Синдикална Взаимозастрахователна кооперация “СиВЗК”
Член на Управителния съвет
Разумно е чрез застраховка на дома да бъдат покривани рискове, свързани с бедствия, със стихии като земетресения, пожари, наводнения. Въпреки че в момента всеки имплицитно разчита, че държавата ще помогне, поради което не вижда каквато и да е причина да се застрахова. Но когато у нас се тръгва на централизирано събиране на средства, винаги има проблем.
И той би бил сериозен в случая с въпросната застраховка, както знаем от опита ни със здравното осигуряване - над 1 милион души не се осигуряват здравно - и с "Гражданската отговорност", макар че там отговорността е много по-лична.
Този проблем няма как да бъде преодолян с каквато и да е централизирана система, като катастрофичен пул.
Има ли подход, който да намери баланс между риска и цената на осигуряването срещу него? Ако например се остави на хората сами да решават доколко да се застраховат, като се каже, че ако настане събитие, незастрахованите не получават помощи? В този случай социалният елемент е неизбежен. Логично е държавата да поеме (наред с всички неща, които прави, като трансфери на доходи), и въпросния риск за хората, които се класират като бедни от гледна точка на провеждане на социална политика. Макар че в България продължава упорито да не се мисли какъв ще е критерият за това.
Ако социалната политика е добре прицелена, няма проблем. Когато не е, както често става у нас - до всички достигат субсидии, включително до най-богатите, тогава задачата няма решение.
|
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003 "Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005 "Динамика на застрахователния пазар в Бьлгария"
Доц.д-р Диана Иванова, 2000 |