В БЪЛГАРИЯ НАЕТИТЕ РАБОТЯТ КАТО В “СТРАНИТЕ ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ”

* МС ПРИЕ НАРЕДБА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ЗА РИСКА “ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА”

* Персоналът на “Еврошуз” е застрахован

 

ЗА КОЖАТА НА ЕДИН РАБОТНИК

Както в потъващия “Титаник” оркестърът продължава да свири докато се удави, така и в държава, в която безработните са над 11 процента, наетите работят до последна глътка въздух.

Дни след трагедията с двете внезапно починали сестри, работнички в дупнишката обувна фабрика ”Еврошуз” за пореден път виждаме лицето на “Манчестерския капитализъм” в действие. Работодателят Клаудио Мароки не осигурявал платен годишен отпуск, не отчитал и не заплащал извънредния труд, не били създадени добри условия за труд в цеховете. Но затова пък давал хляб на 1 600 гладни гърла. Не само това ами противно на всяка логика работниците във фабриката “Еврошуз” имат застраховки в българска животозастрахователна компания, научи от директора на фирмата Иван Стоянов вестник “Застраховател”.

Kампаниите на социалното министерство за проверки на условията на труд в производствата с повишен риск са като буря в чаша вода. Та нали през последните години е публичен факт броят на трудовите злополуки,които според официалната статистика през периода от 1990-1997 г. са довели до смърт вследствие аварии на 1400 работници, а ранените са 130 000 души. За 2001-2004 г. са станали 20 296 трудови злополуки, като 462 от тях са завършили със смърт, а 449 с инвалидност.

Държавата , както и синдикатите си затварят очите когато става дума за наемни работници в частния сектор. И дори когато твори закони и наредби пак “лобира” за интересите на работодателите.

 

Дали работниците в “Еврошуз” ООД са застраховани държавните институции и браншовите работодателски организации, към които се обърнахме, изобщо не са се сетили да проверят. Директорът на фабриката пък не можа да каже какъв точно е бил застрахователния договор и за какви обезщетения.

Проверките на Главна инспекция по труда са установили куп драстични нарушения на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Интересно обаче защо ГИТ, като изпълнителна агенция, натоварена от трудовото министерство да следи за изпълнението на цялото трудово законодателство не се интересува дали наемните работници са застраховани.

На въпрос на в. “Застраховател” Лили Маринова от пресцентъра на ГИТ обясни,че инспекцията няма правомощията да проверява за застраховки, тъй като става дума за граждански отношения между работодател и застраховател. Според експертите на ГИТ те проверявали само за изпълнението на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Ами нали точно за това става дума. Последните му изменения (Обн. бр. 76 от 20.09.2005 г.) регламентират задължителното застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”. А в Преходните и заключителни разпоредби на наредбата към закона, която МС прие на 2 февруари т.г в параграф 5 контролът по изпълнение на задължението по тази наредба се осъществява от ГИТ.

Животозастрахователната компания пожела анонимност , защото възниква проблем от факта, че собственикът на “Еврошуз” е направил

застраховка, която не е нито за злополука, нито животозастраховка, а е спестовно-рентна

и както става ясно няма да има застрахователни обезщетения за близките на починалите работнички.

Ако Клаудио Мароки е бил предвидлив би направил прилични животозастраховки за застрахователни суми ( т.е. обезщетения) от по 5 000 лева. Застраховката щеше да му струва за месец по 2-3 лева на работник, а освен фаталните последствия с нея се покриват и временните загуби на работоспособност. Работодателят в този случай ползва привилегиите на чл. 36 на ЗКПО до 40 лв. месечно признати разходи (общо 480 лв. годишно). Тази застраховка дава възможност за получаване на обезщетения в случай на инфаркт, инсулт, както и професионални заболявания.

Защото хората, които работят в тежки условия на труд постоянно боледуват. При работна заплата 150-200 лева допълнителните обезщетения за болест биха били в помощ на работниците.

В случая с фирма “Еврошуз” както и във всяка друга фирма, в която работодателят не е направил за своя сметка доброволно застраховане “Живот” на работниците и служителите си или няма други форми на компенсиране, включени в колективния трудов договор, то тогава обезщетението при смърт е две минимални работни заплати по силата на задължителното социално осигуряване в НОИ, т.е. общо 320 лева за един човешки живот. Това обезщетение е независимо от размера на осигурителните вноски.

Има и друга възможност за близките на починалите работнички да получат някакви обезщетения ако се докаже, че работодателят не е създал добри условия на труд и това е причина за смъртта. А това ще стане известно най-късно до 5 февруари.

