„Платежоспособност II“ - рисковете на стремежа към съвършенство

Новият режим ще се прилага за всички застрахователни компании в рамките на Европейския съюз с брутен премиен приход над 5 милиона евро или брутни технически резерви, надвишаващи 25 милиона евро. Подобно на банковите регулаторни правила, фиксирани в Basel III, същността на „Платежоспособност II“ (Solvency II) е да се гарантира, че дружествата имат адекватна капиталова мощ, за да издържат на евентуален пазарен шок.

Новите правила трябваше да влязат в сила от 1 януари 2013 г., но изпълнението бе отложено за 2015 г. Очаква се, че Omnibus II, който ще определи всички правила на директивата, ще бъде готов до 1 юли 2013 г.  В резултат повечето от най-големите компании в застраховането на Стария континент се подготвят, преструктурират вътрешното управление на риска и управленските си механизми и методи на контролинг.

Опорните точки

Три са основните направления (стълба), в които са групирани правилата, заложени в Solvency II:

- Стълб 1 е количествен стълб, което изисква от застрахователя „да използва всеки тип методология“ за наблюдение на всички потенциални рискове, които са предприети, и след това да изчислява капиталовите изисквания за всеки един от тези рискови експозиции.

- Стълб 2 е опорна точка на управлението. На базата на изчисленията, свързани с капиталовите регламенти, се поставят и изисквания относно управлението на капитала. Целта е да се гарантира, че се прави всичко възможно за намаляване на предприеманите рискове. Този вътрешен процес, свързан с риска и платежоспособността, е известен като ORSA (Own Risk and Solvency Assessment - собствен риск и платежоспособност). 

- Стълб 3 е посветен на отчетността. Той може да бъде разделен на две групи изисквания. Едната се отнася до докладването на данни за дейността и се изисква от местните регулатори, а другата част от документа визира публичното отчитане. Тук се описва стратегията на застрахователната компания, рисковете, които се поемат, и размерът на фиксирания капитал.

Според изследване на BNP Paribas Securities Services, проведено неотдавна, европейските застрахователи са напреднали доста по отношение на подготовката за количествените изисквания на директивата, заложени в Стълб 1. Около 60 на сто от компаниите обаче все още не са готови да отговорят на изискванията, поставяни в Стълб 2 и 3, и все още не са постигнали отчетност, която да надвишава изискванията на местните регулатори.

Директивата „Платежоспособност II“ представлява голяма промяна, засягаща начина, по който застрахователните компании ще работят. В същността си регламентът поставя изискване за по-голямо съсредоточаване върху активите, присъстващи в портфейлите на компаниите, както и рисковете, които те носят. Идеята за създаването на директивата се корени далеч преди започването на финансовата криза, но четирите години, белязани от нея, промениха от корен представите на света за самата същност на финансовата „игра“ и в крайна сметка за нуждата от адекватна платежоспособност.

Светът, разбира се, не започва от „Финансовата криза- '08“ и застрахователните дружества винаги са държали изкъсо фактора оценка на риска. Кризата  2008 г. обаче направи  както рейтинговите агенции, така и регулаторните органи изключително предпазливи. Нуждата от допълнително гарантиране на доброто управление на риска, за да се избегне системният риск, се материализира в нарастваща педантичност по отношение на изготвянето на новите регулаторни правила, събрани в новата директива „Платежоспособност II“.

Българските измерения

Застрахователната индустрия е забележително единна по отношение на факта, че предизвикателствата, пред които изправя бранша новата директива „Платежоспособност II“, са големи. Въпросителни, които поставят новите изисквания пред българския пазар, също се роят. Българските компании и институции държат в обсега на вниманието си всички промени, които вещае директивата, но процесите у нас текат по-бавно и без остротата, която се наблюдава в Централна и Западна Европа. Новините за постоянното отлагане на сроковете за въвеждането на новите правила не помагат на този процес.

