Коментар: Искаме застрахователен кодекс, който да върши работа

-Вече 14 години работя в застрахователната област. Започнах през 1991 г. в ДЗИ, клон “Автомобилно застраховане”. Мога да кажа, че познавам историята на Асоциацията на българските застрахователи от самото й създаване. Това, което установих през годините, е, че комисиите към асоциацията се събират и работят тогава, когато се появи конкретен проблем. Това обаче не е най-доброто решение. Прецених, че Юридическата комисия трябва, първо, да включва в своя състав юристите на застрахователните компании и, второ, да сформира в движение работни групи тогава, когато възникне определен въпрос. Това е накратко моята концепция за работата й: да бъде постоянно действаща, а по конкретни проблеми (например становище по нормативен акт, какъвто е случаят с проектокодекса) съответно да се излъчват работни групи. По характер комисията ще бъде отворена и всеки, който има желание, може да се включва в работата й с мнения, предложения и препоръки по разискваните въпрос.

Когато конкретната работна група приеме своето виждане по определена тема, тя ще го представя пред Юридическата комисия в нейния пълен състав и всичко ще бъде обсъждано и приемано след внимателна преценка. Такава е моята принципна позиция за работата на комисия, която ще осигурява правно българското застраховане в рамките на асоциацията.

-Както стана известно, на 29 юли т. г. КФН е изпратила на Европейската комисия проекта на кодекса. След това той щял да бъде приет на второ четене. Смятам, че по-правилният път бе той да бъде приет и на второ четене след съгласуване с представителите на АБЗ и едва след това да се изпрати в Брюксел. Доколкото съм запозната, в този вариант не са отразени нашите препоръки и забележки, тъй като сме ги били дали в КФН в последния момент; чак на по-късен етап и предложените от нас поправки щели да бъдат включени.

Искам да подчертая, че след приемането на първо четене на проекта от КФН ни бе даден срок до 26 юли т. г. да дадем становище. Мога да представя и писмото, което получихме, подписано лично от г-н Апостол Апостолов, председател на КФН. Почти месец комисията работеше всекидневно по 3-4 часа, и то в извънработно време, тъй като всеки от нас си има и пряка служебна работа. Така или иначе, представихме становището си в определения от КФН срок. Неотдавна научих, че на 5 септември т. г. делегация от КФН ще има среща в Брюксел с представители на Европейската комисия. При обсъждането там на проектокодекса ще бъде взето предвид и нашето становище. Освен това КФН има намерение, ако политическата обстановка го позволи, проектокодексът да бъде предоставен на всички парламентарни групи до края на август с молба да се внесе по най-бързия начин в пленарната зала за обсъждане от депутатите.

Тъй като времето беше малко, прецених, че е най-добре работната ни група в рамките на Юридическата комисия да е в по-малък състав, но да включи изтъкнатите юристи от дружествата. Затова поканих Ася Аксентиева, Евелина Йорданова, с които съм работила и от които самата аз съм се учила на застраховане и неговите правни аспекти, Константин Велев, заместен по-късно от Мануела Манолова, и Евгения Кало – все специалисти с голям опит в застраховането. Много съм доволна от работата с тях, наистина сформирахме работоспособен и високоотговорен екип.

Но бих искала да се върна малко в историята на тази проблематика. Защото някои неща днес можем да си обясним само по този начин. През 2001 г. вследствие на преговорите по Глава №3, водени от Министерството на финансите с ЕС, и поради необходимостта от хармонизиране на нашето законодателство в областта на застраховането с европейското, се стигна до извода, че трябва да се извършат промени в четири отделни закона (или да се създадат такива, ако липсват): Закон за застрахователното предприятие; Закон за задължителното застраховане; Закон за застрахователния договор; Закон за застрахователния надзор.

