Кое крие по-големи рискове - глобалният тероризъм или глобалните климатични промени?

Налице е трайно изменение на климата в резултат на глобалното затопляне на Земята и тези изменения са необратими. Това обявиха експерти от Световната метеорологична организация (СМО) към ООН. През ХХ век средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 0,60. Това увеличение е най-голямо в сравнение с аналогични периоди от предишното столетие. Рекордно високи температури ежегодно се регистрират някъде по нашата планета, но броят на тези рекорди значително нарасна през последните няколко години. Десетте най-топли години на планетата са регистрирани през последните 15 години. Средните температури на повърхността на земята и морето през месец юли 2003 г. са били най-високите от 1880 г. насам. СМО със седалище в Швейцария отбелязва, че през 2005 г. в тази страна е регистриран най-горещият юни за последните 250 години. Необичайните жеги в Европа през лятото на 2003 г. и предизвиканите от тях горски пожари и суша нанесоха щети за над 60 млрд. долара. Горещините причиниха смъртта на 20 000 души. 2004 година бе вписана като най-смъртоносната и най-скъпоструващата година за световните застрахователни компании. Природни стихии отнеха живота на над 300 000 души и причиниха щети на стойност 123 млрд. долара (по данни на Swiss Re). Близо 280 хил. души станаха жертва на най-смъртоносното и опустошително бедствие от 40 години насам – земетресението в Югоизточна Азия и последвалите го мощни вълни цунами, които нанесоха материални щети и икономически загуби на 10 южноазиатски държави. Ураганите „Чарли”, „Франсис”, „Айван” и „Джанет” в САЩ, както и десетте летни тайфуна в Япония, причиниха материални щети на стойност 66 млрд. долара, 42 милиарда от които бяха изплатени от застрахователите. Метеоролози обясняват високата активност на бури и урагани през 2004 г. с повишаващата се температура на морската повърхност.

Глобалното затопляне и изменението на земния климат се дължи на промяна в химическия състав на атмосферата, отчасти вследствие на природни процеси, но преди всичко на човешката дейност – увеличаване съдържанието на т. нар. парникови газове. Рязко увеличеното изгаряне на горива (въглища, петрол, земен газ, дърва) в транспорта, енергетиката, промишлеността, земеделието и бита е основната причина за емисията на огромни количества въглероден двуокис и други парникови газове и аерозоли. От започването на индустриалната революция атмосферната концентрация на въглероден двуокис, който играе основна роля за поява на парниковия ефект, се е повишила с близо 30%, на азотния окис – с 15%, а на метана се е удвоила. През новото столетие по-нататъшното неконтролирано повишаване на концентрацията на поглъщащи топлината газове ще причини екстремни промени в земния климат, последиците от което ще бъдат непредсказуеми и драматични. Директни прояви на дълготрайната тенденция за глобално затопляне на времето са:

- Горещи вълни и периоди на необикновено топло време;

- Екстремни порои и бури, тежки снеговалежи в северните части на Северното полукълбо и екстремно високи температури и суши в Южното полукълбо;

- Топене на ледниците в полярните области и високите планини;

- Затопляне на Арктика и Антарктида, частична дезинтеграция на крайбрежната ледена кора и топене на ледени блокове;

- Повишаване на морското ниво от 15 до 100 см в резултат на гореизброените явления и заливане и наводняване на плодородни земи и крайбрежия.

За Европейския континент тенденцията на глобалното затопляне на времето означава все по-често редуване на мека и дъждовита зима с горещо и сухо лято. Според експерти от геоизследователския отдел на Munich Re и двете климатични състояния крият огромни рискове. Горещото и сухо лято води до образуване на мълнии и светкавици, топлите зими пък пораждат повече бури. Трябва да се отбележи също и фактът, че затоплянето на климата в Европа е по-бързо в сравнение с глобалното средно ниво. Ако през ХХ век средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 0,6⁰, то на Европейския континент това повишаване е с 0,9⁰.

