С лекцията бяха представени и новите моменти в уредбата на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, (което ще играе ролята и на компенсационен орган по смисъла на Четвърта директива по автомобилно застраховане) и на Гаранционния фонд, към който ще се изгради Информационен център за обслужване на увредени лица, които имат право на обезщетение по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите.”