След поемането на този ангажимент работата замира, като бе приет само Законът за Комисията за финансов надзор, където е регламентиран застрахователният надзор. Едва през пролетта на миналата година г-н Апостолов покани неколцина застрахователи на среща, за да ни информира, че ще бъде изготвен Кодекс за застраховането, който да обедини цялата застрахователна материя в един нормативен акт.

Това е немалък дял от правото, регламентиращ сложни и специфични обществени отношения в една област, и се изисква дългогодишна работа, за да произлезе качествен нормативен акт. Във Франция подобен документ е обсъждан в продължение на 10 години…

-Да, от началото на тази година в АБЗ усилено се работи по проекта. Аз също взех участие в обсъжданията. Водещ в изготвянето на становището ни беше адвокатското дружество “Диа консулт” с ръководител Антоанета Димоларова. До средата на март всеки петък група юристи заедно с г-жа Димоларова и нейни колеги обсъждахме текст по текст представения проект. Освен нас работеха и други групи – от счетоводители, финансисти, актюери и т. н.

Но както сам казахте, този проект стигна до Народното събрание и си остана там. Така че сега наистина започва чисто нова процедура. Работната група, която създадох като председател на Юридическата комисия на АБЗ, започна съвместна работа с представителите на КФН на 16-17 юни т. г., точно седмица преди парламентарните избори, за да уточним как ще работим с КФН и Управление “Застрахователен надзор”, като инициативата бе приветствана от г-жа Ралица Агайн. Проведохме три срещи, на които коментирахме предложенията за промени и подобрения в проекта. Някои от тях не намериха отражение в него поради краткото време. В края на юни, както е известно, КФН прие на първо четене проекта и ние започнахме усилена работа. Но вече говорихме по този въпрос…

Проектът бе качен в сайта на КФН. С изненада установих, че от него бе отпаднал текст, който предвиждаше съдебен контрол върху актовете на КФН, касаещи било отказ за издаване на лиценз, било отнемане на лиценз за упражняване на застрахователна дейност. А съществува европейска директива, която изрично изисква да се предвиди съдебен контрол върху подобни актове.

Същевременно държавата ни е поела ангажимент още през 2001 г. и ние сме длъжни да транспонираме европейските директиви и разпоредби в нашето законодателство. Там, където има по-лежерен режим, предоставен от съответната директива, или няма изрична директива, ние сме се опитвали да пресъздадем българската ситуация, за да отговорим на нашата правна теория и практика.

-Кодексът се състои от 7 части. Структурата е следната: Общи положения; Застраховане и презастраховане; Застрахователни посредници; Застрахователен договор; Задължително застраховане; Принудителни административни мерки; Административно-наказателни разпоредби.

Както се вижда, това е един изключително тежък закон - и за писане, и за прилагане. Дори за една година работа върху текстовете трудно би могло да се постигне качествен резултат.

По първата част, където са регламентирани общите положения, няма съществени бележки, освен редакционни.

По отношение на втората част, където става дума за застрахователните предприятия - структура, органи, управление, изисквания към управителните органи и т. н., сме дали някои предложения. Тук настояваме да се предвиди възможността за упражняване на съдебен контрол върху споменатите по-горе актове на надзорния орган.

Сред новите моменти е и изискването лицата, които управляват и представляват дружеството, да бъдат с добра репутация – положение, транспонирано от европейска директива. Допълнението от страна на КФН обаче ни озадачава: според него информацията за “добрата репутация” трябвало да бъде придобита “от надежден източник”. Това е доста условно и абстрактно понятие.

Съществува и текст, който предполага абсолютен субективизъм при своето тълкуване. Отнася се за одобряването на лица за членове на управителни и контролни органи в дружествата. Излиза, че дори да бъдат изпълнени всички предвидени формални изисквания – като ценз, квалификация, опит, стаж, КФН има право да откаже одобряването на определен кандидат за съответния пост в управителен или контролен орган. Естествено, работната група предлага това изискване да отпадне. Все пак в правото висш принцип е да се работи с факти, обстоятелства и обективност.