Промените в климата водят до увеличаване на природните катастрофи по честота и щетимост

Връзката между глобалните промени в климата и увеличаването на природните катастрофи е неизбежна. Разбира се, влияние за това оказват и други фактори, като например увеличаващият се брой на световното население и неговото разпределение, гъстата населеност в рисковите региони и високата концентрация на инфраструктура в застрашени от бедствия територии. Но главната роля тук се пада на последствията от глобалното затопляне (парниковия ефект).

Между 1950 г. и 1959 г. са станали 20 големи природни катастрофи, които са нанесли щети на икономиката в размер на 42 милиарда долара. През периода 1990 –1999 г. броят на природните катастрофи се е увеличил на 91, като щетите, причинени от тях, са достигнали 660 милиарда долара. Между 1950 г. и 2000 г. броят на природните катастрофи е нараснал четирикратно, като най-голямо е увеличението през последните десет години. Най-големите загуби от природни бедствия, които са били компенсирани от застрахователните компании, са станали именно в периода 1990 – 2000 г.

Ураганът “Андрю”, САЩ, 1992 г. – 20 млрд. дол. изплатени обещетения.

Земетресението в Нортридж, САЩ, 1994 г. – 16,3 млрд. дол.

Ураганите “Лотар” и “Мартин”, 1999 г. – 8,5 млрд. дол.

Ураганът “Хуго”, САЩ, 1989 г. – 5,8 млрд. дол.

Ураганът “Флойд”, 1999 г. – 4,6 млрд. дол.

Земетресението в Кобе, Япония, 1995 г. – 2,8 млрд. дол.

Ако към 1950 г. в градовете са живели 30% от населението на Земята, то в момента този показател се е увеличил на 50%. Половината от населението на планетата живее в крайбрежните зони, които са изложени на наводнения, урагани, приливи от водните басейни (моретата и океаните) и т. н. Заедно с това 40 от най-динамично развиващите се в света градове са разположени в зони, застрашени от земетресения. Подобно разпределение на населението на Земята е свързано с големи рискове.

Ефектът от глобалното затопляне се засилва все повече и повече и придобива застрашителни размери както за световната икономика, така и за цялото човечество. Според оценки на Европейската комисия щетите от глобалното затопляне на Земята се изчисляват на 74 билиона евро. Според последни изследвания на германския застрахователен концерн Allianz AG съвместно със Световния природозащитен фонд World Wide Fund for Nature (WWF) рискът от щети, предизвикан от глобалните климатични промени, всяка година се увеличава с 2-4 процента. Промените в климата водят до увеличаване на екстремните природни явления. “Природните катастрофи се увеличават драматично по честота и щетимост в световен мащаб. Към 2050 г. броят на мегакатастрофите на планетата ще нарасне четирикратно, а щетите, причинени от тях, ще се увеличат с 900% в сравнение със сегашните показатели” – се казва в доклада на Munich Re, посветен на щетите от глобалните климатични промени. Увеличаването на стихийните природни явления може да предизвика огромни финансови загуби на застрахователните компании. Ако от ураган с мащабите на “Андрю” щетите съставляват няколко десетки милиарда долара, то в бъдеще тези цифри според оценка на Munich Re ще се увеличават в пъти. Това поставя застрахователните компании в нова рискова ситуация, която налага следното:

• Стриктно управление на риска от страна на застрахователните компании, прозрачност и лимитиране на риска;
• Разширяване обхвата на застрахованите рискове и включване на нови такива;
• Значително повишаване на премиите за застраховане на природни бедствия. Сегашните премии за застраховане на природни бедствия се основават на остарели данни, което създава опасност от подзастраховане на катастрофичните рискове от порядъка на 30%, отбелязват застрахователни анализатори;
• Увеличаване на самоучастието (“Франшиз”) на застрахования;
• Презастраховане на рисковете от природни бедствия. Ключовата дума тук е диверсификация (Diversifikatiоn). Колкото по-добра е диверсификацията, толкова по-малка е вероятността по-голяма част от презастрахователните договори да имат щети по едно и също време;
• Необходимост от многостранно прогнозиране на природните катастрофи;
• Търсене на оптимални форми и модели за взаимодействие между застрахователите и държавата с цел осигуряване на реална възможност за покриване на щетите от природните бедствия и за борба с тях.