Основните предизвикателства

пред които са изправени компаниите на пазара, могат да се обобщят в две направления. В едното се ситуират предизвикателства от организационно естество, като прецизиране на базите данни, методологически въпроси, изграждането на необходимата ИТ инфраструктура и т.н. Друго предизвикателство са самите капиталови изисквания и реалната опасност някои от дружествата да изпитат затруднения в покриването им.

Водещите експерти в България са на мнение, че основните предизвикателства за българските застрахователи са свързани с организационни за компаниите въпроси. Сериозни са по мнението на специалистите и предизвикателствата, които стоят и пред надзорния орган, който, от една страна, следва да въведе регулациите на българския пазар, а от друга, да „пренастрои” своята работа с оглед прилагане на новите стандарти и правила.

Колкото до въздействието на ниво макроикономика, очакванията са новите регулации да не окажат съществено влияние в рамките на българската икономика, но да оказват продължително и съществено влияние в международен план.

Подготовката

Дебат по проблемите на новата директива „Платежоспособност II“ обаче в България липсва.  От страна на застрахователите коментарите, свързани с приближаващите срокове за прилагане на новата регулаторна рамка, също са изключително пестеливи както на корпоративно, така и на институционално ниво.

Често срещани са изказвания на застрахователи в духа на максимата „ще поживеем - ще видим“. През последните години се оформи и мнението, че „българският пазар е твърде малък, за да има значение какво искаме“. Български експерти се обединяват около тезата, че в дъното на проблемите на „Платежоспособност II“ стоят крупни лобистки интереси на мощни финансови групи и българските застрахователи нито имат силите, нито самочувствието да се борят за своите интереси.

Защото сме „малки“

В противовес на това твърдение обаче идват действията и изказванията на други български експерти, които показват, че българската позиция по въпросите, свързани с новата регулаторна рамка, не само могат да бъдат чути, но и могат да се превърнат в съществен фактор за общото европейско застрахователно бъдеще.

По думите на Максим Сираков, първи изпълнителен вицепрезидент на „Алианц България Холдинг“ АД, точно защото сме „малки“, трябва да бъдем особено внимателни за всеки детайл в новата директива. Според Сираков съществуват множество деликатни моменти и изисквания, които не биха били от решаващо значение за една голяма корпорация, оперираща на огромен пазар, но могат да се окажат фатални за нашите мащаби.

Като пример за това може да се посочи един спорен момент при тълкуването на риска, който според изискванията на „Платежоспособност II“ носят инвестициите в държавни ценни книжа в собствена валута и инвестициите в еврооблигации.

Известно е, че голяма част от инвестициите на българските застрахователи са в еврооблигации. Инвестициите в държавни ценни книжа се считат за безрискови. Не така обаче стоят нещата, когато инвестициите касаят чужди валути, тъй като еврото се счита за чужда за България валута и инвестицията в този финансов инструмент се счита за рискова.

Вследствие на това тълкуване в новата директива силно се занижава платежоспособността на българските компании, които по традиция залагат силно на този инвестиционен инструмент.

Валутният борд, който „държи“ лева вързан за еврото, не предполага третирането на еврото като валута, чужда на нашата финансова система, и подобно разделяне на рисковите и безрисковите инвестиции е нелогично и несправедливо. Това е и причината от „Алианц България” да инициират чрез компанията-майка в Мюнхен промяна в директивата „Платежоспособност II“, за да се „изчисти“ това несъответствие.

В резултат е постигнато съгласие с европейския панрегулаторен орган EIOPA и по всичко личи, че в текстовете на окончателния вариант на директивата по инициатива на българските застрахователи ще бъде нанесена корекция, която ще позволява на държави, които имат валутен борд, да не третират инвестициите си в еврооблигации, различно от тези в държавните си ценни книжа, направени в национална валута, като всички те ще се третират като безрискови.

Цената на „Платежоспособността“

В началото на 2009 г. необходимите средства на европейско ниво се оценяваха на около 3 милиарда евро. Днес тази цифра вече надхвърля 33 милиарда. За България цената също е висока.