-В частта “Застрахователен договор”. Според европейската правна концепция застрахователният договор и писмената му форма не са форма за валидност на договора, а форма за доказване на съществуването и на съдържанието му; това ние трябваше да адаптираме в нашите текстове. Разработена е глава за дистанционно предлагане на застрахователни договори, което е сравнително нова практика за българския пазар и следваше да я съобразим както със съответната директива за такъв начин на предлагане на застраховки, така и с основни принципи на българската правна теория за сключване на договори. Някои дружества у нас вече предлагат застраховки “Гражданска отговорност” он лайн.

По отношение на частта за задължителното застраховане направихме опит да адаптираме текстовете на проекта на кодекс към дългогодишния опит, който вече имаме в България, но, разбира се, в съответствие със задължителните изисквания на европейските директиви.

Националното бюро “Зелена карта” и Гаранционният фонд остават отделни структури. Адаптирахме кръга и естеството на данните, които ще събира Информационният център при Гаранционния фонд, към съответната европейска директива. В предложения от КФН вариант се изискваха прекалено много данни, при което съществува опасност да се влезе в противоречие със Закона за защита на личните данни, например, а и не е предвидено изрично в съответната директива.

Предвижда се още актюерите да бъдат избирани от общите акционерни събрания и при установяване на някаква нередовност при управлението на дружествата са задължени да сигнализират директно акционерите, надзорния орган в съответното дружество и КФН. Според мен някои от тези изисквания просто няма да намерят приложение в българската действителност, защото и сега в КФН работят актюери, които винаги могат да направят проверка в едно или друго дружество. Ръководителите на специализираните отдели по вътрешен контрол в компаниите, които също ще бъдат избирани от общите събрания на акционерите, ще са длъжни да сигнализират в КФН при установяване на някакви нарушения, което, меко казано, е доста пресилено.

-Запазват ли се високите изисквания по отношение на застрахователните посредници – брокери и агенти?

-Да, изискванията са много високи, но са по съответните директиви и трябва да влязат задължително - това е неизбежно. В много отношения сме с вързани ръце. Щом нещо е предвидено в директива, длъжни сме да се съобразим с него.

-За да стане една застраховка задължителна, тя трябва да бъде предвидена в закон. В Закона за застраховането, а и в проектокодекса е записано, че задължителни са застраховката “Гражданска отговорност, свързана с притежаването и ползването на МПС” и “Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз”, както и всички застраховки, за които е предвидено със закон да бъдат задължителни.

Застрахователният бранш, който ще предлага такива застраховки, трябва да бъде питан, когато се приемат подобни нормативни актове. Трябва да имаме възможност да се намесваме и да участваме в изготвянето им, защото ние в крайна сметка имаме опита и знанията в създаването на застрахователните продукти. Във Франция задължителни застраховки “Професионална отговорност” има поне 100 на брой, така че увеличаващият се брой задължителни застраховки на отговорности в България не би следвало да ни изненадва.

Надявам се, че предвидената нова длъжност в АБЗ – на секретар-координатор за връзки с българските институции, ще съдейства за подобряване на взаимодействието на застрахователите с държавните органи.

-Чрез страниците на в. “Застраховател” искам да благодаря на моите колеги членове на работната група, която изготви становището на АБЗ за проекта на Кодекса за застраховането. Те не се поколебаха да работят не само безвъзмездно, но и извънредно за краткия срок, с който разполагахме, за да огледаме нещата сериозно, да поставим всички важни въпроси, да направим добре аргументирани предложения и препоръки.

Водеше ни една мисъл: да се изготви нормативен акт, който да върши работа и който да не бъде ревизиран веднага след приемането си поради слабости и пропуски. Разбира се, далеч съм от мисълта, че този кодекс ще работи 20 години напред, без да бъде поправян. Да не забравяме, че сме прохождаща държава по отношение на прилагането на високите западноевропейски стандарти.