В повечето европейски страни застрахователите предлагат да се въведе задължителна застраховка за имущества и селскостопански култури срещу природни бедствия. В Русия например в резултат на зачестилите природни стихии се обсъжда възможността за въвеждане на Закон за задължително застраховане на жилищата и домашните имущества, а от началото на 2006 г. се предвижда задължително застраховане на всички селскостопански култури срещу климатични рискове.

В много от икономически развитите страни са създадени пулове срещу катастрофичните рискове, които обединяват усилията и средствата на застрахователните компании и специализираните държавни институции в управлението на застраховането на катастрофичните рискове, както и в борбата срещу тях. Подобни съвместни програми между застрахователите и държавата функционират успешно в редица страни като САЩ, Япония, Канада, Бразилия, Испания и Полша. В САЩ са създадени специални фондове за покриване на щетите от природни бедствия. Така например 2 млрд. долара от щетите, нанесени от урагана Чарли през 2004 г., бяха покрити от фонда Florida Hurricane Catastrophe Fund. Citizens Property Insurance Corporation пък плати 950 млн. дол. за щетите от урагана Франсис.

Промените в климата са заплаха за световната икономика и за сигурността

Климатичните промени все повече влияят върху регионалните водни запаси, селскостопанското производство, здравето на човека и екосистемите, инфраструктурата, финансовия поток и икономиките, както и върху процесите на международна миграция.

Покачващите се температури, сушата и наводненията, както и нарасналата киселинност на океанските води, заедно с увеличаващото се население на Земята, може да ограничи още повече световните запаси от храна, което ще предизвика поскъпване и потенциални вътрешни безредици. Според изследвания на експерти в западната част на САЩ на всеки градус затопляне се отчитат 10% спад в добива на зърнени храни. Промяната във валежите може да повиши напрежението в употребата на общите водни пространства и да увеличи вероятността от конфликти за водни източници. Вече близо 1.4 млрд. души живеят в райони, които са заплашени от недостиг на вода. До 2025 г. хората, които живеят по такива места, може да достигнат до 5 млрд., колкото наброява населението на земята в момента. Широко разпространените ефекти на промените в климата могат да доведат до вълни от миграция, които да заплашат международната стабилност. Според едно проучване до 2050 г. около 150 млн. души може да са напуснали крайбрежните райони, които са уязвими на покачващото се ниво на моретата, бури и течения, или поради твърде сухите за култивиране селскостопански земи. Исторически, миграцията през границите все по-често води до силни конфликти за земи и ресурси.

Според Джанет Соуин (Renewable Energy Access) промените в климата ще подкопаят усилията за намаляване на световната бедност, като директно ще заплашат живота и домовете на хората с нарастващия брой бури, суша и болести. Това не само ще забави развитието, но може и да увеличи националната и регионалната нестабилност, както и разликата в доходите на бедни и богати. Това от своя страна, може да доведе до военни конфронтации на разпределението на световното богатство, да насърчи тероризма или международната престъпност. Следователно връзката с тероризма е неизбежна.

Глобалните климатични промени крият по-големи рискове, отколкото глобалният тероризъм

Промените в климата бележат повече жертви от тероризма. Според Световната здравна организация поради глобалните промени в климата годишно измират над 160 хил. души. Докато тази цифра достигне броя на жертвите от 11 септември или бомбите в Мадрид през март 2004 г., може би ще е твърде късно да реагираме. Според оценки на Чикагския университет природните катаклизми през последното десетилетие на ХХ век са засегнали 2 млрд. човека, или една трета от населението на планетата. Все по-голям брой международни лидери предупреждават, че промените в климата са най-сериозният проблем, пред който сме изправени днес, по-сериозен и от терористичната заплаха.