Тогава наследниците могат да се обърнат към съда и да осъдят Клаудио Мароки за нанесените страдания.

След като “Еврошуз” стана скандално известна със смъртта на двете работнички, причинена, както се предполага от тежките условия на труд, до 5 февруари социалното министерство наложи да бъдат направени химически експертизи на работната среда. Ако се окаже, че резултатите са над допустимите норми, фабриката ще бъде затворена. Защото според Валентин Никифоров от КНСБ в "Еврошуз" през 2002 г. има тринадесет натровени работници, през 2003 г. има смъртен случай, сега има още две починали работнички. За всичко това, според синдикалиста, трябва да се търси персонална отговорност от инспекторите по труда.

Проблемът е къде ще отидат на работа 1 600 души. 

Най-сетне Министерски съвет прие наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”

Добре е, че след близо осем години бездействие последните изменения на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, приети на второ четене на 8 септември 2005 г. (Обн. бр. 76 от 20.09.2005 г.) регламентират задължителното застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”. Така работодатели като Клаудио Мароки ще бъдат задължени от закона да се погрижат за здравето и живота на своя персонал в случай на злополука.

Според вносителите на поправката от Министерството на труда и социалната политика изменението ще защити както правата на работниците така и на работодателите.

Съгласно Кодекса на труда всеки работодател носи неограничена отговорност за щетите, които е понесъл работника в резултат на трудова злополука. Наличието на тази застраховка ще означава, че отговорността, която носи работодателят ще бъде намалена.

Промените в закона са много общи, затова те са дефинирани в наредба на Министерски съвет, гласувана на 2.02. 2006 година. Последният й вариант предварително бе приет от тристранната комисия – работодатели, синдикати и представители на социалното министерство на заседание на 22 декември 2005 година.

Позиция на застрахователния бранш не е потърсена, тъй като на заседанието не е имало официално поканени членове на Асоциацията на българските застрахователи. Няма практика представители на асоциацията да присъстват при приемането на нормативен документ в МС.

Основните промени от предишния вариянт са технически

коментира на в. “Застраховател”, непосредствено преди приемането на документа от МС Пламен Хинков, изпълнителен директор на ЗК “Орел живот” АД и един от участниците в създаването на документа от работната група на АБЗ, е определянето на коефициент на трудов травматизъм. Според него се прави по-точна формулировка на коефициента за трудов травматизъм като се вземат под внимание статистическа информация за трудовите злополуки по икономически дейности за 3-годишен период, предхождащ годината, в която се правят изчисленията. Този подход от чисто застрахователна гледна точка е по-обективен, смятат някои застрахователи.

Други, обаче изразиха съмнение в достоверността на тази информация, която ще се набира от информационната система за трудовите злополуки на Националния осигурителен институт. Не е тайна, че много фирми както от сивия сектор, така и легални, укриват трудовите злополуки, настъпили в процеса на работата им за да не изплащат обезщетения на работниците си.

Всички увреждания, настъпили в резултат на трудова злополука, в последния вариант на наредбата са приведени до общ критерий за оценка .Всяка злополука довела до увреждане се привежда до съответния брой загубени човекодни ( т.е. загубена работоспособност).

Ако злополуката доведе до временна загуба на работоспособност - колкото дни е откъсването от работа, толкова е и загубата на финансови средства за работника, т.е. при 90 дни откъсване от работа толкова е и финансовият измерител. Ако доведе до смърт – приема се, че тази злополука е равна на 7 500 загубени работни дни като финансов измерител за оценка. При трайна загуба на работоспособност злополуката финансово се оценява на база 3000 загубени работни дни. По този начин общият негативен ефект от тази злополука (коефициент на тежест) е сборът от дните за трите възможни събития – общо се оценява на 10 590 загубени човекодни.

Така коефициентът на трудов травматизъм е отчетен като резултат от коефициент на честота по коефициент на тежест и има много по-точно измерение. Коефициентът на честота е среднопретеглена величина от последните 3 години, а коефициентът на тежест се определя на база на общият брой загубени дни от работника.

* Работодателите наложиха субективизъм в преценката на рисковите работни места

Основните недостатъци на наредбата са за сметка на

застрахованите, а не на работодателите.

Как се определят рисковите работни места?

Необходимо е да се определи кръгът от икономическите дейности, при които трудовият травматизъм е по-висок от средния за страната.

