ЕК настоява за по-стриктен контрол върху банковия и небанков финансов сектор

Риск все още са високото ниво необслужвани фирмени кредити, сделките и кредитирането на свързани лица, неликвидните активи и презастрахователните договори

Почти три години след банковата криза, свързана с фалита на КТБ, Европейската комисия отново настоява за по-стриктен контрол от страна на държавните регулатори - БНБ и Комисията за финансов надзор, върху банките и небанковите финансови институции. Заниженият или направо липсващ контрол бе сочен за основна причина за фалита на КТБ, при който „потънаха” около 5 млрд. лв. Само за изплащане на гарантираните влогове в трезора държавата даде 3.68 млрд. лв., съобщава в. „Сега”.

На 22 май тази година Брюксел очерта няколко проблемни зони във финансовия сектор, които създават опасения въпреки проверките и стрес тестовете на банките, застрахователните дружества и пенсионните фондове, проведени през миналата година. Тогава бе отчетено, че финансовата система и дружествата са стабилни с леки забележки. Но според еврокомисията риск все още са високото ниво на необслужвани фирмени кредити, сделките и кредитирането на свързани лица, неликвидните активи на финансовите институции, които трудно могат да бъдат оценени, както и презастрахователните договори. Еврокомисията настоява БНБ да предприеме последващи действия и да ускори завършването на мерките за укрепване на банковия надзор. Препоръчва се банките, които имат високо ниво на необслужвани кредити, да подлежат на по-специален контрол.

По-критична е оценката и за дейността на Комисията за финансов надзор, която трябва цялостно да подобри надзора над застрахователните и пенсионните дружества

Еврокомисията отправя исканията си в редовния си доклад със специфични препоръки към икономическите политики на страните членки. На 2 юни те ще бъдат представени официално в България от Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия за еврото и социалния диалог. Очаква се препоръките да бъдат одобрени от Съвета на ЕС през юли и да се изпълнят от държавите в следващите 12 до 18 месеца. Съобразяването с тях е важно за България, тъй като през 2015 г. страната ни попадна в най-тежката група на негативната класация за икономически дисбаланси основно заради банковата криза от 2014 г. Според Домбровскис именно забележките на Европейската комисия и бъдещите действия на българските власти ще са в основата на разговорите при посещението му у нас.

България трябва да ускори чрез реформа в законодателството процеса на обявяване в несъстоятелност, става ясно още от документа. Бавните процедури за обявяване на фалит са една от причините за нарастващата фирмена задлъжнялост и високото ниво на необслужвани банкови кредити, смятат експертите на еврокомисията. Това се отразява негативно на кредитирането и на инвестициите, което пък ограничава икономическия растеж.

Освен към финансовия сектор Брюксел дава конкретни препоръки за реформи в още три сфери

На първо място са бюджетната политика и публичните финанси, където страната ни постига добри резултати с намаляването на бюджетния дефицит до нулеви нива през 2106 г. Критиките са за все още твърде високите нива на сив сектор и неформална заетост. Затова страната ни трябва да продължи с мерките за подобряване на събираемостта на данъците и борбата с контрабандата. В същото време трябват повече усилия за намаляване на бюрокрацията, където нямаме видими положителни резултати.

Друга група препоръки са свързани с овладяването на високата безработица сред младите и трайно безработните, с подобряване качеството на средното образование, здравеопазването и социалната защита на уязвимите групи от населението, предимно възрастните хора. Трябва да се предприемат мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски, настоява Брюксел. Оттам за пореден път посочват, че е необходимо да се въведе обективен механизъм за определяне на минималната работна заплата вместо непрозрачното й административно налагане от правителството. Еврокомисията посочва още, че продължава да се разтваря ножицата в доходите между бедните и богатите, а страната ни остана най-бедната в Европейския съюз.

В специален раздел са препоръките за по-прозрачни обществени поръчки, които продължават да бъдат проблемна тема. Основна причина са липсата на електронно провеждане на процедурите и недостатъчната компетентност на Агенцията за обществени поръчки и на възложителите, посочва докладът. В него се коментира и съдебната реформа, въпреки че по нея не се дават конкретни препоръки. Корупцията остава основно предизвикателство в България и продължава да тежи на инвестиционния процес, а антикорупционните действия се възпрепятстват от слабите институции, смята Брюксел.

Ще припомним, че на 3 февруари т.г. на специална пресконференция от КФН беше обявено, че застрахователите и пенсионните фондове са стабилни. Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г.

Преди изпълнението на процедурите по съответствие прегледът на балансите на застрахователите е показал обобщено капиталово изискване за платежоспособност (КИП) от 154% и на обобщено минимално капиталово изискване (МКИ) от 308% за дружествата на индивидуално ниво. След провеждането на проверките за съответствие агрегираното КИП е 157%, а агрегираното МКИ е 313% за дружествата на индивидуално ниво, като КИП за общозастрахователния сектор е 147%, а МКИ - 333%, докато за животозастрахователния сектор КИП е 235%, а МКИ - 238%, КИП за групи/подгрупи е 107%, а МКИ - 187%. Всички тези стойности бяха над пруденциалните изисквания.

За 13 дружества общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи КИП и/или МКИ към 30 юни 2016 г., са били недостатъчни. За тези дружества общата сума на дефицита на МКИ е била 25 млн. лв., а на КИП - 50 млн. лв. Тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор - агрегираното капиталово изискване е в размер на 1.2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването - 1.9 млрд. лв.

От тринадесетте дружества с дефицит към 30.06.2016 г. 7 застрахователя вече са предприели необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа на баланса, съобщиха тогава. Друга част от останалите дружества също са предприели действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти. Предвид резултатите от последващите действия дефицитът по КИП е стеснен до 17 млн. лв., а дефицитът по МКИ - до 22 млн. лв. В резултат на това от КФН бяха наложени последващи действия за възстановяване на 5 застрахователя, които съвместно имат пазарен дял от 1,49% в премийния приход на пазара.

Прегледът на балансите разкри адекватност на нивата на техническите резерви на застрахователния сектор, обясниха тогава от надзорната институция. Прегледът доведе и до предложения от страна на независимите външни експерти за намаляване на техническите резерви в общ размер на 209 млн. лв. в сектора на общото застраховане и 22 млн. лв. в сектора на животозастраховането.

Резултатите показаха устойчивост и на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка по отношение на прегледа на инвестициите в свързани лица. Общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания (Наредба №9 на КФН) при извършването на оценките на активите на пенсионните фондове.

Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана всичките 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всичките 9 фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Общата стойност на проверените активи възлиза на над 93 на сто от активите на фондовете.

Резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове отчетоха необходимост от корекции, които общо за сектора възлязоха на 33 млн. лв., или 0,3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 г. Предлаганите към референтната дата корекции се отнасят до две категории активи, притежавани от част от пенсионните фондове, които се дължат на различия в подхода при оценяване на инвестиционните имоти, извършено от различните лицензирани независими оценители, и при определяне размера на рисковата премия за някои емисии корпоративни облигации, което се дължи на прилагания индивидуален и по-консервативен подход от страна на външните експерти. КФН поиска от дружествата корекциите да бъдат отразени в изчисляване на нетната стойност на активите към референтната дата, като тези корекции трябваше да бъдат потвърдени от одиторска проверка в съответствие с принципите на международните стандарти за финансово отчитане и отразени във финансовите отчети на пенсионните фондове за 2016 г., отчитайки настъпилите последващи събития след 30 юни 2016 г., които оказват влияние върху последващата оценка на активите на пенсионните фондове.