- Да, имал съм такива предложения, постоянно ме атакуват от различни места, но мен ме задържа в ДЗИ нещо, което може би се случва при малко хора - това, че аз започнах работа на 1 февруари 1958 година в системата на института и не съм работил нито минута на друго място. И до ден днешен не мога да се отделя от застраховането, респективно от ДЗИ.

- От една страна, сте се сраснали с работата на ДЗИ, а от друга - навярно има и морал в поведението ви в случая?

- Вярно е - моралът излезе на първо място пред ред други примамливи неща, включително високи длъжности, по-добро заплащане. Но аз твърдо реших, че докато работя, трудовата си дейност ще завърша в ДЗИ.

- Все пак да кажете повече за себе си, г-н Цонков?

- Роден съм в с. Горно Абланово, Русенско, завърших Икономически техникум в гр. Две могили. Пътя ми към застраховането определиха двама преподаватели близнаци Дико и Дачо Гечеви, които ни бяха преподаватели по икономическите дисциплини. Те бяха дошли от ВФСИ “Д.Ценов” - гр. Свищов, където бяха завършили именно специалността “Застрахователно дело”. Нямаше час или среща, в които да ставаше дума за икономика, и те да не говореха за застраховане. И най-вече присъствието на такъв авторите на застрахователната наука, какъвто беше проф. Велислав Гаврийски. Тогава имаше разпоредба, по силата на която завършилите средно образование трябваше да имат две години трудов стаж, след което получаваха право да кандидатствуват във висше учебно заведение. Но преждевременно излезе постановление, което ни разреши да се явим на приемен изпит по-рано. Аз се възползвах от него и през 1953 година кандидатствах в Свищовския финансово стопански институт “Д.А.Ценов”, издържах успешно изпита и записах, без да се колебая, специалността “Застрахователно дело”. През януари 1958 година завърших, сключих граждански брак и понеже имах право да избирам къде да ида на работа, аз избрах София. И макар че имаше около 15 свободни места в столицата, тогавашната зав.отдел “Кадри” Георгиева ми каза, че трябва да замина за гр. Сливница. Там попаднах на добри хора, повечето от които прехождаха до София и обратно. Много радушно ме прие и тогавашният управител Величков, който си беше от Сливница. Постъпих и работих като счетоводител, но в един такъв малък колектив ни се налагаше да работим всичко: като инспектори и даже като агенти за сключване на застраховки в целия район, който беше доста голям. Там изкарах година и половина. През 1959 година бяха създадени новите окръзи и ръководството на ДЗИ направи съкращения на персонала, като бяха закрити някои от клоновете, в това число и тези в Сливница, Годеч, Своге и други. Аз бях прехвърлен в Софийския окръжен клон, където престоях много малко време, няколко месеца. Главният счетоводител на ЦУ на ДЗИ Македон Бонев ме покани да премина при тях и това стана на 16 юни 1959 година. На 19 същия месец централното управление се премести в сградата на Министерството на финансите.

- Няколко думи още за работните ви места и за длъжностите ви до този момент?

- В Централно управление постъпих пак като счетоводител. По това време работеха много опитни специалисти и изключително добри хора, от които научих много неща. След това станах счетоводен инструктор с още четирима мои колеги. През 1966 година председателят на ДЗИ тогава Димитър Велчев, който почина неотдавна, ме покани на разговор и ми предложи да премина на работа в Софийски градски клон като негов директор. Той беше единен, нямаше клонове, каквато е днешната му структура. В него тогава работеха близо 450 души, агенти и служители, работата беше със своите трудности, но с опитните ми заместници, с компетентната работа на главния счетоводител Ради Георгиев и юрисконсулта Иван Грозданов внесохме спокойствие в отношенията между хората, създадоха се необходимите условия за работа и постигнахме добри успехи. Така незабелязано изкарах близо седем години като директор на Софийския градски клон. Върнах се пак в ЦУ - отначало за кратко зам.-началник отдел “Лично застраховане”, след което заработих в отдел “Организация и пропаганда”, където стоях до юни 1979 година. Следващата ми длъжност беше директор на “Имуществено застраховане”, с която продължих допреди две години. Значи през 1993 година бях назначен за съветник на председателя на ДЗИ, работа, която върша и сега.