В първия етап се определя икономическата дейност на базата на коефициента на трудов травматизъм. Въпросът е, че това само по себе си не е задължение на работодателя да направи застраховка за всички свои служители. И тук идва първият голям недостатък на творената за пореден път наредба. Лошото е, че не се въвежда някакъв обективен критерий за работните места, подлежащи на застраховане. А са разписани субективни, бюрократични правила. Задължителното застраховане на работните места се определя с писмена заповед от страна на работодателя и консултации със Службата по трудова медицина и с Комитета/Групата по условия на труд.

А тяхната преценка не може да бъде обективна – кой би гарантирал,че работниците в два съседни цеха няма да са поставени при различни условия. Движени от икономически мотиви работодателите например в една топло- електроцентрарла може да пропуснат да застраховат пожарникарите и газоспасителите, които не са подложени на ежедневен риск. Но в кризисни ситуации точно те са най-уязвими. Припомняме си случая със загиналите преди 2 години огнеборци в металургичен комбинат Кремиковци.

Въвежда се един многопосочен метод за “включване” и “изключване”, за който практиката показва, че не е работещ

 

Застраховатгели твърдят, че този нов момент в наредбата е по настояване на работодатели, желаещи да имат тежката дума по обхвата на застрахованите работни места, който по всяка вероятност ще бъде по-тесен. И тук прозират тясно-корпоративните интереси на работодателите и на синдикатите. Синдикатите пък наложиха с колективен трудов договор при доказан риск да се определят допълнително работници и служители, които ще бъдат застраховани. С други думи синдикатите отново държат да запазят своето влияние в тази си дейност като чрез своето участие печелят дивиденти сред работниците и налагат колективния трудов договор.

Разбира се и в момента не може да се каже какъв е обхватът на задължителната застраховка, не са ясно разписани видовете производства, които се считат за рискови. Последното решение на МТСП е да не се правят списъци по категории икономически дейности.

От 1 януари 2006 г. беше направена и влезе в сила нова номенклатура ( класификатор) на професиите.Според нея рисковите работни места по всяка вероятност ще бъдат около 1 000 000. Същото смята и Пламен Хинков. Неговата лична статистика се опира и на ежегодно представяните от НОИ данни за трудови злополуки, ( включително довели до смърт) по икономически дейности в различни отрасли.

Нова идея в наредбата е всяка година до 30 ноември НОИ да обнародва в Държавен вестник информация за броя на трудовите злополуки и тяхната тежест по икономически дейности за 3 години назад. На тази база да се определя обхвата на фирмите, подлежащи на задължително застраховане.

Все още обаче тази информация не е публична и не могат да се направят точни изчисления коя икономическа дейност попада в сферата на задължителното застраховане за злополука.

Наредбата влиза в сила до седмица от приемането й от МС, като е предвидено и технологично време, в което работодателите да се запознаят с документа и да се подготвят за прилагането му.

 

“Одисея” на наредбата

Подобен текст за задължителна застраховка в ЗЗБУТ е внесен през 1997 г. Идеята за такава задължителна застраховка е по повод голяма злополука в мини Перник, при която загиват четирима миньори. Тогава ДЗИ, който бил застраховал работниците, изплатил по-високо обезщетение от реалната застрахователна сума. Още навремето имало спорове между работодатели и синдикати. Работодателите искали обхватът да бъде ограничен за работещите първа и втора категория труд - около 180 хил. души по онова време. Синдикатите настоявали да се обхванат и работещите в машиностроенето и транспорта. Представителите на Министерския съвет пък били затруднени да подготвят списък с рисковите професии и изобщо спрели усилията си да го направят.

Едва внесените и приети промени в ЗЗБУТ през септември м.г. предвидиха създаването на наредба. Отново започна еуфория, отново обществен дебат за нуждите от такава застраховка.

Покритите рискове

Това, което държавата като законодател се наема да вмени като задължение на работодателите е те да плащат обезщетения при смърт, трайна и временна загуба на работоспособност, причинени от злополука. Според застрахователните специалисти тези рискове са недостатъчни и трябва да се допълнят с рискове и от общи и професионални заболявания.

Застрахователната сума

В последния вариант беше приета единна застрахователна сума за всяка възраст на работниците и служителите, като тя бъде обвързана с годишното трудово възнаграждение. Възприе се застрахователната сума ( т.е. максимално възможното обезщетение при смърт) да бъде на стойността на не по-малко от 7-кратния размер на годишното брутно трудово възнаграждение. Така при месечна работна заплата от 500 лв. това обезщетение ще бъде 42 000 лева.