В един от скорошните си доклади Международният комитет по промените в климата стига до заключението, че климатичните промени са най-важният дългосрочен проблем, пред който е изправена планетата. Ако средните глобални температури се повишат с повече от 2°С, което вероятно ще се случи и ако продължаваме да правим бизнес по същия начин, светът ще достигне точката, от която няма връщане назад и обществата вероятно няма да могат да се справят с повишаващото се темпо на промените.

Протоколът от Киото – първата крачка в борбата за стабилизиране климата на Земята

Протоколът от Киото е протокол към Рамковата конвенция за промените в климата на ООН от 1992 г. (UNFCCC), чиято крайна цел е да се стабилизират емисиите на вредни за озона газове до ниво, което няма да позволи опасна, предизвикана от човека намеса в климатичната система. Индустриалните държави, ратифицирали протокола, законово се задължават да реализират плановете си за ограничаване или намаляване на емисиите на вредни газове до края на 2012 г. Това е изискване и към всички страни членки на Европейския съюз, наложено със Закон на ЕС.

Откакто е формулиран през 1997 г., Протоколът от Киото е подписан от 140 държави и от Европейската общност, което представлява 80% от световното население. Влизането му в сила стана на 16 февруари т. г. или 90 дни, след като Русия го ратифицира пред ООН (18 ноември 2004 г.). Този документ, който осигурява на международната общност най-могъщото средство за борба с глобалните климатични промени, не бе подписан от най-големия производител на вредни емисии – САЩ, а също от Австралия, Китай и по-голямата част от развиващите се страни.

Освен целите за ограничаване на вредните емисии, влизането в сила на протокола ще отбележи и началото на глобалния пазар на въглероден двуокис спрямо плана на Европейския съюз за пазар на емисии, стартирал на 1 януари тази година. Очаква се това да стимулира инвестициите в проекти за намаляване на емисиите по целия свят, които индустриалните държави могат да използват за постигането на тези цели. По силата на Протокола от Киото 15-те страни от ЕС се задължават до 2012 г. да намалят емисиите на шестте газа, предизвикващи парниковия ефект, до 8 % под нивото от 1990 г. Всяка от 15-те страни членки си е поставила индивидуална цел в рамките на едно общо споразумение. Останалите от групата на 25-те страни от ЕС имат индивидуални цели за намаляване на емисиите с 6% или 8%, с изключение на Кипър и Малта, които нямат поставени цели.

Европейският съюз – лидер в борбата с глобалните климатични промени

На церемонията по подписването на Протокола в японския град Киото европейският комисар по околната среда Ставрос Димас отбеляза: “Да се борим с глобалната климатична промяна не е въпрос на избор, а на необходимост. Ако глобалната температура продължи да нараства, тя ще се превърне в заплаха за нашия живот и икономика. Ето защо ЕС работи усилено, за да постигне целите от Киото относно намаляване на вредните емисии. Ние ще продължим да даваме пример, но и ще продължим да призоваваме международните си партньори да се присъединяват към тази борба. Все още вярвам, че е възможно да изпълним ангажимента за ограничаване на глобалния ръст на температурата максимум до 2 градуса по Целзий. Нашите изчисления показват, че икономиките на страните ни могат да се справят с разходите, свързани с тези предложения.”

Европейската комисия (ЕК) одобри пакет от предложения относно структурата на бъдещите преговори на ЕС и неговите световни партньори за направленията в политиката по отношение на промените в климата. Тези предложения дават възможност да се привлекат страните, явяващи се основен източник на отпадъци, и бързоразвиващите се в икономически план страни. Предложенията засягат въпросите за повишаване на енергийната ефективност и безопасността при доставката на енергийни ресурси, в това число и увеличаването на субсидиите за изследвания в ЕС и развитието на нови, благоприятни за климата технологии. В доклада на Европейската комисия са включени и препоръки за стратегията на ЕС след 2010 г., когато свършва първият период на задълженията в рамките на Протокола от Киото.

Преведе Мариета Фиркова