- Кой е най-големият урок за вас през цялото това време, става дума за урок по застраховане?

- Началото на оформянето ми като застраховател след четири години и половина учение в Свищов беше работата ми в Сливница. Казвал съм го и друг път, ще го повторя отново - за мен работата ми в Софийския градски клон е равна на учение в Кембриджския университет.

- А кое е най-важното нещо, което научихте за застраховането в тези години?

- Да умееш да цениш преди всичко клиентите в процеса на застраховане и, разбира се, колегите си.

- Вие сте работили по разпоредбите на Закона за ДЗИ, който е в сила и сега. Има различни мнения за него, едно от тях е, че е консервативен, че не е давал възможност за пълното развитие и реализиране на кадрите. Вие какво мислите за него днес?

- Законите са като хората. До известна степен се развиват, след това казваме, че стават консерватори. Н в определена степен, при определени условия консерватизмът също помага. Той не е напълно отрицателно явление. Даже при определени обстоятелства може да играе и положителна роля. Законът, който бе приет през 1958 година и сега прилагаме всекидневно в нашата дейност. Щом вече 37 години действа и не е отменен, значи е бил необходим през всичкото време. Разбира се, в отделни етапи на развитието си, застраховането го е чувствало и като своя спирачка. Но според мен бедата в такива случаи не е в самия закон, а в приложението му от хората, на които той служи. Защото законът си е закон, но той трябва да се прилага и творчески, докъдето позволяват неговите разпоредби.

- А налага ли се този закон час по-скоро да се промени? Няма ли с това да стане “по-горещо” за хората в ДЗИ, защото ще се лишат от известното спокойствие и ще трябва да напуснат топлата стряха на монополизма.

- Този закон отдавна трябваше да се промени. А в днешно време трябва направо да се отмени. Това категорично показва практиката. Не случайно ДЗИ първи започна работата си по проекта на закона, който очакваме да приеме 37-то народно събрание. Аз също съм участвал в подготовката за него. Жалко, че по различни причини той все още не е приет.

- Смятате ли, че сега той ще бъде придвижен в Народното събрание по-бързо?

- Според мен пазарна икономика, пазарен механизъм не може да има без законова уредба на застраховането. Това го знаят навярно и хората специалисти в парламента. Ето защо се надявам той вече да не бъде така дълго забравян и отлагано неговото приемане.

- Затова ли и пазарът все още не е такъв, какъвто го мечтаят истинските застрахователи? Все още не цари ред в него. И най-важното, не е чиста играта без присъствието на закон.

- Хората, които сме на този пазар сега, с малки изключения, се стремим да не се оправдаваме с липсата на закон, а да се приспособяваме и без него към пазарните условия, които диктува пазарната икономика. Тоест да прилагаме новите изисквания на пазарната икономика в отсъствието на закона.

- А какво е състоянието днес на този пазар?

- Застрахователният пазар се влияе главно от икономиката. А знаем състоянието на нашата икономика. И въпреки всичко условия за работа и в този преходен период има. Но трябва да си кажем - ако има нарушения, ако липсва необходимият ред, ако нещата на пазара не се развиват както трябва, то е именно поради липсата на възможност за законодателно уреждане въпросите на застраховането. А състоянието на пазара не касае само нас. Ние сме част от европейската система и трябва да се съобразяваме с взаимоотношенията ни в застраховането с другите страни, и то пряко. Примерно застраховка “Гражданска отговорност” или тъй наречената Зелена карта, въпрос, който не засяга само нашата страна, а влияе и на други страни, на други застрахователи. И затова искам да споделя, че забавянето на новия закон влияе на авторитета на България. Нали претендираме, че сме законодателна страна, а всъщност още нямаме закони, които да регламентират и застрахователната дейност, за да можем да отговорим на изискванията за участие в различни международни взаимоотношения и организации.