Като недостатъчно, според някои застрахователи е определено обезщетението при “временна неработоспособност” т. нар. “болнични”– в процент от месечната брутна работна заплата в зависимост от дните по болест. От 10-30 календарни дни – 3% от заплатата; над 30 до 60 дни – 5%; над 60 до 120 дни – 7% и над 121 дни – 10 на сто. При средна работна заплата от 400 лв. например един работник, който боледува над 4 месеца ще получи обезщетение от 40 лева. Те могат да докомпенсират загубата на работна заплата, за която при болничен престой се изплаща от НОИ едва 80% от възнаграждението за последните 6 месеца.

Предложение на ЗК “Орел-живот” е това обезщетение да се прави като процент на база на застрахователната сума – съответно за същите периоди на болничен престой : 0.5% от застрахователната сума;1% от застрахователната сума; до 3% от застрахователната сума. Така при 400 лв. месечна заплата и застрахователна сума от около 20 000 лв. минималното болнично обезщетение ще бъде 100 лева.

Скритият конфликт между застраховани и застрахователи

Друг проблем, който не е обсъждан и може да доведе до сериозни противоречия между застрахователи и застраховани е отпадането на текст от предишния вариант, който много ясно определя изключените рискове – събития , причинени вследствие професионални болести; болести от каквото и да е естество;лечебни мерки, инжекции, операции и др.

В настоящата наредба няма конкретно дефинирано понятие за “трудова злополука”. Тя е определена в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на работниците по време на трудовия процес. Това навежда на мисълта, че към тях работодателите може да причислят и внезапно настъпващите инфаркт и инсулт, които са често срещани явления, но не се считат за злополука, според застрахователните понятия.

Експерти по трудово законодателство твърдят, че не са рядкост случаите когато дори съдът третира всяко събитие, настъпило вследствие на инфаркт или инсулт по време на работа като трудова злополука. Смята се, че инфарктът е доведен от силното стресово състояние при изпълнение на съответната работа. Така може би ще се прояви скритият конфликт между застраховани и застрахователи . Кодексът казва “всяко внезапно настъпило увреждане на здравето е трудова злополука”, а застрахователите “не всяка злополука е застрахователна злополука”. Това може да породи неадекватни очаквания у застрахованите работници, а и недоверие у работодателите, които ще се чудят защо плащат за застраховки след като няма обезщетения при тези най-често срещани рискове на работното място.

Във фирмите, в които в момента се правят застраховки за злополука на работниците застрахователните суми са символични – от 1000 до 3000 лева. А в европейските държави нормалната застрахователна сума варира от 10-12 пъти от годишния доход на младия човек. С нарастване на възрастта на работещия тази сума намалява на 7-8 пъти от годишния му доход, а накрая , когато застрахованият е извън работоспособна възраст, сумата се определя в рамките на 3-5 пъти от годишния му доход.

 

ЗАЩИТАТА НА РАБОТНИЦИТЕ Е НЕДОСТАТЪЧНА

Последните промени на ЗЗБУТ са крачка напред, защото до сега бе оставено на съвестта на работодателите да застраховат работниците си – споделя и Георги Георгиев, изпълнителен директор на ЗК “Витоша-живот” АД

Създава се възможност работодателите да бъдат задължени да застраховат персонала си като в същото време ползват предвидените данъчни облекчения в Закона за корпоративното облагане по чл. 36 ал.5. Всички средства, изразходвани от работодателя за застраховане на рискови работни места на практика не се облагат с никакъв данък – нито еднократен, нито данък печалба.

Друг е въпросът, според Георги Георгиев, че няма практика за начина, по който ще бъдат определени тези работни места. Доста трудно службите по трудова медицина ще могат да отделят две съседни работни места – с трудов травматизъм или без такъв. Все пак би трябвало да се създаде практика за да се определят рисковите места.

Проблемът е дали НОИ ще успее да даде обективна информация за злополуките. Вероятно през последните десет години има много голям брой укрити ( нерегистрирани) трудови злополуки. Така е възможно коефициентите от методиката в наредбата да не са съвсем обективни.

Припомняме си, че през 2005 г. имаше няколко големи трудови злополуки на строителни обекти, за които в последствие се оказа, че работниците нямат договорени правоотношения със собствениците. Подобни злополуки не се регистрират от НОИ.