Дори експертите, които се обединяват около идеята, че възможностите на България за влияние на решенията на Европейския съюз и неговите законодателни органи са твърде ограничени, а и е твърде неясно все още точно кога ще бъде въведена директивата и дали няма да бъде отложена отново, се обединяват около препоръката всеки от застрахователите да се подготвя самостоятелно и методично за въвеждането на новите изисквания.

Коментарите около цената на „Платежоспособност II“ и дали тя ще бъде проблем за българските компании се коментира с безпокойство.

При компаниите, които са дъщерни на големи международни корпорации, на практика подготовката тече отдавна и голяма част от тях вече работят по начин, който отразява новите правила, заложени в „Платежоспособност II“, макар и тези изисквания да не са влезли в сила нито на европейско, нито на национално ниво и да не е ясно кога точно това ще стане.

Подготовката за въвеждане на „Платежоспособност II” от страна на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” и ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” например е част от цялостната подготовка на дружествата в рамките на групата на VIG и голяма част от разходите се извършват на ниво група, като определена част се разпределят към дъщерните компании, заявиха от дружеството. Проблемът с разходите е по-сериозен при дружествата, които не са част от застрахователна група, където не могат да се постигнат икономии от мащаба, коментираха от компанията.

В рамките на „Алианц България“ подготовката за новите регулаторни правила също тече от години и компанията отдавна работи в съответствие с новите европейски изисквания. Специалистите изразяват твърда позиция по отношение на цялостния застрахователен пазар в България, че работата по въвеждането на директивата трябва да започне час по-скоро, защото тя действително отнема време, пари и експертна работа. Относно опасенията, че новите изисквания ще поставят българските застрахователи пред финансови трудности, за да успеят да приведат работата си в съответствие с „Платежоспособност II“, обаче експертите са на мнение, че „тази инвестиция не е самоцел“ и съобразявайки се с изискванията на директивата, българските компании ще бъдат адекватни на средата, а това трябва да се случи със или без приемането на директивата.

Директивата Solvency II е едно предизвикателство в европейски мащаб, като то е особено голямо за българския пазар, защото ние сме твърде малки, коментира по време на панел Общо застраховане на форума „Шумът на парите“ през 2012 г. и Цветанка Крумова, изпълнителен директор и член на УС на ЗАД „Армеец”. „Едва ли обаче някои застрахователи ще изчезнат от пазара само заради директивата, но това упражнение ще е твърде скъпо“, смята още Цветанка Крумова. Експертът обаче също се надява в края на краищата технологичното обновяване да е „добро за бъдещето и да положи основите на следващите етапи в развитието на българския пазар“.

Директивата се определя като „най-голямото предизвикателство за бранша“ и от  председателя на Асоциацията на българските застрахователи Данчо Данчев. „Капиталовата база, презастрахователните договори - това са огромни предизвикателства пред големи и малки компании във всеки един момент“, а по въпроса дали се очаква при въвеждането на Solvency II да има отпадане на компании от българския застрахователен пазар Данчо Данчев коментира, че има такава вероятност, но „не е задължително това да бъдат български компании“ заради очакването големи световни компании да се замислят върху смисъла от престоя си в България.

Позицията на Борислав Богоев по въпроса с вероятността да отпаднат български компании от пазара пък е, че такава вероятност винаги съществува и че ако се случи, то за това няма да бъде виновна „Платежоспособност ІІ“.

Стремежът към съвършенство

Европейската застрахователна индустрия строи регулаторен дворец, но засега всички живеем в рамката на овехтели регулаторни правила, условно наречени „Солвънси 1“. Те поставят изисквания за платежоспособност далеч под прага на разумното предвид предизвикателствата, които поставя съвремието. Разумно е да вървим, макар и с малки крачки, към осъществяването на новата идея „Платежоспособност II“. Дори засега да са твърде „високо и далеко“ изискванията и стандартите на директивата „Платежоспособност II“, те са не само полезни, но и крайно необходими за застрахователен пазар като българския.