- А как стои въпросът за Надзора от ваша гледна точка?

- Законът за застраховането не може да се отлага повече и той ще бъде приет. И веднага се налага Министерството на финансите да сформира екип за надзора. Защото е много важно хората, които ще упражняват застрахователната дейност, ще прилагат този закон, да знаят, че има Надзор. А хората от екипа трябва да са с много висока квалификация, в него да има специалисти по всичките браншове. И най-важното - да го прилагат обективно и творчески, бих казал.

- В такъв смисъл Асоциацията на българските застрахователи, която е съвсем млада, ще има ли също важно роля за работата на застрахователите и регулирането на пазара?

- Аз съм твърдо убеден, че ние, застрахователите, вече няма да можем без тази асоциация. Тя ще подпомага надзора, тъй като тя трябва да се съобразява с интересите на застрахователите. И да ги защитава. Докато Надзорът изцяло е призван да защитава интересите на застрахованите.

- Новият закон ще сложи ли нещата на място по отношение на конкуренцията?

- Аз мисля, че законът ще легализира конкуренцията и тя ще стане лоялна, коректна и творческа. Защото, подчертавам пак, конкуренцията трябва да бъде в услуга на застрахованите.

- А ще има ли нов образ и ДЗИ, все още продължават одумванията по негов адрес - че лежи на стара слава, че е монополист?

- ДЗИ съществува вече близо 50 години и за съжаление някои искат да виждат в неговото лице само отрицателни черти. Такива то има и никой от нас самите не може да ги отрече. Но независимо че е бил дълго време монополист, ДЗИ е доказал, че неговата дейност е била и е в полза на народното стопанство и на гражданите.

- И все пак - ще има ли нов образ ДЗИ?

- Обръзът на ДЗИ ще бъде съвсем различен. Усилията на нашето ръководство са насочени към осмислянето от страна на всички служители на новия закон, на новите условия, в които ще се прилага той, за да преустроят съобразно тях именно цялостната си работа.

- И вие ли смятате, че след идването “на власт” на новия закон някои дружества ще преустановят своето съществувание?

- При всички случаи, защото законът предявява големи изисквания към всички дружества и фирми, които ще упражняват застраховането.

- Може би преди всичко по отношение на началния капитал?

- За мен въпросът с капитала не е толкова съществен, макар че без него не може, а главното е подготовката и наличието на кадри, на специалисти,които ще прилагат закона. Защото един закон колкото и добър да е, най-добрият да е, ако не се прилага от специалисти, той ще загуби своята стойност.

- Вече се оформя мнение, че до пет години след влизането в сила на закона не трябва да се позволява на чуждите застрахователи да развиват самостоятелна дейност на нашия пазар? Впрочем така е и в новия закон, такова е положение и в него.

- Ние сме малка страна, но аз лично смятам, че си имаме достатъчно специалисти, професионалисти в областта на застраховането, които, ако изпълняват професионално изискванията на закона и Надзора, сме в състояние да работим не по-лошо от чуждите застрахователи. В това отношение заслугата е главно на института в Свищов, който е истинска ковачница на кадри. А доста от най-добрите му специалисти-преподаватели като проф. д-р Христо Драганов работят авторитетно в дружества, в които прилагат знанията си на практика.

- Какво и докъде да се позволява на външните застрахователи според вас г-н Цонков?

- Може да е по-дълъг този срок, но аз смятам, че за преминаването и настаняването им у нас няма да се иска виза, ако мога така да се изразя. Те ще могат легализирано да развиват застрахователна дейност, но спазвайки строго нашия закон. Дали за пет години ще е ограничението или за по-малко, не е толкова съществено. Същественото е, че ние трябва да сме подготвени да ги посрещнем равностойно с различни, привличащи клиентите ни продукти. Гражданите да имат доверие в нашите застрахователи и най-важното - всички ние да защитаваме своите интереси, интересите на България. Така както чуждите застрахователи идват у нас, водени от свои интереси, които те умеят да осъществяват и да защитават.

Разговора проведе

Петър Андасаров