Трябва да е ясно обаче, че тази наредба няма да защити достатъчно наемните работници. Защото големият проблем са професионалните заболявания, които в наредбата отпадат като покрит риск. Така няма да се изплащат обезщетения при заболявания, свързани с тежки условия на труд с опасност за здравето. Би било добре обхватът на покритията да бъде разширен защото злополуките и професионалните заболявания вървят успоредно.

Чистата застраховка за злополука, според застрахователите, е толкова евтина, че не би ощетила работодателите. Премията се изчислява в промили от застрахователната сума ( т.е. 1 лев на 1000 лева) и е от порядъка на 1.5 – 2 промила от застрахователната сума.

 

За фирмите от “сивия сектор” ще има проблем при доказване на щетата

Важен проблем за застрахователите е доказване на времето, през което настъпва злополука. Немалко са фирмите в “сивата икономика”, които работят с нерегламентирано работно време, неоформено в договорните им отношения. Строителните фирми, например са сред тези с продължителност на работния ден по 12 часа. Как тогава ще се докаже, че рискът поет от застрахователят в законно определеното работно време в рамките на 8-часа действително е настъпила злополуката – се чудят от застрахователния бранш. Застрахователната теория и практика борави с актюерски изчисления, които пресмятат стойността на обезщетенията въз основа на регламентираното в трудовото законодателство работно време. А то е 8-часов работен ден, 5-дневна седмица. Застрахователите няма да изплащат обезщетения за злополуки, настъпили в законово определеното работно време.

Вестник “Застраховател” потърси по телефона в град Русе

Соня Петкова, председател на Браншови съюз на кожарската, кожухарската,обувна и галантерийна промишленост, представляващ работодателите

Фирмата “Еврошуз” не е наш браншови член и не съм в течение дали работодателят е направил застраховки на работниците си. Италианските фирми се дистанцират от членство в съюза. Конкретно за “Еврошуз” бих казала, че предприятието е ново и добро – има добра сграда и инсталации.

Степента на риск в обувната промишленост не е такава, каквато бе представена напоследък. Независимо от това, дори да не сме нормативно задължени от ЗЗБУТ и наредбата към него, смятам, че всеки работодател трябва да направи застраховка на работниците си, защото това е въпрос на професионална етика. Голямата част от фирмите от нашия бранш обаче работят с малко работници. Освен това в момента те са затънали в толкова много проблеми и е въпрос на оцеляване. Затова застраховките са най-малкият им проблем. За нас е нужно да имаме повече информация от застрахователите.

Каре

На въпрос на в.”Застраховател” директорът на “Еврошуз” ООД в Своге Иван Стоянов отговори,

че за работниците в завода има сключен застрахователен договор , но тъй като не го е чел не можа да каже конкретно каква е застраховката , за какви застрахователни суми и ще има ли застрахователни обезщетения за близките на починалите работнички. Информацията по въпроса била достояние само на главния счетоводител, който отсъствал. След като се свързахме по телефона с г-н Сашо Василев, той ни увери, че като счетоводител на фирмата посъветвал ръководството на “Еврошуз” да направи някакви специални спестовно-рентни застраховки . При това положение не се ползват обезщетения, а всеки работник си получава рентата под формата на премия към работната заплата. Но при този медиен шум той се опасявал, че работниците ще бъдат ощетени и вече ще получават по-малко възнаграждение. За договора за застраховане била в течение изпълнителната агенция ГИТ, на която били предадени всички документи на “Еврошуз” ООД.

( Много любопитно защо от ГИТ пък ни препратиха към ръководството на фабриката… И това ако не е омагьосан кръг!?)
В предприятието “Еврошуз” няма синдикати. Това е повсеместна практика, казват им или синдикат или работата. След като поразпитахме наоколо разбрахме, че тежката дума във фирмата има собственикът Клаудио Мароки – и по въпросите за синдикатите, и за работното време, и за това какви застраховки да имат работниците.

Директорът Иван Стоянов пък обясни смъртните случаи с предишни заболявания на сестрите и с безотговорното отношение на работниците към собственото им здраве. Все пак чрез в. “Застраховател” той увери обществеността, че собственикът на фирмата ще обезщети под някаква форма близките на починалите.

• 31 са дейностите с висока степен на трудов травматизъм, съобщи на заседанието на МС министър Емилия Масларова и уточни, че гражданите, работещи в среда с висока степен на риск, са 781 344.

 

 

*Коментарите около наредбата са направени преди окончателното й приемане на 2.02.2006

ТЕМАТА РАЗРАБОТИ ИЛЕАНА СТОЯНОВА