Системата по която работи НОИ е несъвместима с личните партиди

Какво е мнението Ви за законопроекта за промени в КСО, който финансовото министерство публикува в петък?

С новите предложения на Министерство на финансите се поправя една несправедливост спрямо младите хора, които започват работа за първи път. С новото предложение се връща досегашния режим на избор на УПФ, като това не е за сметка на тяхното право ако желаят и когато пожелаят да изберат осигуряване само в ДОО. Няма да пропусна да отбележа обаче, че това означава промяна на пенсионния модел, при който трите стълба не следва да се противопоставят, а да се допълват. 

За другата част от предложението, с която се предвижда възможност за движение от УПФ в Сребърния фонд и обратно, освен свободното движение аз не виждам реална полза за хората. В Сребърния фонд няма индивидуални партиди, няма да се натрупва доходност и някък не мога да видя с какво това ще помогне те да получават по високи пенсии от свои родители. 

Лично аз не мога да намеря аргументи в полза на предвидения в новото предложение краен срок за избор на осигуряване – в УПФ или само в ДОО – не по-късно от 5 години преди възрастта за пенсиониране. Нужна е задълбочена дискусия по предлаганите промени. Лошо е да прибързваме и да не си даваме сметка, че това ще се отрази на поколения българи. 

Дали така предложените промени ще имат сериозно влияние върху активите в допълнителното осигуряване? В дългосрочен план какъв ще е ефектът за държавната система?

Нали знаете, че всичко в крайна сметка се крие в детайлите. В зависимост от това какви ще бъдат промените и каква ще е окончателно приетата нормативна рамка, ще зависи и влиянието върху пенсионната система въобще. Важно е промените, които се правят да отчитат дългосрочното влияние върху всички нас. Главната цел трябва да бъде устойчив ръст на пенсионните доходи, а не преследване на краткосрочни фискални цели. 

Проблем ще дойде и от това, че в крайна сметка осигуряване само в ДОО вероятно ще избират хора с по-нередовен осигурителен стаж и ниски осигурителни доходи, тези с невнасяни осигуровки и т.н. По този начин може да се окаже, че ДОО ще бъде по благосклонно към нередовните платци и ще наказва тези, които стриктно спазват законите. Това ще разклати още повече доверието в системата. А целта на всяка реформа трябва да бъде повишаване на доверието в институциите, устойчиво и стабилно развитие, и в случая увеличаване на доходите на бъдещите пенсионери. 

Как ще коментирате последните предложения за промени в пенсионната система, както и настояването за силно намаляване на таксите на дружествата? 

- Преди всичко бих искала да подчертая, че през 2011 г., асоциацията на пенсионноосигурителните дружества изпрати мотивирано предложение до Комисията за финансов надзор и Министерство на труда и социалната политика за поетапно намаление на таксите на фондовете. За нас идеята за намаляване на таксите не е нова, но промяната трябва да бъде плавна, за да се обезпечи стабилност на системата. И нещо много важно – корекцията на таксите трябва да се разглежда в контекста на цялостните промени и развитие на капиталовото осигуряване – управлението на различни инвестиционни портфейли, гаранциите, които ще се поемат от дружествата, формирането на пенсионните резерви и т.н. 

За съжаление държави, в които втория стълб на пенсионната система стартира много по-късно отколкото у нас, вече са далеч по-напред. В Хърватска например, функционират мултифондове обвързани с жизнения цикъл на осигурените в тях. Самото управление на мултифондове е форма на гаранция за осигурените. Например пет години преди настъпване на възрастта за пенсия, средствата в личната партида задължително започват да се управляват консервативно. 

До момента като примери за подражание ни посочват най-неудачните и късогледи „пенсионни реформи“ - тези в Унгария и Полша, където фондовете от втория стълб бяха употребени за краткосрочно решаване на фискални проблеми. В същото време, в съседна Румъния се взе решение за увеличаване на вноските в техните универсални фондове с 0,5% годишно. Там управлението на мултифондовете започна още със старта на капиталовите фондове през 2007 г. Защо не се оглеждаме за доказалите се положителни примери? Швеция - най-социалната държава в Европа, e с тристълбова пенсионна система, Холандия- с много добре развита тристълбова система, прибалтийските републики също. 

Има належащи въпроси, които трябва да бъдат решени законодателно-фазата на изплащане, управлението на мултифондове, инвестиционния режим за парите на хората, които вече получават пенсия , гаранциите и т.н. Това ще направи нашия пенсионен модел достатъчно устойчив и стабилен. 


Представители на управляващите твърдят, че промените в действителност предоставят по-широк избор. Имате ли опасения, че няма да стане така? И способна ли е НОИ да управлява ефективно парите и да се организират лични партиди в държавното осигуряване? 

- Системата по която работи НОИ е несъвместима с личните партиди. Това е разходо-покривен модел при който с постъпилите вноски веднага се изплащат текущите пенсии. НОИ не управлява средствата от осигурителни вноски в смисъл на инвестирането им и реализирането на доходност. Предлагат се варианти, според които ще се води вероятно някакъв регистър на това кой какви вноски прави, за да може ако пожелае човек да напусне НОИ, да е ясно какви пари ще се преведат обратно в универсалния му фонд. Но от престоя на парите в НОИ, осигуреният няма да получи никаква доходност. 

В Полша например, в тяхния държавен пенсионен фонд, се водят т. нар. условно дефинирани партиди, което е доста по-различно – условно се дефинира стойността на приноса на всеки осигурен. 

Откровено казано, ми се струва малко по-добра идеята да се направи една капиталова схема, управлявана от държавата. Става дума за схема, която да работи по същите правила като универсалните фондове и хората да изборат между нея и останалите универсални пенсионни фондове. 

Тоест да има един пенсионен фонд, но той да е управляван от държавата и да бъде директна конкуренция на частните? 

- Да, доколкото си спомням беше оповестена и такава идея. 

Да, но парите от Сребърния фонд са на депозит без лихва и без доходност от години. 

- Сребърният фонд е създаден с определени цели. Аз нямам информация как се управлява и каква е реализираната доходност. Информацията, с която разполагаме обаче за реализирания дохода от инвестиране на средствата на Учителския пенсионен фонд, управляван от НОИ е, че е отрицателна. Докато универсалните фондове от 2002 година до сега са постигнали реална доходност - 0,5% на годишна база. Важно е да обясним, че реалната доходност отчита натрупаната инфлация за периоида, която е над 65%, или парите на хората, осигурявани в УПФ са увеличили покупателната си способност за този период. 

Целите на реформата, започнала през 2002 година са : НОИ да изплаща основната пенсия на българите ( 35 – 40 % заместващ доход от последната работна заплата преди пенсиониране); УПФ да осигурят допълнителен заместващ доход в размер на 20% и като добавим пенсията от третия доброволен стълб, пенсионерите биха могли да получават доход равен на 75% - 80% от последната им заплатата. 

Разбира се, необходимо е време за да се реализира и да заработи ефективно този модел. Ако на 5 или 10 години го ревизираме и тръгваме в обратна посока, той няма да може да проработи. На дискусията, която тече в момента й липсват креативни идеи как да се стабилизира пенсионната система. Липсва цялостна стратегия за развитие . Пак се правят промени на парче. Това, че някой ще може да влиза и (евентуално) да излиза от НОИ не го считам за положително промяна. 

Как ще коментирате твърденията, че реалната доходност на пенсионните фондове отрицателна? 

Аз мисля, че трябва да приключим със спекулациите по този въпрос. Доходността беше изчислена от независими специалисти, по методика с която работят сертифицираните финансови анализатори и калкулациите показаха, че реалната доходност на универсалните пенсионни фондове за годините на същестуването им е над натрупаната инфлация за периода. 

И забележете, тази доходност е изчислена върху нетните размери на вноските, тоест след приспадане на таксите. Това означава, че фондовете не само са компенсирали всички удържани такси, не само са запазили покупателната си способност на постъпилите вноски, а са увеличили и реалната им стойност. 

Дали кризата на финансовите пазари промени глобално мисленето за пенсионното осигуряване? 

- Да, значително намаляха апетитите за поемане на рискове. Хората станаха доста по предпазливи. Пенсионните фондове по природа са консервативни инвеститори, а не спекулативни играчи. На тази база е и заложената в закона рамка. Заложени са параметри, които да опазват фондовете от необмислени действия. Тук е ролята на КФН и тя получава от нас ежедневно справки къде е вложен всеки получен лев. Отделно банката-попечител, в която се съхраняват средствата и активите на фондовете, следи от своя страна за спазването на заложената в закона инвестиционна рамка. 

След първите инфраструктурни облигации, издадени от ББР, има ли предложения за нови емисии? 

– Не, беше направен този първи опит и с това се приключи. С активите, които фондовете акумулират, може да се финансират важни инфраструктурни проекти в страната. Многократно сме предлагали и писали до различни правителства и за мен остава тайна защо това не се случва и защо се пренебрегва тази възможност? 

Ще има ли сериозна промяна тази година в портфейлите и какви са очакванията Ви за доходността? 

- Задавате ми въпрос, на който ми трудно да отговоря категорично предвид последните законодателни решения. От чисто инвестиционна гледна точка и климат, не мисля че има предпоставки за кой знае каква промяна, но развитието и предстоящите решения за реформата в сектора, биха могли да наложат значителни промени. Възможно е да се наложи да се освободим от част от активите, за да отговорим на изискванията на закона. 

След намаляване на лихвите по депозитите има ли по-голям интерес към доброволното осигуряване? 

- 2014 г. беше изключително силна година за доброволното пенсионно осигуряване. Не мисля че това се дължи единствено на намалените лихви по депозити или проблемите в банковия сектор. Кризата от 2008 г. определено доведе до спад във вноските. Притиснати или уплашени от кризата, хората започнаха да правят доста по-скромни спестявания. През 2014 г. тази тенденция беше пречупена. Хората вероятно обърнаха поглед към небанковия финансов сектор и заедно с това оцениха преимуществата на доброволното осигуряване. В Алианц България, нарастването на вноските в доброволния пенсионен фонд е 85%, а само личните вноски нарастнаха със 196%. 

Убедена съм, че развитието и разширяването обхвата на доброволното пенсионно осигуряване тепърва предстои. И тук, отново има нужда от допълване на законодателството както по отношение на различни инвестиционни решения, така и в посока на увеличаване на стимулите, разбирайте, данъчни облекчения за осигуряващите се и за работодателите. 

Стимулирането на хората да спестяват за пенсия трябва да бъде държавна стратегия. В дългосрочен план, тези спестявания, заедно с натрупванията във втория стълб, непрекъснато ще повишават устойчивостта на пенсионната система и ще намаляват натиска върху публичните финанси. 

Весела Никоаева от вестник „Капитал – Daily” брой 17 от 27-01-2015 година